Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 08.05.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Й.
при
секретаря..........П.М......................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 235 по описа за 2009 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно
основание чл. 100 от Семейния кодекс.
Постъпила е искова молба от С.И.С.,
ЕГН **********,***, против Е.Б.И., ЕГН **********,***, същия адрес, на
основание чл. 99 ал. 1 от СК. Моли, да бъде прекратен сключения между тях граждански
брак на 26.02.1994 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по
вина на ответника. Посочва, че от брака си имат родено едно дете – Велизар
Енциславов И., роден на 10.06.1994 г. Моли, да й бъде предоставено
упражняването на родителските права върху сина им Велизар, а на ответника –
определен режим на лични контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 10
до 16 часа и по един месец през лятото, когато това време не съвпада с платения
й годишен отпуск, а така също, с оглед възрастта на сина им – по всяко време,
когато детето пожелае. Моли, да бъде осъден ответника да заплаща на сина им
Велизар по 80 лева месечна издръжка, ведно със законната лихва, считано от
01.04.2008 г. до окончателното изплащане. Семейното жилище, находящо се в гр.
Ловеч, ул. “Търговска” 111, вх. „А”, ет. 7, ап. 13, собственост на родителите
й, ищцата моли, да бъде предоставено за ползване на нея и детето. Моли, да бъде
постановено след прекратяване на брака, да носи предбрачното си фамилно име
„Тодорова”, а ако ответникът е съгласен, желае да запази брачното си фамилно
име. Посочва, че няма претенции към ответника за лична издръжка. Моли, да бъде
осъден ответника да й заплати разноските по делото.
В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени подробни основания за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
В съдебно заседание, ищцата
се явява лично и с процесуалния си представител - адвокат Р.Братанова. Моли, да
се направи корекция в имената на ищцата,
тъй като били разменени. Моли, да се премине към производство за развод
по взаимно съгласие и представя писмено споразумение по чл. 101 от СК. Моли, да
бъде прекратен брака и да се одобри споразумението.
Ответникът
Е.Б.И. се явява лично. Изразява сериозно и непоколебимо съгласие за развод и моли
да се утвърди споразумението.
Предвид представеното
Споразумение, уреждащо всички въпроси, съгласно изискванията на чл. 101 ал. 1 от СК, на основание чл. 321 ал. 5 от ГПК, с протоколно определение от 17.04.2009
г., съдът премина към производство за развод по взаимно съгласие, без да
издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака. Със същото протоколно
определение, съдът допусна поправка в адресната част на исковата молба относно
бащиното и фамилното име на ищцата, като същите бъдат разменени, или имената й
да се изписват и четат: „С.С.И.”. Съдът прие, на основание чл. 232 от ГПК, и
направеното оттегляне на иска за издръжка на детето Велизар за минал период,
считано от 01.04.2008 г. до 01.04.2009 г.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, становищата на страните и постигнатото
споразумение между тях по чл. 101 ал. 1 от СК, както и писменото становище на
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Ловеч, приема за установено следното:
Процесуалната
легитимация на страните се установява от Удостоверение за сключен граждански
брак № 011277/26.02.1994 г. на ОбНС-Тутракан, от което е видно, че са сключили
граждански брак на 26.02.1994 г., в гр. Тутракан, обл. Русенска, за което е
съставен Акт № 14/26.02.1994 г. на Община-Тутракан. При сключването на брака,
съпругата е приела фамилното име И.. Съпрузите имат родено от брака си едно дете,
ненавършило пълнолетие – Велизар, роден
на 10.06.1994 г.
Искът за
развод по взаимно съгласие е допустим, тъй като искането е направено след
изтичането на установения в чл. 100 ал. 2 от СК тригодишен срок от сключването
на брака.
Разгледан по
същество, е основателен. Страните са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за прекратяване на брака, като волята им в тази насока е категорична,
потвърдена и в съдебно заседание. С оглед на това, искът за развод следва да
бъде уважен, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака.
Постигнатото между тях писмено споразумение по чл. 101 ал. 1 от СК е
изчерпателно, законосъобразно и не противоречи на добрите нрави, с него се
уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, като интересите на
детето са добре защитени. В този смисъл, споразумението между страните следва
да бъде утвърдено.
При този изход на процеса, на
основание чл. 329 ал. 1, изр.2 от ГПК във връзка с чл. 6 т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 40.00
лева окончателна държавна такса, от която ищцата е внесла по сметка на ЛРС
сумата 25.00 лева при завеждане на иска, а останалата сума от 15.00 лева,
следва да се внесе от ответника по сметка на ЛРС. Ответникът следва да заплати
по сметка на ЛРС и сумата 57.60 лева, представляваща държавна такса върху
размера на издръжката за детето, а също и сумата 50.00 лева, представляваща 2%
държавна такса върху стойността на поделеното имущество, с оглед уговорката в
споразумението /2 % върху сумата 2500.00 лева, представляваща уравнение на дела
на ищцата във връзка с получения в негов дял лек автомобил/.
Разноските по делото следва да останат в тежест на
страните така, както са направени, предвид уговорката им в споразумението.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 26.02.1994
г., в гр. Тутракан, обл. Русенска, с Акт № 14/26.02.1994 г. на Община - Тутракан, между С.С.И.,
ЕГН **********,***, и Е.Б.И., ЕГН **********,***,
и адрес за призоваване: „Спарки Елтос” АД – гр. Ловеч, ул. „Кубрат” № 9, чрез
развод, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, на основание чл. 100
от СК.
УТВЪРЖДАВА следното споразумение между страните, на
основание чл. 101 ал. 1 от СК:
1. Упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето на страните – ВЕЛИЗАР ЕНЦИСЛАВОВ
И., роден на 10.06.1994 г., ЕГН **********, се предоставя на майката С.С.И., а на бащата се
определя режим на лични контакти: всяка първа и
трета събота от месеца от 10 до 16 часа и по един месец през лятото, когато
това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а така също, с
оглед възрастта на сина им – по всяко време, когато детето пожелае.
2. Е.И. ще заплаща на сина си ВЕЛИЗАР, роден на
10.06.1994 г. , със съгласието на майка му С.С.И., по 80.00 /осемдесет/ лева
месечна издръжка, считано от
01.04.2009 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
3. Ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Ловеч, ул. “Търговска” 111, вх. „А”, ет. 7, ап.
13, собственост на родителите на С.И., се предоставя на нея и детето.
4. След прекратяване на брака, жената ще запази брачното
си фамилно име И., за което
съпругът дава съгласието си.
5. Двамата съпрузи нямат
претенции един към друг за лична издръжка.
6. Поетите задължения по
кредити към банки, физически лица или други кредитни институции, ще се
погасяват от всеки от тях така, както са поети, а не като поети за задоволяване
на нуждите на семейството.
7. Разноските по делото ще
останат така, както са направени до сега, а окончателната държавна такса и
такса върху размера на присъдената издръжка, ще се заплати от Е.И.. Таксата
върху поделеното имущество също изцяло ще се заплати от съпруга.
8. През време на брака, страните не са придобивали
недвижими имоти, а обикновената покъщнина са си поделили по време на
фактическата раздяла. Имат неподелен само лек автомобил, като Е.И. получава в
дял и става изключителен собственик на МПС – ПЕЖО 206, с рег.№ ОВ 6035 АХ, бордо-металик,
с рама № VF32AKFXE40133207, двигател № 10FS*********, на стойност 2120
лева.
За уравнение на дяловете, Е.И. ще изплати на С.И.
сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева в следните срокове и вноски: всеки
месец ще се изплаща сумата по 300 лева до окончателното изплащане, което ако не
стори, С.И. ще има право да си извади изпълнителен лист за сумата 3500 лева.
С това споразумение страните уреждат всички лични
и имуществени отношения помежду си по повод на брака им и за в бъдеще няма да
имат никакви претенции един към друг.
ОСЪЖДА Е.Б.И., с горните данни, да
заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 15.00 лв. /петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна
такса за прекратяване на брака, сумата 57.60
лв. /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна
такса върху размера на издръжката за детето, а също и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща 2% държавна такса върху стойността на поделеното имущество.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 330 ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: