Решение по дело №2006/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 752
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20191630102006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

№. 752 / 6.12.2019 г.

                РЕШЕНИЕ

      г. М. 06.12.2019 г.

                                                                         

             В. ИМЕТО Н. НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- г. М. трети граждански състав, в. открито съдебно заседание н. двадесет и. седми ноември две хиляди и. деветнадесета година, в. състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН   И..   

                  

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И.. г.Д. №. 2006 по описа за 2019 г. н. РС-М. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Разглеждат се обективно и. субективно съединени искове с. правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с. чл. 50, изр. второ ЗЗД.

 

Х.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx,,Г. П. №.. в.. А. 7. е предявил против А.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx и. Н.А.К.. ЕГН xxxxxxxxxx със същия адрес обективно съединени осъдителни искове, за заплащане н. следните суми солидарно от двамата ответници:  xxxx  представляващи обезщетение за причинените н. ищеца неимуществени вреди-болки и. страдания в. резултат н. ухапванията н. кучето порода ,. с. цвят черно-бял, н. 23.01.2019 г. около 5:50 ч.. в. двора н. фирма ,. О. в. г. у. Р.. №. 1. което куче се намирало под надзора и. било собственост н. ответниците, като в. резултат н. тези ухапвания получил телесни увреждания; 100,00 лв. имуществени вреди, представляващи стойността н. изразходваните от ищеца средства за лечение- лекарства, медикаменти и. разноски за съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.08.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира деловодни разноски.

В. исковата молба се излагат следните твърдения:

Ищецът К. работи във фирма ,. О. г. МонтанА. В. стопанския двор, през който трябвало да премине, се намира както сградата н. посочената фирма, в. която работи, така също и. сградата н. фирма ,,П. г. М. н. у. Й. Р.. №. 1. като в. момента там се помещава дружеството ,,К. xxx. Собствениците н. тези две фирми с. едни и. същи лица, а именно двамата ответници А.Н.К. и. Н.А. А.В. близост до сградата н. ,,П. се отглежда куче, порода ,. в. цвят черно бял. Това куче е собственост н. ответниците по делото, те се грижат за него и. животното се намира под техен надзор.

Н. 23.01.2019г. ищецът К. отивал н. работа, като заедно с. няколко свои колеги влезли в. двора, където се помещават сградите н. описаните по-горе фирми, за да отидат до работните си местА. Малко след като влезли в. стопанския двор, около 5:50 ч.  сутринта, кучето описано по-горе нападнало ищеца и. му причинило множество наранявания, за които представя СМУ №.15/2019 г.. Кучето не било вързано, съборило го н. земята и. го нахапало. Уврежданията причинили н. Х.Н.К. временно разстройство н. здравето, неопасно за животА. Колегите н. ищеца Ю. В. Т..  И.. М. И.. и. Ц. Б. Ф. реагирали веднага, като отблъснали атаките н. кучето, с. което спасили живота н. ищецА.

Малко по-късно дошъл единия собственик н. кучето-А.К.. който го вързал, но н. ищеца не обърнал никакво внимание.

Вследствие н. нападението Х.К. преживял огромни болки и. страдания и. още не може да превъзмогне ужаса от инцидентА.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК.

В. законния едномесечен срок ответникът А.Н.К. е подал писмен отговор н. исковата молба, в. който оспорва иска като неоснователен. Потвърждава, че притежава куче порода ,.. което отглежда н. посочената от ищеца локация. Отглежда кучето пред една изградена от него сграда, със статут н. търпимост-работилницА. Твърди, че кучето му е дружелюбно и. не е агресивно, не е наранявало никого досегА.

Ответникът твърди, че н. първо място ищецът се е поставил в. опасност/съпричинил е вредоносния резултат/, минавайки по пътя за работа през двора н. фирма ,,К. И. КО‘‘ О.. без да има право за това, като държал в. ръцете си и. закуска, като инцидентът се е случил, след като кучето ,. скочило да вземе закуската от ръцете н. ищецА.

Н. следващо място отв. К. излага доводи за прекомерност н. претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съобразно с. характера н. нараняванията, продължителността н. възстановителния период и. др.

Ответницата Н.А.К. също подала отговор н. исковата молба в. срока н. по чл. 131, ал.1 ГПК. Намира иска спрямо нея за недопустим и. изцяло неоснователен, като голяма част от изложените в. исковата молба обстоятелства намира за неверни.

Ответницата отрича да е собственик или да отглежда куче от порода ,..

