Р Е Ш
Е Н И
Е
2141/4.4.2018г.
гр.София, 04.04.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публично заседание на двадесет
и първи март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.
Богдан Русев
при секретаря Илияна Коцева и
прокурора………………..като разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№10105/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 от ГПК.
С решение от 09.02.2017г. на
СРС, 40-ти с-в. по гр.д.№52832/2015г. е осъдил „ЗК Л.И.” АД, да
заплати на Н.Ц.Д. на осн. чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 10 000 лева /, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
на причинено увреждане, изразяващо се в счупване на 4-то, 5-то и 7-мо ребра,
вляво, контузия на главата и гръдния кош, разкъсно-контузни рани на главата и
на лявата предмишница, както и множество повърхностни мекотъканни наранявания -
отоци, кръвонасядания и охлузвания по цялото тяло, довело до физически и битов
дискомфорт, а така също и периодични оплаквания от главоболие и световъртеж,
стрес и притеснения, в резултат на настъпило на 23.07.2015г., около 19.40 часа,
в гр. Враца, ж.к.”********, на пътя за кв. Кулата, между Д.П.С., ЕГН **********,
водач на лек автомобил „Шевролет Авео” с рег.№ ********и Н.Ц.Д., ЕГН **********,
който управлявал велосипед, ведно със законната лихва от 23.07.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 170 лева / представляваща разноски по делото, като е
отхвърлил иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
разликата над присъдената сума от 10000 лева до пълния предявен размер от 20000
лева, като неоснователен. С решението
също така на основание чл.78, ал.З във вр. с ал.8 от ГПК Н.Ц.Д. е осъден да заплати на „ЗК Л.И.” АД сумата от 685
лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
а на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА „ЗК Л.И.”
АД е осъдено да заплати на адв. О.В.К.от САК адвокатско възнаграждение в размер на 678 лв.
Срещу така постановеното решение в
отхвърлителната му част в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК
въззивна жалба от Н.Ц.Д., като в нея
се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост относно
формирания извод на СРС за размера на присъденото му обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от него иск. Претендира
разноски. Оспорва въззивната жалба на другата страна.
Срещу решението на СРС в частта, с която е
уважен предявения иск над сумата от 5000лв.
е постъпила въззивна жалба на ЗК
Л.И.” АД. Жалбоподателят твърди, че решението на СРС в обжалваната му част е
неправилно, поради това, че първоинстанционния съд не е обсъдил възражението му
за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, което
съпричиняване се установява и от приетото по делото заключение на СТЕ, както и
че неправилно съдът е определил и размера на дължимото на ищеца обезщетение
съгласно чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени решението на СРС в частта, с която е
уважен предявения иск за сумата над 5000лв. Претендира разноски
С определение от 05.06.2017г на СРС, 40-ти с-в. по гр.д.№52832/2015. постановено
по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е оставена без уважение молбата на за изменение
на решението от 09.02.2017г. на СРС,
40-ти с-в. по гр.д.№5283282015г. в частта за разноските.
Срещу така постановеното
определение е постъпила от частна жалба. Частният жалбоподател твърди, че
обжалваното определение е незаконосъобразно, предвид на това, че на
процесуалния му представител по делото следва да му се присъди ДДС върху
адвокатското възнаграждение, както и че при определяне размера на дължимото на
процесуалния представител на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение,
съдът не се е съобразил с чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.226 ал.1 от КЗ/отм./
предявен от от Н.Ц.Д., против на ЗК Л.И.” АД за заплащане на сумата от 20000 лв. ,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
състояло се 23.07.2015г., около 19.40 часа, в гр. Враца, ж.к.”********, на пътя
за кв. Кулата.,
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на
въззивниците за нарушение на материалния закон
и необоснованост. Въззивният съд
напълно споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание
иск и на оснч.л.272 от ГПК препраща към тях.
Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност”, има право
да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.226 ал.1 КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл.226 ал.1 КЗ/отм е необходимо
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
С оглед събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция
намира, че по делото са ангажирани доказателства от които се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на
деликта,/ ответникът,
който е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП
относно лекия автомобил „Шевролет Авео” с рег.№ ВР 5637 ВС.
От заключението на СТЕ, прието от
първоинстанционния съд водачът на МПС е
имал достатъчно време да реагира и установи автомобила, да намали скоростта и
при необходимост да заобиколи велосипедиста. Ударът за водача на л.а. Шевролет
Авео е бил предотвратим.
Спорът по делото е и относно обема на отговорността на
деликвента за вредите, причинени от процесното ПТП, а оттам и относно обема на
отговорността на застрахователя му по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./. Ответното дружество в срока за отговор не е
направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, поради което по-късно направеното такова е преклудирано съгласно чл.133
ал.1 от ГПК.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и
е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда начл.290 от ГПК-Решение №206/12.03.2010г.
по т.д.№35/2009г., решение №111/01.07.2011г. по т.д.№676/2010г., ІІ ТО, решение №16/06.03.2012г. по т.д.№461/2011г., ІІ ТО и
др., понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време.
Въззивният съд, като взе
предвид установените по делото травматични увреждания, претърпени от ищеца – счупване
на 4,5,7 ребра в ляво, причинило затруднение на движението на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни, контузия на главата и гръдния кош, разкъсно-контузни рани
на челото и лявата предмишници; кръвонасядания на шията, тялото и крайниците,
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
проведеното стационарно и домашно лечение, търпените болките и страданията,
които е изпитвал ищецът в резултат на получените травми най-интензивни непосредствено след травмата,
в първите 15-20 дни, с постепенно затихващ характер към 30-тия ден и в началото
на раздвижването, общия възстановителен период от 2, 2,5 месеца, търпения физически
и битов дискомфорт с постелен режим в началото, а така също и периодични
оплаквания от главоболие и световъртеж, които са резултат от процесното ПТП
съгласно заключението на СМЕ и показанията на св. Надя Петрова, споделя извода
на първоинстанционния съд, че справедливо по смисъла начл.52 от ЗЗД е
обезщетение в размер на 10 000 лв.
С оглед на изложеното решението на
СРС в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено.
Частната жалба на ищеца
срещу определението от 05.06.2017г
на СРС, 40-ти с-в. по гр.д.№52832/2015.
постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е подадена в срок, поради което е допустима.
При присъждането на адвокатско възнаграждение, за
процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА на ищеца в
първоинстанционното производство, съдът бил е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото, предвид на това, че адвокатът, представлявал
страната в условията на тази разпоредба, е регистриран по ЗДДС, което
обстоятелство е посочено изрично в списъка по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и
практиката на ВКС- ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
223 ОТ 15.05.2017 Г. ПО Ч. Т. Д. № 288/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 521 ОТ 25.10.2017 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1225/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. С
оглед на това на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното
производство следва да се присъди допълнително възнаграждение в размер на 318
лв.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
вр. Ал.8 ГПК/ в редакцията д.в.бр.9/2017г./ юрисконсултското възнаграждение
дължимо на процесуалния представител на ответното дружество в
първоинстанционното производство следва да бъде определено в размер на 300лв.
съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на спора всяка страна
следва да понесе направените от нея разноски във въззивното производство.
На основание изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.02.2017г. на СРС, 40-ти с-в. по
гр.д.№52832/2015г.в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адв. О.В.К.от САК на основание чл.78
ал.1 от ГПК при условията на чл.38 ал.1, т.2 ЗА, допълнително разноски в размер
на 318 лв., за първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решението от 09.02.2017г. на СРС, 40-ти с-в. по
гр.д.№5283282015г., в частта му с характер на определение, с която Н.Ц.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, е осъден да заплати на „ЗК Л.И.”
АД, ЕИК ******* сумата над 300лв.-разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.