Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 31.03.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав
в закрито заседание на тридесет и първи март през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 8409 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за разноските от
10.07.2020 г. по изпълнително дело № 20208600400514 по описа на ЧСИ В.М., с
рег. № 860 на КЧСИ с район на действие СГС, в което е отказано намаляването на
размера на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя
до размера от 100 лева за образуване на изпълнителното производство, както и
относно размера на пропорционалните такси по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноски към ЗЧСИ.
В жалбата се
поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъобразено
с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й от 15.05.2020 г., а таксите по чл. 26 от Тарифата
счита за неправилно определени. Моли съда да намали размер на адвокатското
възнаграждение до размера на сумата от 100 лв., като съответно се произнесе по
същество и относно пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира
сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят Б.А.Н.,
чрез пълномощника си-адвокат Х., e подала
възражение, с което оспорва жалбата на длъжника като неоснователна, като се
позовава на съдебната практика и излага подробни съображения. Поддържа, че
размерът на адвокатското възнаграждение е реално заплатен и съобразен с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение. Претендира присъждане на
деловодни разноски по делото като прилага списък по чл.80 ГПК.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител излага
съображения за неоснователност на подадената жалба, за което излага подробни
съображения. По отношение на размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
на ЗЧСИ заявява, че същата е определена при спазване на процесуалните правила
на база на сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Производството
по изпълнително дело № 20208600400514 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ и район
на действие СГС е образувано по молба на Б.А.Н. от 29.06.2020 г., чрез
пълномощника й - адв. П.Х. срещу „Т.С.“ ЕООД. С молба било направено искане за
събиране на вземането по представения изпълнителен лист, както и за заплащане
на сумата от общо 169,84 лева по представения изпълнителен лист, както и 200 лева
за адвокатско възнаграждение. Възложено било на съдебния изпълнител, при
условията на чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина и предмета на изпълнението, като
предприеме всички необходими действия за събиране на вземането, като при
неизпълнение в срока за доброволно изпълнение наложи запори.
Към молбата бил
представен изпълнителен лист от 23.06.2020 г., издаден по гражданско дело № 57830/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 142-ри състав в полза на Б.А.Н.,
с който в тежест на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД била възложена сумата от 84,92 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство и сумата от 84,92 лева,
разноски, сторени в заповедното производство, съобразно отхвърлената част на
иска.
Представен бил
също договор за правна защита и съдействие, сключен на 11.05.2020 г. между взискателя и адвокат Х., с предмет образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ във връзка с издаден изпълнителен лист по гражданско
дело № 57830/2018 г. на СРС, 142 състав, като било договорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Видно от
приложена сметка от 29.06.2020 г., в тежест на длъжника били възложени разноски
в размер на 108 лева с ДДС, а именно т. 1,
5 и 9 от Тарифата, като същите били авансово внесени от взискателя,
такси в размер на 44, 30 по т. 5, 4 и по 31 от Тарифата, както и пропорционална
такса с ДДС в размер на 44,38 лева. От посочената сметка е видно, че
пропорционалната такса е определена върху сумата от 369,84 лева, представляваща
сбор от сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение.
С разпореждане
от 29.06.2020 г. ЧСИ М.разпоредила образуване на изпълнително дело по
представения изпълнителен лист срещу частния жалбоподател, като приела за
събиране и сторените от взискателя разноски за такси
и адвокатско възнаграждение в размер на общо 308 лева.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника „Т.С.“ ЕАД да изпълни доброволно задължението си,
за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение чрез куриерска
пратка, която последният получил на 30.06.2020 г. В същата покана извън сумата
по посочения изпълнителен лист били посочени 152,30 лв. – разноски по
изпълнителното дело, както и 44,38 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 29.06.2020 г.
На 06.07.2020 г.
взискателя възразил по размера на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния размер, както и по
отношение на изчисляването на таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, а на 08.07.2020 г. превел по сметка на съдебния изпълнител
сумата от 566,52 лева, с което изцяло погасил задължението си по изпълнителното
дело, така както същото било определено от съдебния изпълнител.
С обжалвано
разпореждане от 07.07.2020 г., съдебният изпълнител
отказал да намали размера на приетите по изпълнителното дело разноски.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 10.07.2020 г., а жалбата срещу него
била подадена на 22.07.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Отговорността за
разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК,
както и по глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители
(ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн.
ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно чл.
78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно, ал. 2
размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на
Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване
с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се
събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл. 79
от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати, съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й, актуална към 11.05.2020 г. е 200 лева, а според редакцията й,
действаща в периода 15.05.2020 г. – 31.07.2020 г. – в размер на 100 лева.
Извън посоченото
в така очертаната законодателна рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя се дължат единствено в случая, когато такива са сторени. Горното
означава не само те да са договорени между взискателя и съответния адвокат,
осъществяващ процесуалното му представителство в изпълнителното производство,
но и да са реално платени. В случая не е спорно, че взискателят
е заплатил на процесуалния си представител договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лева, при сключване на договора на 11.05.2020 г. Не е спорно
също, че взискателят
има право само на възнаграждението, както по чл. 10, т. 1 от Наредбата, като е
претендирал единствено него. Предвид това следва да се разгледа направеното
възражение за прекомерност на платеното от взискателя
адвокатско възнаграждение. Към момента на сключване на договора за правно
съдействие и защита на 11.05.2020 г., актуалната редакция на чл. 10, т. 1 от
Наредбата предвижда минималното адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство в размер на 200 лева. Към този момент обаче, липсва
основание за сключване на този договор, доколкото изпълнителния титул,
легитимирал Бойка Николова като взискател е издаден
на 23.06.2020 г., а самото изпълнително производство е образувано на 29.06.2020
г. Към момента на образуване на издаване на изпълнителния лист и образуване на
изпълнителното производство, актуалната редакция на същата разпоредба предвижда
минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 100 лева. Доколкото
договорът няма достоверна дата, релевантен е моментът на образуване на
изпълнителното дело, към който момент договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като
два пъти надхвърля предвидения в Наредбата минимален размер от 100 лева. Поради
това, възражението за прекомерност се явява основателно и следва да се уважи,
като в дължимото от длъжника на взискателя адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело се намали на 100 лева.
Що се отнася до окончателната такса по
т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 44,38 лв., настоящият съдебен състав намира
същата за неправилно определена от ЧСИ. Независимо от посоченото в
представената по делото сметка, същата е определена е определена върху сумата
от 369,84 лева, представляваща сбор от сумите по изпълнителния лист и
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 26, б. „б" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. -10 лв. +
10 на сто за разликата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не
следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а
само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата 169,84
лева. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 169,84
лева, възлиза на 20,38 лева с ДДС, т.е /10+6,984+3,3968 /ДДС /, и до този
размер същата се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 44,38
лева.
По изложените аргументи съдът намира, че
жалбата против процесните изпълнителни действия в е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
По
разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни,
като при този изход на делото претенцията на взискателя
се явява неоснователна.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по
отношение на жалбоподателя, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение,
доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез
подадената частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен
аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва
да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените
от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е
съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника
„Т.С.“ ЕАД постановление за разноските от 10.07.2020 г. по изпълнително дело №
20208600400514 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ с район на действие
СГС, в което е отказано намаляването на размера на приетите разноски за
адвокатски хонорар на взискателя до размера от 100
лева за образуване на изпълнителното производство и съответно намаляване на
размера на пропорционалните такси по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноски
към ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВАВА :
НАМАЛЯВА сумата от 200 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
по изпълнително дело № 20208600400514 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на
КЧСИ, на 100 лева.
НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, събирана от длъжника по изпълнително дело 20208600400514 по описа на
ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ от 44,38 лева. на 20,38 лева. с включен ДДС.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане
на сторените по водене на настоящото дело разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …..………