Решение по дело №1141/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1982
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20227180701141
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1982

гр. Пловдив, 10, 11, 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, 12-ти  състав, в открито заседание на 10, 10, 2022 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ БОТЕВ

 при секретаря Таня Костадинова,   като разгледа административно дело № 1141 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,  във връзка  с чл. 186, ал. 1 , т.1 , буква „а“, във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Жалбоподателят  „ГИМС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, представлявано от управителя Р.С. , чрез адв. И.  оспорва  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК -86-0006676/13.04.2022г. на Началник  отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП -  запечатване на търговски обект -автосервиз, находяща се в гр.Пловдив, община Пловдив, ул. Петър Динеков № 12, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата , както и в хода по същество  се твърди неправилност , незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при превратно упражняване на власт .

Ответникът – Началник  отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП,  чрез юрк. К.  оспорва жалбата и претендира разноски.

Контролираща страна  - ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ – не встъпва в процеса.

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Пловдивският Административен Съд в настоящият си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С обжалваната заповед ответникът приложил спрямо дружеството – жалбоподател ПАМ – Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК -86-0006676/13.04.2022г. на Началник  отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект -автосервиз, находящ се в гр.Пловдив, община Пловдив, ул. Петър Динеков № 12, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

За да наложи процесната ПАМ  административния орган е приел за доказано, че при извършена проверка на 05, 04, 2022г. с начален час 09,30 часа, в търговски обект – автосервиз, находящ се в гр.Пловдив, община Пловдив, ул. Петър Динеков № 12, задълженото лице не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

В хода на проверката е извършена контролна покупка – диагностика на окачване на лек автомобил „Ситроен“  на стойност 5лева , платени в брой от проверяващия актосъставител Л.С.М.-инспектор по приходите.

Констатациите от проверката са обективирани в приложения  / л. 20/ протокол за извършена проверка № 006676 от 05, 04, 2022г.

Съдът обсъди отразеното в протокола за проверка , в описа на наличните средства, в  декларацията на А.БЦ.. И. и приложените дневни отчети и фискални бонове .

От АО е прието, че за субекта е осъществен състава на чл.186 ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, тъй като не е издал съответен документ за извършената продажба , поради което му e била приложена преустановителната и превантивна принудителна административна мярка – запечатване на търговския му обект за срок от 14 дни.

Жалбоподателя не е оспорил събраните доказателства при административната проверка , поради което съдът счита , че няма пречка същите да бъдат кредитирани .

В съдебната фаза по искане на жалбоподателя  е разпитан св. А.БЦ.. И. , който заявява че познава управителя Р.С.,  който е негов  шеф, тъй като работи в тази фирма , на длъжност монтьор.  За случая си спомня, че на 05 април дошъл  човек за да му се  направи диагностика на колата, направили му такава и човекът настоявал да си плати за диагностиката, но Р.му казал, че не са свършили никаква работа, че да плаща, но той хвърлил пет лева и казал да се почерпят. Свидетеля  взел парите и купил две кафета и две коли и доплатил разликата.

Спомня си, че повредата била в ходовата част, някакъв тампон, но не си спомня точно какъв, но заявява че не е правен ремонт на този автомобил, а  Р.С.  е казал на клиента,  когато иска да дойде да  отстраня проблема.  Св. Пояснява , че за диагностиката не вземат пари, защото  тя е безплатна, а след това, когато се прави ремонт не се калкулира сума за диагностиката, а само за труда и частта, която се сменя.

Съдът обсъждайки събраните в ЕАП доказателства , както и гласните такива  счита , че не се  установява по категоричен начин фактът на неиздаването на фискален касов бон за всяка от извършените продажби в обекта.

В представените  доказателства в преписката съдът не установи представяне на ценоразпис или извлечение от такъв , от който да се установи че диагностиката е с посочена цена , като отделна услуга.

От правна страна следва да се изложи следното:

Спорът е относно законосъобразността на наложената ПАМ, за целесъобразността й,  за  немотивираността й  и за съразмерността й.

В тази връзка следва да се посочи в по-общ план, че съгласно новелата на чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Така в хипотезата на чл.186 ал.1, т.1 б.„а” ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/ продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/.

 Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС като източник на правомощието си по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б.“а” ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането и я определят именно като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически правомощия.

Съдът не споделя отразеното в акта и в становището  на НАП, че се касае до обект разположен на възлово място в гр.Пловдив , с голям човекопоток,  както и че  оспорената ПАМ  е съобразена с принципа на съразмерност.

Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това каква е стойността на продажбата/покупката, къде се намира обектът, какъв е оборотът му, каква клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС в действащата по време редакция преди изм. с ДВ бр. 104/2020, в сила от 12.12.2020 г., принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В конкретният случай съдът счита , че оспорената заповед не съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката. Срокът е в рамките, определени от закона, но е формално мотивиран с вида на осъществяваната търговска дейност, работно време, местонахождение и голям човекопоток, с възможност за голям оборот. Горното /голям оборот/  противоречи с установената касова наличност от 5 лева , към 14,00ч в деня на проверката.

Дори да се приеме бланкетния характер на мотивите за продължителността на срока, не може да се приеме, че 14 дни са съразмерни на тежестта на нарушението и липсата на други нарушения от страна на дружеството.

Допуснатото от административния орган нарушение на изискванията за мотивиране на акта по чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 5 АПК, което налага отмяната на  оспорената принудителната административна мярка, наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.

Дори да се приеме наличието на  констатирано нарушение за първи път, на стойност пет лева,  без доказателства за други нарушения и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава.

Такава е и  актуалната и задължителна съдебна практика  по адм. д. № 8910/2020 г.,  адм. д. № 2668/2020 г.,  адм. дело № 8448/21 и ад. № 452/22г. , адм. д. № 324/2022 г. и други на ВАС.

Предвид горното ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   12-ти  състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ  по жалба на „ГИМС БГ“ ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адрес ***, представлявано от управителя Р.С.  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК -86-0006676/13.04.2022г. на Началник  отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено  запечатване на търговски обект -автосервиз, находяща се в гр.Пловдив, община Пловдив, ул. Петър Динеков № 12, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България  в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: