Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261673
14.12.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1811 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на задължения на
ответника И.В. в размер на 902.99 лева-
главница по договор за паричен заем от 28.05.2018 г., 141.73 лева- договорна лихва за периода от 27.06.2018г. до
22.02.2019г.; 377.19 лева- такса за експресно разглеждане, 377.28 лева- неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и 245 лева-
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че
между „Вива кредит” ООД и ответника бил сключен договор за паричен заем, при
спазване на ЗПФУР, по който била предоставена сумата от 1000 лева и уговорена
договорна лихва в размер на 177.75 лева, платими на 9 погасителни вноски.
Ответникът се възползвал от допълнителна услуга за експресно разглеждане на
документите, поради което била начислена такса в размер на 377.19 лева. Поради
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, на ответника била начислена и неустойка в
общ размер от 424.44 лева. Дължали се и разходи за изпращане на съобщения и др.
за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на общо 245 лева.
Срокът на договора изтекъл с настъпване на падежа, но ответникът не изпълнил
всички свои задължения.
С приложение 1 към
рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.,
сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, вземания били прехвърлени, ведно с всички привилегии и обезпечения.
В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен
представител е постъпил отговор на исковата молба, с който
се правят възражения за нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9
и 10 ЗПК.
С определение от
06.03.2020г. производството е прекратено по отношение на сумата от 25.76 лева
за мораторна лихва, като е обезсилена заповедта по чл. 410 ГПК в същата част.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД срещу И.А.В., по което е образувано ч. гр. дело
№ 16109/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът
намира за безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Представен
е договор между „Вива кредит“ ООД и ответника за паричен заем от *****., който
се твърди да е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. С посочения договор е записано, че на ответника е предоставен заем
в размер на 1000 лева, като съгласно чл. 3, ал. 2 с подписването му се
удостоверя получаването й. Уговорена е между страните договорна лихва.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.50 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) 49.47 %. Заемателят се е задължил да върне сумата в срок до 22.02.2019
г., на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 177.75 лева всяка, като
общия размер на всички плащания е записан на 1599.75 лева, включващ и 424.44
лева такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите
съгласно чл. 1, ал. 3. Съгласно чл. 4 от
процесния договор заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения – физическо лице – поръчител, който да отговарят на определени
условия или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. В чл. 5, ал. 2 е
уговорено, че при неизпълнение на задълженията по ал.1 се дължи неустойка в
размер на 424.44 лева, която се разсрочва на равни части към всяка вноска и по
този начин увеличава размера й до 224.91 лева. Според чл. 11 е записано, че
ответникът е запознат с тарифата на кредитора и е съгласен с нея.
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „Вива кредит“ ООД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД съгласно рамков договор от 01.12.2016 г. и
приложение № 1 от 03.06.2019 г. към него. Съдът намира представените документи
за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да
изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /лист 23/. Представено е и
уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, което е редовно връчено от длъжника-ответник заедно с преписа
от исковата молба на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата предвижда фикция
за връчване на книжата и няма причина тези последици да не бъдат зачетени и по
отношение на уведомяването. Независимо дали се извършва от нотариус или ЧСИ
извън процеса, или от съда в хода на съдебното производство, връчването на
основание процедурата по чл. 47 ГПК има едни и същи правни последици, а именно съобщението
се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му. Уведомяването се
установява да е станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но същото
следва да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл
е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I
т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо
ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора
за паричен заем.
Въпросният
договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните
в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез
подписването му от заемополучателя, а посредством електронно изявление. За да
установи възникването на облигационното правоотношение съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПФУР доставчикът (ищецът) е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл.
293 от Търговския закон, а за
електронните изявления- Законът
за електронния документ и електронния подпис, в момента ЗЕДЕУУ. Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като може
да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото може да бъде
възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, то се представя
по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В
настоящия случай обаче от представения по делото договор не се удостоверява авторството
на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това
обстоятелство се установява от представения договор, тъй като ищецът изрично
посочва, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото
електронното изявление на ответника за сключването му се удостоверява по друг
ред, описан в общите условия.
Дори в настоящия случай да
се приеме, че тази процедура е била спазена, отново не се установява
възникването на валидно облигационно правоотношение, тъй като ищецът не доказва
предоставянето на сумата. В договора е записано, че подписването му служи за
разписка, но както бе посочено по-горе, не се удостоверява самото електронно
изявление на ответника. Освен това, съгласно чл. 2, т. 10, получаването на
сумата става в офис на Вива Кредит, което представлява последващо предаване,
след сключването на самия договор, за каквото не са представи доказателства.
Относно
действителсността на процесния договор за заем:
„Вива
кредит“ ООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Дружеството е вписано в регистъра на
финансовите институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая не
установява да е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя,
които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 1599.75 лева, включваща и
таксата за експресно разглеждане на документи. ЗПК позволява на
кредитора да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат директна връзка с насрещните задължения
на страните за предоставяне на кредита и връщането му. С така уговорената такса реално кредиторът покрива разходи по
предоставянето на сумата и тя следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК. При това същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки
предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и
възнаградителната лихва.
Освен това, така записана стойност не съответства на реално дължимата по
договора, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща предоставянето
на обезпечение. Задължението
за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за връщане на сумата. Неизпълнението
на тази клауза не води до някакви вреди за кредитора, като такива биха
възникнали при невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риска следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и
включена в месечните погасителни вноски. По този начин, както и таксата за
експресно разглеждане, неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото се
иска и в настоящото производство) се получава едно допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от
49.47% и общата дължима сума– 1599.75 лева не отговарят на действителните
такива. Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение
№ 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение №
33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от
18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете.
Ето защо
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД, ЕИК *********, срещу И.А.В., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.А.В.
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД, следните
суми: 902.99 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 28.05.2018 г.,
сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение №
1 от 03.06.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължение” ЕООД;
141.73 лева- договорна лихва за периода 27.06.2018 г. – 22.02.2019
г.; 377.28 лева- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 377.19
лева- такса за експресно разглеждане на документи; 245.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 07.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ****. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 16109/2019
г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.