№ 14
гр. Велико Търново, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600219 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 313 и следващите от НПК.
Русенският окръжен съд с присъда № 16/30.04.2024 г., постановена по НОХД №
119/2024 г. по описа на същия съд, по реда на Глава 27 от НПК – „Съкратеното съдебно“, е
признал подсъдимия К. Г. С., за виновен в това, че нa 31.08.2023 г. в гр. Русе при условията
на опасен рецидив, без надлежно разрешително по ЗКНВП, придобил и държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества нa обща стойност 29 143.58 лева:
- Метамфетамин с нетно тегло 414.6 грама, със съдържание нa активен компонент от
17.4 до 67.3 % тегловни процента, на стойност 29 029.00 лева,
- МДМА с нетно тегло 1.34 грама със съдържание на активен компонент 35.2 %
тегловни процента на стойност 67.00 лева,
- Марихуана с нетно тегло 2.379 грама със съдържание на активен компонент TXK 3.4
% тегловни процента, на стойност 47.58 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2,
изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 3 и пр. 4 от HK го осъдил и му наложил
наказание 5 /пет/ години лишаване от свобода /60 месеца лишаване от свобода/ и „Глоба“ в
размер на 20 000 лева, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е
намалил с 1/3 наказанието лишаване от свобода и му наложил в окончателен размер
наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода /40 месеца лишаване от свобода/ и
„Глоба“ в размер на 20 000 лева, както и за това, че
нa 31.08.2023 г. в гр. Русе държал огнестрелно оръжие и боеприпаси без дa има за
това надлежно разрешение по ЗОБВВПИ, както следва:
1
- Огнестрелно оръжие - 1 бр. стандартен, заводски произведен пистолет бял на цвят, с
лого „LS" със заличен заводски сериен номер, калибър 6.35 мм, представляващ огнестрелно
оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗOБBBПИ и 1бр. револвер „ZORAKI", модел „R.1-B",
калибър 9 мм, със заличен заводски сериен номер, представляващ огнестрелно оръжие по
смисъла на чл. 4, ал. 4 от 3ОБВВПИ;
- Боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от 3ОБВВПИ: 1 бр. патрон, калибър 5.6 мм
/22LR/ и 6 бр. предупредителни патрони калибър 9 мм за пистолет, допълнително ръчно
снарядени със сачми 7 мм, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК му е наложил
наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 вр.
чл. 54 от НК е намалено с 1/3 и окончателно му е наложил наказание в размер на 2 години
лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложил едно ОБЩО наказание 3 години и 4
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъедил изцяло към
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ наказанието „Глоба“ в размер на 20
000 лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б.“ от ЗИНЗС е определен първоначален „Строг“
режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 59 от НК е приспаднато предварителното задържане по настоящето
дело, считано от 31.08.2023 г.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства като на основание чл. 53, ал.
1, б. “б“, вр. чл. 354а, ал. 6 от НК са отнети в полза на Държавата веществените
доказателства:
- наркотичните вещества: Метамфетамин с нетно тегло 414.6 грама, със съдържание
нa активен компонент от 17.4 до 67.3 % тегловни процента на стойност 29 029.00 лева;
МДМА с нетно тегло 1.34 грама със съдържание на активен компонент 35.2 % тегловни
процента на стойност 67.00 лева; Марихуана с нетно тегло 2.379 грама със съдържание на
активен компонент TXK 3.4 % тегловни процента на стойност 47.58 лева, предадени за
съхранение в ЦMУ - София, съгласно писмо рег. № 336p-40386/20.12.2023 г. нa OД MBP -
Pyce.
На основание чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК са отнети в полза на Държавата веществените
доказателства, намиращи се на съхранение в служба KOC при Второ PУ на OД MBP – Русе,
а именно:
1 бр. стандартен, заводски произведен пистолет бял на цвят, с лого „LS" със заличен
заводски сериен номер, калибър 6.35 мм; 1 бр. револвер „ZORAKI", модел „R.1-B", калибър
9 мм, със заличен заводски сериен номер; боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 oт
ЗOБBBПИ - 2 бр. пaтpoни, калибър 5.6 мм /22LR/ и 6 бр. предупредителни патрони калибър
9 мм за пистолет, допълнително ръчно снарядени със сачми 7 мм и 1 бр. стреляна гилза; 2 бр.
предмети /устройства/ с надпис „Lifecard 22MR“ – неогнестрелни оръжия от пнемвматичен
вид; 1 бр. револвер RG 59, модел „Petit“ - предупредително /сигнално/ оръжие; метален
пълнител с 3 бр. боеприпаси, 3 бр. боеприпаси кал. 5.6 мм /22LR/ - негодни; 100 бр. патрони
9 мм марка „Валтер“ - боеприпаси за предупредително /сигнално/ оръжие.
На основание чл. 53, ал. 1, б. “а“ от НК е отнето в полза на Държавата вещественото
доказателство - 1 бр. електронна везна с надпис „Digital“.
На основание чл. 53, ал. 1, б. “а“ от НК са отнети в полза на Държавата веществените
доказателства, които след влизане в сила на присъдата е постановено да бъдат унищожени: -
1 бр. метален гриндер; 1 бр. стъклено бурканче с капачка; опаковки останали след
експертното изследване на наркотичните вещества.
Със същата присъда е постановено връщане на подсъдимия К. Г. С. или на
упълномощено от него лице на веществените доказателства: - 1 бр. мобилен телефон
Samsung Galaxy c IMEI 3500485*******/20; - 1 бр. мобилен телефон „Nokia"; - 1 бр. мобилен
телефон „Samsung"; - 1 бр. хардиск, с обем 1 терабайт, марка SEAGATE; - 1 бр. DVR модел
2
LL6004R-4; - 1 бр. карта Revolut на името на К. С., а по отношение на веществените
доказателства - парични средства в размер на: 985 евро, 45 долара, 50 британски лири и 17
610 лева, върху които с Определение № 40/25.01.2024 г. по ЧHД № 49/2024 г. по описа на
Oкpъжeн cъд - Русе е допуснато обезпечение на предвиденото наказание „Глоба“, както и на
сторените разноски в наказателното производство, чрез налагане на запор, за който е
издадена Обезпечителна заповед № 5/25.01.2024 г. по ЧНД № 49/2024 г. на Русенски
окръжен съд, съдът е постановил да останат на съхранение в касата на Русенския окръжен
съд, предадени с протокол от 12.02.2024 г. като ВД № 8/24 по НОХД № 119/2024 г. на РОС,
за да послужат за събиране на наказанието „Глоба“ и разноските. Съдът се е произнесъл и по
разноските.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнителна
такава от подсъдимия С. чрез упълномощения си защитник - адв. П.. С жалбата са наведени
оплаквания за неправилност на присъдата поради явна несправедливост на наложеното
наказание. Изложени са доводи, съгласно които при индивидуализацията на наказанията,
наложени на подс. С., първоинстанционният съд не е отчел наличието на някои смекчаващи
вината обстоятелства, което е довело до определянето на явно несправедливо наказание.
Според защитата на подсъдимия, необсъждането на смекчаващите вината обстоятелства от
съда, с дължимото внимание, последният е извел неправилен извод за липса на
предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1 от НК и определил наказанията при условията
на чл. 54 от НК. В тази връзка се иска от въззивния съд да бъде изменена атакуваната
присъда, като бъде намален размера на наложените наказания по правилата на чл. 58а, ал. 4
вр. чл. 55, ал. 1 от НК, като наказанието за престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр.
последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК се определи наказание по вид – „Лишаване
от свобода“ в размер на 2 години, а за престъплението чл. 339, ал. 1 от НК- „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 година; да се определи общо най – тежко наказание – 2 години
„Лишаване от свобода“ при „Строг“ режим, като на основание чл. 59 от НК се приспадне
времето, през което С. е бил задържан.
С въззивната жалба е заявена също така и незаконосъобразност на постановената
присъда и в частта, с която съдът е отказал да върне веществени доказателства – парични
средства: 985 евро, 45 долара, 50 британски лири и 17 610 лева, които са били намерени и
иззети при извършеното на 31.08.2023 г. претърсване в обитаваното от подсъдимия жилище,
като постановил да останат на съхранение в касата на Русенския окръжен съд, предадени с
протокол от 12.02.2024 г. като ВД № 8/24 по НОХД № 119/2024 г. на РОС, за да послужат за
събиране на наложеното наказание „Глоба“ и разноски. В тази връзка се отправя искане до
въззивния съд, и в тази част, присъдата да бъде отменена и вместо това да се постанови
връщане на веществените доказателства – пари.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от апелативната
прокуратура – Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли съда да потвърди присъдата. Намира, че съдът е направил анализ
на събраните по делото доказателства, подробно ги е обсъдил и е приложил правилно
материалния закон, а искането за приложението на чл. 55 от НК се явява абсолютно
необосновано. При определяне на наказанието е отчел наличието на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, и е определил справедливо и съответно наказание. Счита,
че жалбата на подсъдимия е неоснователна и предлага като такава да бъде оставена без
уважение, като се потвърди присъдата на окръжния съд в нейната цялост.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. адв. П., представя писмени
доказателства, касаещи доброто му поведение в затвора и поддържа изцяло въззивната
жалба, като развива подробни доводи в тази насока.
Подсъдимият К. С. поддържа подадената въззивна жалба и упражнявайки правото си
на лична защита поддържа казаното от защитника му, както и искането да се намали
наказанието му и да се постанови връщане на веществените доказателства – пари, оставени
на съхранение в касата на Окръжен съд Русе.
Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадената въззивна жалба,
3
становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка
на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. е частично основателна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27 от НПК. Подсъдимият е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и се
е съгласил да не се събират доказателства за тях.
При извършената проверка въззивният състав констатира, че процесуалната дейност
на Окръжния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на това
диференцирано производство. Налице са били предпоставките за прилагане на особената
процедура, спазен е регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие, като постановената присъда е в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и
ал. 3 от НПК.
В пределите на признатите факти по обвинителния акт, Окръжният съд е направил
правилен извод, като е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1,
пр. 4 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Фактическите обстоятелства са правилно установени.
Настоящият състав на въззивния съд, след като извърши собствен анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, приема
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Г. С. е роден на 24.04.1989 г. в гр. Русе. Същият е български
гражданин. С. има средно образование, семеен и е, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе,
************. Осъждан е. Има дете Б., родено през 2016 г., което живее при майката - А. Й.,
за което подсъдимият полага грижи. С. живее съвместно със съпругата си - Й. В. и детето й
Я. родено през 2015 г., за което полага също грижи. Живеят и ползват имот на посочения по
– горе адрес.
От договор за потребителски паричен кредит се установява, че на 24.02.2020 г.
съпругата на подсъдимия - Й. В. е изтеглила потребителски кредит в размер на 20 000 лева.
От нотариален акт /приложен по делото/ се установява, че на 23.06.2020 г.
подсъдимият С. е продал собствения си апартамент в гр. Русе, кв. “Здравец“, ******* за
сумата от 15 000 лева.
С. е осъждан с четири влезли в сила съдебни акта *************, за общо 6
умишлени престъпления, включително три свързани с държане и употреба на наркотични
вещества, за които е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за срок по – дълъг
от 1 година. Последното наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 3 месеца,
след извършено групиране и е изтърпяно на 14.09.2022 г. /приложеното свидетелство за
съдимост/.
През м. август 2023 г. подсъдимият К. С. живеел в апартамент, находящ се в гр. Русе,
************, съвместно със съпругата си Й. В. и малолетното й дете. Същият не
упражнявал трудова дейност и нямал легални източници на доходи.
На 31.08.2023 г. въз основа на анализ на оперативна информация, при наличието на
предпоставките на чл. 161, ал. 2 от НПК, е било предприето претърсване и изземване в
обитаваното от подсъдимия жилище - апартамент, находящ се в гр. Русе, ************.
Изготвеният протокол за претърсване и изземване е одобрен от Окръжен съд Русе, като със
същия са иззети и приобщени като веществени доказателства подробно описаните вещи, а
именно: кристалообразни вещества, реагиращи при полевия наркотест на наличие на
метамфетамин, 1 бр. метален гриндер, 1 бр. електронна везна, 1 бр. стъклено бурканче
съдържащо листна маса, оръжия, боеприпаси, парични средства - 985 евро, 45 долара, 50
британски лири и 17 610 лева, външни носители на цифрова памет и др. вещи, относими
към предмета на разследването.
С протокол за доброволно предаване от 31.08.2023 г. подс. С. предал 1 брой револвер
4
„ZORAKI“ и боеприпаси, приобщени като веществени доказателства по делото.
По делото е назначена физико-химическа експертиза № 23/НАР-646/05.12.2023 г.,
извършена от експерт специалист в областта на химията при ЦЕКИ към НИК – МВР. От
заключението се установява, че в обекти 1.1.1 и 1.1.2 – бяло кристално вещество в
полиетиленов плик с шлиц – с нето тегло съответно – 34.97 грама и 2.36 грама се доказва
съдържание на наркотично действащ компонент – метамфетамин с концентрация 17.4 %
теглови процент; в обект 1.2 – бяло кристално вещество в розов полиетиленов плик – 341.29
грама се доказва съдържание на активен наркотично действащ компонент – метамфетамин с
концентрация 49.2 % теглови процент; в обект 1.3 – бяло кристално вещество в розов
полиетиленов плик – 35.59 грама се доказва съдържание на активен наркотично действащ
компонент – метамфетамин с концентрация 57.7% теглови процент и в обект 3.1.1 - бяло
кристално вещество в полиетиленов плик с шлиц – с нето тегло – 0.39 грама се доказва
съдържание на активен наркотично действащ компонент – метамфетамин с концентрация
67.3 % теглови процент. В обекти - 2 и 3.1.2 – зелени таблетки с лого „Tesla“ с нето тегло
съответно 1.18 грама и 0.16 грама се доказва съдържание на активен наркотично действащ
компонент - MDMA /3.4-метилендиоксиметамфетамин/ с концентрация 35.2 % теглови
процент. По обект 4 – черна електронна везна с капак с надпис „ital scale 200 gx 0,1 g “ се
доказва наличие на следи от метамфетамин.
По делото е назначена физико-химическа експертиза № 610/18.10.2023 г., извършена
от експерт в БНТЛ при ОД МВР – Русе от чиято заключителна част се установява, че нетото
тегло на сухата листна маса в стъклено бурканче е 2.379 грама, като по морфология и състав
представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол – ТХК е с 3.4 % теглови процент.
Съобразно Постановление № 106/02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23
на МС от 1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството /ДВ, бр. 68 от 08.08.2023 г./ общата стойност на процесните
високорискови наркотични вещества е 29 143.58 лева, от които стойността на 414.6 грама
Метамфетамин е 29 029.00 лева, съответно стойността на 1.34 грама МДМА е 67.00 лева, а
стойността на 2.379 грама Марихуана е 47.58 лева.
Подсъдимият К. С. не притежава съответно разрешение, издадено по реда на ЗКНВП.
На основание чл. 91 от ЗКНВП наркотичните вещества – веществени доказателства по
делото са изпратени за съхранение в Централно митническо управление, отдел „МРР -
НОП”, с писмо рег. № 336р4086/20.12.2023 г. на ОД МВР - Русе.
От изготвената по делото балистична експертиза, изследвала обектите: 2 бр.
предмети с надпис „Lifecard 22MR“ от метал със зеленикаво-кафяв цвят; 1 бр. револвер RG
59; 1 бр. револвер „cal. 9mm Zoraki“; 1 бр. метален пистолет с лого „LS“ и част от надпис
„WERK ERFURT„ и метален пълнител с 3 бр. боеприпаси; 3 бр. боеприпаси кал. 5.6 мм
/22LR/; 100 бр. патрони 9 мм марка Валтер; 6 бр. боеприпаси 9 мм, се установява, че: - 1
брой стандартен, заводски произведен пистолет, бял на цвят с инициали върху него с лого
„LS“ и част от надпис „WERK ERFURT„ заличен заводски сериен номер и с калибър 6.35 мм
е технически изправен и годен да се използва по предназначение - да произвежда изстрели и
съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, представлява огнестрелно оръжие; 1 бр. револвер марка
„ZORAKI“ с надпис „cal. 9 mm Zoraki“ , модел „R.1-В“ с калибър 9 мм е със заличен
заводски сериен номер, същият е технически неизправен, но годен да произвежда изстрели,
като по конструкцията му има изменение, изразяващо се в премахване от вътрешната част
на цевта преградна планка /напречник/, служеща за възпрепятстване изстрелването на
твърди тела или нестандартни боеприпаси и съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗОБВВПИ, представлява
огнестрелно оръжие; 6 бр. боеприпаси 9 мм, от които 1 бр. предупредителен /сигнален/
патрон с калибър 9 мм за револвер турско производство и 5 бр. предупредителни /сигнални/
патрони с калибър 9 мм за пистолет немско производство са допълнително ръчно снарядени,
в домашни условия, със сачма с диаметър 7 мм, същите са годни да бъдат стреляни с
револвери и пистолети с променена конструкция. Заключението сочи, че така снарядени по
гореописания начин същите притежават характеристики на боеприпаси за огнестрелно
5
оръжие, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ; - от 3 бр. патрони с калибър 5.6 /44LR/ заводски
снарядени и предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия /пистолети, пушки/ за само 1
бр. е годен да се използва по предназначение и представлява боеприпас за огнестрелно
оръжие, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Заключено е също, че останалите обекти не
представляват огнестрелно оръжие и боеприпаси за такова по смисъла на ЗОБВВПИ.
Подсъдимият С. не представя документи относно произхода и притежанието им.
Към 31.08.2023 г. подсъдимият С. не е притежавал разрешение, издадено по реда на
ЗОБВВПИ за притежание и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси за такова.
По делото е изготвена и техническа експертиза на приобщените като веществени
доказателства мобилни телефони, съобразно чиято заключителна част, в същите не се
съдържат данни, имащи отношение към инкриминираните деяния.
Праичните средства в размер на - 985 евро, 45 долара, 50 британски лири и 17610
лева, намерени в обитаваното от С. жилище са иззети с протокол за претърсване и изземване
от 31.08.2023 г. и приобщени по делото като ВД. За същите подсъдимият заявил, че са
негови без да посочва произхода им. С Определение № 40/25.01.2024 г. на Окръжен съд -
Русе, постановено по ЧHД № 49/2024 г. по описа на Русенски окръжен съд е допуснато
обезпечение на предвиденото наказание „Глоба“ за съответното престъпление и разноските,
направени в наказателното производство, чрез налагане на запор върху иззетите като ВД
парични средства, подробно описани по – горе. Издадена е била Обезпечителна заповед №
5/25.01.2024 г. по ЧНД № 49/2024 г. по описа на Русенкси окръжен съд, в полза на Окръжна
прокуратура Русе.
Така възприетата фактическа обстановка не се оспорва, същата е установена както от
направеното самопризнание от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя и от събраните по досъдебното производство гласни, веществени и писмени
доказателства, заключенията на назначените експертизи, без да е налице противоречие
между тях.
При така приетата фактическа обстановка, законосъобразен е изводът на съда, че
подсъдимият С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 354а, ал. 2,
изр. 2, пр. последно, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, както и състава на престъплението по
чл. 339, ал. 1 от НК, доколкото на 31.08.2023 г. в гр. Русе, ************ - в обитаваното от
същия жилище, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества на обща стойност 29 143.58 лева - Метамфетамин с
нетно тегло около 414.6 грама, със съдържание на активен компонент от 17.4 до 67.3 %
тегловни процента на стойност 29 029 лева; - МДМА с нетно тегло 1.34 грама със
съдържание на активен компонент 35.2 % тегловни процента на стойност 67 лева; -
Марихуана с нетно тегло 2.379 грама със съдържание на активен компонент ТХК 3.4 %
тегловни процента на стойност 47.58 лева, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Предмет на престъплението са високорискови наркотични вещества от различен вид и
в немалко количество: Метамфетамин с нетно тегло около 414.6 грама, със съдържание на
активен компонент от 17.4 до 67.3 % тегловни процента; МДМА с нетно тегло 1.34 грама със
съдържание на активен компонент 35.2 % тегловни процента и Марихуана с нетно тегло
2.379 грама със съдържание на активен компонент ТХК 3.4 % тегловни процента, като
общата стойност възлиза на 29 143.58 лева. Метамфетаминът, MDMA и Марихуаната
/коноп, канабис/ са наркотични вещества, които нямат легална употреба, пазар и
производство и са поставени под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
упойващите средства от 1961 г., ратифицирана от България и съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Същите са включени в Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на
Приложение № 1 към чл. 3, т. 2 от ЗКНВП.
Упражнявал е фактическата власт върху инкриминираните наркотични вещества
6
пряко и непосредствено посредством фактическото им държане в жилището, обитавано от
С., съпругата му и малолетното дете й, и то с намерение тези забранени от закона
високорискови наркотични вещества да бъдат отчуждени. Деянието е довършено с
установяването на фактическа власт върху процесните вещи от подсъдимия, като законът не
поставя изискване да е осъществена целта – реално да е установено разпространението на
наркотичните вещества. От обективните находки по делото се съди, а и за същата сочат вида
и количеството на намерените и иззети с протокол за претърсване и изземване от 31.08.2023
г. наркотични вещества – почти половин килограм наркотично вещество и то със значително
завишено съдържание на активен компонент от 17.4 до 67.3 % теглови процента,
включително и марихуана, което обуславя и извода, до който е достигнал и първостепенният
съд, че са били предназначени за пласиране, а не за лична употреба. В подкрепа на това е и
фактът на установени различни по вид и количество наркотични вещества.
За държането на тези вещества С. не е имал надлежно разрешително по ЗКНВП.
Специалната цел за разпространение се извежда от обективните данни по делото - за
вида и количеството на нароктичните вещества – почти половин килограм - повече от 400
грама метамфетамин, както и други наркотични вещества, което недвусмислено сочи за
намерението му и предназначението им да бъдат разпространени за употреба от други лица.
Аргумент в тази посока са и наличните следи от метамфетамин по иззетата електронна
везна, установени от експертизата. В тази посока е и трайно установената съдебна практика,
че голямото количество наркотично вещество представлява безспорна индикация, че същото
не е държано за лична употреба, а е държано именно с цел разпространение чрез
предоставянето му на голям кръг от хора /възмездно или безвъзмездно/, като по този начин
се създават предпоставки за засягане и увреждане на обществени интереси и то в занчителна
степен, което от друга страна определя завишената степен на обществена опасност на
деянието.
От друга страна както прокуратурата, така и в последствие съда, възприемайки
изцяло фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт са
направили неправилни правни изводи, че правната квалификация на деянието следва да
бъде и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от НК. От възприетите от прокуратурата и съда факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не може да се изведе посочената
правна квалификация - придобил високорискови наркотични вещества с цел
разпространение. Незаконосъобразно е бил признат за виновен в това, че на 31.08.2023 г. в
гр. Русе „придобил“ наркотичните вещества с цел разпространение /чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр.
