Решение по дело №245/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260037
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20211820100245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 09.05.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

      ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

      при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 245 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.

С исковата молба се твърди, че ищецът е  депозирал заявление по чл.410 от ГПК  пред РС- Елин Пелин и образувано ч.гр.д. № 599/20г. по описа на същия съд, а в последствие, с оглед санкцията по чл.415 ГПК  образувано  и настоящото дело.

Твърди се, че на 16.11.2017г.  между страните по делото е сключен  Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15463762 /Договора/, с който ищецът е отпуснал на ответника заем в общ размер на 5 000.00 лева за срок от 36 месеца обхващащ периода  16.11.17г. до 20.11.20г..За посочения период ответникът следвало да изплати на падежните дати съгласно погасителен план размера на  месечните вноски , всяка от по 206.01 лева.

Твърди се , че в Договора е определен ГПР.

 Твърди се, че сумата предмет на  Договора е била изплатена на ответника по личната му банкова сметка, ***а.

Твърди се, че съгласно чл.4 от Договора в задължение на ответника  е да погаси получения заем, като при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят  дължал обезщетение за забава  в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за  забава било равно на ОЛП, обавен от  БНБ, в сила  от 01.01, съответно 01.07 на текущата година плюс 10%.

Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията  на вноските по кредита на 20.06.2019г., към която дата  погасени 18 месечни вноски.

Твърди се, че  съглано чл.5 от Договора вземането ставало изискуемо в пълен размер  при просрочие на две или повече месечни вноски, считано  от падежната дата на втората попусната  месечна вноска, която  в случая  била 20.07.2019 година.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последния дължи на ищеца  главница в размер на  2 990.23 лева, 181.96 лв.- възнаградителна лихва начислена върху главницата за периода  от 20.06.19г. до  20.11.20г.,  161.86 лева -  мораторна лихва за периода 20.07.2019г. до  16.07.2020г.,заедно със законната лихва  върху главницата, считано   от  27.07.2020г.  до окончателното изплащане.

Алтернативно претендира съдът да приеме предявения иск  за осъдителен, като имащ характер  на волеизявление за обявяване  кредита за пресрочно изискуем, чрез връчване на  припис от същия на ответната страна.

 Претендират се разноските по заповедното производство, както и направените в настоящото производството.

 

В срока по чл.131 ответникът, чрез особения представител-адв. В.М. - САК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Въвежда съображения, че ищецът не е изпълнил  изискване за уведомяване на длъжника за   прехвърлянето на вземането въпреки   чл.5 от Договора, тъй като  с извършената цесия  настъпвало промяна  в страните по кредита  и длъжникът  следва да бъде уведомен за нея от  кредитора и ищец в настоящото производство.

Счита, че липсват доказателства за наличие на задължения от страна на ответника спрямо ищеца.

Намира алтернативно предявения иск за неоснователен и недопустим.

По делото е допусната и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ  от  23.03.2022г. , изготвена от в.л.  А.Б..От заключението по експертизата  е видно, че  кредитът   в общ размер на 5 000.00 лева е отпуснат целево - за покупка на стоки. Установения с Договора  ГПР е  21.12% и лихвен процент – 16.76 % и кредитополучателят се е задъжил да издължи сумата по кредита на 36 погасителни месечни вноски съобразно погасителен план към Договора при месечни погасителни вноски  в размер на  206.01 лева, всяка с падеж установен съгласно погасителния план, като последната погасителна вноска  е с падеж 20.09.2020 година. Според чл.5 от Договора  при забавяне на една или повече месечни погасителни вноски  кредитополучателят дължи обезщетение за забава  в размер на  действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При  просрочване на две или повече  месечни вноски, считано от падежната дата на втората  непогасена вноска, вземането на кредитора става пресрочно изискуемо в целия му размер.

     Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15463762 от  16.11.2017 година не е оспорен от ответната страна, като  същия съдържа подписа на клиента – кредитополучател. Факта на усвояване на  предоставената от кредитора сума по процесния Договор  се потвърждава, както  от  извършения в полза на Х. К. С. превод  по  банковата й сметка  при ОББ АД, с основание  на превода  „ съгласно  Договор  PLUS-15463762  “, така  и от  последвалите от страна на кредитополучателя  плащания  на 16  вноски  съгласно погасителния план   в общ размер на 7 416.36 лева, видно от заключението на в.л. по приетата по делото ССчЕ от 23.03.22г., стр.4 от  експертизата. От друга страна  цесията е  стигнала до знанието на ответника  чрез  връчването на  адв. В. М. книжата приложени към исковата молба, респ. брез връзване съобщението за извършеното прехвърляне на вземанията.

Налице е  частично изпълнение  от страна на ответника чрез  заплащане на  16 месечни погасителни вноски на обща стойност  3 908.17 лева, за което не се спори между страните по делото, като извършените плащания се потвърждават от заключението по приетата ССчЕ. Проверката  от  в.л. в счетоводството при  „“БНП П.П.Ф.“ ЕАД е установила  от вноска  17 с падеж 20.04.2019 година, не са последвали  други плащания от кредитополучателя по процесния Договор. Незаплатения по Договора остатък  е в размер на  3 334.05 лева, която сума включваща главница от 2 990.23 лева,  договорна лихва  за периода 20.06.2019г. до 20.11.2020г., мораторна лихва за периода 20.07.2019г. до 16.07.20 година в рамер на 161.86 лева, като към 27.07.2020г. / датата на депозиране на заявлението  на издаване на заповед за изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК от  заявителя и ищец в настоящото производство / е изискуемо цялото задължение

     В заключението си в.л. сочи, че  към  11.03.21г. – датата на депозиране на исковата молба по чл.422 ГПК , както и към датата на изготвяне на заключението в счетоводството при ищеца не са постъпвали плащания от страна на ответника. Установените  по делото, като незаплатени от ответника  суми, представляващи главницата, договорна лихва  и мораторна лихва кореспондират със заявените в заповедното производство по ч.гр.д. № 599/2020г. по описа на РС Елин Пелин, като с оглед  изложеното настоящият състав приема , че ответникът  дължи на ищеца  посочени   с исковата молба суми, произтичщи от сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15463762 от  16.11.2017 година.

По изложените  съображения  съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени в заявения с исковата молба размер за главница, договорна лихва и мораторна лихва, както и за законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане.

Следва, с оглед изхода на спора по настоящото производство, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните  от последния разноски по заповедното производство в общ размре на 116.68 лева, от които държавна такса-66.68 лева и юрисконсултско възнаграждение - 50.00 лева.

При този изход на  спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед заявената от ищеца претенция за разноски в настоящото производството,  следва ответника да бъде осъден  да заплати на  “БНП П. П.Ф.С.А., Париж”, рег. № ….., чрез “БНП П. П. Ф. С.А., клон Б., с ……… сумата от  100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение, държавна такса  по настоящото производство  в размер на 83.32 лева, 250.00 лева – възнаграждение  за вещо лице по приетата по делото ССчЕ от  20 23.03.2022г. и 321.00 лева – внесен от ищеца депозит за назнчаване на особен представител при предпоставките по чл.47, ал.6 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

          ПРЕУМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника   Х.К.С. ***, с ЕГН **********, че дължи на ищеца “БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.5, с ЕИК……, по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15463762 от  16.11.2017 година, както следва: главница -  2 990.23 лева, 181.96 лв.- възнаградителна лихва начислена върху главницата за периода  от 20.06.19г. до  20.11.20г.,  161.86 лева - мораторна лихва за периода 20.07.2019г. до  16.07.2020г., законната лихва  върху главницата, считано   от  27.07.2020г.  до окончателното изплащане.

 

  ОСЪЖДА Х.К.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на “БНП П. П. Ф. С.А., клон Б., с …….  разноски по  производството по ч.гр.д. №   599/2020г. по описа на РС Елин Пелин  в общ размер на 116.68 / сто и шестнадесет лева и 68 стотинки /лева

  ОСЪЖДА Х.К.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на “БНП П.П. Ф. С.А., клон Б., с ЕИК…….,  разноски  по настоящото производство в общ размер на 754.32/седемстотин петдесет и четири лева и 32 стотинки/ лева.

   

 Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му.

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: