РЕШЕНИЕ
№ 6970
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110148524 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу С. Д. Т. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи
на ищеца следните суми: сумата от 852.87 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес
**************, аб.№ *********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 14.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 116.14 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата от 17.50 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.07.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 3.56 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 39434/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
1
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Д. Т. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете както по размер, така и по
основание. Посочва, че през 2007 г. поради повреда в тръба в собствения му
апартамент инсталацията била спряна и изолирана от абонатната станция на
сградата, като след 2007 г. единствено била потребена ТЕ за БГВ. През 2014 г.
били демонтирани топломерите и били запечатани щранговете на подаващите
щрангове. Посочва, че квотите на собствеността не били изчислени правилно,
като Елена Георгиева Зарева не притежавала право но собственост в
процесния имот, а ответника заедно с Ивон Петкова в качеството си на
наследници на Д.И.П. са собственици на процесния имот. Навежда
възражение, че ищецът е доставял топлинна енергия за ответника, като
оспорва количеството и начина на формиране на предявените суми за
доставена топлинна енергия. Оспорва наличието на облигационно отношение
между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С тези
аргументи моли исковата претенция да бъде отхвърлен. Пред съда страната
поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делто са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че ответникът в качеството си на наследник на Д.И.П.
притежава ид. ч. от недвижим имот, находящ се на адрес ************.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 01.10.2002 г., сключен между ЮЛ и
етажната собственост с адрес ************, съгласно който е договорено
ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаване на обща и индивидуална сметка..
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
2
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че ответникът
притежава ид. ч. от недвижим имот, находящ се на адрес ************.
Горното се установява и от представения протокол от 26.03.1984 г. по гр. д. №
4733/1984 г. СРС, съгласно който Д.И.П., С. Д. Т. и И. Д.а Т.а, получават в общ
дял при квоти ½ ид. ч. за първата, и по ¼ ид. ч. за останалите двама от
апартамент на 4 етаж от жилищна сграда в ***********. От представеното
удостоверение за наследници с № ********** от 09.06.2014 г. издадено от
Столична община се установява, че Д.И.П. е починала на 03.05.2014 г., като е
оставила за наследници по закон: С. Д. Т. - син и И. Д.а Т.а - дъщеря. С оглед
на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
Видно от протокол от 26.03.1984 г. по гр. д. № 4733/1984 г. СРС, С. Д. Т. е
придобил ¼ ид. ч. от собствеността върху процесния недвижим имот, като
след смъртна на Д.И.П. е починала на 03.05.2014 г., от този момент с оглед
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН С. Д. Т. е придобил собствеността върху още
¼ ид. ч. от имота или същият се явява собственик на ½ ид. ч от процесния
апартамент .
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство.
Ответникът следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот
съобразно притежаваните от него идеални части, а именно– 1/2 ид. ч. По
силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възраженията
на ответника за липсата на облигационна връзка се явява неоснователно.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период отоплителните тела са били демонтирани, което било отбелязано в
отчетни формуляри от 24.05.2021 г. и 19.04.2022 г., като нямало начислена ТЕ
за отопление. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната
инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № ****** от
12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 402 куб. м. Съгласно
заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В
процесния имот имало 1 броя водомер за топла вода, който бил отчетен на
24.05.2021 г. и 19.04.2022 г. Вещото лице е посочило, че изчисленията
извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № ****** от
12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през
процесния период възлиза на 1726.20 лв. Съгласно заключението топломера
бил преминал през метрологична проверка и при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за
дялово разпределение за процесния период възлиза на 35 лв., както и в частта,
в която е посочено, че имало извършени частични плащания, като размерът на
непогасеното задължение за главница възлизал на 1705.74 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
3
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Същевременно
за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по
реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-
техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът
намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за
процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 1705.74 лв., с
оглед на извършените плащания. В случая ответника следва да отговарят за
задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него
идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът
С. Д. Т. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 852.87 лв., поради което предявения иск се
явява основателен в така посочени размер.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 232.28 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК. Ответникът С. Д. Т. следва да отговора за сумата от 116.14 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
4
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая съгласно заключението на вещото лице стойността на услугата за
дялово разпределение възлиза на 35 лв., като ответникът следва да отговаря за
сумата от 17.50 лв. Действително след като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в
забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За
цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 3.56 лв. се явява
неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде разгледано
и възражението за погасяване на задълженията по давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
5
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът с оглед на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята
за предявен на 14.07.2023 г. и при прилагане на изложения по-горе принцип
няма погасени по давност задължения за топлинна енергия, като няма
погасени по давност и задължения за мораторна лихва.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. на стойност 1.52 лв.,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените по
давност суми възлиза на 33.48 лв., като ответникът дължи сумата от 16.74 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити за вещи лица, 25 лв.
платена държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 796.51 лв. При този изход на спора ответникът би имал
право на разноски, но такИ. не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от **********,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ********** срещу С.
Д. Т., ЕГН **********, с адрес ************ по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Д. Т.
дължи на ********** следните суми: сумата от 852.87 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
6
адрес **************, аб.№ *********** за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.07.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 116.14 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата от 16.74 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 39434/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
дялово разпределение за сумата над уважения размер от 16.74 лв., до пълния
претендиран размер от 17.50 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 14.07.2023 г., до окончателното изплащане, както
и за периода от 01.06.2020 г. до 36.06.2020 г., както и иска за сумата от 3.56
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати на
**********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
**********, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 796.51
лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7