№ 18460
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110167400 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „ФИРМА „ЕИК *********** е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника ЗД
„ФИРМА “АД за следните суми: 323.04 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от
19.05.2023 г. до погасяване на задължението и 100.11 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 18.05.2020 г. – 18.05.2022 г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 10.11.2018г. в гр. София , около 11.20ч. автомобил
„МАЗДА СХ5“ с рег. № ******* спрял на ул. „Родопски извор“ зад паркирал
товарен автомобил, зареждащ магазин Автомобил „Мазда“ бил ударен в
задната част от а-л „Хюндай Матрикс4 с рег. № ******* , чийто водач не се
бил съобразил с пътните условия и необходимата скорост на шофиране. За
произшествието бил съставен двустранен констативен протокол, в който
водачът на а-л „Хюндай Матрикс“ поел отговорности признал вината си.
1
Ищецът поддържа още с исковата си молба, че увреденият автомобил бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ на МПС в ищцовото
дружество, като към датата на застрахователното събитие а-л „Хюндай
Матрикс“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответното дружество.
В ишцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по
щета № *********, като застрахователят изплатил застрахователно
обезщетение по образуваната ликвидационна преписка за причинените
имуществени вреди в размер на 323,04лв.Предявена била регресна претенция
пред ответното дружество, която не била удовлетворена.
Предвид гореизложеното претендира сумите в настоящото
производство.Претендира разноски.
Ответникът „ФИРМА” АД оспорва исковете, като изрично оспорва
механизма на произшествието, причинната връзка и размера на щетите.В
условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване, че
платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
2
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 31.05.2024 г. за безспорни са обявени следните
обстоятелства: че към датата на ПТП а-л „Мазда СХ 5“ с рег. № ******* има
сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС в ЗАД
„ФИРМА“, както и че на 13.02.19г. ищцовото дружество е изплатило на
собственика на а-л „МаздаСХ5“ сумата от 323,04лв. , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди , както и наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на МПС „Хюндай“ с рег. № ******* с ответника към датата на
ПТП.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им
за доказано.
От показанията на разпитаниите свидетели –Л. Г. Ч. и С. Г.- водачи на
двата автомобила се установява, че на 10.11.2018г. водачът на а-л „Мазда
СХ5“ с рег. № ******** при движение по ул. „Родопски извор“ се налага да
спре, при което движещия се зад него а-л „Хюндай Матрикс“ с рег. №
******** реализира удар в неговата задна част. Съдът намира, че ПТП е
настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, който
е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Горният механизъм се
установява безпротиворечиво освен от свидетелските показания, които са
еднопосочни и житейски логични, така също и от назначената автотехническа
експертиза, която съдът възприема като обективна и пълна.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
3
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
случая, от събраните по делото доказателства не се установява водачът на
застрахования при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпването на
събитието.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на
съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния
автомобил, описани в протокола, са в причинна връзка с така установения
механизъм на произшествието. Предвид изложеното и при съвкупната
преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното
и противоправно поведение единствено на водача на застрахования при
ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба
вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
4
вещта/.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ /неоспорено от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/ средната пазарна стойност на ремонта,
без прилагане на коефициент на овехтяване, е 348,36 лева. Регресното вземане
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и
на извършеното плащане, а в случая - в размер на заплатените вреди . Съдът
приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Или заявеният размер на иска от 323,04лева , следва да бъде
уважен в цялост, доколкото ответникът не доказа погасяване.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг в размер на 323,04 лева.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата
гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава
/в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на
поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава
е необходимо покана. От представената покана, съдържаща входящ номер на
ответника се установява, че покана е отправена и получена от ответника на
14.03.2019 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ,
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да
определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне
на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи
за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената
преписка да не е съдържала всички необходими документи. Срокът, който се
брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
5
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ето защо ответникът е бил в забава към
дата 18.05.2020г. , като за периода 18.05.2020 г. – 18.05.2023 г. размерът на
мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
претендирания , и за която сума и период искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство, които възлизат на 435лева за исковото
производство и в размер на 75 лева в заповедното производство по ч. гр.д. №
27435/23г. на СРС ,69с-в.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗД „ФИРМА“АД, ЕИК
********* дължи на ЗАД„ ФИРМА”, ЕИК *********** следните суми:
323,04 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил
марка“Мазда СХ 5“ с рег. № ******* , настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 10.112018 г., и разходи за определянето му, заедно
със законната лихва от 19.05.2023 г. до погасяване на задължението и 100,11
лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.05.2020 г. – 18.05.2023
г.,за които вземания е издадена Заповед № 15939/05.06.23г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 27435/23г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА ЗД „ФИРМА“АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД„
ФИРМА”, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 435
лева - разноски в исковото производство, и сумата от 75лева -разноски по
заповедното производство по ч. гр.д. № 27435/23г. на СРС, 69с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7