ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2247 19
ноември 2020 година
град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
като разгледа административно дело номер 2296 по описа за
2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.В. ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0769-002111
от 25.09.2020 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР
Бургас, с която, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/, временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на предварителното изпълнение на
заповедта.
Това искане е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Искането е предявено от
легитимирано лице и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е
неоснователно по следните съображения:
Специалната разпоредба на
чл.172, ал.6 ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Според чл.166, ал.4 АПК и ТР №5 от
08.09.2009 година по тълк. дело №1/2009 г. на ОС на съдиите от ВАС,
разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК е приложима и в случаите, когато законът не
урежда изрично правомощие на съда да постанови друго.
Налага се изводът, че
законовата норма на чл.172, ал.6 ЗДвП съдържа изключение от правилото на
чл.166, ал.1 АПК, според което оспорването спира изпълнението на заповедта,
т.е. по силата на специален законов текст е дерогиран суспензивния ефект на
жалбата.
Когато законът изрично разпорежда предварително
изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички
предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК за защита на обществения интерес,
приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от
административния орган. Ето
защо, при преценката на основателността на направеното искане, съдът по аргумент за
противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени
допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в
това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде
причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за
спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП, е
наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в
нормата на чл.60 АПК, какъвто в случая не се сочи.
Жалбоподателят не
подкрепя искането си с никакви доказателства. Следователно не може да
противопостави такива на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал
предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Затова искането
за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като неоснователно
и недоказано, следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения
Административен съд Бургас, осми състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.В. ***, за спиране предварителното изпълнение на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0769-002111 от 25.09.2020 г. на
полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която, на
основание чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/, временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2296/2020 г. по описа на
Административен съд Бургас в тази му част.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок, от съобщението за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: