Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260088
гр.Свищов,
11.10.2021 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 10.09.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1084 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Иск с правно основание чл.
422 от
Ищецът
„Ю.“ЕООД гр. Свищов, представляван от управителя Ю.Ц., чрез пълномощника адв. В.Г.
твърди, че предявяват претенцията си въз
основа на договор за цесия от 01.10.2019г.. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Г.“ООД,
което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор
за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“ЕАД. Сочи, че
мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение 1 към договора,
извадка от който прилагали. Заявяват, че
встъпили в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК , като придобили права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията , другите им принадлежности, включително и с
изтекли лихви, неустойки, ако имало такива.
Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответницата е
ползвала предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под кл. № на абоната № *. Периодът на заплащане бил 15 дни от
датата на издаване на фактурите, според чл. 29 от ОУ на мобилния оператор.
Заявява, че между „БТК“ЕАД и ответницата бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги с кл. № * от дата 07.03.2017г.. , с допълнително
споразумение към него от дата 08.03.2017г.., с който му е предоставена мобилна
услуга за номер ** при условията на тарифен план VIVACOM
Mobix 30 с месечен абонамент 15,80 лева, както и ТВ услуга при
условията на тарифен план VIVACOM TV L с месечен абонамент 22,99 лева, като срокът на
договорените услуги бил за 24 месеца, съответно до 08.03.2019г..
На основание сключените
договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален кл. № * от дата
07.03.2017г. между ответницата и
„БТК“ЕАД били издадени фактури за периода 15.03.2017г.. до 14.07. 2017г., на стойност 97,76 лева за незаплатени далекосъобщителни
услуги. Абонатът не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 97,76 лева,
фактурирани за два последователни отчетни месеца – март, април, май и юни 2017
година, като кюм всяка от фактурите имало приложено извлечение – справка за
потреблението. Неплащането в срок на издадените от оператора фактури за
ползвани мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл. 50 от ОУ вр. чл. 43т.
1/, да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, така датата на
деактивация на процесния абонамент била 08.03.2019г.., която се генерирала
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Твърди, че след едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор издал по клиентския
номер на ответницата на 15.07.2017г.. крайна фактура № **********. В тази издадена крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер
581,49 лева, от която сума се претендира сумата 116,37 лева. Абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, не бил спазил крайния срок за ползване на
абонаментите за ползвания мобилен номер до 08.03.2019г.. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изрична клауза съдържата се в т. 2 от
договора, с прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги, ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент , за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка. Сочи, че претендираната сума в размер на 116,37 лева, била формирана като сбор от
трикратния размер на всяка абонаментна такса за всяка избрана от абоната
абонаментна услуга, според тарифния й план. Посочва, че неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. Уточнява, че претендирания размер на
неустойката представлява сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключените договори , съответно 3х15,80 лева плюс 3х22,99
лева или неустойка общо в размер на 116,37 лева, която не недвищавала сбора от
трикратния размер на месечната
абонаментна такса по всеки избран и ползван от потребителя тарифен план, за
която неустойка била издадена крайна фактура от 15.07.2017г.
Заявява, че неустойката била
начислена съобразно изрично договореното, като неустойката имала обезщетителен
характер, а не санкционен . Неизпълнението на абоната обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати предсрочно договора на дата 04.07.2017г.. /като датата се генерирала
автоматично по вградената електронна ситема на оператора при нерегистрирано
плащане и наличие на незаплатени суми след предвидените във фактурите срокове/.
Когато е прехвърлил вземанията си, цедентът го е сторил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им. Сочи, че в чл. 1.6 от
първия договор за цесия, била дадена легална дефиниця на поняието Приложение 1,
като не случайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на
длъжниците в отделно приложение, а в чл. 5.3 от договора било уговорено, че по
искане на цесионера , цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Представяли извлечение от приложение 1 към
договор за цесия от 16.10.2018г.., от което се установявало, че с договор за
цесия от 16.10.2018г.. „БТК“ЕАД е прехвърлител, С.Г. Г. ООД е собственик на
вземането спрямо ответницата, което впоследствие било включено и във втория
договор за цесия от 01.10.2019г. между С.Г.Г. ООД и „Ю.“ЕООД. Сочи, че към
исковата молба било приложено уведомление за двете цеси, подписано от законния
представител на „С.Г.Г.“ООД, което дружество уведомява длъжниците от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г.. и от свое име, в качеството на
цедент от 01.10.2019г.., а връчването на исковата молба на длъжника, към която
били приложени документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента
на цесионера се считало за надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Уведомлението за цесия
изхождало от цесионера, но било отправено до длъжника от името на цедента,
който изрично бил упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД от негово име, което обстоятелство било описано в уведомлението. Твърди, че предявили претенцията си по реда
на чл. 410 от ГПК, като им било указано
да предявят установителен иск за вземането по заповедта по ч.гр.дело № 808/2020 г. по описа на РС Свищов. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата 116,37 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с кл. № *, от 07.03.2017г.. сключени между
„БТК“ЕАД и ответницата, за което е издадена фактура № ********** от
15.07.2017г.. за периода от 15.06.2017г. до 14.07.2017г.. Претендира разноски за заповедното и исково
производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено
становище, преди датата на съдебното заседание излага съображения за
основателност на исковата претенция – уведомяване на длъжника за цесиите с връчване
на исковата молба.
Ответницата Н.М.Д. в
законоустановения срок е подала
отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва
се като недължима сумата от 116,37 лева по месечна сметка от 15.07.2017г…,
сумата 32,39 лева по месечна сметка от 15.03.2017г.., сумата 21,79 лева по
месечна сметка от 15.04.2017г.., сумата 21,79 по месечна сметка от
15.05.2017г.., сумата 21,79 лева по месечна сметка от 15.06.2017г.. , сумата
581,49 лева по месечна сметка от 15.07.2017г.. Оспорва се представената от
ищеца месечна сметка от 15.03.2017г..,
от 15.04.2017г.., от 15.05.2017г..
и от 15.07.2017г.., откъм съдържание. Твърди, че тези частни документи,
издадени от праводателя на ищеца и удостоверяващи изгодни за същия твърдения. Оспорва
представеното от ищеца Извлечение от Приложение 1 към договор за цесия
от 1.10.2019г.. откъм съдържание. В хода на устните състезания моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като не било доказано, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
ответницата е била надлежно уведомена за цесиите, както и връчването на
уведомлението заедно с исковата молба на ответницата, чрез назначения й особен
представител не означавало, че уведомлението било връчено на длъжника. В писмена защита излага подробни съображения
за неоснователност на исковата претенция -
не се доказало представянето на ответницата на далекосъобщителни услуги в
претендирания размер, като се оспорват месечните справки и извлечение от Приложение
№ 1. Прави възражение, че месечната сметка
въз основа на която пе претендирало заплащане на неустойка не доказвала
дължимостта на претендираната неустойка. Позовава се, че ответницата не била валидно
уведомена относно настъпилите прехвърляния на вземанията по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и на това, че съобщението за цесията връчено на особен представител
не поражда действие спрямо ответницата. Счита,
че при настъпило частно правоприемство преди надлежното уведомяване на длъжника
за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното
производство е цедента, в случая „БТК“ЕАД, липсвало представено извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018г., в който да е описано
вземане спрямо ответницата, а предмет на договора за цесия от
01.10.2019г.. били вземания по четири
други цесионни договора, а в посоченото
приложение № 1 липсвало връзка с договора за цесия от 16.10.2018г. , поради
което посоченото вземане от ответницата можело да е предмет на всеки един от
посочените четири цесионни договора, вземанията по които били предмет на
договора за цесия от 01.10.2019г.. Взема
становище, че не било доказано, че вземането на първоначалния кредитор „БТК“ЕАД
било валидно прехвърляне на „С.Г.Г.“ООД с първата цесия, тъй като не било
представено приложено, от което да е видно, че част от прехвърлените вземания
по договора за цесия от 16.1201 е и това спрямо ответницата. Позовава се, че
липсвало представено потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за която и
да е от двете цесии, като разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД предпоставяла
писмено потвърждение на цесията от стария кредитор, за да се счете, че е налице
валидно цесионно правоотношение, респективно, че същото е произвело действие и
спрямо длъжника чрез съобщаването му. Взема становище, че не било доказано
ответницата да дължи заплащане на неустойка в претендирания размер на
посоченото основание. Моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.дело № 808/2020г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в
настоящото производство – „ Ю.“ЕООД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника
за дължима сума неустойка.
Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 501/14.08.2020г. в полза на ищеца за сумата 185,34 лева – по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. В обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че сумата представлява 68,97 лева и 116,37 лева –
обезщетение за предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение в
размер на три месечни такси. Присъдени били и разноски - 25,00 лева – ДТ и 180,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5
от ГПК. Заповедният съд, с разпореждане
от 5.10.2020г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си, в едномесечен срок. В
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Между „БТК“ЕАД и ответницата са сключени договор за електронни съобщителни услуги с кл.
№ * от дата 07.03.2017г.. , с допълнително споразумение към него от дата
08.03.2017г.., с който му е предоставена мобилна услуга за номер ** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 с
месечен абонамент 15,80 лева, както и ТВ услуга при условията на тарифен
план VIVACOM
TV L с месечен абонамент 22,99 лева, като срокът на договорените услуги бил за
24 месеца. И в договора, и в допълнително споразумение изрично е уговорено, че ако бъде прекратен
преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълните услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка. Твърди се, че на основание сключените договори за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален кл. № * . между ответницата и
„БТК“ЕАД била издадена фактура № **********/15.07.2017г.., но такава фактура не е приложена по делото.
Приложени по делото са месечни сметки, ведно с приложение към тях, за всеки месечен отчетен
период потребление на мобилни услуги от ответницата. Така съгласно месечна
сметка № ********** от 15.04.2017г.. , общата сума за плащане е 54,18лева,
която включва баланс от предходни периоди 32,39 лева, интернет услуги 7,34лева, ТВ услуги 10,82 лева, с краен срок
за плащане 02.05.2017г., като е приложено и извлечение за комбинирани услуги. Съгласно месечна сметка № ********** от
15.05.2017г.., общата сума за плащане е 75,97 лева, с краен срок за плащане
01.06.2017г., включваща интернет услуги
– 7,34 лева, ТВ услуги – 10,82 лева, баланс от предходни периоди 54,18 лева, с
приложено извлечение комбинирани услуги.
Видно от месечна сметка №
********** от 15.06.2017г.. с краен срок
за плащане 02.07.2017г.. , общата сума за плащане е 97,76 лева, като са
включени интернет услуги – 7,34
лева, ТВ услуги 10,82 лева, баланс от
предходни периоди 75,97лева, като е приложено и извлечение комбинирани услуги.
По месечна сметка № ********** от 15.07.2017г. общата сума за плащане е 666,80лева,
от които интернет услуги – -4,40 лева, ТВ услуги - -6,50 лева, лихва 0,63 лева,
корекции – 581,49 лева, с отразен баланс от предходни периоди 97,76 лева, със
срок за пащане 01.08.2017г., с приложено извлечение комбинирани услуги, в което
е отразена към сумата корекции и неустойка.
Приложени по делото са Общи условия на
договора между „Б.Т.К.“АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, които са уредени заплащането на услугите /чл. 29 –
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им, като период на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата/, в чл. 36 е посочено съдържанието на сметките, както и в
същите ОУ са уредени права и задължения на абоната, права и задължения на БТК,
прекратяване на договора – чл. 50.
С приложения договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г.. между „Б.Т.К.“ЕАД/цедент/ и
„С.Г.Г.“ООД /цесионер/ били прехвърлени възмездно по силата на
договора от цедента на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани
в приложение № 1 към договора, срещу цена, която ще бъде определена в
приложение № 1, изпратено заедно с уведомление от цедента до цесионера и
дължима от цесионера при сключването на този договор в сроковете по т. 2.1. по
сметка в лева на цедента. Видно от договора, в случай, че приложение 1 не бъде
предоставено на цесионера в определения срок,договорът се счита за прекратен,
без да е произвел никакъв правен ефект. Било уговорено в чл. 5, че цесионерът
се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито
вземания се прехвърлят за цесията, като им изпраща уведомление по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД на адресната им регистрация или
друг адрес, посочен в Приложение № 1. В раздел Други условия изрично е
посочено, че Приложение 1 е неразделна част към договора и представлява
списък/таблица в електронна форма на компакт/диск, съдържащ информация за
вземанията по т. 1.1.1 или т. 1.1.2. , приложение 2 към договора е пълномощно
от цедента към цесионера по чл. 5 от договора, а приложение 3 – уведомление по
чл. 99 ал. 3 ЗЗД, което цесионерът изпраща до длъжниците без изменение или допълнения. Приложено по делото е Приложение № 2 –
пълномощно , но видно от същото „БТК“ЕАД е упълномощил цесионер, без посочване
кой е цесионера, по повод изпращане уведомителни съобщения за сключената цесия.