Твърди, че юридическото лице ,,П. не съществува считано от 2012 г.. Ответницата, заедно с. А. Д. А. с. собственици н. фирма ,,К. И. КО‘‘О.. Фирма ,,К. И. КО‘‘ О. притежава 1/3 иД.ч. от ПИ иД. 48489.14.111 и. разположените в. него сгради  с. №.№. 1, 2, 3, 4 и. 5, в. част от които осъществява и. производствената си дейност. Адресът н. имота е г..ж.к.. М. 2. Частично в. този имот е изградена от отв. К. и. ,,Битова сграда‘‘ с. иД.  xxxx  , която сграда е търпим строеж съгласно ЗУТ. Тази сграда е собственост н. К. и. се ползва като работилница от него, като пред тази сграда стои завързано  и. кучето н. ответника К.. порода,.. За кучето винаги се е грижил единствено и. само другия ответник, като кучето не било агресивно.

Ответницата К. също излага доводи за съпричиняване от страна н. ищеца н. настъпилите вреди, тъй като минал, без да има това право през двора н. фирма ,,К. И. КО‘‘ О. и. така сам се е поставил в. опасност.

С. отговора с. направени доказателствени искания.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с. изразените становища, н. основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с. чл. 12 от ГПК, приема следното:

Предявените искове с. процесуално допустими за разглеждане, като предявени от и. срещу надлежни страни. Разгледани по същество, исковете, предявени срещу ответника А.Н.К.. с. частично основателни.

Исковете срещу ответницата Н.А. Атанасова с. изцяло неоснователни и. недоказани.

По делото с. приети писмени доказателсва, разпитани с. свидетелите И.. Милчев И... Ц. Б. Ф.. Р. К. П. и. Б. Е. М., н. осн. чл.176, ал.1 от ГПК съдът е допуснал лични обяснения н. страните.

От събраните по делото доказателства-свидетелски показания, които съдът кредитира като преки, последователни и. логични, както и. от приобщените писмени такива се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът Х.Н.К. работи във фирма ,.О. г.МонтанА. В. стопанския двор, през който трябвало да премине, се намира както сградата н. посочената фирма, в. която работи, така също и. сградата н. фирма ,,К. xxx. Собствениците н. тези две фирми с. двамата ответници А.Н.К. и. Н.А.К.. Собственик н. 1/3 иД.ч. от терена с. иД.  xxxx  по КККР н. г. е ЮЛ ,,К. И. КО‘‘ с. управител отв. Н.К..  Върху терена се намира сграда-работилница, собственост н. ответника А.К.. пред която е вързано кучето, причинило телесни увреждания н. ищецА.

Както свидетелите обясниха пред съда, така и. от признанията н. самия ответник А.К.. собственик н. кучето е само и. единствено той, като лицето, осъществяващо надзор н. него е също само той, респективно негова е отговорността да обезопаси кучето. Ответницата Н.К. няма никакво отношение към кучето порода ,.. нито осъществява някакъв надзор или наблюдение над него.

Н. 23.01.2019 г. ищецът К. отивал н. работа, като заедно с. няколко свои колеги влезли в. двора, където се помещават сградите н. описаните по-горе фирми, за да отидат до работните си местА. Към момента н. инцидента, порталът, през който преминал ищеца, е бил единствения вход към неговото работно място.  Малко след като влезли в. стопанския двор, около 5:50 ч.  сутринта, кучето описано по-горе нападнало ищеца и. му причинило множество наранявания, за които представя СМУ №.15/2019 г.. Кучето се било отвързало от синджира, с. който било вързано,  съборило ищеца н. земята и. го нахапало. Уврежданията причинили н. Х.Н.К. временно разстройство н. здравето, неопасно за животА. Колегите н. ищеца Ю. В. Т..  И.. М. И.. и. Ц. Б. Ф. реагирали веднага, като отблъснали атаките н. кучето. След инцидента Х.К. посетил болнично заведение.

Видно от СМУ №.15/24.01.2019 г.. ищецът К. е получил следните наранявания вследствие н. нападението: кръвонасядане н. долен клепач н. дясно око; дълбока рана в. лявата слепоочна област; разкъсно-контузна рана в. областта н. брадичката вляво; разкъсно-контузни рани в. областта н. задно-вътрешната и. задно-външната повърхност н. дясната лакетна ставА. Посочените увреждания с. от естество да причинят н. ищеца: временно разстройство н. здравето, неопасно за животА.

Видно от приложените писмени доказателства, ищецът е изразходвал сумата от 100,00 лв. средства за лечение.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

         Предявеният иск по чл. 50, изр. второ от ЗЗД е специален деликтен иск. Отговорността по чл. 50, изр. второ ЗЗД е обективна, безвиновнА. За да възникне тя, е достатъчно да с. налице вреди, причинени н. конкретно лице, от животно, което е собственост или е под надзора н. определено лице. В. случая, безспорно и. собственик, и. лице, осъществяващо надзор над кучето ,.. причинило увреждания н. ищеца К.. е отв. А.Н.К.. което потвърждават всички разпитани свидетели, както и. той самия. Респективно негова е отговорността по чл. 50, изр. второ ЗЗД.

Самият ответник К. също не оспорва тази своя отговорност, като единствено оспорва размера н. иска за неимуществени вреди като прекомерен.

Не е налице съпричиняване от страна н. ищеца за вредоносния резултат, тъй като н. първо място, той не  е имал избор към момента н. инцидента откъде да мине, за да стигне до работното си място, като твърди и., че въобще не е знаел за съществуването н. кучето, което е било там отскоро.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД ,,Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост‘‘. Съдът намира, че с. оглед причинените н. ищеца К. телесни увреждания, справедливият размер за обезщетение за неимуществени вреди е в. размер н.  xxxx  лв. Н. такъв размер съдът оценява претърпените от ищеца болки и. страдания вследствие н. нападението от кучето н. отв. К.. като намира предявеният размер н. иска от  xxxx  за прекомерен. Въпреки, че съдът не омаловажава получените от нападението травми, намира, че все пак се касае по-скоро за повърхностни наранявания, без да се е стигнало до тежки и. сериозни последици за здравето н. ищеца К..

Респективно искът по чл. 50, изр. второ ЗЗД, във вр. с. чл. 45 от ЗЗД следва да бъде уважен до посочения размер от  xxxx  лв.. като в. останалата си част до предявения размер от  xxxx  следва да се отхвърли като неоснователен и. недоказан.

Относно предявеният иск за имуществени вреди от 100,00 лв. за проведеното лечение н. ищеца, съдът намира, че за тези изразходвание средства с. приложени по делото писмени доказателства, поради което искът следва да се уважи изцяло.

Що се отнася до ответницата Н.А.К.. съдът намира, че исковете спрямо нея подлежат н. отхвърляне като неоснователни. По чл. 50, изр. второ   ЗЗД отговаря единствено собственикът н. животното или лицето, осъществяващо надзор над него, каквото качество се установи в. процеса, че ответницата Атанасова нямА. Правноирелевантно е дали тя е била собственик н. иД.ч. от земята, върху която се е намирало кучето, тъй като този факт не я задължава да осъществява надзор върху кучето н. отв. К.. порода ,..

При този изход н. делото, н. осн. чл. 78, ал.1 от ГПК отвеникът А.К. следва да бъде осъден да заплати н. ищеца Х.К. реализираните от него деловодни разноски съобразно с. уважената част от исковете.

Ищецът следва, н. осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати н. отв. Н.К. направените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в. пълен размер, тъй като спрямо нея исковете се отхвърлят изцяло.

Водим от горното, съдът, н. основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с.  чл. 45 от ЗЗД, във вр. с. чл. 50, изр. второ ЗЗД

 

                                                    Р.  Е  Ш  И.:

                                

              ОСЪЖДА А.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ н. Х.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx,,Г. П. №.. в.. А. 7. сумата  xxxx  лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и. страдания в. резултат н. ухапванията н. кучето порода ,. с. цвят черно-бял, н. 23.01.2019 г. около 5:50 ч.. в. двора н. фирма ,. О. в. г. у. Р.. №. 1. което куче се намирало под надзора и. било собственост н. А.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като в. резултат н. тези ухапвания получил телесни увреждания, като ОТХВЪРЛЯ иска в. останалата част до предявения размер от  xxxx  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И. НЕДОКАЗАН.

              ОСЪЖДА А.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ н. Х.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx,,Г. П. №.. в.. А. 7. сумата от 100,00 лв. имуществени вреди, представляващи стойността н. изразходваните от ищеца средства за лечение- лекарства, медикаменти и. разноски за съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

              ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователни и. недоказани предявените от Х.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx,,Г. П. №.. в.. А. 7. срещу Н.А.К.. ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx  обективно съединени осъдителни искове, за заплащане н. следните суми:  xxxx  представляващи обезщетение за причинените н. ищеца неимуществени вреди-болки и. страдания в. резултат н. ухапванията н. кучето порода ,. с. цвят черно-бял, н. 23.01.2019 г. около 5:50 ч.. в. двора н. фирма ,. О. в. г. у. Р.. №. 1. като в. резултат н. тези ухапвания получил телесни увреждания; 100,00 лв. имуществени вреди, представляващи стойността н. изразходваните от ищеца средства за лечение- лекарства, медикаменти и. разноски за съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.08.2019 г. до окончателното им изплащане.

 

              ОСЪЖДА н. осн. чл.78, ал.1 ГПК А.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx  ДА ЗАПЛАТИ н. Х.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx,,Г. П. №.. в.. А. 7. сумата от 322,27 лв. деловодни разноски, съобразно с. уважената част от исковете.

              ОСЪЖДА н. осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Х.Н.К.. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx,,Г. П. №.. в.. А. 7.  ДА ЗАПЛАТИ н.  Н.А.К.. ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx  сумата от 590,00 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

              Решението подлежи н. обжалване пред Окръжен съд-Монтана в. двуседмичен срок от връчването му н. страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: