Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-559 Година 2019, 27 юни
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав, на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова гражданско дело № 744 по описа за 2019г. За да
се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано е
по жалба на М.Й.Й., ЕГН: **********, подадена чрез адвокат М.А. *** против
постановление за приемане на разноски от 29.03.2019г., издадено то ДСИ Кольо
Кръстев по изпълнително дело № 230/2019г. по описа на БРС. Иска се от съда да отмени
процесното постановление и да присъди на жалбоподателя извършените от него
разноски за водене на делото.
В жалбата Й.
твърди, че постановлението за приемане на разноски в размер на 392 лева е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като не са били налице основанията за образуване на
изпълнително дело. Подчертава, че в качеството си длъжник е заплатил дълга
преди образуване на изпълнителното дело, но взискателят е проявил бездействие и
не е получил сумата от пощенската станция. Излага фактически твърдения по
дължимостта на главното задължение и развива съображения за злоупотреба с право
от взискателя. Позовава се на чл.78, ал.2 от ГПК, вр. чл.96, ал.2 от ЗЗД и
твърди, че не е дал повод за образуване на делото, респ. за заплащане на
разноските по него. Представя доказателства.
Ответната
страна – Т.К.И. представя писмено възражение, в което твърди, че жалбата е
неоснователна, а постановлението – правилно.
По делото са
представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които ДСИ Кольо Кръстев излага
фактически и правни доводи за законосъобразност на процесното постановление.
Като взе предвид твърденията и
становищата на страните, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.01.2019г.
Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист № 274/21.01.2019г., с който
осъжда М.Й.Й. да заплати на Т.К.И. сумата от 1126,60лева, представляваща
деловодни разноски по гр.д. № 3435/2017г. по описа на БРС и сумата от 335 лева,
представляваща деловодни разноски по възз. гр. д. № 232/2018г. по описа на БОС.
Въз основа на изпълнителния лист и на изрична молба от взискателя, е образувано
изпълнително дело № 217/2019г. по описа на СИС при БРС с размер на
задължението, както следва: 1461,60 лева – главница; 350 лева – адвокатски
хонорар и 42 лева – държавни такси. Разноските по изпълнителното дело са приети
с постановление на ДСИ Кольо Кръстев от 29.03.2019г.
На
15.03.2019г. ДСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника и налага
запор върху банковите му сметки.
На 14.03.2019г.
М.Й. подава заявление по делото, в което сочи, че главницата по изпълнителния
лист е преведена на взискателя на 30.01.2019г. с пощенски запис. Длъжникът
посочва още, че сумата е върната като непотърсена от И. на 21.02.2019г. В
подкрепа на твърденията си представя фискален бон, издаден от „Български пощи“
ЕАД и известие. Едновременно с това Й. прави искане да заплати главницата по
сметката на ДСИ, да бъде вдигнат запора и прекратено изпълнителното дело.
Заявява, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело и не е
отговорен за разноските по него. С постановление от същата дата ДСИ вдига
наложения запор.
Въз
основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок. Отговаря на изискванията за форма и
реквизити и изхожда от надлежна страна. Поради това, жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, включително и в случаите, в които плащането е направено след образуване
на изпълнителното производство. В конкретния случай обаче, от представените по
делото доказателства е видно, че на 30.01.2019г. длъжникът е превел дължимата
сума на взискателя с пощенски запис, който е върнат като непотърсен. Поведението
на длъжника е показателно за готовността му да плати задължението доброволно. Аргумент
в подкрепа на този извод е и факта, че главницата е внесена по сметка на ДСИ
веднага, след като длъжникът е получил призовката за доброволно изпълнение. Цялостното
поведение на длъжника сочи на намерението му да плати задължението си
доброволно, поради което възражението му за забава на кредитора по чл.96, ал.1
от ЗЗД е основателно. След като кредиторът не е проявил активност и не е приел
извършеното плащане, разходите за образуване на принудителното изпълнение
трябва да останат за негова сметка.
По
изложените съображения, жалбата е основателна и трябва да се уважи със
следващата от това отмяна на постановлението за приемане на разноски.
По делото е
направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса.
След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, съдът намира,
че трябва да присъди в полза на жалбоподателя извършените от него разноски в
размер на 325 лева, от които 300 лева – възнаграждение по договор за правна
помощ и 25 лева – държавна такса.
Мотивиран от
това, Бургаският Окръжен съд, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление за приемане на разноски, издадено на 29.03.2019г. от ДСИ Кольо
Цветанов Кръстев по изпълнително дело № 230/2019г. по описа на СИС при БРС.
ОСЪЖДА Т.К.И.,
ЕГН: ********** *** да заплати на М.Й.Й., ЕГН: ********** *** съдебни разноски
в размер на 325 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: