РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Силистра, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500355 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК
С решение № 96/16.05.25 г., постановено по гр.дело № 618/2024г. по описа
на ТPC, съдът е осъдил В. П. Т. от гр. Тутракан, с ЕГН **********, да заплати
на А. С. А. от същия град, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултата на това, че на 02.04.2024 г., в гр. Тутракан,
общ. Тутракан, обл. Силистра, пред сградата на РУ на МВР - гр. Тутракан,
находяща се на адрес: ул. „Трансмариска“ № 2, публично казал на ищеца в
негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, а именно:
„Пиши каквото си искаш, знам те какво лайно си!”, което обезщетение
възлиза на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху размера на
неимуществените вреди от датата н увреждането 02.04.2024 г. до датата на
окончателното плащане. Отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за
разликата между уважената част - 2000 лв. и претендираната такава - 2 500 лв.
Осъдил е В. П. Т. да заплати на А. С. А. направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 440 лв. Осъдил е А. С. А. да
заплати по сметка на Районен съд - гр. Тутракан ДТ за разглеждането на
исковете, съобразно отхвърлената им част, в размер на 20 лв., както и 5 лв. за
1
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена
доброволно. Осъдил е В. П. Т. да заплати по сметка на Районен съд - гр.
Тутракан ДТ за разглеждането на исковете, съобразно уважената им част, в
размер на 80 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай че сумата не бъде внесена доброволно.
Недоволен от решението в уважителната му част, е останал В. П. Т.,
който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че е неправилно и
незаконосъобразно в тази част. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като вместо това отхвърли иска изцяло или да намали
присъденото обезщетение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата А. С. А. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 45, ал. 1, във вр. с
чл. 52 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът А. претендира от ответника Т. заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 2 500 лв. за това, че на
02.04.2024 г., в гр. Тутракан, общ. Тутракан, обл. Силистра, пред сградата на
РУ на МВР - гр. Тутракан, находяща се на адрес: ул. „Трансмариска“ № 2,
последният публично му е казал, в негово присъствие, нещо унизително за
честта и достойнството му: „Пиши каквото си искаш, знам те какво лайно си”.
Претендира и законната лихва върху размера на неимуществените вреди от
датата н увреждането 02.04.2024 г. до датата на окончателното плащане.
Твърди, се че обидата била нанесен на ищеца в качеството му на служител на
МВР по повод на това, че установил нарушение по ЗДвП, извършено от
ответника.
Видно от приложеното АНД № 83/24г. по опис ана ТРС, В. Т. е признат
за виновен в това, че на че на 02.04.2024 г., около 14,30ч., в гр. Тутракан, пред
сградата на РУ „Полиция“ гр. Тутракан е отправил обидни думи към полицай
А. А., а именно: „Пиши каквото си искаш, знам те какво лайно си”, с което е
2
извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и
държание към орган на властта на публично място, поради което на осн.чл.6
от УБДХ му е наложено наказание глоба в размер на 350 лв.
От разпита на свидетелите Ц Л П и И Д Л се установява, че на
02.04.2024г. около 14ч., когато свидетелите заедно с ищеца се намирали в гр.
Тутракан, близо до Районното управление, забелязали л. а. „Опел“, сив на
цвят, който бил спрял обратно на посоката на движение, до входа на
паспортна служба, като в автомобила нямало водач. Малко по - късно до
автомобила се приближил ответника и след като потвърдил, че той е водача на
автомобила, ищецът се представил и обяснил извършеното нарушение, след
което взел документите на ответника и се придвижил до служебния
автомобил, за да въведе данните на последния в електронна система на МВР.
Т. приближил до вратата на служебния автомобил, която била отворена и
попитал ищеца какво пише. Ищецът му отговорил, че ще му състави фиш, а
ако има възражения - АУАН. Тогава ответникът казал на ищеца: „Пиши,
каквото искаш, зная какво лайно си!“. В резултат на това ответника бил
задържан и образувано производство по УБДХ
Ищецът твърди, че вследствие на деянието на ответника е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в дълбока обида и унижение, засягане на
честта и достойнството му не само като гражданин, а и като полицейски
служител, а публичното нанасяне на обидата на висок тон, в присъствието и
на други граждани, е засегнало доброто му име в обществото и авторитета му
на полицай и му е причинило отрицателни душевни емоции и емоционални
проблеми.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да е основателна предявената
за репариране на причинените вреди, ищецът следва да ангажира
доказателства, установяващи кумулативното наличие на предпоставките на
фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: виновно
противоправно поведение от страна на ответника, претърпени вреди от
пострадалия, както и причинна връзка между поведението на ответника и
настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува
законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на
вредата е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до доказване на
3
противното - чл.45, изр.второ от ЗЗД.
В случая както от решението по приложеното АНД, така и от
свидетелските показания се установява извършеното виновно деяние от
ответника и неговата противоправност.
За доказване на вида и интензитета на твърдените причинени
неимуществени вреди, ищецът ангажира гласни доказателства, като от
показанията на свидетелите безпротиворечиво се установява, че ищецът се е
засегнал от обидата. Дори и фактът на иницииране на настоящото
производство сам по себе си навежда на този извод. От свидетелските
показания се установява също, че при последващи разговори с колегите А.
продължавал да коментира случая, а и когато ставало въпрос за процесното
събитие, ставал по – мълчалив и се е затварял в себе си.
Обидата по принцип е насочена към накърняване на честта и
достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или жестове,
квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични.
Използването на изразът „лайно” безспорно има обиден характер, като
е от естество да накърни чувството за чест и достойнство на всеки човек.
Както правилно е посочел районният съд, сравняването на ищеца с
изпражнение от какъвто и да е вид не може да се квалифицира като „оценъчни
съждения”. Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение,
включително и крайно негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата
дейност, обществено положение и/или занятие, т.е. представляват коментар,
анализ и/или интерпретация на определени факти от обективната
действителност.
Те, като форма на свободно изразяване на мнение, се разграничават от
обидата по това, че независимо от негативното отношение на автора, не следва
противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39
КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и
обстоятелства, в които се изразява правния спор.
Отправената в случая от жалбоподателя реплика с използваното от него
изразно средство по отношение на ищеца е обидна и унижаваща, поради това
не може да се приеме, че представлява отрицателно мнение /критика/, а
представлява обида – унизителна за честта и достойнството на ищеца и
поради това излиза извън пределите на правото свободно да се изразява и
4
разпространява мнение, установено в чл. 39, ал. 1 КРБ. Тя има за цел да
злепостави доброто име, честта и достойнството на А. в качеството му на
полицай, а мотивът на ответника за това е неудовлетворението му от
действието на ищеца, в качеството му на полицейски служител и
санкциониращ орган, спрямо него, в качеството му на нарушител.
Ето защо настоящата инстанция намира за несъстоятелен довода на
жалбоподателя, че така нанесената обида попада извън обхвата на
установимите твърдения и не следва да се квалифицира като обида по см. на
чл. 45 ЗЗД. В случая не става въпрос за клеветническите твърдения, които
винаги подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от
лицето, което ги е направило.
СОС не споделя и довода на процесуалния представител на Т., че
ищецът като служител на МВР трябва да има повишена устойчивост към
стрес, словесни атаки и провокации и тезата, че единична реплика може да
доведе до трайни вреди у професионално обучен полицай, е несъстоятелна и
противоречи на здравия разум и духа на закона /чл.5 ЗМВР/.
Вярно е, че професии като ищцовата изискват от упражняващите ги по
- високо ниво на търпимост, но следва да се отбележи липсата на законово,
обичайно, морално, етично и въобще каквото и да е задължение на
правоохранителните, правоприлагащите, правораздавателните и които и да
било органи на държавна власт, да търпят грубо, обидно и цинично
отношение към тях, да търпят закани и заплахи относно работата, здравето и
живота им, и то по време на изпълнение на служебни задължения.
Съдът счита за необходимо да посочи, че несъстоятелен е и
изтъкнатият довод в жалбата, че за деянието на ответника вече е наложено
наказание по УБДХ и присъждането на обезщетение по ЗЗД представлява
недопустимо двойно санкциониране. Двете производства имат съвсем
различен характер и цели и не би могло да се говори за двойно
санкциониране, тъй като наложената глоба по УБДХ има санкционен
характер, а претендираното обезщетение има за цел да репарира причинени
вреди.
На основание чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
тази разпоредба обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
5
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В тази връзка, при преценка размера на обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от деянието на ответника и настоящ
жалбоподател съдът съобрази, че в резултат от извършените спрямо А. от
ответника противоправно деяние е накърнен духовният интегрирет на
пострадалия, неговите чест, достойнство, авторитетът му на орган на власт -
полицейски орган. Извършеното от ответника деяние спрямо ищеца,
квалифицирано и като хулиганство, е дало безспорно неблагоприятно
отражение на психиката на пострадалия, което се установява и от
свидетелските показания.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че определеното от ТРС
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 2
000 лв. не накърнява принципа на справедливост, залегнал в основата на
определянето размера на обезщетението и същото е не е несъответно на
негативни преживявания, които са били предизвикани у ищеца - служител на
МВР, при подобно демонстративно и цинично отношение към него на
публично място, при изпълнение на служебните му задължения.
Достатъчни, също по отделно, са и преживеният срам и унижение,
накърнено лично и професионално достойнство от отправената обида. В
съвкупност, тези негативни преживявания на ищеца обосновават неговия
претендиран размер на обезщетение от една страна, а от друга изключват
основателност на ответното възражение за липса на елемент от фактическия
състав на отговорността – претърпяна вреда.
Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът, че решението на
ТРС в обжалваната част относно иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателя не следва да
се присъждат деловодни разноски, а ответната страна не е направила такива
пред настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/16.05.25 г., постановено по гр.дело №
618/2024г. по описа на ТPC, в частта, в която съдът е осъдил В. П. Т., с ЕГН
**********, с посочен адрес: гр. Тутракан, ул. „Опълченска” № 61, да заплати
на А. С. А., с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. Тутракан, ул. „Г. Делчев”
№ 6, обезщетение в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) за претърпени
неимуществени вреди, в резултата на това, че на 02.04.2024 г., в гр. Тутракан,
общ. Тутракан, обл. Силистра, пред сградата на РУ на МВР - гр. Тутракан,
находяща се на адрес: ул. „Трансмариска“ № 2, публично казал на ищеца в
негово присъствие нещо унизително за честта и достойнството му, ведно със
законната лихва върху размера на неимуществените вреди от датата н
увреждането - 02.04.2024 г., до датата на окончателното плащане, както и в
частта, в която е осъдил е В. П. Т., с ЕГН **********, да заплати на ищеца А.
С. А., с ЕГН **********, направените по делото разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 440 лв. и да заплати по заплати по
сметка на Районен съд - гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на
исковете, съобразно уважената им част, в размер на 80 лв. (осемдесет лева);
както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата
не бъде внесена доброволно.
В останалата част решението на ТРС е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7