Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на шести април Година 2009
в публичното заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : К.А.
Секретар : С.В.
Прокурор :
като разгледа докладваното от съдията К.А.
гражданско дело № 1613 по
описа за 2008 година.
Искът е за
прекратяване на граждански брак с правно основание чл. 99 ал. 1 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Г.В.Г.
против М.Г.Г.. Ищеца твърди в исковата си молба, че с ответницата са сключили
граждански брак на 03.10.1990 г. в гр. С., който е втори за него и първи за
ответницата. От брака си имат едно дете – Л.Г.Г., родена на 09.01.1991 г. Ищецът
твърди, че в началото брачните отношения протичали нормално, но след няколко
години настъпили раздори, които страните не успяли да превъзмогнат.
Твърди, че през месец април,
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимна вина.
Моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете Л., като бъде определен режим на свиждане на ответницата с детето
всяка първа и трета седмица от месеца, от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя и 1 месец през лятото, който не съвпада с платения му годишен отпуск.
Моли ответницата да бъде осъдена за заплаща месечна издръжка на детето в размер
на 50,00 лв, считано от 01.11.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката. Моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище –
собственост на него и майка му , находящо се в *****************************.
Моли да бъде постановено след прекратяване на брака съпругата му да носи
предбрачното си фамилно име – Ч.. В с.з. поддържа предявените искове чрез
пълномощника си – адв. Т..
Ответницата М.Г.Г., на която съобщението с препис
от съдебните книжа и призовката за с.з.
са връчени по реда на чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, не е представила писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК и не се явява и не взема становище по
основателността на исковете в с.з.
С определение в з.з. от 16.02.2009
г. съдът е прекратил производството в частта относно упражняването на
родителските права върху детето Л. Г.Г. и режима на лични отношения на
ответницата с детето, поради навършване на пълнолетие на детето. Това
определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата
и доводите на страните, намира за установено следното :
Видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото
удостоверение за граждански брак № ******************, страните са законни
съпрузи, чийто брак е сключен на 03.10.1990 г. в гр. С. Видно от представеното
по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********************,
роденото по време на брака на страните дете Л.Г.Г. понастоящем е пълнолетно.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите С.П.С.
и М.А.С. се установява, че ищеца бил спокоен и търпелив човек, а ответницата
често употребявала алкохол, след което правила кавги и скандали на ищеца. От
около три – четири години /според св. С./ и около пет години /според св. А./
страните били във фактическа раздяла, тъй като ответницата напуснала семейното
жилище, като св. А. сочи, че детето на страните й споделяло, че „мама ни остави
заради неин приятел”. След фактическата раздяла грижите по отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето паднали изцяло върху ищеца, който според
свидетелите бил добър съпруг и баща, който си гледа работата и семейството. И
двамата свидетели са категорични, че страните не могат да продължат да живеят
като семейство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че брака между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Неразбирателството
между съпрузите и настъпилата и продължаваща вече пет години фактическа раздяла
налагат извода, че се е разрушила духовната, емоционална и физическа връзка
между съпрузите и е настъпило отчуждение между тях. Към настоящия момент всеки
от съпрузите е поел по свой собствен път, като фактическата раздяла е довела до
липса на общи цели и интереси. Съпрузите са преустановили опитите си да запазят
семейството, като и двамата разпитани свидетели са категорични, че помирение не
може да бъде постигнато и брака не може да бъде заздравен и съхранен. Бракът
съществува само формално и в този му вид
не е в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда. Предвид
това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва
да се прекрати.
Като изхожда от установената по делото фактическа
обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има единствено ответницата, която самоволно е напуснала семейното жилище,
тъй като си била намерила приятел и е избягала от отговорността, която е
следвало да носи в качеството си на съпруга и майка. По делото не се събраха
доказателства за вина на ищеца за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. Разпитаните свидетели заявиха, че същия е спокоен и търпелив човек и
добър съпруг и баща. Ето защо и тъй като съгл. разпоредбата на чл. 99, ал. 2 СК
съдът служебно се произнася относно вината за разстройството на брака /т.е не е
обвързан от направеното искане на ищеца брака да бъде прекратен по взаимна
вина/ въз основа на събраните доказателства следва да се приеме за установено,
че вина за разстройството на брака има ответницата.
От свидетелските показания се установи, че
непосредствено преди фактическата раздяла страните са живели в жилището,
находящо се в ****************************** – собственост на ищеца и неговата
майка, като това жилище се явява семейно жилище по смисъла на закона. Тъй като
страните нямат ненавършили пълнолетие деца и съдът не се произнася служебно по
въпроса за ползване на семейното жилище, а само при искане на страните, а само
ищеца е направил искане за предоставянето на семейното жилище, същото следва да
бъде предоставено за ползване на ищеца.
След прекратяване на брака съпругата
следва да носи предбрачното си фамилно име – Ч., тъй като ищеца се противопоставя да продължи да носи
брачното му фамилно име и по делото не се събраха доказателства ответницата да
е станала известна в обществото с брачното си фамилно име.
Тъй като от свидетелските показания
се установи, че след фактическата раздяла ответницата не е давала редовно
издръжка на детето си, на основание чл. 82, ал. 1 вр. с чл. 87 от СК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето си Л.н в
размер на 50,00 лв. месечно за периода от 26.11.2007 г. /една година преди
завеждане на иска на осн. чл. 87 СК/ до 09.01.2009 г. /датата на навършване на
пълнолетие на детето/, ведно със законната лихва за всяко просрочие.
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на РС – Стара Загора сумата от 97,00 лв, от които 72,00
лв. – ДТ за присъдената издръжка и 25,00 лв. – ДТ за производството.
Воден от горните съображения съдът :
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.В.Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и М.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, сключен на 03.10.1990 г. в гр. С., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство има ответницата М.Г.Г. с п.а.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в *********************************, на съпруга Г.В.Г.
с п.а.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване
на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Ч.
ОСЪЖДА
М.Г.Г. с п.а. да заплати на детето си Л.Г.Г., ЕГН ********** издръжка в размер
на 50,00 /петдесет/ лева месечно за периода от 26.11.2007 г. до 09.01.2009 г.,
ведно със законната лихва за всяко просрочие.
ОСЪЖДА
М.Г.Г. с п.а. да заплати по сметка на Районен съд – Стара Загора държавна такса
върху присъдената издръжка и ДТ за производството в размер общо на 97,00 лв. /деветдесет и седем лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Старозагорски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :