Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав,
в публичното заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 6161 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 8076 от 10.01.2020 г. по гр.д.№ 41053/2019 г. на СРС, 27 състав,
съдът е осъдил на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
С.О.да
заплати на ЗД «Б.И.» АД, ЕИК ********сумата от 8 760,61 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка «Каско» по полица № Е17990012546 във връзка с претенция №
170302790501/20.09.2017 г., образувана по повод нанесени вреди на
застрахованото МПС «Шкода Супърб» с рег.№ ********, вследствие на ПТП,
осъществено чрез навлизане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, на 20.09.2017 г. в гр. София, ул. «Михаил Кутузов» пред № 21, сумата от
1 562,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 13.10.2018 г. до 16.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлил иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 13.10.2018 г. до 17.07.2019 г. за разликата над уважения
размер от 1 562,30 лв. до пълния претендиран размер от 1 567,42 лв.
Със същото решение С.О.е осъдена
да заплати на ЗД «Б.И.» АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер
на 850 лв.
Недоволен от така постановеното
решение в частта, в която са уважени искове с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е останал ответникът – Столична община,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения че
първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати от СРС процесуални
нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че ищецът
не е доказал, че между него и собственика на увредения автомобил към момента на
застрахователното събитие е било налице валидно договорно правоотношение по
застраховка "Автокаско", доколкото представената по делото
застрахователна полица не е подписана от страните по нея. Твърди се, че по
делото не е безспорно доказан механизма на настъпване на ПТП и съответно
причинно-следствената връзка с настъпилите вреди, доколкото представения по
делото протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обстоятелствата и начина на настъпване на пътния
инцидент, които не са пряко възприети от полицейския орган. Сочи се, че не се
установява настъпилото ПТП да представлява покрит застрахователен риск съгласно
представените по делото ОУ. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират
се разноски.
Въззиваемата
страна – ЗД
«Б.И.» АД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
В случая, обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявените пред
първоинстанционния съд искове са осъдителни с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на
вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се
основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите,
причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от
законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Ответникът е направил възражение,
че представената по делото застрахователна полица не отговаря на изискването на
чл. 344 КЗ за писмена форма за действителност на договора. В този смисъл
възражението е, че ищецът не се е суброгирал в правата на увредения срещу
ответника, тъй като застрахователната полица не е подписана от страните, поради
което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, по което ищецът е
заплатил застрахователното обезщетение.
По делото е представена
застрахователна полица № Е17990012546/08.09.2017 г. за сключен между „Т.К.“ ООД
и З. "Б.И." АД договор за имуществена застраховка "Автокаско"
за лек автомобил "Шкода Супърб", с рег. № ********, със срок на покритие
от 17:00 часа на 08.09.2017 г. до 24:00 часа на 07.09.2018 г.
На първо място, следва да се
посочи, че представената полица е под формата на компютърна разпечатка, а не
оригинален документ, поради което не може да се направи извода, че оригиналния
договор за застраховка не е подписан от страните.
Договорът за застраховка е от
категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ - "абсолютни
търговски сделки", чиито търговски характер произтича от изричната норма
на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето,
което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че
е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ, според която за действителността на
търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон. Такава специална правна регламентация относно формата на
застрахователния договор се съдържа в Част Четвърта на КЗ. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от КЗ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В
чл. 345 от КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния
договор. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че предвидената в
закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за
неговото доказване.
Застрахователната полица, в която
е обективиран договор за застраховка "Автокаско" за процесния
автомобил, не е подписан от страните, но те са изпълнили задължението си по
него - по делото не се спори дали застрахователна премия е платена, а след
настъпването на процесното ПТП застрахования е предявил уведомление за щета,
като е получил изплатеното му от застрахователя обезщетение, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че са били налице валидни облигационни
отношения между страните по процесния договор.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че след като процесната застраховка съставлява търговска сделка, приложими са
правилата на ТЗ и в частност на чл. 293 от ТЗ. Неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води
автоматично до нищожност на същата и това е едно от различията между
търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 от ТЗ
оспорване на действителността на сделката и то от страна по същото, а не от
трето лице. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката
в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. В случая, застраховката не е нищожна в отношенията между ищеца и
собственика на застрахования автомобил, макар и полицата да не е подписана, тъй
като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по
делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й. Поведение, от
което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на
насрещната страна по договора. По тези съображения се налага извод за
неоснователност на релевираното от жалбоподателя възражение за липса на валидно
договорно правоотношение по застраховка "Автокаско".
С оглед изложеното въззивният съд
приема, че е налице сключен договор за застраховка "Автокаско“ по
отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Не се спори, а и видно от
представените по делото доказателства, за претърпените вреди ищецът е заплатил
на собственика на автомобила на 27.09.2017 г. застрахователно обезщетение в
размер на 8 760,61 лв., като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е
прието като доказателство по делото платежно нареждане за кредитен превод.
Въззивникът е направил възражение
за недоказаност на механизма на увреждане на автомобила, т.е. на
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на
застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно на местен път, което възражение въззивният съд намира за неоснователно
по следните съображения:
Механизма на настъпване на ПТП, а
именно чрез попадане на автомобила в нобозначена и необезопасена дупка се
доказва от представен от СДВР-София протокол за ПТП № 1689284 от 20.09.2017 г.,
който представлява официален документ, съставен след оглед на място от
длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в
закона ред и форма.
Действително, съобразно чл. 179,
ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично
възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът
е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента,
т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на
водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на
вещото лице в приетата по делото САТЕ, в която изрично е посочено, че
причинените щети по лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ********, отразени в
описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП, като необходимата стойност за възстановяване на
щетите по лекия автомобил е в размер на 8 957,63 лв. към датата на ПТП.
Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по
делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от
заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между
този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая след като протоколът
за ПТП е бил надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед на мястото
на произшествието и съставлява доказателство за възприетите от длъжностното
лице факти и направените пред него изявления и действия, вкл. за наличието на
необозначена и необезопасена дупка на платното за движение, то в
доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна
фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или
изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за
обозначаването на съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в
горния смисъл не са ангажирани от въззивника-ответник до приключване на устните
състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът намира, че даденото от
вещото лице по авто-техническата експертиза заключение, установяващо причинна
връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от
ответника по надлежния за това ред в закона.
На следващо място неоснователно
се явява релевираното във въззивната жалба възражение за неспазване на общите
условия на ищеца при определяне налице ли е бил покрит риск, както и размера на
обезщетението. В доказателствена тежест на въззивника-ответник е да ангажира
доказателства за твърдените от него факти, които биха изключили покритие на
риск /употреба на алкохол/ наркотични вещества от водача/, което не е сторено
до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция. При това
положение настоящият състав намира за недоказано твърдяното противоправно
поведение на водача, както и наличието на принос от същия за настъпилото ПТП.
Размерът на дължимото
застрахователно обезщетение се определя към момента на настъпване на
застрахователното събитие и зависи от причинените вреди. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпването на събитието. За
действителна пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към
момента на увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, така
както е в решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ,
ТК, I ТО. В конкретния случай сумата е в размер на 8 760,61 лв., който
размер е дори по-малък от установения от заключението на допуснатата по делото,
изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните.
С оглед установеното място на
попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка - гр. София, ул. „********,
представляващо общински път, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата общинските пътища са
публична общинска собственост /съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините/ и при липсата на доводи за обратното във въззивната жалба, настоящият
състав намира, че легитимирана да отговаря на нанесените вреди е именно
Столична община.
При така изложените съображения
претенцията на ищеца по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане
обезщетение за имуществени вреди, които настоящият съд приема за доказани по
делото, е установена по основание и размер и правилно е уважена от първоинстанционния
съд.
По отношение искът по чл. 86 ЗЗД - ответникът дължи законна лихва
върху главницата, считано от датата, на която е извършено плащането на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая лихвите са компенсаторни, а не мораторни,
поради което и с оглед деликтната отговорност на ответника, същият изпада в
забава по силата на закона и не е необходима покана.
Настоящият състав намира, че първостеренния
съд правилно е изчислил и уважил и претенцията на ищеца по чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 1 562,30 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 13.10.2018 г. - 16.07.2019 г.
В упражнение на правомощията си
по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди изцяло обжалваното
решение, вкл.в частта за разноските.
При тези мотиви, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 8076 от 10.01.2020 г. по гр. д. № 41053/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав, вкл. в частта
за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.