29.04.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково
в публичното заседание
на втори април
две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№719 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.220,
ал.1 от Закон за митниците. Образувано
е по жалба на СД Балути – БВ – Б. и с-ие-гр.Д., ЕИК ***, срещу Решение към MRN 18BG002002Н0000660/02.01.2018г., издадено с рег.№32-226611/04.08.2020г.
на Директор на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници. Счита
се, че решението било в нарушение на закона и необосновано. Органът
необосновано приел, че за процесните стоки под №4 и №6 декларираната митническа
стойност била силно занижена. Съмненията в декларираната стойност според органа
се пораждали от липсата на информация в представената търговска фактура относно
условията и сроковете за разплащане по сделката, от непредставянето на
търговски договор, ценова листа или друга кореспонденция, предшестваща
издаването на фактурата. Тези документи обаче били пожелателни и не влияели на
реалността на договора, който бил неформален, консесуален. Издадената фактура
установявала по безспорен начин извършената сделка, а също и базата за
деклариране, а и не била оспорена автентичността ѝ. Така при достоверна
фактура били начислени допълнителни суми, а митническата стойност на стоките
представлявала договорната им стойност съгласно чл.70 от Регламент /ЕС/
№952/2013г. При извършената допълнителна проверка от база данни на
Евростат били изведени „справедливи цени“, но те служели единствено при
статистиката, а и самите митнически органи не ги използвали при определяне на
коригираната митническа стойност. Приложен бил метод от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 от 2015г. за определяне на декларираната стойност по цени на
„сходни стоки“, очертан в чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013г.
Посочени били само цифрови стойности на база данни от митницата, но без да се
сочи дали се касае за единичен или постоянен внос, което било от съществено
значение във външната търговия. Не били посочени цените, на които били
декларирани сходните стоки, а единствено била посочена МД от 03.07.2017г. и МД
от 26.06.2017г., като дори не било посочено наименованието на сходните стоки,
нито пък кой е вносител и от къде се извършва вноса. При липса на тези данни за
жалбоподателя било нарушено правото му на защита, тъй като в съдържанието на
административния акт липсвало пълно описание на фактическите обстоятелства.
Иска да бъде отменено Решение към MRN 18BG002002Н0000660/02.01.2018г., издадено с рег.№32-226611/04.08.2020г.
на Директор на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, както
и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
02.01.2018г. СД Балути – БВ – Б. и с-ие-гр.Д., декларира с Митническа
декларация MRN 18BG002002Н0000660 за режим „допускане за свободно обращение“ 11
стоки, 632 колети, с държава на износ – Китай, на обща фактурна стойност 10170,58
USD. Под стока №4 са декларирани „постелки
– 6350 броя“ с код по ТАРИК ***, държава на произход Китай, нето тегло 1367
кг., декларирана митническа стойност за 1 бр. – 0,29 лева, декларирана нето
цена – 1,35 лв/кг; под стока №6 са декларирани „предпазна мрежа за врата – 2000
броя“ с код по ТАРИК ***, държава на произход Китай, нето тегло 469 кг., декларирана
митническа стойност за 1 бр. – 0,67 лева, декларирана нето цена – 2,87 лв/кг. Към
митническата декларация вносителят е приложил Фактура №YWJM2011711-014 от 12.11.2017г.
и опаковъчен лист към нея, коносамент №NYKSNB6EL2812500 от 17.11.2017г.,
фактура за терминални разходи, за морско навло, за транспортни услуги, за
митнически услуги, за такси, товарителница за обществен автомобилен превоз в
страната.
С
писмо изх.№32-59516/13.02.2020г. на Началник МП Варна Запад, ТД Северна морска,
за нуждите на повторна проверка съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/
са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност. Жалбоподателят предоставил допълнително документи с писмо
№32-59516/24.02.2020г. С писмо Рег.№32-137757/15.05.2020г. на Директора на ТД
Северна морска дружеството е уведомено, че ще се пристъпи към издаване на
решение, а в определения в писмото 30-дневен срок дружеството депозирало
становище с рег.№32-160751/08.06.2020г. за несъгласие със съобщените мотиви.
С
Решение към MRN 18BG002002Н0000660/02.01.2018г., издадено с рег.№32-226611 от
04.08.2020г. от Директор на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
Митници, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ във вр. с чл.74, пар.2, буква б)
от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС)
№952/2013 във вр. с чл.77, пар.1 и чл.85, пар.1, чл.101, пар.1 и чл.102 от
Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС във вр. с чл.59
от АПК се отказва приемане на митническата стойност на декларираните стоки №4 и
№6 в митническа декларация MRN 18BG002002Н0000660 от 02.01.2018г. и се определя
митническа стойност на тези стоки, както следва: за стока №4 в размер на 4127,50
лева (6350 броя х 0,65), за стока №6 в размер на 1380,00 лв. (2000 броя х 0,69
лева), като е разпоредено да се коригира митническата декларация в отделни
нейни части, да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните
вземания и са установени за досъбиране мито и ДДС, ведно с лихва за забава
върху размера на държавните вземания. На основание чл.77, пар.2 от Регламент
(ЕС) №952/2013 за дата на възникване на митническото задължение се определя 02.01.2018г.
На основание чл.83, ал.1 от ЗДДС и чл.77, пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013 за
длъжник се определя СД Балути – БВ – Балутеви и с-ие-гр.Димитровград.
В
мотивите на решението е посочено, че в процеса на последваща проверка на
основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ на декларираната митническата стойност по
посочената митническа декларация, е възникнало основателно съмнение, че
декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане
сума. Посочено е, че след разглеждане на допълнително представените документи и
информация е установено, че търговската фактура, представена към митническата
декларация, е издадена на 09.12.2017г. за сумата от 10170,58 USD и не фигурира
като основание за приложения банков SWIFT. Поради непредставянето на търговски
договор, ценова листа или друга кореспонденция, предшестващи издаване на
фактурата, съмненията относно точността на декларираната митническа стойност
остават. При извършен от административния орган сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, митническите органи
установяват, че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки с №4 и 6 са
декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от
декларираната в конкретния случай стойност. Предвид това, че митническата
стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително
ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни
стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност, остава съмнението относно точния размер на митническата
стойност на стоки №4 и 6. Така е прието, че без да бъде оспорвана
автентичността на предоставените документи, то следва да се определи нова
митническа стойност по един от вторичните методи по чл.74, параграф 2 от
Регламент (ЕС) №952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл.74, пар.2,
буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 е достигнат извод, че не може да се
определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието
на стоките в кл. 31 на митническите декларации за допускане за свободно
обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. Същото не
включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на
материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на този метод.
За да се може да се приложи същият, трябва безспорно да бъде установено, че
стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко
отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност
на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и
декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по
същото време. В случая не била открита достатъчно изчерпателна информация за
тези показатели, като такава не била открита и при допълнителното проучване и анализ.
След направения анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки с №4 и 6 по процесната митническа
декларация били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности
от други вносители. Същите били декларирани и приети в съответствие с чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС)
№952/2013 следвало да бъдат база за определяне на нови митнически стойности на
стоки №4 и 6 по процесната МД. Така митническата стойност на стоките следвало
да бъде: стока № 4, „постелки – 6350 броя“ с код по ТАРИК ***, при декларирана
митническа стойност 0,29 лева за брой или 1,35 лева/кг – нова митническа
стойност – 0,65 лева за брой, като база за определяне МД с MRN 17BG002002Н0081710
от 03.07.2017г.; стока №6, „предпазна мрежа за врата – 2000 броя“ с код по ТАРИК
***, при декларирана митническа стойност 0,15 лева за брой или 1,55 лева/кг –
нова митническа стойност – 0,69 лева за брой, като база за определяне МД с MRN
17BG002002Н0078061 от 26.06.2017г. Предвид това определената към момента нова
митническа стойност по МД с MRN 18BG002002Н0000660 от 02.01.2018г. за стока №4
е в размер на 4127,50 лева, за стока №6 е в размер на 1380,00 лева, на
основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013.
Решението
е получено от жалбоподателя на 06.08.2020г., видно от приложеното Известие за
доставяне - л.22 от делото.
Жалбата
срещу решението е депозирана в деловодството на съда на 13.08.2020г.
По
искане на оспорващия по делото е назначена съдебносчетоводна експертиза,
заключението по която съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено. Съгласно заключението реално платената сума за процесните стоки е в
размер на 23 230,42 лева, като други подлежащи на плащане суми по
приложената към МД фактура не са установени. Плащането е извършено от банковата
сметка на жалбоподателя по банковата сметка на износителя, потвърдено от
приложения по делото Суифт за превод на 28.12.2017г. Изготвено било платежно
нареждане за превод на 50 000 USD и дадено извлечение на дружеството на
банковата им сметка за направения превод, като в документите като информация за
превода били посочени фактури - №YWJM2011710-010, №YWJM2011710-013, №YWJM2011710-011,
№YWJM2011710-012, №YWJM2011710-014.
Извършеното плащане било отразено в счетоводните регистри на дружеството, видно
от извлечение на сметка 4043 Доставчици от чужбина. Изрично е посочено, че няма
съответствие между платената цена за стоките и декларираната им стойност. В
с.з. при изслушване на вещото лице се пояснява, че реално платената сума не е
фактурната, защото има транспортни разходи, митнически услуги, такси и други и
това всъщност била придобивната стойност. На доставчика била платена фактурната
стойност, която била посочена по фактура и декларирана в МД.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
предписанието, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК и между страните няма спор относно просрочие, поради
което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваният
акт е издаден от Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция
Митници, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл.5, т.1
от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата
на издаване на обжалваното Решение – 04.08.2020 г., същият спада към
митническата администрация на Р.България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ - редакция изм.ДВ, бр.98 от
2018г., в сила от 07.01.2019г., изрично е предвидено, че решенията по прилагане
на митническото законодателство се издават от директора на Агенция Митници или
от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго. С оспореното решение се извършва
промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което
възникват задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на
възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва
от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Решението
е валидно издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни
последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание
чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът
е обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни
основания за издаването му.
Процедурите по определяне на
митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС,
намират регламентация и в Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от
24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за
прилагане).
Съгласно чл.70, параграф 1 и 2 от
Регламент (ЕС) №952/2013, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в съответствие с
чл.71 и чл.72 от същия Регламент). Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение
от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04,
EU:C:2006:716, т.20.
Съгласно чл.74, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, когато
митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя,
като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от параграф
2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1,
тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на всяко едно от следните:
а)
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение
за митата и търговията;
в)
настоящата глава.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при
спазване установената от регламента
поредност.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС)
№952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация – съгласно чл.140, параграф 1 от Регламента за прилагане, а ако
съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация,
съгласно чл.140, параграф 2 от Регламента за прилагане, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се
определи по реда на чл.70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от
Регламент (ЕС) №952/2013, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл.141, параграф 1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл.74, параграф 2, буква от „а“ до „г“ на
Регламент (ЕС) №952/2013 се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно параграф 2 на чл.141 от
Регламента за прилагане, прави се корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт.
Съгласно чл.141, параграф 3 от
Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на
внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според параграф 5 на чл.141 от Регламента за прилагане, договорна стойност за стоки, произведени от различно
лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна
стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е
произвело стоките, чиято стойност се определя.
„Идентични
стоки“, съгласно чл.1, параграф 2, т.4 от
Регламента за прилагане, означава – в рамките на
определянето на митническата стойност – стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл.1, параграф 2,
т.14 от Регламента за прилагане, „сходни
стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава – аргумент от чл.15, параграф
1 от
Регламент (ЕС) №952/2013. На това
принципно положение е основана и процедурата по чл.140, параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от
общото правило на чл.22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 20018 г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото
производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност.
В тежест на митническия орган е да
обоснове определената по чл.141, параграф
1 от
Регламента за изпълнение, вр. с чл.70 и 74 от Регламент (ЕС) №952/2013 стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл.22, параграф 6 и 7 от
Регламент (ЕС) №952/2013, митническите органи са длъжни преди да вземат решение,
което би било неблагоприятно за заявителя, да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за
прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява
да основе своето решение. За целта адресатът
следва да е
надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно
в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на
правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
При регламентиране на общата
процедура във връзка с правото на изслушване, в чл.8, параграф 1, буква „а“ от Регламента за прилагане изрично е предвидено, че в
съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Регламент (ЕС)
№952/2013, се посочват: документите и информацията, които митническите органи
възнамеряват да използват като основание за своето решение.
В случая с писмо Рег.№32-137750/15.05.2020г. до
управителя на дружеството жалбоподател административният орган е изложил доводите си, въз основа на
които се основават съмненията на митническата администрация в достоверността на
декларираната митническа стойност, предвид което формално е спазил процедурния
ред. Изложените от органа мотиви
обаче са
общи и не съдържат конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се стигне до извод за наличие на необходимите
предпоставки за определяне на нова митническа стойност. В мотивите си органът
сочи единствено по номера митнически декларации, послужили като база за
определяне на новата митническа стойност, но не излага каквито и да било факти, касаещи вносителя, вида стока и условията на продажбите по тях. Няма
извършен анализ относно сроковете и начина на плащане,
количествата, търговската марка и качеството на стоките. В цитираното писмо е
посочено само, че след направен анализ на митническата стойност на стока №4 и 6 от процесната митническа декларация се установява, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при вноса на сходни стоки.
Липсва обаче посочена каквато и да била конкретна информация, въз основа на
която адресатът да може да получи представа имат ли въпросните стоки
действително характеристиките на сходни такива.
В тази връзка съдът намира, че в
хода на административното производство е било нарушено правото на защита на
дружеството жалбоподател, което, макар да е уведомено с цитираното писмо от
15.05.2020 г. за започването на
административното производство, не е било информирано за данните по
използваните други митнически декларации за свободно обращение на сходни стоки, и по този начин е било лишено от възможността да
изрази становище по тях.
Настоящата съдебна инстанция намира
също така оспорения акт за издаден при липса на изложени конкретни фактически
основания. Последното води до неспазване изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и съответно представлява самостоятелно основание за неговата отмяна,
доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното
приложение на материалния закон.
От
друга страна, в приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебносчетоводната експертиза изрично се установява, че плащането на
декларираните в процесната митническа декларация стоки е извършено. Вещото лице
е установило, че общата фактурна стойност на декларираните за внос стоки
съответства на стойността на стоките по фактурата, както и че е налице документ
за извършено плащане – Суифт запревод на 50 000 USD, който показва
извършеното плащане от СД Балути – БВ – Б. и с-ие. При доказаното плащане,
което не е спорно за страните, то следва да се приеме, че административният
орган немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на
базата на договорната им стойност, при което обжалваното Решение е в нарушение
на материалния закон.
От
страна на митническите
органи не е обосновано и приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, параграф 2, буква „б“
от Регламент (ЕС) №952/2013. В случая липсват данни тези органи да са извършили необходимия анализ и надлежно
да са мотивирали необходимостта от корекция на митническата стойност, съответно
да са обосновали приложената от тях такава. В оспореното решение, при прилагане
на чл.74, параграф 2, буква „б“
административният орган се позовава на четири митнически
декларации за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена
митническата стойност на процесните стоки, без обаче да са налице каквито и да
било данни за извършен пълен анализ за сходство на стоките по тези митнически
декларации.
В случая, освен посочване на номерата на използваните митнически декларации, липсва
посочване на каквито и да било други данни, и по-конкретно на изискуемите данни
за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи,
застраховките, както и кой е производителят, датата на сключените договори за
продажба на тези стоки, датата и стойността на фактурите, за да може, от една
страна, оспорващият адекватно да организира защитата си, и от друга, съдът да прецени дали
стоките по използваните декларации действително отговарят на дефиницията за „сходни стоки“ и дали са приложени правилно
разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за
сходни стоки. Липсата на данни и доказателства за тези обстоятелства, както и
на мотиви за направените от събраните доказателства анализи и изводи на
административния орган, води до необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното решение.
Предвид липсата на какъвто и да било
анализ в обжалваното решение на стоките, въз основа на които е приложен
вторичният метод по чл.74, параграф 2, буква
„б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, следва извод за липсата на изложени от
органа относими мотиви за издаването на процесния акт. Последното представлява
съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за
незаконосъобразност на акта, тъй като, както вече бе посочено, препятства
възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е
послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Върховният административен съд в
свое Решение №9228/18.06.2019 г. по
адм.дело №3456/2019 г. посочва, че в тежест на митническия орган е да докаже
извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни“ стоки. Съдът квалифицира като
незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на
характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и
при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите
функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в
търговската дейност.
По
изложените съображения, оспореното Решение се явява незаконосъобразно по
смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Като немотивирано, постановено при
липса на материалноправните предпоставки за издаването му и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същото следва да бъде
отменено.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за
производството, платими от ответника. Направени са разноски от 50 лева за д.т.,
500 лева – депозит за експертиза, и 400 лева – адв.възнаграждение. Относно последната сума следва да
бъде съобразено възражението за прекомерност от ответната страна, както и че
дължимото минимално възнаграждение е съобразно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г.
и се
определя от материалния интерес, който в случая е определената нова митническа
стойност, т.е. материалният интерес е над 5000,00 лева.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение към MRN 18BG002002Н0000660/02.01.2018г., издадено с рег.№32-226611/04.08.2020г.
на Директор на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на СД Балути – БВ – Б.и с-ие-гр.Д., ЕИК
***, направените по делото разноски в общ размер 950,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: