№ 1154
гр. Варна, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110116395 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. Д. И. починала в хода на
процеса на ****. и заместена в производството от своя наследник Д. Г. И., ЕГН **********
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за осъждане ответното дружество, след допуснато от съда увеличение на предявения
иск, да заплати сумата в размер на 3 621,40 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна броня – за подмяна, фар – за
подмяна; калник преден – за подмяна; ПВЦ решетка под ч. стъкло – за подмяна; вратя
предна – за подмяна; лайсна ПВЦ – ремонт и боя; лайсна в предна броня – хром – за
подмяна; рамка около фар за мъгла – за подмяна, – рамка радиатор ПВЦ; греда под радиатор
– за ремонт; предпазител основа калник ПВЦ – за подмяна; датчик ABS предно колело- за
подмяна, мак ферсън преден ляв – за подмяна, централно заключване лява врата, на
собственият ни л.а. МЕРЦЕДЕС B 200 ЦДИ с рег. № ****, причинени в резултат на
реализирано на 29.10.2023г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на
л.а. марка Нисан Микра, с ДК № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
19.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. С уточняваща молба сочи сумата която
се претендира за всеки един увреден детайл.
Ищцата твърди, че на 29.10.2023г., около 21:00 часа, в гр. Варна, в паркинга на Гранд
Мол Варна, е реализирано ПТП между л.а. МЕРЦЕДЕС B 200 ЦДИ с рег. № ****,
управляван от А.Р. и л.а. Нисан Микра, с ДК № ****, управляван от Д. Н.. Твърди се, че
собствения на ищцата л.а. марка МЕРЦЕДЕС B 200 ЦДИ с рег. № **** се движел в посока
направо, когато водачът Д. Н., управлявайки л.а. Нисан Микра, с ДК № ****, навлязъл в
насрещната лента за движение с несъобразена скорост и ударил л.а. Мерцедес в предната
лява част. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи. Компетентните органи
посетили мястото на инцидента и издали Констативен протокол за ПТП №1841885/29.10.23
г., в който отразили механизма на произшествието. Лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", със срок на действие 13.09.2023г. - 13.09.2024г., която
полица е действаща към датата на ПТП. Ищецът уведомил застрахователя на виновния
1
водач за настъпилото ПТП, като бил извършен опис по щетата от 30.10.23г. На ищцата като
обезщетение била изплатена сума в размер на 813.64 лв. Ищцата твърди, че тази сума не
покрива щетите по автомобила. Счита,че след приспадане на вече изплатеното обезщетение
в размер на 813.64 лв., застрахователят й дължи сумата в размер на 2200 лв., поради което
се поражда правен интерес от завеждане на настоящото дело. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва претенцията по основание и
размер. Оспорва вината на водача на застрахованото при ответника МПС не е установена по
предвидения за това в закона начин. Оспорва всички вреди по автомобила да са в резултат
на соченото ПТП. Оспорва механизма и че същите се намират в причинно-следствена връзка
с твърдяното ПТП
Счита, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекомерно и не
кореспондира със средната пазарна цена на ремонта, на процесното MПС труд, респ.
материали и резервни части, както като нормовремена, така и като стойност. Счита, че
същото може да бъде отремонтирано на много по-ниска от претендираната с исковата молба
стойност с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици
Прави възражение, че ищеца не е представил и доказателства за извършвана
периодична поддръжка и ремонт в официалния сервиз на марката и или други сервизи,
официални представители на други марки, както й сервизи сертифицирани по „ISO”, което
изключва ремонтът на конкретната увреда да се извърши в сервиз с предлагане на услуги със
завишено качество, каквито се явяват официалните сервизи и тези сертифицирани по ISO.
B условията на евентуалност, моли съдът, да приеме, че уврежданията процесния
автомобил съставляват тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от К3
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В настоящото производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера
на договор по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на
ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с
договора задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Съдът е приел за безспорно между страните по делото съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между собственикът на л.а. „Нисан Микра“ с ДРН **** и
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, обективирано в
застрахователна полица №BG/30/123002822194, с валидно застрахователно покритие към
момента на настъпване на процесното ПТП; извършено от застрахователя плащане по
заведената претенция в размер на 813,64 лв.
Съобразно Свидетелство за управление част І № *********, собственик на лек
автомобил марка МЕРЦЕДЕС B 200 ЦДИ с рег. № **** е К. Д..
По делото са представени НП № 23-0819-004549/15.12.2023г.; Акт № 1123154 от
19.10.2023г.; Декларация за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП от 29.10.2023г.,
Сведение от 29.10.2023г. от Д. М. и Протокол за ПТП № 1841885 от 29.10.2023г.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните САТЕ се установява,
2
че на 29.10.2023 г., около 21:00 часа, Участник 2 е бил в Гранд Мол Варна и е управлявал л.а.
Мерцедес В200, рег. № ****. Автомобилът е тръгнал от открития паркинг на последния етаж
на търговския комплекс и е започнал спускане към ниво 0 откъдето е изходът за автомобили.
Участник 2 се е спуснал два етажа надолу и при захода към третия етаж /отгоре надолу/ е
бил засечен от Участник 1. Последния навлиза в лентата за движение на Участник 2 и се
удря в предната лява част на л.а. Мерцедес В200, рег. № ****. Щетите по автомобила и
тяхната стойност поотделно и като обща сума по средни пазарни цени за нови оригинални
части и цени за труд в автосервизи притежаващи европейски сертификат за качество е 6
222.92 лева. Всички увреждания са в предната лява и предна странична част на процесния
автомобил. На база на описания механизъм на процесното ПТП, може да се направи
заключение, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните
увреждания по автомобила. Щетите по автомобила и тяхната стойност поотделно и като
обща сума по средни пазарни цени за алтернативни части и цени за труд в автосервизи,
които не са официални представители на конкретна марка, е 2 647.17 лева. Пазарна
стойност на процесния автомобил, към 29.10.2023 г. е 6410 лева. При изчисляване стойност
на ремонта с ползване на средни пазарни цени за нови оригинални части, стойността на
ремонта надхвърля 70 % от средната пазарна цена на автомобила към датата на ПТП. При
изчисляване стойност на ремонта с ползване на средни пазарни цени за алтернативни части,
стойността на ремонта е в размер на 41 % от средната пазарна цена на автомобила към
датата на ПТП. Размерът на запазените части е 75 % и тези части са реализируеми на
вторичния пазар. При 75 % запазени части се получава: 6410 лева х 75 % = 4808 лева – обща
стойност на запазените части. Така определената стойност следва да бъде редуцирана с
коефициент за демонтаж, съхранение, както и за слаба реализируемост на някои от частите.
Този процент е от порядъка на 30 – 40 %, средно 35 %, при което се получава: 4808 лева х 35
% = 1683 лева 4808 – 1683 = 3125 лева – стойност на запазените части след прилагане на
корекционен коефициент.Продажната цена на всеки автомобил е в пряка зависимост от
изправността на различните системи, а също така и от външния му вид. Пазарната стойност
на автомобил в увредено състояние е драстично по-ниска от пазарната стойност на същия
автомобил в изправно техническо състояние и добър външен вид. При извършеното
проучване в интернет пространството не бяха намерени обяви продажба на ударени
автомобили от марката и модела на процесния.
По делото са разпитани свидетелите А.Р. и Д. Н. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП на 29.10.2023 г., и наличието на
валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност" между собственикът на л.а.
„Нисан Микра“ с ДРН **** и „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
3
Здраве“ АД, обективирано в застрахователна полица №BG/30/123002822194, с валидно
застрахователно покритие към момента на настъпване на процесното ПТП и извършено от
застрахователя плащане по заведената претенция в размер на 813,64 лв.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди. Ирелевантно за спора е действителния
водач на л.а. „Нисан Микра“ с ДРН ****, тъй като застрахован е автомобила. От събраните
по делото писмени доказателства НП № 23-0819-004549/15.12.2023г. и Акт № 1123154 от
19.10.2023г.за установяване на административно нарушение се установява виновното
поведение на управляващия , застрахования л.а. „Нисан Микра“ с ДРН ****.
По същество спорът между страните е концентриран около стойността на настъпилите
вреди върху притежавания от него автомобил и приложимия алгоритъм за тяхното
оценяване и определяне на справедливата възстановителна стойност.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2367/2015г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК, при претенция за заплащане на имуществени вреди релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Сервизите с европейски сертификат за качество ISO не могат да бъдат изключени от
начина на определяне на средната цена на труда, тъй като не е налице основание за
ограничаване на възможността автомобилът да се ремонтира в свободно избран от
пострадалия автосервиз с оригинални авточасти или с такива от алтернативни доставчици.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз), дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането
е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя
на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на
имуществото. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението
следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален
фирмен сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че
с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3 или
5 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички
негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че
изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче
няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед запазване
4
на гаранцията на автомобила), дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля
средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера
на дължимото обезщетение е на ищеца. В случая същият не доказа, да е отремонтирал
автомобила в оторизиран сервиз или да е заплатил по-висока сума от дължимата по средни
пазарни цени, което да е било необходимо за запазване на гаранцията. Гаранционният срок
може да е различен /от 3 години нагоре/, като за конкретния автомобил нито се твърди, нито
се установява да е бил в гаранционен срок.
В КЗ не е регламентирано като условие за заплащане на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение реално извършване на ремонт на застрахованото имущество. В
случая се установи, че частично автомобила е отремонтиран. Ищецът не ангажира
доказателства за заплатена сума по отстраняване на тези щети. Независимо от което, правно
релевантно за определяне размера на застрахователното обезщетение е пазарната стойност
на причинената щета към момента на настъпване на застрахователното събитие, като
нейният размер не може да надвишава застрахователната сума. Ето защо следва да се
присъди обезщетение съобразно даденото заключение по автотехническата експертиза
рекапитулация по средни пазарни цени за труд и за стойност на нови авточасти и детайли.
Вещото лице е изготвило заключението си, при използване цени на труда в две групи
сервизи, притежаващи или непритежаващи сертификат за качество като определената цена
за нормочас е осреднена цена на труд в посочените в заключението сервиза, вкл.
сертифицирани и несертифицирани такива по ISO. Следователно, стойността, необходима за
възстановяване на щетите по автомобила на ищеца вследствие на ПТП е в размер на 4435,04
лв. по САТЕ. От тях следва да се приспаднат изплатените от застрахователя суми в размер
на 813,64 лв., за които не е налице спор между страните, че са платени преди иницииране на
исковото производство. Съответно заявеният частичен иск за сумата от 3 621,40 лв. следва
да се уважи.
Поради направеното изрично искане от ищеца, същата сума се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските: На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена дължимата
държавна такса в размер на 144,85 лева и депозит експертиза-355 лв., общо 499,85 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАв полза на адвоката, осъществил безплатната
правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. Действително следва да се съобразява решението на Съда на Европейския съюз от
25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено
като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловната организация на
адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от
съда с оглед предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът намира, че няма основание да определя
адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. под минималния размер от 662,14 лв. Същият
е положил дължимата грижа за изпълнение на поетата работа.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес в
гр.В., правоприемник и конституиран в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството на
наследник на К. Д. И., починала на ****., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на
3 621,40 лв. (три хиляди шестстотин двадесет и един лева и четиридесет стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане
на предна броня – за подмяна, фар – за подмяна; калник преден – за подмяна; ПВЦ решетка
под ч. стъкло – за подмяна; вратя предна – за подмяна; лайсна ПВЦ – ремонт и боя; лайсна в
предна броня – хром – за подмяна; рамка около фар за мъгла – за подмяна, – рамка радиатор
ПВЦ; греда под радиатор – за ремонт; предпазител основа калник ПВЦ – за подмяна; датчик
ABS предно колело- за подмяна, мак ферсън преден ляв – за подмяна, централно заключване
лява врата, на л.а. МЕРЦЕДЕС B 200 ЦДИ с рег. № ****, причинени в резултат на
реализирано на 29.10.2023г. ПТП в гр.Варна, по вина на водача на л.а. марка Нисан Микра, с
ДК № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -19.12.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес в
гр.В., правоприемник и конституиран в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството на
наследник на К. Д. И. сумата от 499,85 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща направените разноски в производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на адвокат П. П. П., АК – Варна, сумата
от 662,14 лв. (шестстотин шестдесет и два лева и четиринадесет стотинки),
представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6