№ 48014
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110157662 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, като съобрази искането
на ответника по чл.213 ГПК за неоснователно – при служебна справка се установи, че
останалите образувани пред СРС искови производства – гр.д.№ 57618/2024г. и №
68792/2024г. са с предмет различни договори за кредит,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество по чл.213 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 30.1.2023г. сключил с ответника договор за заем, в който
договор не била посочена отпуснатата сума, като съгласно чл.4 от приложение 5 към
договора за заем, било уговорена дължимостта на неустойка, в случай, че потребителят не
предостави обезпечение на кредитора. Твърди се, че неустойката е нищожна, като цели
заобикаляне на закона , като предвиденият максимален ГПР, формално да не се надвииши.
Уговорката цели предоставянето на допълнително възнаграждение за кредитора; както и
противоречи, освен на закона, и на добрите нрави. Сочи се заобикаляне на разпоредбата на
чл.33,ал.1 ЗПК, като същата разпоредба се счита и за неравноправна, на основание
чл.143,ал.2 , т.5 ЗЗП. Счита се, че не е спазено изискването на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, като
записаният процент ГПР не отговаря на действителния. Така сключеният договор за
допълнителна услуга се счита за недействителен, поради противоречие на чл.10аЗПК.
Поради изложенито, се предявява иск за признаване разпоредбата на чл.4 от приложение 5
към договора, за нищожна, съединен с иск за признаване приложение 3 за нищожно, както и
1
за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 98,50 лева/ предявен като частичен, за
сумата 10 лева/,.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете. Счита се, че ищецът
няма интерес от установителен иск / довод, който е неоснователен, защото ищецът
обосновава основателността на осъдителния иск с предявения иск за нищожност. По
същество, се оспорват твърденията, че клаузата за неустойка е нищожна, като се описва
начина на сключване на договора, включително се сочи, че на потребителя в последния етап
е предоставен избор дали, след запознаване с договора и ОУ, да сключи същият. Сочи се, че
на потребителя е предоставен СЕФ, договорът съдържа изискуемите по чл.10 ЗПК
реквизити, счита се, че разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е спазена, като задължението за
неустойка не следва да се включва като разход по кредита, а същият е формиран само от
възнаградителната лихва. Оспорва се доводът за нарушение на чл.143 ЗЗП, като се сочи, че
приложима е чл.19,ал.3 ЗПК, клаузата за неустойка е формулирана ясно, и е съобразена с
риска на кредитора. Оспорва се довода за нарушение на разпоредбата на чл.33 ЗПК, за щото
ограничението за размер на обезщетението се прилага само при забава в плащанията.
Оспорва се доводът по чл.71 ЗЗД. Относно предвидената такса, се сочи, че длъжникът се е
съгласил да ползва услугите на пакета, същият не е задължително условие за сключване на
договора, като кредитополучателят самостоятелно го е активирал, услугите не са услуги по
управлениее на кредита.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени: установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие със закона, добрите нрави,
заобикаляне на закона, - чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП , съединен с осъдителен иск с правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ІІІ.Доказателствена тежест и безспорни факти.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит и договор за допълнителни услуги, твърдението си, че е заплатил на ответника
сумата, предмет на осъдителния иск.
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че
ищецът е имал възможност, предвидена от ответника, да повлияе на клаузите на договора
и ОУ, твърдението, че преди сключване на договора, на ищеца е предоставен СЕФ,
твърдението, че договорът за допълнително услуги не е задължително условие за сключване
на договора за кредит.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че ищецът е сключил
с ответника договор за кредит чрез използване на средства от разстояние, в който договор е
посочено, че сумата се определя съгласно приложение 1, съгласно приложение 1, главницата
възлиза на 500 лева и ответникът я е предоставил по микросметка на ищеца, в договора е
посочен размер на ГЛП от 40,54 %, ГПР – 49 %, посочен е размер „общо дължима сума при
надлежно и правилно изпълнение на задълженията“ – 566,66 лева, покочен е краен срок за
2
погасяване на вземането 1.3.2023г., в приложение 5 е посочено, че ако в срок на деня,
следващ сключване на договора, ищецът не предостави едно от изброените в приложението
обезпечения, то съгласно чл.4 от същото приложение, ще дължи неустойка от средно 3,28
лева на ден, като същата не следва да надвишава 1 % от главницата, начислява се в началото
на периода, както и че при сключване на договора, на ищеца е предоставен погасителен
план, съгласно който: главницата възлиза на 500лева, сумата от 16,66 лева съставлява лихва,
сумата 50 лева съставлява такса, сумата 98,50 лева съставлява неустойка. Безспорно е, че на
датата на сключване на договора, към него е съставено приложение 3, съгласно което
ответникът предоставя допълнителни услуги на ищеца, изброени в чл.1 от договора, за което
се дължи такса от 50 лева.
Безспорно е, че на 30.1.2023г. ищецът е получил на каса на Изи Пей сумата 500 лева
главница, както и че на 3.2.2023г.е заплатил в полза на ответника сумата от 587,50 лева, като
основание е посочено, „предсрочно погасяване договор 537001“
Страните не спорят, че аритметично, ако сумата 98,50 лева се включи в ГПР 49 %, то
същият ще надвиши 50 %.
Във връзка с отделеното за безспорно, съдът УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да
докаже твърдението си, че условие за сключване на договора за кредит е било и сключването
на договор за допълнителни услуги и УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже, че
с плащането на сумата 587,50 лева, получено от него на 3.2.2023г. е погасено различно
задължение от соченото от ищеца.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение - сочи се за неотносим факт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК – за представяне на
копие от договора - копие е предсатвено към исковата молба.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението, да представи по делото справка за начина на разпределение на сумата 587,50
лева, платена на 3.2.2023г, в противен случай съдът ще назначи ССЕ на негови разноски по
този въпрос.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
3
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.1.2025 г. от
10,10ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4