РЕШЕНИЕ
№ 815
гр. Пловдив, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501147 по описа за 2025 година
-ти
Обжалвано е решение № 711/20.02.25г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ гр. с.,
постановено по гр. д. № 2853/2017г.за 2024г. с което се ДОПУСКА извършване на
съдебна делба между М. Г. К., ЕГН: **********, и Е. Л. У., ЕГН: **********, на
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56784.520.1217.3.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив,
общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрена със Заповед РД -18-48 от 03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, находящ се в сграда 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.520.1217, по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта -
1, с площ от 111.17 кв.м., при граници - съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 56784.520.1217.3.14; под обекта - 56784.520.1217.3.9; над обекта
56784.520.1217.3.17, ведно с прилежащите му части: 2.451% идеални части от общите
части на сградата и 2.286% идеални части от ПИ с идентификатор 56784.520.1217, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.
Пловдив, одобрена със Заповед РД -18-48 от 03.06.2009г. па изпълнителния директор
па АГКК , с адрес на имота : ***, е начин на трайно ползване - за друг вид застрояване,
с площ на имота от 881 кв.м., с номер по предходен план УПИ I-2244, квартал 524а по
плана на Първа градска част на гр. Пловдив, при граници: 56784.520.1596;
1
56784.520.1688; 56784.520.1227, при квоти: за М. Г. К. – ½ идеална част, и за Е. Л. У. –
½ идеална част.
Жалбоподателят Е. Л. У. моли съда да отмени решението на районния съд като
неправилно и незаконосъобразно. Прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата страна М. Г. К. моли съда да остави жалбата без уважение, като
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените по делото преписи от Решение №
260061/13.01.2022г. постановено по гр. д. № 9713/20г. по описа на Пловдивския
-ви
районен съд, Iбр. с., от нотариален акт за покупко – продажба от 15.06.2018г. се
установява, че страните са бивши съпрузи, които са сключили брак на 01.10.2010г.,
който е прекратен с посоченото по – горе решение, което е влязло в сила на
04.02.2022г. в частта относно прекратяването на брака и доколкото не се твърди и не се
установява, че към датата на придобиването процесните недвижими имоти -
15.06.2018г. М. К. и Е. У. да са избрали друг режим на имуществените си отношения,
според нормата на чл. 18, ал. 2 СК, вр. чл. 21, ал. 1 от СК процесното имущество е
придобита в режим на съпружеска имуществени общонст.
С въззивната жалба не се правят конкретни оплаквания против
законосъобразността на обжалваното решение, но в отговора на исковата молба се
възразява, че предявеният иск е неоснователен понеже ползването на процесния
недвижим имот е предоставено на Е. У., която упражнява родителските права по
отношение но детето на страните и прекратяването на съсобствеността между
родителите ще рефлектира върху правата на детето, свързани с мястото му.
Другото възражение се изразява в това, че процесните имоти са закупени със
средства от банков кредит, чийто погасителни вноски за са заплащани единствено от
У..
И двете възражения са неоснователни. Обстоятелството, че единият от имотите
е бил семейното жилище на бившите съпрузи, в което понастоящем живее тяхното
малолетно дете, а на майката е предоставено упражняването на родителските права не
представлява учредяване на вещно право на ползване и това да е пречка имотът да се
допусне до делба, защото в настоящата фаза от процеса правнорелевантите въпроси са
кои са съсобствениците на имотите и в какъв обем са техните права, а това че
малолетното дете ползва единият от имотите не влияе върху основателността на иска
за делба.
По отношение на второто възражение за погасяването на кредита, с който е
закупено процесното имущество, ответницата, тук жалбоподател, правилно в отговора
2
на исковата молба е посочила, че това е основание за предявяване претенции по
сметки, което обаче се прави във втората фаза на делбата.
Изложеното дотук и съобразявайки нормата на чл. 28 от СК, според която при
прекратяване на брака дяловете на съпрузите са равни налагат извода, че страните
след прекратяване на брака им притежават еднакъв обем от права върху спорните
имоти. Следователно, с влизането в сила на бракоразводното решение страните
притежават равни дялове от придобитото по време на брака им имущество, поради
което делбата следва да се допусне при равни квоти – по ½ за всеки от тях.
Като е достигнал до същите правни изводи и допуснал до делба процесните
имоти приравни квоти, районния съд е постановил правилно решение, което следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
разноските, направени пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно
понеже с изменението на нормата на чл. 7, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа възнаграждението по делба за делба се
определя съобразно интереса на представляваната страна, което означава, че платеният
адвокатски хонорар от 1 500лв. е дори под минималния размер предвиден в посочената
наредба.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА решение № 711/20.02.25г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ
гр. с., постановено по гр. д. № 2853/2017г.за 2024г.
ОСЪЖДА Е. Л. У., ЕГН: **********, от *** да заплати та М. Г. К., ЕГН:
********** от *** сумата 1 500 (хиляда и петстотин)лева разноски направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4