Приложено по делото е и пълномощно рег. № 27707 о 24.10.2018г.. на
Нотариус Георгиева с район на действие
РС София, видно от което „БТК“ЕАД упълномощило „С.Г.Г.“ООД в качеството му на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г.. да изпраща уведомителни писма по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД .
С договор за прехвърляне
на вземания/цесия/ от 01.10.2019г.. между „С.Г.Г.“ООД /цедент/ и „Ю.“ЕООД
/цесионер/ , цедентът прехвърлил на цесионера
възмездно вземания от трети физически и/или юридически лица , които били
подробно индивидуализирани по основани, размер и длъжник в Приложение № 1 –
Списък на вземанията, неразделна част от договора, като било посочено че
вземанията преминават в патримониума на цесионера от деня на сключване на
договора. Представено и приложено по делото е извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г.. от 11.10.2019г.., видно от което по силата на
договора за цесия вземането на Ю. ЕООД спрямо ответницата, произтичащо от
договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г.. и в размер на 116,37 лева неустойки, е
прехвърлено на ищеца , като цесионер.
С приложеното
уведомление за цесия от „БТК“ЕАД и от „Ю.“ЕООД, ответницата на основание чл. 99
ар. 3 ЗЗД била уведомена, от името на БТК ЕАД, за сключен договор за цесия от
16.10.2018г. между „БТК“ЕАД и „С.Г.Г.“ООД, по силата на който задължението й
към БТК ЕАД по договор за мобилни услуги в размер на116,37 лева е прехвърлено
към С.Г.Г. ООД. В същото уведомление е посочено, че в съответствие с пълномощно
, по силата на което С.Г.Г. ООД е упълномощено от БТК ЕАД , уведомлението е от името на С.Г.Г. ООД за
сключената цесия. Със същото уведомление , ответницата била уведомена , че по
силата на договор за цесия от 01.10.2019г. , С.Г.Г. ООД е прехвърлило вземането
спрямо нея на Ю. ЕООД и единствен титуляр
на вземането е ищеца, в качеството на цедент, като е указано, че ако не бъде
заплатено задължението доброволно, ще бъдат предприети действия по принудително
изпълнение. Приложено по делото е потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.
99 ал. 3 от ЗЗД, за и от името на БТК, видно от което, информацията за конкретното
вземане , представлява извлечение от Приложение 1 към договора за цесия от
16.10.2018г.. Отразено е, че цесионерът
е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за
сметка на цесионера, за прехвърлянето на вземанията срещу тях. Отразено е
прехвърлено вземане в размер на 116,37 лева от ответницата.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира предявения
иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 92 от ЗЗД – установителен
иск, за неоснователен. В производството по този иск,
ищецът цели да установи, че ответницата Н.Д. дължи сумата 116,37 лева неустойка
за предсрочно прекратяване на договор с кл. № *, сключени между „БТК“ЕАД и
ответницата, за което е издадена фактура № **********/15.08..07.2017г. ,за
която сума неустойка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
501/14.08.2020г. по ч.гр.дело № 808/2020г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като
е предявен от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен
интерес, с указването на ищеца, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Разгледан по
същество, същият се явява неоснователен.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка се установява, че между „БТК“ЕАД и длъжника е съществувало облигационно правоотношение. Към сключения между страните договор за предоставяне на услуги са приложени Общите условия към договора, в които в чл. 29 е уредено, че заплащането на предоставените услуги е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, а в чл. 36 е уредено съдържанието на месечните сметки. Неоснователни са и възраженията, че представените месечни сметки не били фактури и не установявали месечно задължение на абоната. Напротив, представените месечни сметки съдържат всички необходими реквизити и надлежно удостоверяват месечното задължение на абоната и периода за плащане, същите са годни да удостоверят доставка на услугата и цената й.
От приложеното към исковата молба уведомление за цесия, изходящо от „СГ Г.“ ООД до ответницата, чрез което се цели същата да бъде уведомена за извършената цесия на вземането на БТК ЕАД срещу нея по процесния договор, не се установява надлежно връчване – няма отразяване на дата и подпис на получателя. Към исковата молба не са представени никакви доказателства за датата на уведомяване на длъжника за извършените цесии, поради което съдът намира, че уведомяване е направено едва с връчване препис от исковата молба. Към момента на получаване на препис от исковата молба фактическият състав по чл. 99, ал.4 от ЗЗД е изпълнен като към същия момент по делото не се констатира дали длъжникът е извършил плащане на дължимите суми към кредиторите. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че изходящото от кредитодателя - цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че книжата по делото са били изпратени на посочения в договора адрес, вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника/които съвпадат/, като на основание чл.47, ал.5 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на основание ал.6 на същата разпоредба е назначен особен представител на ответника, с цел охрана на интересите му. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици. Поради това, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответницата, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответницата за извършената цесия. Неоснователно се явява и възражението, че това уведомяване следвало да бъде към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като както се посочи, изходящото от кредитодателя - цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа. Неоснователно се явява и възражението на особения представител на ответницата, че не било доказано по делото, че вземането на първоначалния кредитор „БТК“ЕАД е било валидно прехвърлено на „СГ.Г.Г.“ООД с първата цесия, тъй като като не било представено Приложение, от което да е видно, че част от прехвърлените вземания по договора за цесия от 16.10.2018г.. е и това спрямо ответницата. Видно от Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, вземането от ответницата в размер на 116,37лева е описано в Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018г. и е прехвърлено с договора за цесия на цесионера С.Г.Г. ООД. Същото е индивидуализирано и в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г. ключен между „С.Г.Г.“ООД и „Ю.“ЕООД, поради което се установи, че процесното вземане е включено в тях и се обхваща от така сключените договори за цесия.
Същевременно
обаче по делото не са ангажирани доказателства за предприети действия по
прекратяване/разваляне на договорите, обусловили възникването на претендираната
неустойка като обезщетение за неизпълнението. В
представените договори между ответницата и БТК ЕАД е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя. В двата договора изрично
е уговорено, че ако бъде прекратен преди изтичане на уговорения срок по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока ,но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълните услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. По делото, обаче, не са налице никакви
доказателства, че процесният договор бил прекратен.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по
силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице
доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на мобилния оператор, поради което не са налице предпоставките
за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка.
Самият доставчик, в приетите от него общи условия в раздела прекратяване на договора, чл. 50 в т. 50.6 е предвидил
едностранно прекратяване на договора, от БТК с 30 дневно писмено предизвестие,
при неплащане в срок.Ищецът се позовава на едностранно прекратяване на
договорите, поради неплащане от негова страна на задълженията по договора, но
не ангажира доказателства процесният договор да е бил прекратен от мобилния
оператор. Освен това неустойката се дължи при прекратяване на
договора, като обаче в конкретния случай доказателства, че другата страна по
договора е узнала за неговото прекратяване, както и за датата на прекратяването
му, не са представени по делото. Претендираното вземане от ищеца е за неустойка в размер
на 116,37лева, но не се доказа
осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане. За да
обоснове правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ/, даваща право доставчика едностранно да прекрати процесния договор за
мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка,
недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал.
1 ЗЗД. Липсата на доказтелства за надлежно
прекратяване на договорите препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на
договорите за мобилни
услуги преди изтичане на уговорения срок. Поради това, предявеният иск за установяване вземане за неустойка се явява
неоснователен.
Предвид гореизложеното,
предявеният главен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 116,37 лева неустойка, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 501 от 14.08.2020г. по ч.гр.дело № 808/2020г. на СвРС/ , следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц.против
Н.М.Д. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за признаване установено, че „Ю.“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, има вземане от Н.М.Д. с ЕГН **********
*** за сумата 116,37 лева/сто и
шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки/ -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. № *, сключени
между „БТК“ЕАД и ответницата, за което е издадена фактура № **********/15.07.2017г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 501 от 14.08.2020г. по ч.гр.дело № 808/2020г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 808/2020
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: