Решение по адм. дело №404/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.192, ал.2 от Закона за културното наследство /ЗКН/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. Г. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ет.3 против Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за културното наследство с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г., издадено от архитект М. С. - главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата и А. К. К. - главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата, с което са дадени на жалбоподателя следните предписания:

1. Да възложи изготвянето на проекти за консервация, реставрация и ремонт на притежаваните от него самостоятелни обекти с идентификатор 51500.501.151.1.1 и с идентификатор 515500.501.151.2 в ПИ с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място], УПИ II – 100, кв.42 по плана на [населено място], като проектите да се изготвят по следния начин:

1.1. Проектите да се изготвят на база конструктивно обследване, фото и архитектурно заснемане с графично нанесени нерегламентираните намеси по фасадите и разпределението, дворното пространство и оградни зидове, както и на патологиите, с цел определяне на адекватни мерки за възстановяване и съхраняване на първообраза на сградата НКЦ в нейните граници;

1.2. Проектите да се изготвят от лица, регистрирани по реда на чл.165 от ЗКН в съответствие с изискваният на Наредба № 4 от 21 декември 2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности, издадена от министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Срок за изпълнение на предписанията по т.1. Не по-късно от 14.03.2025 г.

2. Да представи проектната документация в Министерство на културата /НИНКН/ за съгласувателно разглеждане по реда на чл.84 от ЗКН.

Срок за изпълнение на предписанията по т. 2. до 31.07.2025г.;

3. В случай на отказ за съгласуване на представената проектна документация, в срок от три месеца от датата на съобщаването по реда на чл. 61 си АПК на писменото Становище на Министерство на културата, да представи коригираната съобразно забележките в Становището проектна документация в Министерство на културата /НИНКН/ за последващо съгласувателно разглеждане по реда на чл.84 от ЗКН.

4. В срок от две седмици от получаване на съгласуваната по реда на чл.84 от ЗКН проектна документния, да представи същата ведно със Становище за съгласуване от Министерство на културата в Община Несебър, за одобряване по реда на ЗУТ и издаване на строително разрешение.

5. Изпълнението на дейностите по реализация на инвестиционния проект да приключи до 6 години от датата на получаване на съгласуваната по реда на чл.84 от ЗКН проектна документация.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане поради липса на мотиви, допуснати процесуални нарушения, противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона и несъразмерност на наложената ПАМ. Иска се отмяна на разпореждането. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител адвокат М. С., поддържа жалбата си и ангажира доказателства. Представя писмени бележки.

Ответникът – архитект М. С.-главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Ответникът - А. К. - главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата, в съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

От ответниците е представена административната преписка по издаване на оспореното разпореждане, както и допълнителни писмени доказателства. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представят се писмени бележки.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Г. Г. К. се легитимира с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 185, том III, с рег.№ 3980, дело № 571/2024г. от 13.03.2024г. на Нотариус с рег. № 208 на НК (л.67-69) като собственик на 256,44 кв.м идеални част от ПИ с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място], на самостоятелен обект – апартамент в построената в имота жилищна многофамилна сграда с идентификатор 51500.501.151.1 по КККР на [населено място], който самостоятелен обект е с идентификатор 51500.501.151.1.1 по КККР на [населено място], площ 119.11 кв.м. и две нива, на прилежащите към обекта части – източна изба и 19.92 кв.м. от общите части на сградата, както и на построената в имота сграда с идентификатор 51500.501.151.2 по КККР на [населено място] с площ 26 кв.м. и един етаж и 21 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 51500.501.488 по КККР на [населено място].

В периода 28.08.-30.08.2024г. е извършена проверка по документи и на място в ПИ с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място] от двама инспектори в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата по повод препратено по компетентност от Директора на НИНКН писмо с вх. № 33-00-646/25.07.2024 г. на МК относно писмо с изх. № ОН-805-00.327/08.07.2024 г. на РДНСК-Бургас с жалби за монтажни работи по фасадите на недвижима културна ценност (НКЦ) в [населено място], както и във връзка с постъпили в МК 4 бр. писма с вх. № 94-00-2108/19.08.2024 г. относно незаконно строителство по сграда НКЦ „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“ в [населено място] и в нейните граници - ПИ 51500.501.151 с административен адрес: [улица] [улица], стар [населено място]. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол вх. № 33 - 00 - 646/30.09.2024 г. /л.127 - 135 от делото/.

На 01.11.2024г. е извършена допълнителна проверка от инспекторите в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата по повод препратено по компетентност писмо от Директора на НИНКН с вх. № 33-00-821/23.10.2024 г. на МК с постъпило Възражение от Р. Г. Р. и М. Ц. Р. против Писмо с изх. № 33-00-646/08.10.2024 г. на МК относно извършената проверка по чл.192, ал.1 от ЗКН в ПИ с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място] и с оглед пълното изясняване на фактологията относно констатираното при предходната проверка незаконно строителство до сграда недвижима културна ценност с идентификатор 51500.501.151.1, и в нейните граници - ПИ 51500.501.151 и оградни зидове, с административен адрес: [улица] [улица], стар [населено място]. Резултатите от допълнителната проверка са отразени в Констативен протокол с вх. № 33-00-821/07.11.2024 г. на МК (л.107-117).

Установено е от инспекторите в ГД ИОКН, че съгласно данните от съхранявания в Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място] е разположена единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“, УПИ XI-100, кв. 95 по плана на [населено място] (ДВ, бр. 41 от 1964г.). Имотът попада в границите на груповата недвижима културна ценност със световно и национално значение „Старинен [населено място]“, обявен с Постановление на МС № 243 oт 18.07.1956 г. за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват, вписан в Листата на световните културни ценности на VII редовна сесия на Комисията за световно наследство към ЮНЕСКО – [населено място], декември 1983 г. „Старинен [населено място]“ е включен под № 2 в приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН „Списък на археологически резервати“.

Със Заповед № РД 9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата, обн. в ДВ, бр.51 от 2015г. се променя квалификацията и режимите за опазване на „Старинен [населено място]“, както следва: групова недвижима културна ценност „Археологически резерват и историческо селище - архитектурно-строителна и урбанистична НКЦ - „Старинен [населено място]“; определят се режими за опазване на НКЦ: териториален обхват /граници на НКЦ и охранителната зона/ и предписания за опазване.

Със Заповед № РД 9Р-2/23.11.2023г. на за министъра на културата (обн. в ДВ, бр. 15 от 2024 г.) са актуализирани режимите за опазване на груповата НКЦ „Старинен [населено място]“, определени със Заповед № РД 9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата (обн. в ДВ, бр. 51 от 2015 г.).

Констатирани са следните СМР от проверяващите:

1.Започнат в предишен период с неустановена дата основен ремонт - частично преизграждане в източната половина на имота на сграда на допълващото застрояване с идентификатор 51500.501.151.2 по КК на [населено място], собственост на Г. Г. К. - СМР, описани в Констативен протокол вх. № 33 - 00 - 646/30.09.2024 г. /л.127 - 136 от делото);

2.Изпълнен в предишен период с неустановена дата демонтаж на еднокатните дървени прозорци на двете жилищни помещения на втори етаж, както и на югоизточното помещение на първи етаж, всички находящи се в източната половина на сградата НКЦ и изпълнен на тяхно място монтаж на съвременна кафява РVС дограма със стъклопакет - СМР, описани в Констативен протокол с вх. № 33-00-821/07.11.2024 г. на МК (л.107-117).

Прието е, че констатираните СМР от инспекторите от ГД ИОКН са извършени без наличие на съгласувана с МК проектна документация по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН, в нарушение на изискванията на чл.83, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗКН.

С писмо изх. № 33-00-646/08.10.2024 г. (л.175-179) и писмо изх. № 33-00-821/12.11.2024г. на директора на ГД ИОКН при МК, Г. Г. К. е уведомен за резултатите от проверките.

От страна на Г. Г. К. е подадено възражение с вх.№ 33-00-646/25.11.2024г. в МК (л.141-157).

В отговор на възражението до К. е изпратено писмо с изх.№ 33-00-646/09.12.2024г. на директора на ГД ИОКН при МК (л.139-140).

С Писмо с изх. № 33-00-646/10.12.2024г. (л.136-138) на директора на ГД ИОКН при МК Г. Г. К. е уведомен по реда на чл.26, ал.1 от АПК за започване на производство по издаване на разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗКН за преустановяване на установените нарушения и отстраняване на последиците от тях. Предоставена му е възможност да се запознае с документите по преписката и да изрази становище във връзка със започналото производство, в 7-дневен срок от уведомяването.

В отговор на искане на К. за запознаване с материалите по административното производство с писмо изх.№ 33-00-646/03.01.2025г. са му изпратени по електронна поща и чрез системата за сигурно електронно връчване документите по преписката, включително съставените констативни протоколи за резултатите от проверките, в архивиран файл, описани в писмо изх.№ 33-00-646/03.01.2025г. на директора на ГД ИОКН при МК (л.41-42).

По повод на писмото от К. е постъпило искане с вх. № 33-00-646/06.01.2025г.в МК (л.39-40).

След преценка на твърденията, исканията и възраженията на Г. К., както и на представените към тях доказателства, инспекторите в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата са издали на основание чл.192, ал.1, т.2, буква „а“ и ал.2, във вр. с чл.200, ал.1, предложение второ, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗКН и чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН оспореното в настоящото производство Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г., с което са дадени на жалбоподателя процесните предписания за преустановяване на нарушението на чл.200, ал.1, предл. второ и за отстраняване на вредните последици от същото, във вр. с чл.83, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗКН, описани в Констативен протокол с вх. № 33-00-646/30.09.2024 г. и в Констативен протокол с вх. № 33-00-821/07.11.2024 г. на МК.

Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г. е връчено на Г. К. на 21.01.2025г., видно от известие за доставяне № ИД PS 10408151Y7N (л.66 от делото), а жалбата, с която е сезиран съда е подадена на 04.02.2025 г., с вх. № 33-00-646/04.02.2025г. в МК (л.43-54 от делото).

На 06.03.2025г. от главния архитект на община Несебър е издадена виза за проектиране на консервация, реставрация и ремонт на самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.151.1.1 по КККР на [населено място] и на сграда с идентификатор 51500.501.151.2 по КККР на [населено място] в имот с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място], на основание чл.140 от ЗУТ и заявление с вх.№ Н2-УТ-581 от 27.01.2025г., подадено от жалбоподателя К. в изпълнение на издаденото Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г.

По делото са представени като доказателство Удостоверение изх. № 9400-1092/08.10.2025г. от директора на НИНКН, видно от което сграда с идентификатор 51500.501.151.1 по КККР на [населено място] притежава статут на единична недвижима културна ценност с категория „местно значение“, обявена в ДВ, бр.41 от 1964г. като „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамаданска“, УПИ II-100, кв.42 по плана на [населено място] – архитектурно-строителен паметник на културата с категория „местно значение“. Имотът попада в границите на групова недвижима културна ценност със световно и национално значение - „Старинен [населено място]“. Режимите за опазване на груповата НКЦ са определени със Заповед № РД9Р-14/05.06.2015г. на министъра на културата и Заповед № РД9Р-2/23.11.2023г. на за министъра на културата (л.308-315 от делото). В т.3.2 на така определените режими („Общи предписания за опазване на Старинния [населено място] и охранителната му зона) е предвидено, че в случаи на установено по реда на ЗУТ незаконно строителство в даден имот/и инвестиционни инициативи и проекти, отнасящи се до имота/ите, се съгласуват по реда на ЗКН след неговото премахване.

Представени са също четири броя писма, с които жалбоподателят е отправил сигнали до ГД ИОКН към Министерството на културата, до ДНСК и до РДНСК – Бургас за незаконно строителство и намеса в западната част на недвижима културна ценност „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“, констативен акт № 12/16.07.2024г., съставен от инспектори в РДНСК – Бургас, с който е установен незаконен строеж, изпълнен от Р. Р. и М. Р. „Реконструкция на южна фасада на жилищна сграда – архитектурен паметник на културата, състоящо се в изграждане на дървено стълбище от ниво терен до първи етаж, изграждане на дървена площадка и направа на отвор за врата на първи етаж, разширяване на тераса на втори етаж и изграждане на второ дървено стълбище от първи до втори етаж и дървен навес над терасата“, копие на административната преписка по заявление, касаещо изменението на КККР на [населено място] относно самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.151.1.2 (исторически) и нанасянето на нови обекти с идентификатори 51500.501.151.1.3 и 51500.501.151.1.4., молба от Г. К. до НИНКН, писмо от Директора на НИНКН до директора на ДНСК, кмета на Община Несебър, главен директор на ГД ИНКН, с копие до Г. К. (л.415 от делото), писмо от директора на НИНКН до Г. К. изх.№ 9400-957/26.11.2025г. (л.420 от делото).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Оспореното разпореждане е издадено от компетентни органи – главни инспектори в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата, оправомощени с нормата на чл.192, ал.1, т.2 от ЗКН.

Разпореждането е издадено в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.59, ал.1 от АПК, като е мотивирано в достатъчна степен с излагане на подробни фактически и правни основания за неговото издаване.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят е уведомен за резултатите от извършените проверки, както и за началото на административното производство по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. Разпореждането е издадено след като административният орган е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, установявайки всички факти от значение за случая и след като е предоставил на жалбоподателя възможност да направи писмени възражения срещу неговите констатации, искания и да представи доказателства.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за едни и същи строежи и сгради са констатирани различни обстоятелства при различните проверки, както и че не е ясно по отношение на кои самостоятелни обекти са установени нарушения на ЗКН. Започнатият в предишен период с неустановена дата основен ремонт - частично преизграждане в източната половина на имота, на сграда на допълващото застрояване с идентификатор 51500.501.151.2 по КК на [населено място] е описан в констативен протокол вх. № 33 - 00 - 646/30.09.2024 г. /л. 127 - 136 от делото/, а изпълненият в предишен период с неустановена дата демонтаж на еднокатните дървени прозорци на двете жилищни помещения на втори етаж, както и на югоизточното помещение на първи етаж, всички находящи се в източната половина на сградата НКЦ „Къща на Димитър Русев и Олга Грамадска“ в [населено място], ПИ с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място] и изпълнен на тяхно място монтаж на съвременна кафява РVС дограма със стъклопакет, са описани в Констативен протокол с вх. № 33-00-821/07.11.2024 г. на МК (л.107-117). Така установените при проверките СМР са описани еднозначно в мотивите на оспореното разпореждане за прилагане на ПАМ, което налага извод, че е безспорно не само естество и обстоятелствата, при които са извършени в нарушение на ЗКН, но и имотите, собственост на жалбоподателя, които засягат, а именно самостоятелен обект – апартамент с идентификатор 51500.501.151.1.1 по КККР на [населено място] и самостоятелен обект – сграда на допълващо застрояване с идентификатор 51500.501.151.2 по КККР на [населено място]. Предвид, че установените нарушения са индивидуализирани в достатъчна степен, става ясно кои точно собствени обекти на жалбоподателя касаят предписанията, дадени с оспореното разпореждане и по никакъв начин не е ограничено правото му на защита.

Разпореждането е издадено и съобразно приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Доказателствата по делото сочат, а и между страните не е налице спор, че констатираните СМР, изразяващи се в демонтаж на еднокатните дървени прозорци и изпълнен на тяхно място монтаж на съвременна кафява РVС дограма със стъклопакет, без необходимото съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН, са реализирани в жилищни помещения на първи и втори етаж, находящи се в източната половина на сградата НКЦ „Къща на Димитър Русев и Олга Грамадска“ в [населено място], ПИ с идентификатор 51500.501.151 по КККР на [населено място], правото на собственост върху които не се притежава в съсобственост, а чиито единствен собственик е жалбоподателят. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението, че разпореждането е следвало да бъде адресирано едновременно до всички собственици в сградата, както и че той не е извършител на посочените по-горе нарушения – несъгласувани по реда на ЗКН намеси в сградата НКЦ. В случая, с оспорения акт не е разпоредено на жалбоподателя да възложи изготвяне на проект за ремонт и подмяна на дограмата на самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.151.1.1 по КККР на [населено място], а изготвяне на проект за ремонт, консервация и реставрация на обекта с цел отстраняване на незаконосъобразно подменената дограма без необходимото съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН. Ето защо, е неотносимо към спора по делото представеното от жалбоподателя становище изх.№ 9400-957/26.11.2025г., от директора на НИНКН, че за подмяна на дограма е необходимо съгласието на всички съсобственици, тъй като фасадата е обща част, съгласно чл.38 от ЗС. По същата причина - с оглед естеството на проекта, чието възлагане е разпоредено да бъде извършено от жалбоподателя – за ремонт, реставрация и консервация на самостоятелните обекти, собственост на жалбоподателя, т.е. за отстраняване на извършените по тях СМР, несъгласувани по реда на чл.84 от ЗКН, а не за извършване на нови СМР, е неоснователно и възражението на жалбоподателя за неизпълнимост на оспореното разпореждане и за несъразмерност на приложената с него ПАМ. Доколкото дадените с разпореждането предписания имат за предмет изготвяне на проект за ремонт, реставрация и консервация на обектите, т.е. за извършване на СМР, но само доколкото са необходими за възстановяване на техния първообраз и запазване в състоянието, в което са били преди извършването на несъгласуваните по реда на ЗКН СМР, е приложима т.3.3.2 от Режимите за опазване на груповата НКЦ „Старинен [населено място]“, одобрени със заповед № РД9Р-14/05.06.2015г. „Предписания за опазване на недвижимита културна ценност Старинен [населено място]“, която изисква възстановяване на образната автентичност, в случаите, когато е променена вследствие на незаконни намеси. Разпоредбата на т.3.2 от посочените режими, на която се позовава жалбоподателят, е неприложима в случая, тъй като урежда различна от конкретната хипотеза. Тази точка е част от общите предписания за опазване на Старинния [населено място] и охранителната му зона и касае инвестиционни инициативи и проекти, които при наличие на установено по реда на ЗУТ незаконно строителство предвиждат извършване на ново строителство в същия имот, какъвто разглежданият случая безспорно не е.

Следва да се има предвид, че на Р. Р. и М. Р., в качеството им на съсобственици, също са дадени предписания с Разпореждане изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г. на главни инспектори в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата, издадено на основание чл.192, ал.1, т.2 (л.21-27 от адм. дело № 323/2025г. по описа на Административен съд - Бургас) да възложат изготвянето на проекти за консервация, реставрация и ремонт на притежаваните от тях в съсобственост самостоятелни обекти в сграда НКЦ с идентификатор 51500.501.151.1 по КККР на [населено място], а именно самостоятелни обекти с идентификатори 51500.501.151.1.3 и 51500.501.151.1.4 по КККР на [населено място] с цел отстраняване на последиците от СМР, извършени в тези имоти в нарушение на ЗКН и с цел преустановяване на тези нарушения. По този начин отговорността по отстраняване на последиците от нарушенията е възложена на всички собственици на засегнатите обекти в сградата недвижима културна ценност.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1, б. „а“ ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2, както следва: в единични културни ценности и в техните граници: програми, задания, визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство;

Жалбоподателят не оспорва факта, че СМР, изразяващи се в основен ремонт - частично преизграждане в източната половина на имота на сграда на допълващото застрояване с идентификатор 51500.501.151.2 по КК на [населено място], както и демонтажът на еднокатните дървени прозорци на двете жилищни помещения на втори етаж, както и на югоизточното помещение на първи етаж, всички находящи се в източната половина на сградата Недвижима културна ценност - обект с идентификатор 51500.501.151.1 и изпълнен на тяхно място монтаж на съвременна кафява РVС дограма със стъклопакет са изпълнени без съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН на виза за проектиране и инвестиционен проект в нарушение на изискването на чл.83, ал.1, т.1, б. „а“ ЗКН.

Налице са материалноправните предпоставки за издаване на оспореното разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б. „а“ и ал.2 ЗКН, което е изцяло в съответствие с преследваната от закона цел - преустановяване на констатираните нарушения на ЗКН и създаване условия за опазване и закрила на културното наследство като сбор от културни ценности. Целта на приложената ПАМ е възстановяване на автентичния вид на сградата - единична архитектурно строителна недвижима ценност с идентификатор 51500.501.151.1, както и на първообраза на сграда на допълващото застрояване с идентификатор 51500.501.151.2 по КК на [населено място] преди извършването на несъгласуваните по реда на ЗКН намеси. Независимо, че сградата с идентификатор 51500.501.151.2 по КК на [населено място] не е НКЦ, тя се намира в имота на единичната НКЦ с местно значение - „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“, който попада в териториалния обхват на груповата НКЦ „Старинен [населено място]“ със световно и национално значение. Съгласно ЗКН искания за намеси в границите на НКЦ – единични и групови се съгласуват от министъра на културата или от оправомощени от него длъжностни лица по реда на ЗКН след писмено становище на НИНКН. Ето защо, прилагайки процесните предписания и спрямо посочената сграда на допълващо застрояване, е спазена целта на ЗКН за опазване на спецификите на архитектурния и художествен облик на груповата недвижима културна ценност „Старинен [населено място]“. По правилата на разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат и предвид своевременно направеното искане в полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл.24, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ет.3 против Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки по чл.192, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за културното наследство с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г., издадено от архитект М. С. - главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата и А. К. К. - главен инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата.

ОСЪЖДА Г. Г. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ет.3 да плати на Министерство на културата /МК/ разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.