О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № -1406
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
на трети юни, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа
въззивно гражданско дело номер 1024 по описа за 2020
година.
Производството е по чл.122 ГПК.
Пред Бургаски районен съд съд е
предявен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
от Е.Г.К., срещу ГД „Гранична полиция“.
В отговор на исковата молба, ГД
„Гранична полиция“ е направила възражение, че спорът следва да се разгледа от
РС Малко Търново, тъй като ищецът е назначен на длъжност и изпълнява служебните
си задължения в ГПУ –Малко Търново,
което е структура на ГД „Гранична полиция“.
С определение от 08.11.20г., постановено
по гр.д. №8271/2019г , Бургаският районен съд е прекратил производството по
предявените искове пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС –Малко
Търново, като е приел, че ответникът ГД „Гранична полиция“ е направил
възражение за местна неподсъдност на спора в преклузивния срок по чл.119, ал.3 ГПК. Възражението е прието за такова по
чл.114 ГПК, тъй като местоработата на ищеца е в
ГПУ- Малко Търново. БРС е приел, че на осн. чл.119, ал.3, вр. чл.118,
ал.2 ГПК, делото следва да се изпрати на РС Малко Търново.
С определение №4/13.01.20г. по
гр.д.№3/2020г. на районен съд Малко Търново, е повдигната препирня за
подсъдност между Малкотърновския районен съд и Бургаския районен съд по спора
между Е.Г.К. и Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд, положен от
ищеца.
Според МТРС, повдигнал препирнята,
предмет на делото е неплатено трудово възнаграждение; разпоредбата на чл.114 ГПК предвижда възможност ищецът да предяви иска си срещу работодателя по
мястото, където обичайно полага своя труд. Доколкото легитимиран да се ползва
от тази възможност е само ищецът, а в случая ищецът не го е сторил, ответникът
не може да направи възражение за местна неподсъдност, тъй като това представлява
упражняване на чужди процесуални права.
Бургаският окръжен съд, по повдигнатата препирня намира
следното:
Съгласно чл. 114 ГПК работникът може да предяви иск
срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Целта на
разпоредбата е да се облекчи защитата на определена категория лица с оглед
естеството на заявеното за защита право по всички дела, свързани с полагането
на труд по трудово правоотношение. В случая е безспорно, че правоотношението е
служебно, а не трудово. Относно местната
подсъдност на споровете, възникнали във връзка със служебно правоотношение
важат общите правила за подсъдност на исковете. Дори да се приеме, че
разпоредбата на чл.114 ГПК е приложима, то ищецът не се е възползвал от нея, предявявайки
исковете пред БРС, а възражение за местна неподсъдност на осн.чл.114 ГПК не
може да се прави от ответника по спора, тъй като се касае за изборна подсъдност
и изборът се упражнява от ищеца. Ответникът може да направи отвод за местна
неподсъдност на делото по общите правила на чл.108,ал.2 ГПК, в срока за отговор
на исковата молба. Отделно, според новата разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК
възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК може служебно да се
повдига от съда до приключване на първото по делото заседание.
Разпоредбата на чл.108,ал.2 ГПК, която е специална по
отношение на общата подсъдност по чл.105 ГПК, предвижда исковете срещу
държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните
се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК. В случая служебното правоотношение е възникнало
между ищеца и ГД „Гранична полиция“ - София. В чл.37,ал.1 ЗМВР е предвидено, че
главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 ЗМВР една от
главните дирекции е ГД “Гранична полиция“, а в чл.40 ЗМВР е посочено, че в
главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални
звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. Съобразно чл.7, ал.5
от Правилника за устройството и дейността на МВР, териториални звена на ГДГП са
регионалните дирекции „Гранична полиция“, в които могат да се създават гранични
полицейски управления. ГПУ „Малко Търново“ е в структурата на РДГП Елхово. Това
обстоятелство се твърди и от ищеца. Тъй като РДГП –Елхово, като териториално
поделение на ГДГП, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /такова не е
граничното полицейско управление/, то спорът следва да бъде разгледан от РС Елхово,
по правилото на чл.108,ал.2 ГПК.
С оглед на
гореизложеното, настоящият състав намира, че компетентен да разгледа
предявените искове от Е.Г.К., против ГД ГП София не е нито БРС, нито РС-Малко
Търново, а би следвало да е РС –Елхово.
В настоящото
производство обаче, спорът за подсъдност е между РС Бургас и РС Малко Търново. В този смисъл, БОС не може да се
произнесе по реда на чл.122 ГПК и да изпрати делото на РС –Елхово, тъй като не
може да определи като компетентен трети съд, различен от съдилищата, между
които е спорът за подсъдност. Предвид горното, БОС намира, че настоящото дело
следва да бъде прекратено и върнато на районен съд-Малко Търново, който следва
да приложи нормата на чл.118, ал.2 ГПК, като препрати същото на надлежния Районен съд- Елхово.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№1024/2020 г. по описа на БОС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд –Малко Търново, който следва да приложи процедурата по
чл.118, ал.2 ГПК, като препрати делото на надлежния Районен съд – гр.Елхово.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.