Решение по дело №137/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260079
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 3 юли 2021 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                             град Свиленград, 26.04.2021 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ели Данева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 137 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-001020 от 01.02.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

 Жалбоподателят Н.Д.Д. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен - постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и от некомпетентен орган. Сочи, че не бил извършил нарушението.   

 В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н.Д.Д., се явява. Пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт поради липса на субективния елемент от състава на нарушението.

В съдебната фаза се ангажира гласно доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.10.2019 година около 17.00 часа свидетелите Д.Р.Б., Г.С.Т. и Ф.А.Г. *** към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения спират за проверка управляваното от жалбоподателя Д. ***, в посока град Свиленград, срещу бензиностанция „Видев ойл”, моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил марка „Зил”, модел 131 с поставени регистрационни табели с № Х 69 67 ВМ и с рама № 814788 и на вратата на автомобила има поставена типова табела, на която е изписана друга рама, а именно: 395868. При проверка на документите на МПС – Свидетелство за регистрация, част II, установяват, че е с рама № 735824.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.Р.Б. – Младши полицейски инспектор в Участък – Любимец, Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Д. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с бланков № 0667290. Актът е съставен и в присъствието на свидетелите Т. и Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Н.Д., който сочи в графата, касаеща възражения, че няма такива против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Образувано е Досъдебно производство (ДП) № 430/2019 година по описа на РУ – Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 1590/2019 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), за престъпление по чл. 345 от НК.

С Постановление от 30.12.2020 година, Районният прокурор на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград) – Мария Кирилова прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, т.е. е непрестъпно предвид по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Постановлението от дата 30.12.2020 година, ведно с материалите  по ДП, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н.Д..

След получаване на преписката, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-0351-001020 от 01.02.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Д. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 18.02.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година на Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Д.Р.Б. заема длъжността „Младши полицейски инспектор в Участък – Любимец, Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково и от Писмо УРИ.351000-1539 от 04.03.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвПМинистъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че на Д. са налагани множество санкции с влезли в сила НП и Фишове за нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането (КЗ), както и му е наложена принудителна административна мярка.

        По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя, който пред настоящия Съдебен състав заяви, че не знаел, че има разминаване в номерата на рамата и че по камиона има табела с изпитана друга рама.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 20.04.2021 година свидетели – Д.Р.Б., Г.С.Т. и Ф.А.Г.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Р.Б., Г.С.Т. и Ф.А.Г., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на тримата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелите по Акта – Т. и Г., са и свидетели, присъствали при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че тези лица, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът дава вяра и на обясненията на жалбоподателя Д., тъй като неговите обяснения не са в противоречие с кредитираните от Съда доказателства.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. б от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на визираните  в тези два акта дата и място, жалбоподателят Д. е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежния ред. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от . Съгласно чл. 189, ал. 1 от , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.10.2019 година актосъставителят Д.Р.Б. е заемал длъжността „Младши полицейски инспектор в Участък – Любимец, Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от , а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Б., направено в открито съдебно заседание, проведено на 20.04.2021 година. Не е спорно по делото, че свидетелят Б. е преминал успешно изпит за проверка на знания по ЗДвП и КЗ, видно от Заповед № 1253з-121 от 15.05.2019 година. Предвид изложеното актосъставителят Д.Б. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 1 на чл. 34 от ЗАНН срок.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят Д. е имал качеството наводач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина водач. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието управление на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Д. е бил водач на процесното МПС, тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

     Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от  гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ...”. Ал. 2 на цитираната разпоредба (към датата на нарушението и към настоящия момент) посочва, че условията и реда за регистрация на МПС се уреждат в нарочна Наредба. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят Д. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Без правно значение в случая е чия собственост  е товарния автомобил, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от , налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че пътното средство е регистрирано. Като не е сторил това, жалбоподателят е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение  и управлявал товарния автомобил. 

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случаи. С оглед на изложеното липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.                      

Приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП съответства на установеното нарушение.

Административните наказания са правилно и законосъобразно определени в минималните размери - 200 лв. за Глобата и 6 месеца Лишаване от право да управлява МПС. Така проведената индивидуализация е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Правна възможност за намаляне размерите на наказанията няма. Така наложените с обжалваното НП наказания Съдът намира за правилни с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 10 контролни точки, тъй като за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е предвидено да се отнемат 10 контролни точки.

Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3 от , а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 5 - за управление на МПС,  което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал. 3 от ) – 10 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.

Независимо от изложеното в конкретния случай настоящият Съдебен състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, за което привежда следващите правни съображения:

1. С АУАН се стартира административнонаказателното производство. При положение, че материалите са предадени в Прокуратурата поради констатиране на признаци на извършено престъпление, а производството вече е образувано със съставен АУАН, то следва или да се издаде НП в 6-месечния срок, или производството да се прекрати на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с Писмена резолюция на Началника на РУ – Свиленград. В случая поради липсата на Писмена резолюция на Началника на РУ – Свиленград за прекратяване на административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН с бланков № 0667290, е издадено обжалваното НП след получаване на Постановлението на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград за прекратяване на наказателното производство, но е издадено след изтичане на 6-месечния срок, посочен в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Т.е. от 24.10.2019 година е започнал да тече 6-месечния срок, в който компетентните органи са задължени да издадат надлежно НП, но този срок в случая не е бил спазен. Като е издадено НП на дата 01.02.2021 година - след изтичане на срока, указан в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН (, изтичащ на 24.04.2020 година), е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата в административнонаказателното производство. Констатираното нарушение представлява съществено такова, поради което НП следва да бъде отменено.

2. На следващо място подлежи на обсъждане субективният елемент от състава на нарушението, тъй като формалният му характер не го изключва. От субективна страна следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо от това дали е свързано с обективната или субективната страна води след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност. При провеждане на административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна страна. Чл. 7 уточнява кога деянието се счита за извършено виновно, а именно когато е умишлено или непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и ал. 3  са уредени  формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Като форма на вината разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда деянието в двете форми на умисъла - пряк и евентуален. Установи се по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят не е знаел за разминаването в номерата на рамата и че по товарния автомобил има табела с изписана друга рама. Съобразявайки целият събран по делото доказателствен материал в това число и обясненията на жалбоподателя, се установява, че Н.Д. не е знаел, нито е могъл да предполага, че е налице разминаване в номерата на рамата и че по товарния автомобил има табела с изписана друга рама, тъй като не е бил извършен физически преглед от страна на КАТ, а само са издадени нови регистрационни документи и тъй като при преминали годишни технически прегледи това разминаване не е било констатирано от съответните контролни органи, т.е. няма как да е било установено и от жалбоподателя. Изложеното налага извода, че деянието не е извършено умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва да се приеме, че липсва субективният елемент на визирания състав. Т.е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на нарушението, респ. непредпазливост, а оттам и неговата съставомерност, следователно и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и при неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Поради това, налице е самостоятелна предпоставка (основание) на отмяна на санкционния акт като материално незаконосъобразен. Т.е. констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение на административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В случай че не се възприема горната теза на настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните мотиви: 

      Съдът би приел, че е съобразен приложимият давностен срок, регламентиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, видно от датата на издаване на НП съотнесена към датата на получаване от АНО на Постановлението на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград за прекратяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е относима към възможността на АНО да издаде НП без съставен АУАН в случаите, когато се установи от Съда или Прокуратурата, че констатираното противоправно деяние не е престъпление по смисъла на НК, а е административно нарушение. В настоящия случай  Съдът би приел, че след получаване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство, АНО правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите, изложени в него. Т.е. след като с Постановлението на Прокурора се прекратява наказателното производство биха били налице кумулативно дадените в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предпоставки за издаване на НП. В случая се касае за прекратяване на наказателното производство, който е на един орган и производството продължава пред друг орган с издаване на НП. Ето защо настоящият Съдебен състав би намерил, че правилно е приложен законът в тази му част.

Съдът би намерил, че в конкретния случай не е нарушено правилото „non bis in idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства АНП по описа на РУ - Свиленград, образувана въз основа на АУАН с № 0667290, е била изпратена на Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за  извършено престъпление по чл. 345 от НК, като в тази връзка е било образувано ДП с № 430/2019 година, което обаче с Постановление от 30.12.2020 година е прекратено. След като е налице прекратяване на наказателното производство, в случая не би било налице едновременно ангажиране на наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реа­лизация на отговорност или за административно нарушение, или за прес­тъп­ление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение би изключило и опасността от нарушение на правилото non bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.

Осъщественото от Д., във форма на бездействие би било съставомерно и по субективен признак, извършено би било виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС, който го ползва и управлява по обществени пътища е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за регистриране на МПС, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той би съзнавал и би могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа преди предприемането на управлението на процесното МПС, а такава възможност би имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил по-голямо внимание.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-0351-001020 от 01.02.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)