Р Е Ш Е Н И Е
№ 836
гр. Русе, 01.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5624 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Постъпила е искова
молба от Т.С.Т. срещу В.К.К., в която се
твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в землището на с. ***,
общ. Русе, местността „***“ /***), кадастрален район **, парцел ** с площ на
територията 648кв.м., ЕКАТТЕ ***, вид на територията земеделска, НТП – за земеделски
труд и отдих съгласно §4 от ЗСПЗЗ, категория на земята седма, стар
идентификатор масив ***, п.2, ведно с построената в него жилищна сграда с площ
25кв.м., брой етажи 1, при съседи землищна граница, имот ***, имот ***.
През лятото на 2018 г. ищецът установил, че за
описания имот ответникът се е снабдил с Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № ***, том **, дело № **, вх.peг. № ** от 23.08.2016г.
на Службата по вписванията Русе. Настанил бил в него пчелни кошери, изрязал съществуващото
преди това лозе и се е самонастанил в жилищната сграда. Ищецът се обърнал за съдействие
към полицията и прокуратурата, тъй като били извършени няколко престъпления от
общ характер, чрез които ответникът присвоил имота. Било образувано ДП № ***/2018г.
по описа на РРП (ДП № ***/2018 г. по описа на ОДМВР - Русе), по което все още
не е приключило наказателното производство. Тъй като не можел да ползва имота
си, който непрекъснато се увреждал от ответника, бил принуден да се обърне към съда. Твърди, че
никога не се е дезинтересирал от имота въпреки, че не го е посещавал
целогодишно, тъй като това бил летен имот, но е обработвал лозето, ползвал е
плодовете му. Когато разбрал, че ответникът се е настанил, с помощта на
служителите от МВР успял да установи неговата самоличност и разговарял с него,
като му определил срок, в който да освободи имота, но той категорично отказал
да стори това.
Ищецът твърди, че
процесният имот е придобил от майка си А.Т.Т. чрез дарение, с нотариален акт № ***,
том **, дело **, вх. № ** от 30.12.2010г. на Службата по вписванията Русе. Имотът
майка му придобила на основание §4 от ЗСПЗЗ, като го е заплатила на Община Русе
през лятото на 2010г. Твърди още, че както майката на ищеца, така и той редовно
плащали данъците за имота, а докато баща му бил жив е живял там. Смъртта му
настъпила на 03.06.2013г. и счита, че няма как ответникът да е придобил имота
по давностно владение, а се е самонастанил в него.
С оглед на
изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато установено, че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се
землището на с. ***, общ. **, местността „***“/**-*, кадастрален район ***,
парцел ***, с площ на територията *** кв.м., ЕКАТТЕ ***, вид на територията
земеделска, НТП- за земеделски труд и отдих съгласно §4 от ЗСПЗЗ, категория на
земята седма, стар идентификатор масив ***,
п.2, ведно с построената в него жилищна сграда с площ ** кв.м., брой етажи 1,
при съседи землищна граница, имот ***, имот ***, както и да бъде осъден ответникът да му предаде собствеността и
владението му и да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № *** том **, дело № **, вх. peг. № ** от 23.08.2016г.
на СВ - Русе, с който ответникът е бил признат за собственик по обстоятелствена
проверка.
В съдебно заседание
ответникът В.К.К. се явява лично и признава изцяло като основателна исковата
претенция. Не оспорва изложените в исковата молба факти.
Съдът, след като
прецени, че ответникът изцяло признава иска, намира, че са налице предпоставките
по чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Последното не може да бъде
оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а именно
ответникът признава основателността на предявения срещу него ревандикационен
иск; признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото
страната може да се разпорежда. Също така и претенциите на ищеца са подкрепени
от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, установяващи
правото му на собственост върху процесния имот.
По изложените
съображения предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.
Констативния
нотариален акт № ***, том **, дело № **, вх.peг. № 12148 от 23.08.2016г. на СВ
Русе, с който ответникът К. е признат за собственик не процесния имот не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Поради
това и с оглед установеното в настоящото производство негово качество само на
държател на процесия имот, чиято собственост принадлежи на ищеца, на основание чл.537,
ал.2 ГПК, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, който легитимира ответника
като собственик на процесния имот. Това следва да бъде направено, дори и ищецът
да не е направил изрично искане в този смисъл, тъй като отмяната на нотариалния
акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на иска за защита на
засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски по делото в общ размер на 850лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.К. ЕГН**********,***, че Т.С.Т.
ЕГН********** с адрес *** е собственик
на поземлен имот, находящ се землището на с. **, общ. **, местността „**“/**),
кадастрален район **, парцел **, с площ на територията ** кв.м., ЕКАТТЕ ***,
вид на територията земеделска, НТП - за земеделски труд и отдих съгласно §4 от
ЗСПЗЗ, категория на земята седма, стар
идентификатор масив **, п.*, ведно с построената в него жилищна сграда с площ **
кв.м., брой етажи *, при съседи землищна граница, имот ***, имот *** и
ОСЪЖДА В.К.К. ЕГН**********
да предаде владението на описания имот на Т.С.Т.
ЕГН**********.
ОТМЕНЯ изцяло констативен нотариален акт №***, том.***, рег. №***,
дело №*** от 23.08.2016г. на нотариус Л. Ш. (акт № ***, том **, дело № **, вх. peг.
№ ** от 23.08.2016г. на СВ – Русе), с който В.К.К. ЕГН********** е признат за собственик на описания по-горе
имот.
ОСЪЖДА В.К.К. ЕГН**********,***
да заплати на Т.С.Т. ЕГН********** с
адрес *** сумата от 850лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :