№ 8991
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т
при участието на секретаря Б.ХР.Р.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т Гражданско дело № 20221110135644
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422
ГПК.
Образувано е по искова молба на "ТТ.С." ЕАД срещу М. В. К. и В. В. К.,
с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 15.11.2021 по ч.гр.дело № 54027/2021г. на СРС, 178 състав, а именно:
За М. В. К.: главница в размер на 2 029,81 лв. /двe хиляди двадесет и
девет лева и 81 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот – гр. София, ж.к. С бл. 12, ет. 16, ап. 55, аб.№ 92130, ведно със законна
лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата от 2029,81 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2021 г.
в размер на 269,90 лв. /двеста шестдесет и девет лева и 90 стотинки/, главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 11,99 лв. /единадесет лева и 99
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху сумата от 11,99 лв. за периода от
01.10.2018 г. до 25.08.2021 г. в размер на 2,15 лв. /два лева и 15 стотинки/;
За В. В. К.: главница в размер на 2 029,81 лв. /двe хиляди двадесет и
девет лева и 81 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот – гр. София, ж.к. С бл. 12, ет. 16, ап. 55, аб.№ 92130, ведно със законна
лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата от 2029,81 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 25.08.2021 г.
1
в размер на 269,90 BGN /двеста шестдесет и девет лева и 90 стотинки/,
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 11,99 лв. /единадесет лева и 99
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 16.09.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху сумата от 11,99 лв. за периода от
01.10.2018 г. до 25.08.2021 г. в размер на 2,15 лв. /два лева и 15 стотинки/.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е
въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за
услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи,
че се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК чрез назначения им от съда особен представител, с който отговор
оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 16.09.2021 г. "ТТ.С." ЕАД е сезирало съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. К. и В. В. К. за
следните суми: сумата 4 059,62 лв. /четири хиляди петдесет и девет лева и 62
стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 .
до 25.08.2021 г. в размер на 539,80 лв. /петстотин тридесет и девет лева и 80
стотинки/, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 23,98 в. /двадесет и три
лева и 98 стотинки/, ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 25.08.2021 г. в размер на 4,30
лв. /четири лева и 30 стотинки/.
Сумите се претендират при условията на разделна отговорност, поравно
от всеки длъжник.
С разпореждане от 15.11.2021 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 92,55 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника В. К., който е подал възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Препис от заповедта е връчен на М. К. по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК заявителят е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото са приети:
2
Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 25.09.1989 г., от който се установява, че В. АТ. К. е
придобил собствеността върху апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к.
„С“, БЛ. ***, ет. 16. За купувач договорът е подписан от Люба К. – съпруга на
В. АТ. К..
Удостоверение за наследници на В. АТ. К. от 07.09.2016 г., от което се
установява, че след смъртта си, настъпила на 06.06.2016 г., В. АТ. К. оставил
наследници по закон: АТ. В. К., В. В. К. и М. В. К..
Искова молба от 06.07.2017 г., по която е образувано гр.д. № 45737/2017
г. по описа на СРС, с която искова молба, предявена от М. В. К. против АТ. В.
К. и В. В. К., се иска допускането на делба на описания в исковата молба на
„ТТ.С.“ ЕАД апартамент.
Нотариален акт за продажба на идеални части от самостоятелен обект в
сграда № 4, том I, рег. № 8851, дело № 173/2020 г., видно от който на
06.08.2020 г. М. В. К. като собственик на 7/18 ид.ч. и АТ. В. К. като
собственик на 4/18 ид.ч. от апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к.
„С“, БЛ. ***, ет. 16, продали на Кристиан Методиев Мирчев всичките техни
собствени общо 11/18 ид.ч. от посочения апартамент.
Представен и приет е и протокол от проведено на 20.09.2013 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ж.к. „С“, бл. 12, вх. 1,
на което е взето решение да се сключи договор с "ТТ.С." ЕАД за извършване
на услугата "дялово разпределение на ТЕ" и са избрани представители, които
да сключат договора от името на етажната собственост. Към този протокол е
съставен списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Приети са още съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г.,
обща фактура от 31.07.2020 г., справка за задължения на абонат към
25.08.2021 г.
Не са приети други относими писмени доказателства, които съдът да
обсъжда.
За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК. От него се установява, че дяловото
разпределение на топлинна енергия е извършвано от "ТТ.С." ЕАД. Пълният
отопляем обем на имота по проект е 230 куб. м., а заедно с общите части – 267
куб. м. През процесния период в топлоснабдения имот не е имало
отоплителни тела, а само щранг-лира в банята без измервателен уред. Щранг-
лирата (отоплително тяло без уред за дялово разпределение) е с топлинна
мощност 1510,3 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен
разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем 267 куб. м. За отчет на консумацията на топла вода са монтирани два
броя водомери. Поради липса на достъп за отчет на потребената топла вода за
процесния период консумацията е изчислявана и начислявана на база брой /4
лица/ потребители по 140 л./ден. Според вещото лице дяловото разпределение
3
на топлинна енергия за процесния имот и период е извършвано в
съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, ДВ. бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ бр. 60/07.07.2020 г. и
Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ бр.
25/20.03.2020 г. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал
одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Експертът
не е констатирал добавяне на топлинна енергия към изчислената такава за
сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение за двата отчетни
периода. Установено е, че технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на "ТТ.С." ЕАД съгласно нормативната уредба. Вещото лице е
посочило, че за исковия период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. (с отчитане на
изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на 5042,30 лв., от която
сума 4400,59 лв. са за битово горещо водоснабдяване, 292,26 лв. – за ТЕ,
доставена в имота, и 349,45 лв. - за сградна инсталация. В тази сума не са
включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди, както не са включени и стойности по фактури за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ. От заключението се установява също,
че топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на
30.04.2018 г. и на 21.04.2021 г., като не са констатирани отклонения.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение от единия от длъжниците по чл. 414 ГПК, а препис от същата е
връчена на другия длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани
данни, че К. не живее на адреса. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи, че за исковия период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което се е задължил да доставя до имота на
ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат
стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно
действащата към съответния момент нормативна уредба, които са в размер
поне на исковата сума, че е извършена услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия в полза на ответниците, които са поели задължение да
заплатят тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването
4
на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за
плащане на цената на доставената топлинна енергия, както и отправена и
получена от ответниците покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно на първо място е дали ответниците имат качеството на клиенти
на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния
период.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот,
част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде
както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен
или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
5
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през исковия период ответниците
са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния
имот.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот от
25.09.1989 г. се установява, че на посочената дата наследодателят на
ответниците – В. АТ. К. е придобил собствеността върху описания в исковата
молба топлоснабден имот заедно със съпругата си – Люба К.. Доколкото
имотът е придобит при действието на СК от 1985 г., то същият е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност между В. АТ. К. и Люба К.. По
делото няма данни кога и на какво основание е прекратена СИО между В. АТ.
К. и Люба К., но от удостоверение за наследници на В. АТ. К. от 07.09.2016 г.
се установява, че към момента на откриване на наследството на К. последният
не е бил в граждански брак, тъй като не е отбелязано в удостоверението К. да
е оставил за наследник по закон преживяла съпруга. С оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че в периода между 25.09.1989 г. и
06.06.2016 г. СИО между В. АТ. К. и Люба К. е прекратена. Доколкото няма
данни, оборващи презумцията на СК, то следва да се приеме, че с
прекратяване на СИО В. АТ. К. е станал собственик на ½ от придобитото по
време на брака имущество в режим на СИО, част от което е и описания в
исковата молба имот.
При това положение при откриване на наследството на В. АТ. К. същият
се е легитимирал като собственик на ½ ид.ч. от имота, посочен в исковата
молба. Всеки от тримата наследници на В. АТ. К. – АТ. В. К., В. В. К. и М. В.
К., е наследил от баща си по 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот.
Няма данни ответниците В. В. К. и М. В. К. да са притежавали в
собственост през процесния период разликата над 1/6 ид.ч. до ½ ид.ч. от
имота. Действително, с договора за продажба, обективиран в нотариален акт
от 06.08.2020 г. ответницата М. К. се е разпоредила със 7/18 ид. ч. от
апартамента. Не се установява обаче кога са придобити тези ид.ч. – в тежест
на ищеца е да докаже, че ответниците са били собственици на твърдените
ид.ч. през целия процесен период, поради което, дори да се приеме за
установен фактът, че на 06.08.2020 г. М. К. се е легитимирала като собственик
на 7/18 ид.ч. от посочения имот, то той не е равнозначен на това ответницата
да се е легитимирала като собственик на посочените ид.ч. през целия исков
период, очертан от ищеца. Доколкото недоказаното в гражданския процес е
равнозначно на неосъществено, то съдът намира, че за процесния период М.
К. се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от имота, посочен от ищеца.
За пълнота следва да се отбележи, че този извод не се разколебава от
представения препис от искова молба за делба. Исковата молба съдържа само
твърдения на ищеца. Тя не установява собственост. От страна на „ТТ.С.“ ЕАД
6
не е представен препис от влязло в сила решение по така предявения иск за
делба, поради което не се установява дали изложеното в представената искова
молба е възприето за действително положение между страните в
производството.
Категоричен извод, че ответникът В. В. К. е собственик на 1/2 идеална
част от процесния имот не следва и от приетото искане за вписване на
възбрана /л. 24/. Както е разяснено в мотивите към т. 5 на Тълкувателно
решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
възбрана може да се впише и без лицето, по чиято партида се вписва, да е
собственик.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответниците, включително и относно приемането на
общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Предвид
тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, каквито са общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед
качеството на ответниците на вещни ползватели на имота през процесния
период, и именно те са задължени да заплащат стойността на по 1/6 от
доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална доставка.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано.
По делото се установи, че етажните собственици са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в
процесната етажна собственост с "ТТ.С." ЕАД. Ето защо и съдът приема, че
по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение
ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя от
ответника по системата за дялово разпределение, който видно и от данните по
делото е извършвал услугата дялово разпределение на топлинна енергия и
7
през исковия период, в която връзка ответниците са обвързани от взетото
решение.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на
приетата съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, и документите, представени от ищеца,
се установява, че в процесния период в имота е доставяна и потребявана
топлинна енергия, отдадена от щранг лира в банята - тръбно отоплително
тяло, част от отоплителната инсталация на сградата без уред за дялово
разпределение, с оглед което и отдадената чрез същото ТЕ е определена по
изчислителен път, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за БГВ.
Топлинната енергия от щранг лирата е изчислявана по т. 6.5. от
Приложението към наредба 16-334 и наредба № Е-РД-04-01. За процесния
период от това отоплително тяло е отдадена енергия на стойност 292,26 лева.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана
по формулата – т. 6.1.1. от приложението към наредба № 13-334 и Наредба №
Е-РД-04-01 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и
денградусите за периода. Вещото лице установява, че за процесния период
стойността на тази енергия възлиза на 349,45 лева.
Топлинната енергия за БГВ за процесния период поради неосигурен
достъп за отчет на монтираните водомери за топла вода е начислявана на база
брой /4 лица/ потребители. Настоящият състав намира, че това начисление е
необосновано. По делото не е представено изявление на ответниците, от
което да се установява, че описания имот се ползва от четирима потребители.
Ищецът не твърди и не установява това обстоятелство и с други
доказетелства. Поради изложеното консумираната ТЕ за БГВ в имота следва
да се изчислява като за един потребител. Като съобрази заключението по СТЕ
съдът намира, че стойността на ТЕ за БГВ за процесния период възлиза на
1100,15 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като стойността на доставената
топлинна енергия е в размер на 1741,86 лв., изчислена съобразно действащите
през процесния период цени на КЕВР.
От ответниците своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
8
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „ТТ.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2021 г., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от 16.09.2021 г. давността е
прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. срокът на
погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.07.2018 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по
давност.
В случая вземането за м. 05.2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г.,
поради което няма погасени по давност вземания. При това положение
възражението на ответниците е неоснователно.
Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците са се легитимирали през процесния период като собственици на
по 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот, то всеки от тях дължи по 1/6 от
глобалната цена за доставена ТЕ - 1741,86 лева, т.е. по 290,31 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 16.09.2021 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на
ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа
9
купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер на сумата от 539,80 лв. и за периода 15.09.2019 г. –
25.08.2021 г. следва да се уважи за сумата от 77,18 лв. (от която всеки от
ответниците дължи по 38,59 лв.), която съдът, съобразявайки уважената част
от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението
по всяка от двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор,
изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 269,90
лв. срещу всеки от ответниците този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение н а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача - "ТТ.С." ЕАД стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Според чл. 22 от ОУ услугата "дялово разпределение" се заплаща на "ТТ.С."
ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване
дължимостта на тази сума в полза на "ТТ.С." ЕАД и при наличните
доказателства, че през процесния период действително е извършвана услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
Предвид началото на периода, за който се претендира цена на услуга дялово
разпределение – м. 08. 2018 г., съдът приема, че няма вземания, които да са
погасени по давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия
процесен период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 23,98 лв.,
съгласно представените писмени доказателства и заключението на СТЕ, като
съобразно установените дялове на ответниците всеки от тях дължи сумата от
по 4 лева, а за разликата над този размер до 11,99 лева срещу всеки от
двамата ответници исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и
10
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
16.09.2021 г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 179,40 лв. от общо
претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 1254,66 лв. (за
държавна такса – 92,56 лв., 300 лв. – депозит за експертиза, 762 лв. –
възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес и фактическата и правната сложност на делото),
съразмерно с уважената част от исковете, или всеки от ответниците дължи по
89,7 лв.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от 20,38 лв. от общо
претендираните 142,53 лв., или всеки от ответниците дължи по 10,19 лв.
Ответниците са представлявани от особен представител, чието
възнаграждение е заплатено от внесения от ищеца зепозит. Разноски не се
претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "ЯСТР" № 23Б, срещу М. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ЖК С, БЛ. **, ет.16, ап.55, и В. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ЖК С, БЛ. **, ет.16, ап.55, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. В. К. и В. В. К. дължат на "Т.С."
ЕАД при условията на разделна отговорност (всеки по 1/2 част) от следните
суми: сумата от 580,62 лв. (всеки ответник по 290,31 лв.) - цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за за топлоснабден имот, находящ се на
11
адрес: гр. София, ж.к. С бл. 12, ет. 16, ап. 55, аб.№ 92130, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 580,62
лв. до пълния предявен размер от 4059,62 лв. като неоснователен; сумата от
77,18 лв. (всеки ответник по 38,59 лв.) – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 . до 25.08.2021 г, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 77,18 лв. до пълния предявен размер
от 539,80 лв. като неоснователен; сумата от 8,00 лв. (всеки ответник по 4,00
лв.) - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.08.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 8,00 лв.
до пълния предявен размер от 23,98 лв. като неоснователен за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.11.2021 г. по ч. гр. д. № 54027/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от от "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"ЯСТР" № 23Б, срещу М. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ЖК С,
БЛ. **, ет.16, ап.55, и В. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ЖК С,
БЛ. **, ет.16, ап.55, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че М. В. К. и В. В. К. дължат на ищеца при условията на
разделна отговорност (всеки по 1/2 част) от сумата от 4,30 лв. (всеки ответник
по 2,15 лв.) - мораторна лихва върху цената на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. до 25.08.2021 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.11.2021
г. по ч. гр. д. № 54027/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ЖК С, БЛ.
**, ет.16, ап.55, и В. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ЖК С, БЛ.
**, ет.16, ап.55, да заплатят на "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. "ЯСТР" № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК, сумата от 179,40 лв. (всеки ответник по 89,70 лв.) - разноски за гр. д.
№ 35644/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, и сумата от 20,38 лв. (всеки
ответник по 10,19 лв.) - разноски за ч. гр. д. № 54027/2021 г. по описа на СРС,
178 състав, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12