посл., т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 3 от НК/, изразило се в получаване по неустановен начин /в
хода на разследването/ от страна на подсъдимия на посочените наркотични вещества, върху
които е била установена упражняваната фактическа власт /“държането“ с цел
разпространение по пр. 4 на същия текст от НК/. Предходната инстанция е възприела
буквално интерпретацията в обвинителния акт, без да държи сметка, че по делото не са
наведени и събрани по предвидения за това ред каквито и да било доказателства за време,
място и начин на извършване на тази форма на изпълнително деяние. При формиране на
вътрешното убеждение на съда недопустимо са използвани предположения, които не се
основават на събрани по делото доказателства. В този смисъл, първият съд във възприетата
от него фактология е приел, че на инкриминираната дата подсъдимият се снабдил с
наркотичните вещества от неизвестно лице или лица, по неустановен начин. Доказателства
по делото кога, по какъв начин, къде и от кого се е снабдил подсъдимия с процесните
наркотични вещества не са събрани. Решаващият съд макар да е приел, че няма категорични
данни къде и по какъв начин се е снабдил с наркотичните вещества, е направил произволен
извод, че придобиването е станало от неизвестно лице в гр. Русе и при това на 31.08.2023 г.
Липсват доказателства в тази насока и по конкретно, касаещи формата на изпълнително
деяние „придобиване“ с цел разпространение, включително и на посочената в обвинителния
акт дата 31.08.2023 г. и място – гр. Русе. В тази връзка, предвид прежде изложеното е
необходимо да се сподели, че признанието на подсъдимия следва да кореспондира с
доказателствата по делото, каквито доказателства обаче липсват и в този смисъл
7
признанието на подс. С. по чл. 371, т. 2 от НПК не кореспондира с доказателствата по
делото, касещи тази форма на изпълнително деяние. В тази връзка присъдата, в тази й част,
следва да бъде ревизирана, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото обвинение да
е придобил процесните високорискови наркотични вещества в гр. Русе на 31.08.2023 г. с цел
разпространение с правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от НК.
Несъмнено по делото се явява доказана другата форма на изпълнително деяние, за
която е бил привлечен да отговаря и признат за виновен от първия съд - че на 31.08.2023 г. е
държал с цел разпространение, в обитаваното от него жилище /в гр. Русе, ************/
описаните високорискови наркотични вещества, като е упражнявал фактическа власт върху
тях. Предвид това, настоящата инстанция приема, че от обективна страна подсъдимият С.
без надлежно разрешително държал посочените високорискови наркотични вещества, като
упражнявал фактическа власт върху същите, а от субекитвна страна е извършил деянието
при пряк умисъл и при наличието на специалната цел по чл. 354а, ал. 1 от НК - с цел
разпространение. Следва да се държи сметка, че разпоредбата на чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК
/основния състав/ предвиджда няколко форми на изпълнителното деяние, а именно:
производство, преработка, придобиване, държане и разпространение, като всяка една от тях
е възможно да бъде осъществена самостоятелно, но така също и в съчетание с друга форма
на изпълнителното деяние на това престъпление. В настоящият случай обаче липсват
каквито и да било доказателства С. да е осъществил престъпния състав на чл. 354а, ал. 1,
изр. 1 от НК при формата на изпълнителното деяние по пр. 3 от НК – „придобил“ с цел
разпространение.
Предвид недоказаността на обвинението, касаещо правната квалификация по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от НК, подсъдимият С. следва да бъде признат за невинен в това, че
на 31.08.2023 г. в гр. Русе, без надлежно разрешително по ЗКНВП да е придобил с цел
разпространение високорискови наркотични вещества:
- Метамфетамин с нетно тегло 414.6 грама, със съдържание нa активен компонент от
17.4 до 67.3 % тегловни процента, на стойност 29 029.00 лева,
- МДМА с нетно тегло 1.34 грама със съдържание на активен компонент 35.2 %
тегловни процента на стойност 67.00 лева,
- Марихуана с нетно тегло 2.379 грама със съдържание на активен компонент TXK 3.4
% тегловни процента, на стойност 47.58 лева, всичко на обща стойност 29 143.58 лева, и на
основание чл. 304 от НПК оправдан по отношение на правната квалификация по чл. 354а,
ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 3 от НК.
Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 354а,
ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б” от НК, както правилно е установено
от първия съд.
Справката за съдимост на подсъдимият сочи, че същият е осъждан неколкократно
/четири пъти/ за шест тежки умишлени престъпления и то на лишаване от свобода, някои от
които е изтърпял ефективно. По НОХД № 671/2021 г. по описа на Окръжен съд Русе му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок по - дълъг от една година /1 година и 3
месеца/, чието изтърпяване не е било отложено за изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от
НК. Същевременно е изтърпял ефективно приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК
условно наказание, постановено по НОХД № 758/2018 г. по описа на районен съд - Царево.
Последното си наказание лишаване от свобода в размер на една година и три меесца, е
изтърпял на 14.09.2022 г. В този смисъл към инкриминираната дата – 31.08.2023 г. не са били
изтекли 5 години от изтърпяването на описаните по – горе наказания, поради което не е
изтекъл и срокът предвиден в чл. 30 от НК. Това налага извод за законосъобразност на
ревизирания акт, с който е прието за установено и доказано С. да е осъществил състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК - при условията на опасен рецидив. Настоящата инстанция констатира
да е допуснат порок в дейността на прокуратурата, доклокото при привличането и
повдигането на обвинение не е изписана цифрово чрез привръзка цифровата квалификация
8
на деянието като такова извършено при условията на опасен рецидив – чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК. Това най – вероятно е убягнало от вниманието на проверяваната инстанция.
Същото обаче не следва да се третира като съществено нрашуние, тъй като по никакъв
начин не е накърнило правото на защита на подсъдимия до степен, че да не разбере за какво
престъпление е привлечен да отговаря, включително и че е осъществил същото при усовията
на опасен рецидив, доколкото в текстовата му част /и в мотивната, и диспозитивната такава/
се съдържа словесното описание на същото – „при условията на опасен рецидив“. Безспорно
посочените по – горе две осъждания на С. представляват част от правната квалификация на
деянието като такова извършено при условията на опасен рецидив. А останалите следва да
се отчитат като отегчаващи вината обстоятелства.
Безспорно е осъществен от обективна страна и съставът на деянието по чл. 339, ал. 1
от НК доколкото е установено, че на 31.08.2023 г. в гр. Русе, ************ - в обитаваното
от същия жилище – апартамент, С. е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси -
огнестрелно оръжие - 1 бр. стандартен, заводски произведен пистолет бял на цвят, с лого
„LS" със заличен заводски сериен номер, калибър 6.35 мм, представляващ огнестрелно
оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗOБBBПИ и 1бр. револвер „ZORAKI", модел „R.1-B",
калибър 9 мм, със заличен заводски сериен номер, представляващ огнестрелно оръжие по
смисъла на чл. 4, ал. 4 от 3ОБВВПИ; боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от 3ОБВВПИ: 1
бр. патрон, калибър 5.6 мм /22LR/ и 6 бр. предупредителни патрони калибър 9 мм за
пистолет, допълнително ръчно снарядени със сачми 7 мм, без да има за това надлежно
разрешение по ЗОБВВПИ.
Деянието е осъществено при наличие на пряк умисъл – в съзнанието му е била
налична проекция, обхващаща обстоятелството и фактът, че държи описаните по - горе
оръжия и боеприпаси, като е упражнявал фактическа власт над същите, без да притежава
надлежно разрешително за това, съобразно изискванията на ЗОБВВПИ. В този смисъл е
съзнавал противозаконността на стореното, общественоопасния му характер и последиците,
като е целял и постигнал същите, до къкавто извод е достигнал и първостепенния съд –
относно субективната страна на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК. Манифестирал е
субективната страна с фактическото държане на огнестрелните оръжия и боеприпаси в дома
си - обитаваното от същия жилище, без да има разрешение за това.
При определяне на вида и размера на наказанията за двете престъпления,
съобразявайки се с разпоредбите на чл. 372, ал. 2 от НПК, законосъобразно ревизираният
съд е определил наказания при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, а не както
неоснователно претендира защитата, че е следвало да се индивидуализират при условията на
чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 от НК - за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр.
посл., т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 3 и пр. 4 от НК - да бъде наложено наказание 2 години
лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК - 1 година лишаване от
свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е опрделил едно общо наказание, измежду
наложените за двете престъпления, а именно най – тежкото от тях в размер на 3 години и 4
месеца лишаване от свобода, като постановил да се изтъпри ефективно, приемайки че е
неприложима в случая разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 3 от НК
присъединил изцяло към наказанието „Лишаване от свобода“ и наказанието „Глоба“ в
размер на 20 000 лева.
За деянието по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК
законът предвижда нказание от 5 години до 15 години лишаване от свобода и „Глоба“ в
размер от 20 000 лева до 100 000 лева, а за това по чл. 339, ал. 1 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода от 2 до 8 години.
Решаващият съд е наложил едно общо наказание - 3 години и 4 месеца лишаване от
свобода, към което е присъединил наказанието „Глоба“ в размер на 20 000 лева. Постановил
е наказанието „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг“ режим,
съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС.
9
Заявеното във въззивната жалба и поддържано от защитника на подсъдимия
оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно.
Налагайки с присъдата общо наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода и
„Глоба“ в размер на 20 000 лева, след индивидуализирането на наказанието за всяко едно от
извършените от подсъдимия престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4 вр. ал. 1,
изр. 1, пр. 4 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, Окръжният съд не се е отклонил от критериите
по чл. 35, ал. 3 от НК и е постигнал съответствие между извършеното деяние, данните за
личността на подсъдимия и наложеното наказание. В случая е съвсем очевидно
съответствието на обществената опасност на всяко от деянията и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, заложени в чл. 36 от НК.
Наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в определния им минимален
размер, не се явяват несъразмерно тежки.
При индивидуализирането им са наложени наказания за извършените от С.
престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и по чл.
339, ал. 1 от НК, като са отчетени всички релевантни смекчаващи отговорността
обстоятелства, включително и тези посочени от защитата във въззивната жалба. Правилно
окръжният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства направените
признания от подсъдимия, още в хода на досъдебното производство, с които е съдействал за
разкриване на обективната истина; сравнително младата му възраст; че все пак е баща на
малолетно дете, но не се дезинтересирал от детето си, като включително полага грижи и за
малолетното дете на съпругата си; изразеното искрено разкаяние. Изброените обстоятелства
са все смекчаващи такива и са били надлежно обсъдени и взети предвид при
индивидуалицазията на наказанията и ценени според действителния им смисъл. Към същите
настоящата инстанция допълва и обстоятелството на оневиняването му по правната
квалификация - пр. 3, ал. 1 на чл. 354а от НК. На следващо място – окръжният съд не е
подценил количеството и различния вид наркотично вещество, което с оглед правната
квалификация на първото престъпление /по чл. 354а НК/ не е незначително, нито
пренебрежимо малко и го е отчел като отежняващо обществената опасност на дянието и
дееца. Настоящата инстанция намира, че не следва да се подценява и значително завишения
процент на съдържание на активен компонент в наркотичните вещества, който е от 17.4 до
67.3 % тегловни процента. Отделно от това, както вече се спомена по-горе, предметът на
престъпното посегателство касае държане на различни по вид наркотични вещества,
включително и високорискови такива, което само по себе си не обосновава по - ниска степен
на обществена опасност на деянието в сравнение с типичните прояви от този вид. Отчетени
са като част от квалификацията осъжданията по НОХД № 671/2021 г. на Русенски окръжен
съд и ефективно приведеното на основани чл. 68, ал. 1 от НК условно наказание,
постановено по НОХД № 758/2018 г. на районен съд - Царево, касаещи състава на
престъпление по чл. 354а от НК.
По отношение на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК правилно и законосъобрзано
първия съд е ценил осъждането му за същото такова престъпно деяние, свързано с държане
на огнестрелно оръжие и боеприпаси, приемайки настоящата му проява като престъпна
упоритост, което налага извод, че предходното наказание не е изпълнило своята роля и не го
е контрамотивирало да върши престъпления, включително и от същия вид, чиито изводи
напълно се споделят от настоящата инстанция. Не се явяват недооценени и предходните му
осъждания, включително завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца,
което обуславя несъстоятелността на възраженията на защитата. Предвид наличните
обективни находки по делото подс. С. може да бъде определен като личност със завишена
степен на обществена опасност, а също такава е и на деянието, изводима от броя на
оръжията и боеприпасите, държани в дома му, без да има за същите надлежно
разрешително, което прави възраженията на зищата, че обществената опасност на дееца и
деянието е средна, несподелими. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са
пренебрегнати от първия съд, правилно са оценени по брой и значителност и не налагат
корекция на присъдата в посока намаляване на наказанието, за което и да от тях, независимо
10
от оневиняването му от настоящия съд, в частта му относно формата на изпълнителното
деяние – придобил с цел разпространение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от НК. Последното
обстоятелство не може да се отрази значително и до степен, че при индивидуализацията на
наложеното наказание на подсъдимия да се намали, в съответствие с разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК и редукцията на чл. 55 от НК, като на подсъдимия се наложат наказания под
предвидения минимален размер за двете деяния. В този смисъл правилна е преценката на
индивидуализиращите наказателната отговорност обстоятелства от окръжния съд, който с
основание е приел, че не са налице многобройни или такова с изключителен ефект
смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи определяне на наказанията при
условията на чл. 55 от НК, което се споделя и от настоящата инстанция.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че е налице лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и за извършените от подсъдимия деяния - по чл. 354а, ал. 2,
изр. 2, пр. посл., т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК следва да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години и 4 месеца както и „Глоба“ в размер на 20 000 лева. При определяне размера на
наказанието глоба, съдът съобрази и обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК - липса на
недвижимости, липса на трудови доходи и ангажираността му като родител – както към
собственото си малолетно дете, така и към детето на съпругата си. Също при лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства следва да се определи и наказанието за извършеното
деяние по чл. 339, ал. 1, от НК като му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а,
ал. 1 вр. чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
В изложения смисъл настоящата инстанция намира, че наказанията „Лишаване от
свобода“ и „Глоба“ в посочените размери са съответни на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и в своята съвкупност в
значителна степен ще постигнат целите, визирани чл. 36 от НК, както по отношение на
специалната, така и на генералната превенция. В настоящия случай не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най - лекото
предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко, поради което не са налице
предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, за което и да е от двете деяния.
Размерът на наложеното общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 години и 4 месеца и съдебното минало на подсъдимия, изключват възможността
изпълнението му да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК и същото следва да бъде
изтърпяно ефективно. Извършените от подсъдимия деяния са опасни и не е обществено
оправдано с оглед на личната и генерална превенция да бъде приложен института на
условното осъждане, както правилно е приел и първият съд. Също така законосъобразно е
определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС, тъй като не са изтекли пет
години от изтърпяването на наложеното наказание по НОХД № 671/2021 г. по описа на
Окръжен съд Русе /изтърпяно на 14.09.2022 г./.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства показва, че целите на наказанието
спрямо подсъдимия са трудно постижими, независимо от строгостта на прилаганата до
момента спрямо него държавна принуда, като окръжният съд не е приложил формално
изискването по чл. 373, ал. 2 от НПК и определяне на наказание в по - малък размер би било
проява на неоправдано снизхождение. Прилагане на исканата от защитата снизходителност
би означавало да се омаловажи не само тежестта на извършеното, но и вида на извършеното
престъпление и последиците от същото. По изложените съображения, неоснователно
защитата поддържа твърдение, че не са оценени всички факти при определяне на
наказанието, което да е довело до несправедливост на отмереното общо наказание 3 години
и 4 месеца лишаване от свобода и възраженията й в тази посока са напълно несподелими. За
това присъдата в тази й част следва да бъде потвърдена.
Абсолютно коректни и подлежащи на потвърждаване са решенията на първия съд
относно приложението на чл. 59 от НК, разноските и веществените доказателства,
включително и в атакуваната им част относно веществените доказателства парични средства
11
- 985 евро, 45 долара, 50 британски лири и 17 610 лева.
По отношение на изложеното и поддържано от защитата на подсъдимия пред
настоящата инстанция възражение за незаконосъобразност на присъдата и в частта, с която е
постановено да останат на съхранение в касата на Окръжен съд Русе, приложените по
делото като веществени доказателства - парични средства в размер на: 985 евро, 45 долара,
50 британски лири и 17 610 лева, намира следното:
Настоящият състав счита това възражение за неоснователно, тъй като в тази част
присъдата е законосъобразна.
С присъдата първоионстанционният съд е постановил да останат на съхранение в
касата на Русенския окръжен съд, предадени с протокол от 12.02.2024 г. като ВД № 8/24 по
НОХД № 119/2024 г. на РОС, за да послужат за събиране на наказанието „Глоба“ и
разноските, като в мотивите към същата е изложил съображения, от които се установява
какви са били фактическите и правни доводи да постанови съдебния си акт. Окръжният съд
се е позовал на събраните по делото доказателства, обсъдил е представените от защитата
писмени такива, включително е взел предвид и допуснатото обезпечение върху паричните
средства /ВД/. Приел, че от приетите нотариален акт и договор за банков кредит
действително се установява, че от продажбата на собственото си жилище подсъдимият С. е
получил сумата от 15 000 лева, съответно съпругата му В. е изтеглила потребителски кредит
на стойност 20 000 лева, но както правилно е отчел окръжния съд, същите са получени 3
години преди инкриминираните деяния. В този смисъл приел, че не може да приеме, че
намерените и иззети парични средства като ВД, върху които е наложено обезпечение от съда
са идентични с личните средства, придобити от С. и съпругата му. Изложил е аргументи в
посока, че получените парични средства са в лева, видно от приложените писмени
доказателства, а немалка част от намерените и иззети такива са в различна валута – евро,
британски лири, щатски долари и лева. Правилно е ценил отразеното в протокол за
претърсване и изземване от 31.08.2023 г. от подсъдимия С., че тези средства са лично
негови, а не както твърди защитата – семейни, получени от продажба на негов личен имот и
кредит, отпуснат на съпругата му. Отчел е, че такива възражения не са били направени нито
по повод наложеното от съда обезпечение на наказанието „Глоба“ и разноските от
инкриминираните престъпления, нито до приключване на досъдебното производство.
Правилно се е позовал на обстоятелството, че с Определение № 40/25.01.2024 г. на Окръжен
съд Русе, постановено по ЧHД № 49/2024 г. по описа на същия съд, е допуснато обезпечение
на предвиденото наказание „Глоба“ за престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., т.
4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и разноските в това наказателно производство, чрез налагане
на запор върху иззетите парични средства, като е издадена и Обезпечителна заповед №
5/25.01.2024 г. по ЧНД № 49/2024 г. на Русенски кръжен съд. Аргументирано и обосновано
отхвърлил като неоснователни възраженията на защитата и отказал връщане на паричните
средства /ВД/, като постановил да останат на съхранение в касата на Русенския окръжен съд,
предадени с протокол от 12.02.2024 г. като ВД № 8/24 по НОХД № 119/2024 на окръжен съд
Русе, пояснявайки че същите следва да послужат за удовлетворяване вземанията на
държавата – по допуснатото и обезпечено наказание „Глоба“ и разноските по постановената
присъда.
Настоящата инстанция намира от една страна, че от доказателствата по делото не
могат да се установят обстоятелства, които да обуславят наличието на основание за
отнемане в полза на държавата на посочените парични средства, в рамките на настоящото
наказателно производство. Не е установено същите да са предмет или средство на
престъплението, не е установено да са били предназначени или да са послужили за
извършването на умишлено престъпление, нито е установено да са били придобити чрез
престъплението, поради което не са налице основания за отнемането им в полза на
държавата съобразно чл. 354а, ал. 6 или по чл. 53 от НК.
От установеното, че подсъдимият е държал в дома си с цел разпространение
наркотични вещества, може единствено да се направи предположение, че откритите в дома
му парични средства имат незаконен произход или са били предназначени за закупуването
12
на наркотични вещества или получени от разпространение, но също така и присъдата не
може да почива на предположения. Липсата на законен произход на определено имущество
би могло да бъде основание за отнемането му в друго производство и по друг ред – по
Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, но това не може да стане в
рамките на наказателния процес. Вярно е, че притежанието на процесните парични суми не
е забранено от закона и при липса на основание за отнемането им по чл. 53 от НК или по чл.
354а, ал. 6 от НК, същите подлежат на връщане.
От друга страна обаче, в случая процесните парични средства, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 31.08.2023 г., и приобщени по делото като веществени
доказателства и не следва да бъдат връщани на подсъдимия.
Според настоящата инстанция след като подсъдимият несъмнено е осъществил
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от
НК и правилно, законосъобразно първият съд му е наложил и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“ в размер на 20 000 лева, то и не е отпаднало основанието за допуснатото
му обезпечение, както и обезпечението на разноските по делото, чрез налагане на запор
върху иззетата като веществено доказателство парична сума в размер на - 985 евро, 45
долара, 50 британски лири и 17610 лева. Нуждата от обезпечението продължава да
съществува, както е преценил и първия съд, съответно е отказал връщането на процесната
парична сума на подсъдимия.
След като по изложените по-горе съображения осъдителната първоинстанционна
присъда следва да се потвърди, т.е. решението е в „полза на страната поискала
обезпечението“ /в случая прокурора/, то и допуснатото обезпечение служи като гаранция за
реализиране на правата, които произтичат за прокурора от настоящото въззивно решение, а
именно - реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното от него
престъпление. В този смисъл очевидно е, че в настоящия случай при потвърдената
осъдителна присъда с наложено наказание „Глоба“ в размер, за който е и допуснато
обезпечението с парични суми, представляващи веществени доказателства по делото,
причината поради която обезпечението е било допуснато не само не е отпаднала, а напротив.
Към настоящия момент е налице невлязъл в сила първоинстанционен акт, с който
подсъдимият е признат за виновен по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., т. 4, вр. ал. 1, изр. 1,
пр. 4 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, за които му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ и „Глоба“ в размер на 20 000 лева, до размера на която сума е и наложеното
обезпечение. Предвид изложеното присъдата следва да бъде потвърдена и в тази й част.
Законосъобразно е произнасянето на съда по разноските и останалите веществени
доказателства.
При извършената служебна проверка, апелативният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна
на атакуваната присъда. Това налага същата да бъде изменена, в посочения по - горе смисъл
и като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена в останалата част.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 вр. чл. 338 от НПК
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 16/30.04.2024 г., постановена по НОХД № 119/2024 г. по описа
на Окръжен Русе, като
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Г. С. за невинен в това нa 31.08.2023 г. в гр. Русе при
условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по ЗКНВП да е придобил с цел
разпространение високорискови наркотични вещества нa обща стойност 29 143.58 лева,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение, в
само в частта му относно квалификацията по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3 от HK.
13
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховен касационен съд в 15-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14