Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
, 06.07.2017г.,
гр.Исперих,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на тридесети май две хиляди и седемнадесета
година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 815 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.422,
ал.1 в.в. чл.415, ал.1 в.в. чл.124, ал.1 от ГПК
- предявен иск за установяване на парично вземане, произтичащото от деликтна
отговорност.
Постъпила е искова молба вх.№ 4313/
11.11.2016г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* град София, жк
„Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от прокуристите Нели
Недялкова и Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Д.И.В. срещу Г.Ш.Д., с която
молят съда да приеме за установено че ответницата дължи на дружеството сумата
7756.00лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 2746.22лв. за
периода от 21.02.2012г. до 15.08.2016г. Претендира се и заплащане на разноски в
заповедното и настоящото исково производство. В исковата молба ищцовото
дружество е изложило, че с Присъда № 24/ 21.02.2013г. постановена по НОХД №
169/ 2012г. ответницата е била призната за виновна в това, че за периода от
17.09.2009г. до 04.02.2010г. в село Лъвино и в град Исперих в условията на
продължавано престъпление е съставила неистински частни документи – 12 броя
комплектовани договора за потребителски кредит, за да докаже че съществуват
правни отношения – сключени договори за потребителски заеми между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и посочените в тях лица, с което е осъществила от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.309, ал.1 от НК. С
извършването на престъплението ответницата била увредила дружеството, тъй като
то отпуснало кредити по съставените от Д. документи, които не били погасени към
настоящият момент. В молбата са
конкретизирани дължимите суми по всеки един от договорите. Дружеството
счита, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД,
което е предпоставило правният интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД да
защити накърнените си права по съдебен ред. Представят писмени доказателства,
молят да се приложи чгрдело № 563/ 2016г. по описа на РС – Исперих, във връзка
с което е предявен настоящият иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата Г.Д., чрез пълномощник адвокат Е.К.. Тя оспорва
предявеният иск по основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Счита че са представени доказателства само за това, че са били
изготвени неистински частни документи, но липсват доказателства за посочените
заеми – предоставени ли са такива и кога, на кого и в какъв размер,
доказателства за остатъка на всеки един по отделно. Не били представени
доказателства за последния падеж на всяко едно от задълженията, за да се
установи дали не е преклудирана възможността за търсене на претенцията. Не били
ангажирани доказателства как е определен размерът на претендираната лихва от
2746.22лв. В отговора ответницата заявява твърдения за конкретно посочени суми
заплатени от нея по всеки един от посочените от ищеца договори. На следващо
място Г.Д. сочи, че за вземания от непозволено увреждане давността започва да
тече от откриване на дееца. В исковата
молба не било посочено кога е открит дееца и кога започва да тече
давността. По всички изложени
съображения ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира и за разноските в процеса. По
доказателствата са заявени следните искания : Ищеца да бъде задължен на осн.
чл.190 от ГПК да представи намиращите се у него договори за кредит, на които се
позовава, погасителния план на всеки един от тях, счетоводните документи за
предоставените заеми, посочени в исковата молба, извлечения от счетоводните
регистри за извършените съответни плащания по всеки от кредитите, остатък по
тях и момента на спиране на тяхното обслужване. Иска се също така на осн.
чл.176 от ГПК да бъдат задължени двамата прокуристи да се явят в съдебно
заседание и да отговорят на въпросите : 1. Как се осъществява предаването на
документите и печата на дружеството от личния консултант при прекратяване на
дейността му и какви документи се попълват за това; 2. Как се обезпечава
отпускането на кредит и сключва ли се застраховка „Защита на плащанията”; 3.
Месечният размер на застрахователната премия включва ли се в договора за
кредит; 4. Завеждани ли са претенции за неплатените суми процесните договори
към лицата посочени като кредитополучатели по всеки от договорите; 5. Изпращани
ли са покани за доброволно изпълнение към същите длъжници и кога; 6. Каква е
обичайната практика и в какъв период от време се предприемат съответните
действия за погасяване на задълженията при установено спиране погасяването на
кредитите или при забавено плащане, съответно в кои случаи и при какво забавяне
на погасяване на задълженията по погасителния план се пристъпва към предсрочна
изискуемост.
В съдебно заседание за ищцовото
дружество не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
юрисконсулт, с което моли предявеният иск да бъде изцяло уважен.
В съдебно заседание ответницата се
представлява от адвокат К., която моли иска да бъде изцяло отхвърлен. Поддържа
доводите изложени в депозирания писмен отговор.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото гласни и писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка: С Присъда № 24/ 21.02.2013 година постановена
по НОХД № 169/ 2012г. по описа на РС – Исперих състав на Районен съд – Исперих
е признал ответницата Г.Ш.Д. за виновна в това, че през периода 17.09.2009г. –
04.02.2010г. в с.Лъвино и в гр.Исперих, обл.Разградска, при условията на
продължавано престъпление е съставила
неистински частни документи - 12бр. комплектовани договори за потребителски
заем от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр.София с номера: КЕШ – 04377402 от
17.09.2009г. на името на Нергис Исмаил Хасан от с.Лъвино, обл.Разградска за
сумата от 1200.00лв., КЕШ – 04377406 от 02.10.2009г. на името на Гюлбие Юсуф
Кязим от с.Лъвино, обл.Разградска за сумата от 1000.00лв., КЕШ – 04418997 от
16.11.2009г. на името на Мафизе Али Назиф от с.Лъвино, обл.Разградска за сумата
от 600.00лв., КЕШ – 04440105 от 09.12.2009г. на името на Севдие Сали Мехмед от
с.Лъвино, обл.Разградска за сумата от 1200.00лв., КЕШ – 04449505 от
18.12.2009г. на името на Назми Назим Кязим от с.Лъвино, обл.Разградска за
сумата от 400.00лв., КЕШ – 04449515 от 04.01.2010г. на името на Седрие Ниязи
Рамадан от с.Лъвино, обл.Разградска за сумата от 350.00лв., КЕШ – 04449624 от
15.01.2010г. на името на Мюмюн Хасан Мюмюн от с.Лъвино, обл.Разградска за
сумата от 1200.00лв., КЕШ – 04454191 от 17.01.2010г. на името на Шерафет
Ибрямов Тахиров от с.Лъвино, обл.Разградска за сумата от 400.00лв., КЕШ –
04449625 от 17.01.2010г. на името на Нуртен Еджаби Закир от с.Лъвино, обл.Разградска
за сумата от 450.00лв., КЕШ – 04454192 от 19.01.2010г. на името на Илмие Заид
Ахмед от с.Лъвино, обл.Разградска за сумата от 600.00лв., КЕШ – 04454199 от
26.01.2010г. на името на Анифе Ахмед Осман от с.Лъвино, обл.Разградска за
сумата от 600.00лв., КЕШ – 04454206 от 04.02.2010г. на името на Нурджихан
Садулла Керим от с.Лъвино, обл.Разградска за сумата от 600.00лв., за да докаже,
че съществуват правни отношения – сключени договори за потребителски заеми
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр.София от една страна като кредитор и
посочените в тях лица като кредитополучатели - престъпление по чл.309
ал.1, във във вр. с чл.26 ал.1 от НК,
като на основание чл.305 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК съдът я е освободил от
наказателна отговорност и й е наложил административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 2 000.00 / две
хиляди/ лева.
Въз основа на постановената присъда
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
е завел чгрдело № 653/ 2016г. по описа на РС – Исперих, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.10.2016г., с
която е разпоредено ответницата Д. да заплати на кредитора – ищцовото дружество
сумата 7 756.00 /седем
хиляди седемстотин петдесет и шест/ лева – главница, 2 746.22 /две хиляди
седемстотин четиридесет и шест лева и 22 ст/ лева – мораторна лихва за периода
от 21.02.2013г. до 15.08.2016г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 16.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 210.04
/двеста и десет/ лева – платена ДТ и 150.00 /сто и петдесет/ лева – дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед депозирано възражение от
страна на длъжника на кредитора е било указано предявяване на иск за
установяване дължимостта на присъденото в заповедното производство вземане.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК от страна на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сложил
началото на настоящото съдебно производство.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Безспорно по
делото е установено, че през 2013 година е била ангажирана наказателната
отговорност на ответницата Г.Д. за лъжливо документиране – осъществено
престъпно деяние по чл.309 ал.1, във във
вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Съдът е признал Д. за виновна в това, че е съставила 12 броя договори, за да
докаже, че съществуват правни отношения – сключени договори за потребителски
заеми между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, гр.София от една страна като
кредитор и посочените в тях лица като кредитополучатели. Съгласно чл.300 от ГПК
„Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.“ В конкретния случай настоящият граждански съд е обвързан от извода на
наказателния съд, че е извършено противоправно деяние по чл.309, ал.1 от НК –
лъжливо документиране и че виновна за това лъжливо документиране е именно
ответницата Д.. Вредите, обаче, претърпени в резултат на това лъжливо
документиране от страна на ищцовото дружество подлежат на главно и пълно
доказване в настоящото производство на общо основание. Ищецът следваше да
ангажира доказателства в настоящото производство в подкрепа на твърденията си,
че отпуснатите по 12-те броя договори парични суми са били действително
получени от ответницата, поради което тя да дължи връщането им. Такива
доказателства в процеса не бяха ангажирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, въпреки че това им беше изрично указано с определението за насрочване на
делото в съдебно заседание. Развитите доводи в тази насока от наказателния съд
по НОХД № 169/ 2012г. по описа на РС –
Исперих в мотивите към Присъдата не са доказателство в настоящото производство,
до толкова до колкото касаят обстоятелства извън съставомерността на деянието
по чл.309, ал.1 от НК, за което ответницата е била призната за виновна, с което
е обвързан гражданския съд. Никъде в присъдата наказателният съд не е признал Д.
за виновна в това да е взела сумите по процесните договори. Точно обратното по
повдигнатите и поддържани обвинения за присвояване по чл.212, ал.1 от НК
ответницата е призната за невиновна.
По изложените съображения с оглед
изхода на делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата се следват
реализираните в процеса разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 800.00лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ********* град София, жк „Младост” 4, Бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от прокуристите Нели Недялкова и Димитър
Димитров, чрез юрисконсулт Д.И.В. срещу Г.Ш.Д., ЕГН - ********** ***, ул.“Христо
Смирненски“ № 3, иск да бъде прието за установено че ответницата Г.Д. дължи на
дружеството сумата 7756.00лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на
2746.22лв. за периода от 21.02.2012г. до 15.08.2016г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ш.Д., ЕГН – ********** за разноски по делото сумата
800.00 /осемстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: