№ 40
гр. Ловеч, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20254300900007 по описа за 2025 година
Производство по чл.432, ал.1 във вр. с чл.409 от КЗ
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба 686/28.01.2025 г. от Н.
В. Д., ЕГН: **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на К. С. Ч., против ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, с
цена на иска 90 000 лв. и 3 679.30 лв. /. Излагат, че Ч. е пострадало лице при
ПТП, осъществено на 24.08.2023 г. на ПП 1-4, км. 32+480, за което е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от ОДМВР - Ловеч.
Посочва се каква е фактическата обстановка по случая и се изтъква се, че в
резултат на посоченото ПТП К. Ч. е получила счупване на черепа в ляво
теменно с излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка, което наложило
оперативната му евакуация; счупване на дясна раменна кост, наложило
оперативна намеса (открито наместване), репозиция и фиксациия; множество
охлузни рани по тялото и крайниците. Излагат, че гореописаната фактическа
обстановка е съпътствана с множество разходи във връзка с провеждани
лечения, операции, закупувани медицински изделия, термопластична
динамична ортеза, за което прилагат с настоящата фактури и фискални
бонове. Посочват че виновният водач е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС, валидна до
23.12.2023г. С оглед гореизложеното за ищцата е възникнал правният интерес
от предявяване на настоящата искова молба против ответника за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Съобразно изложеното и по силата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят
отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице с начален момент от по-ранната дата от тази на
1
уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от
застрахования или от увреденото лице. С оглед гореизложеното молят съда да
постанови решение, с което ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД,
ЕИК:********* да бъдат осъдени да заплати на К. С. Ч., ЕГН **********: -
Сумата от 90 000 / /, представляваща обезщетение за претърпените от К. Ч.
неимуществени вреди -негативни преживявания, психически дискомфорт,
страх, стрес и силни и продължителни болки и страдания, в резултат на
реализираното ПТП на 24.08.2023 г. на ПП1-4, км. 32+480 от виновния водач
на МПС модел „М.", модел „Т.", с рег. *** **** **, притежаващ валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве" АД, ЕИК:*********, за което има влязъл в сила съдебен акт по НАХД
№ 763/2024 г. както и сумата от 3 679.30 лв. /, представляваща обезщетение за
претърпени от К. Ч. имуществени вреди, изразяващи се в разходи във връзка с
провеждани лечения, операции, закупувани медицински изделия,
термопластична динамична ортеза, в резултат на реализираното ПТП на
24.08.2023 г. на ПП 1-4, км. 32+480 от виновния водач на МПС модел „М.",
модел „Т.", с рег. *********, притежаващ валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност" при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД,
ЕИК:*********, за което е има влязла в сила съдебен акт по НАХД №
763/2024г. по описа на Районен съд -Ловеч, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" за настъпването на застрахователното
събитие, до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба вх. №
1668/05.03.2025 г. от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, считат предявения иск за процесуално допустим, макар
и неоснователен и недоказан и не съществуват процесуални пречки същият да
бъде допуснат до разглеждане от страна на съда. Излагат доводи за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции, както по основание,
така и по размер и следва да се отхвърлят изцяло, като се присъди в полза на
ответника на основание чл. 78 от ГПК, направените в настоящото
производство разноски, в това число и за юрисконсултско, респективно
адвокатско възнаграждение. Алтернативно правят искане да не бъдат
присъждани в пълния претендирай размер търсените с исковата молба суми,
доколкото са прекомерно и необосновано завишени, а и с оглед на
направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат,
че не възразяват, че към 24.08.2023 г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и Н. В. Д., в
качеството си на собственик на ллекия автомобил Считат, че искът се явява
неоснователен в пълния му претендиран размер, като същият не е съобразен
реално с понесените болки и страдания от ищцата. Изтъкват, че
претендираният размер не е съобразен и с приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Заявяват на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възражение за съпричиняване- че не е ясно къде
2
се е возило пострадалото дете и дали са предприети всички предвидени в
закона мерки за защита здравето му, не е било с поставен обезопасителен
колан, което е станало причина за свободно движение на тялото му им из
купето на автомобила и сблъскването на части в него, не е било в детска
седалка/детско столче. Посочват, че в исковата молба се излагат догадки и
предложения относно периода на възстановяване, както и голословни
твърдения за бъдещи здравословни състояния, които не са подкрепени от
писмените доказателства по делото. Оспорват липса на пълно възстановяване
към настоящия момент, твърденията за продължителността на проведеното
лечение, настъпилите психологически последици от инцидента, Твърдят, че
извършените разходи не са необходими по смисъла на КЗ, покриват се от
НЗОК и същите не трябват да се обхващат от дължимото обезщетение. ,
Молят да бъдат отхвърлени изцяло ищцовите претенции, доколкото същите са
неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност и в случай, че
съдът уважи ищцовите претенции, молят да не бъдат присъждани в пълния
претендиран размер търсените суми, доколкото са завишени, а и с оглед на
направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
В законоустановения срок по 374 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба с вх. вх. № 2000/18.03.2025 г. в която оспорват изцяло
твърденията на ответното дружество в подадения отговор на исковата молба
за неоснователност на предявените искове. Считат, че не е налице
съпричиняване от ищцата, във връзка с възражението, въведено от ответника,
тъй като считат, че ищцата не е допринесла за настъпилото внезапно
травматично увреждане на здравето си, както и е провеждано лечение
съобразно предписанията на медицинските лица, което се подкрепя и от
представената с исковата молба медицинска документация. Считат, че
повечето от твърденията нямат връзка с казуса, тъй като са бланкетни и
неотносими към него, а друга част са изцяло неоснователни. Молят съда да
има предвид и факта, че при положение, в което застрахователят е приел, че е
налице целия фактически състав на 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, с
подписаното споразумение с майката на ищцата и изцяло заплатената сума,
касаеща процесното ПТП, тоест, спорен според дружеството застраховател е
единствено размера на обезщетението. Това процесуално поведение на
ответника следва да се тълкува като извънсъдебно признание на иска.Сочат,
че поддържат изцяло подадената искова молба, с уточненията и възраженията,
направени в настоящата допълнителна искова молба, и молят съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове, както и да
присъдите в наша полза всички разноски по делото.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба с вх. № вх. №
2796/17.04.2025 г. от„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, юрк. П. Н. – пълномощник. Поддържат
всички направени от ответното дружество фактически твърдения, правни
доводи, възражения и доказателствени искания. Изтъкват, че подробно и
изчерпателно са аргументирали в отговора на исковата молба защо считат, че
3
е налице „съпричиняване" от страна на ищцата за възникналите травматични
увреждания. В тежест на ищцата е да докаже вида и характера на получените
телесни увреждания, респективно продължителността и интензивността на
получените болки и страдания. Излагат доводи, че искът за неимуществени
вреди не е доказан в пълния заявен размер. В исковата молба не е цитирана
съдебна практика по аналогични случай, като в тази връзка бланкетно е
посочено, че кореспондира с актуална съдебна практика. Искът за
имуществени вреди подлежи на доказване от страна на ищцата. Поддържат
становището си за недължимост на акцесорните искове за лихва.
В съдебно заседание Н.Д., редовно призована, се явява лично и с адв.И..
Моли да бъдат уважени исковете като основателни и доказани и да бъдат
присъдени разноски.
Ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н..
Заявява, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерен по размер и моли да бъде отхвърлен в пълния претендиран
размер, тъй като лицето напълно се е възстановило.
ДСП-Люлин, конституирана при условията на чл. 15 от ЗЗкД не изпраща
представител. В социален доклад № 3646/22.05.2025 г. е заявено, че са
представени доказателства, че детето е имало по повод уврежданията
негативни преживявания страх, стрес, дискомфорт, продължително лечение и
болки.
От представените писмени доказателства, от заключенията по
съдебномедицинската и автотехническа експертизи, от гласните
доказателства- св. показания на С. Ч., съдът приема за установени следните
фактически данни:
Н. В. Д. и С. Л. Ч. са родители на К. С. Ч., родена на **.**.**** г. –
удостоверение за раждане № **********/20.01.2015 г. на Община-Подуяне,
София. Семейството живее в жилище в ***. Към 24.08.2023 г. К. Ч. е била
завършила обучение, а за учебната 2023/2024 г. е учила във втори клас на
**** ************-*****.
Семейството е пътувало на 24.08.2023 година в л.а. „М. Т.“ с рег. №**
**** **, с водач С. Ч.. Н. Д. се намирала на предната дясна седалка до
шофьора, а детето К. Ч. на задна дясна седалка и до нея домашното куче.
Детето е било върху детско столче ФК 30, с поставен предпазен колан. Лекият
автомобил е пътувал на ПП І-4 / София-Варна/км 32+500 в землището на с.
Микре, Ловешка област привечер. Пътната настилка е била мокра, поради
дъждовното време и е имало натоварен трафик на превозни средства.
Автомобилът се е движел зад товарен автомобил –цистерна при забранителни
знаци за изпреварване и хоризонтална маркировка. На лек десен завой водачът
на лекия автомобил е предприел изпреварване и се е изнесъл в насрещната
пътна лента. Срещу него се е движел товарен автомобил „М. С.“ с рег №** **
** **, управляван от А. Н. Д.,с пътници А. П. на средна седалка и Д. К. на
дясна седалка. Водачът на товарния автомобил е видял навлезлия в лентата му
4
лек автомобил, предприел отклоняваща в дясно маневра, но между превозните
средства е настъпил ляв ексцентричен удар и за двата автомобила.
Съдът обсъжда изводите по съдебно- автотехническата експертиза
№4345/17.06.2025 г. и ги възприема като компетентно обосновани и защитени,
поради което съобразява фактическите обстоятелства по казуса с тях.
Съдебно-медицинската експертиза е мотивирана, но съдът се позовава
само на констатациите по нея, които се потвърждават от останалите
доказателства по делото. Предвид неизвършването на преглед на детето,
съдът счита, че относно актуалното здравословно състояние на К.Ч. следва да
цени св.показания на С. Ч., социален доклад на ВСП-София-Люлин.
В съдебно заседание на 10.09.2024 г. е одобрено споразумение
№99/10.09.2024 г. по НАХД №763/2024 г. на ЛРС , с което районният съд
ПРИЗНАВА обвиняемия С. Л. Ч. роден на **.**.****г. в гр.С., с постоянен
адрес в ***, български гражданин, ****** образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2023 г., около
17:15 часа, в землището на с.Микре, облЛовеч, на първокласен път I-4, при
км.32+500, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „М. Т.", с рег.№ ** **** **, собственост на Н. В. Д. от гр.София
нарушил правилата за движение по пътищата - предприел изпреварване,
въпреки забраната въведена със знак В24 „Забранено е изпреварването на
автомобили и мотоциклети с кош" и надлъжната пътна маркировка .Единична
непрекъсната линия"-М1; чл.15, ал.1 от ЗДвП, че на пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента; чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП, че на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното
за движение има две пътни ленти -»да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1 от
ЗДвП, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на
движение извън населено място, нарушил забраната за превишаване на
максимално разрешената скорост от 90 км/час за пътно превозно средство от
категория „В", движейки се с 97,00 км/час; чл.25, ал.1 от ЗДвП, че водачът на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да се отклони наляво по платното за движение, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл.25, ал.2 от
ЗДвП,че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на А. Н. Д. от с.Ч., обл.П., изразяваща се в счупване на
лявата петна кост с разместване на фрагментите, наложило оперативна намеса
/открито наместване/ репозиция и фиксация, повреда трайно затрудняваща
5
движението на левия долен крайник за не по-малко от два и половина - три
месеца при нормално протичане на оздравителния процес, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.„б", пр.2 и чл.342, ал.1, пр.З от НК, във вр. с чл.78а от
НК и чл.375а, ал.2 от НПК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и
му НАЛАГА наказание „ГЛОБА" в размер на 500 /петстотин/ лева, която да
заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт. На
основание чл. 343г от НК, НАЛАГА на С. Ч. и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца считано от датата на отнемане на
СУМПС.
На основание чл. 300 от ГПК присъдата има задължителна за
гражданския съд сила, относно извършеното деяние, неговата
противоправност и виновност. Споразумението по чл. 375а във вр. с чл.
382,ал.7 от НПК има последиците на влязла в сила присъда и настоящата
инстанция следва да го съобрази. Предвид обстоятелството, че К. Ч. е дъщеря
на С. Ч. и невключването и в споразумението, в казуса следва се установят
обстоятелствата, свързани с участието и в пътно-транспортното произшествие
и произтеклите за нея вреди. Между страните няма спор,а това се установява
и по споразумението, че деянието е настъпило на 24.08.2023 г., по вина на С.
Ч. поради нарушаване на л. 16,ал.1, т.1 от ЗДвП,чл. 20,ал.1 ЗДвП , чл. 21,ал.1
от ЗДвП и чл. 25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП в землището на с. Микре, Лов. Област,
път ППІ-4,км.32+500. Не на последно място съдът приема, че за посочените
факти страните са постигнали по извънсъдебно споразумение от 10.01.2025 г.
за заплащане на обезщетение на Н. Д. в размер на 5000 лева, признание, което
също следва да се отчете.
При удара на участващите в пътно-транспортното произшествие
моторни-превозни средства са настъпили увреждания върху пътниците и в
двете от тях. С. Ч. е получил увреждания в няколко области на тялото, Н. Д.-
мозъчно сътресение, К. Ч. –епидурален кръвоизлив и счупване на тялото на
дясна раменна кост, А. Н. Д.-счупване на петната кост/споразумение от
10.09.2024 г. на ЛРС, Д. К.-гръдна травма, А. П. –охлузни рани на долни
крайници-констативен протокол №41/24.08.2023 г. на ОДМВР-Ловеч.
К. Ч. е пострадала в резултат на произшествието на 24.08.2023 г., за
което няма възражение от ответника, а този факт се доказва с писмените,
гласните доказателства и заключенията по съдебните експертизи. Установява
се по вида на уврежданията, че детето ги е получило като последица от тъпа
травма със значителна сила. Те отговарят на удари от части на автомобилното
купе при рязка промяна на посоката и скоростта на движение при челния удар
между двата автомобила.
При настъпилата катастрофа на 24.08.2023 г. детето е било откарано в
МБАЛ-Ловеч след загуба на съзнание и при направени изследвания там е
установено, че е получило епидурален хематом и фрактура на дясна раменна
кост. Веднага К. Ч. е била транспортирана и приета в УМБАЛ-Плевен, НХК и
е престояла от 24.08.2023 г. до 04.09.2023 г. в Клиниката по неврохуриругия с
6
диагноза травматична черепномозъчна травма, политравма, контузио
корпорис генерализата,, фрактура крани линеарис регио париеталис синистра,
хематома епидуралис минималис регио фронто-параеталис синистра.
Фрактура хумери декстра. Тя е постъпила с нарушена кооридинация,
нестабилна походка,невъзможна самостоятелна такава, лекомоторна атаксия
,цефалгичен синдром. На следващия ден е била извършена операция –
оперативен протокол №394/25.08.2023 г.-краниотомия с едно фрезово
отвърстие до фрактурата в черепната кутия, с отстраняване на черепния
фрагмент и евакуиране на хематом от 10 мл. На 30.08.2023 г. е последвала
нова оперативна намеса поради фрактура с вътрешна фиксация,
хумерос.Извършено е трепаниране на костта под рентгенов контрол,две
трепанации проксимално и фиксиране интрамедуларно с два броя ТЕN 2.5
мм. Медицинското предписание при изписване на детето е била за пластика на
черепния дефект след 45 дни.
За периода от 02.10.2023 г. до 05.10.2023 г. детето отново е прието в
Клиниката по неврология на УМБАЛ „д-р Г.СТрански“-Плевен със състояние
след метална остеосинтеза поповод фрактура на хумерус. Извършена е трета
оперативна интервенция за пластика на дефекти крани кум титуниум меш.
Установен е костен дефект с размери 2/3 см. с гладки контури вляво
париетално . Направена е пластика на дефекта с титаниева мрежа 4/4 см, която
се фиксира с винтове.
На 24.08.2023 г. К.Ч. е била с гипсова имобилизация на дясна мишница и
постравмативна пареза на нервус радиалис вдясно, активната екстензия на
пръстите и гривнената става са били затруднени и ограничени-епикриза от
04.09.2023 г. От оперативния протокол №802/30.08.2023 г. се доказва, че
детето е претърпяло оперативна интервенция с поставяне на два импланта на
дясната ръка-раменната кост.
На 01.02.2024 г. момичето е било прието по спешност в Спешен кабинет
по детска хирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“-София по повод болка,
зачервяване и оток по хода на оперативен цикатрикс от операцията по
фрактура на десен хумерос. За времето от 01.02.2024 г. до 06.02.2024 г. е била
лекувана поради възпаление – инфектиця на кожата и коста вулнус инфламата
регио брахи декстра. Последвала е операция –оперативен протокол
№88/02.02.2024 г. при която е направен дебридман, резекция на възпалените и
фиброзно промени меки тъкани, фасциотомия, отстраняване на импланти.
Понастоящем детето не може хоризонтално да огъва китката си двете посоки-
св. С. Ч..
След болничния престой на детето, за него полагала грижи майката Н.
Д.. Тя го обслужвала, помагала му за ежедневните дейности по хранене,
обличане, ходене. В определени периоди-април 2024 г. К.Ч. не можела да пази
равновесие. Не можела да спортува една година и понастоящем също не е
възстановила в пълна степен спортаната си активност. След операциите на
главата и останал кръгъл белег около 4-5 см. върху титаниевата мрежа, като
7
поникналата върху него коса е по-малко и по –къса. Детето го прикрива и носи
шапки на главата. Пострадалата не може да движи в пълен обхват китката на
дясната си ръка. През времето на гипсовата имобилизация на дясната
ръка,при възпалението на ръката през февруари 2024 г. се наложило да пише
в училище с лявата ръка и търпи ограничение и болки. От проучването на
социалните работници към ДСП е установено, че в училището на детето са
забелязали негативна промяна на емоционалното му състояние. К.Ч. е станала
по-затворена, по –притеснителна, не споделя емоциите и преживяванията си.
През периода на възстановяване и понастоящем детето получава подкрепа от
ръководството на учебното заведени и съучениците си .
С исковата молба са предявени при условията на кумулативно обективно
съедининяване облигационни искове чл. 432,ал.1 и чл. 409 от КЗ във вр. с чл.
86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди и законна лихва върху тях ,предявени от Н. В. Д., действаща в
качеството си на майка и законен представител на К. С. Ч., против ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве" АД.Претендира се заплащане на сумата от
90 000 лева обезщетение за претърпените от К. Ч. неимуществени вреди -
негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни и
продължителни болки и страдания и на сумата от 3 679.30 лв. , обезщетение
за претърпени от К. Ч. имуществени вреди-разходи запровеждани лечения,
операции, закупувани медицински изделия, термопластична динамична
ортеза, в резултат на реализираното ПТП на 24.08.2023 г. на ПП 1-4, км.
32+480 от виновния водач на МПС модел „М.", модел „Т.", с рег. *********,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" при
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, за което е има влязла в
сила съдебен акт по НАХД № 763/2024г. по описа на Районен съд -Ловеч,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за
настъпването на застрахователното събитие, до окончателното й изплащане.
Законодателно е установена легалната дефиниция на договора за
застраховка по чл. 343,ал.1 от КЗ , като договор, с който застрахователят се
задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при
настъпване на застрахователното събитие да изплати застрахователно
обезщетение. Застрахователният договор има писмена форма за
действителност –чл. 344,ал.1 от КЗ и се сключва като застрахователна полица
или друг писмен акт. Между страните по делото няма спор,че е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на пътно-транспортното произшествие.Предмет на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите – чл. 477 от КЗ е имуществената отговорност на
застрахованите лица за причинени от тях вреди-имуществени или
неимуществени вреди,свързани с притежаване,ползване на моторни превозни
средства, за която застрахователя отговаря. Конкретизирано е в разпоредбата
на чл. 478 от КЗ законовото определение на пострадало лице/увредено лице/ за
8
целите на задължителното застраховане, като лице, на което е причинена
смърт или телесно увреждане от моторното превозно средство и има право на
обезщетение за причинените вреди. К. Ч. е получила телесни увреждания при
застрахователното събитие и оттам се извежда процесуална легитимацията на
нейната майка и законен представител Н. Данева/предвид възрастта на К.Ч.
родена на 06.11.2015 г. и на основание чл. 28, ал. 4 от ГПК/. Ищците са
сезирали съда с главни искове по чл. 432 от КЗ- преки искове срещу
застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените вреди. Искът по
чл. 432 от КЗ произтича от материалното право на увреденото лице да търси
обезщетение за вредите, причинени виновно от застрахования на базата на
непозволеното увреждане.Легитимация на ответника се извежда от качеството
му на застраховател по силата на съществуващото между него и причинителя
на увреждането застрахователно правоотношение.
Пострадалият разполага с иск по чл. 432,ал.1 от КЗ против
застрахователя на деликвента, чрез който получава обезвреда на претърпените
вреди от пътно-транспортното произшествие. Застрахователят носи
обективна, безвиновна и обезщетително-гаранционна по характер
имуществена отговорност. Доколкото тя е функция на деликтната отговорност
следва да се установят предпоставките по чл. 45 от ЗЗД спрямо причинителя
на вредите. В казуса беше посочено, че безспорно са установени
кумулативните условия на чл. 45 от ЗЗД- С. Ч. е причинил виновно пътно-
транспортното произшествие /нарушавайки горецитираните рапоредби на
Закона за движение по пътищата/ на 24.08.2025 година,при което е пострадала
К. Ч.. Предявените искове са основателни спрямо ответника като
застраховател по заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди на К. Ч.. При доказаните по делото обстоятелствата за настъпилото
застрахователно събитие на 24.08.2023 г., застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 493, ал. 1 КЗ обхваща имуществените
и неимуществени щети на увреденото лице.
Между Н. Д. и ответника съществува застрахователно правоотношение
по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на
увреждането, който факт е приет за безспорен с определение на съда от
02.07.2025 година. Към 24.08.2023 г. е действал застрахователния договор
между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и Н. В. Д., в качеството си на
собственик на лек автомобил „М.", модел „Т.", peг. № ** **** **, по силата на
застрахователна полица № BG/30/122003715599, със срок от 23.12.2022 г. до
23.12.2023 г.
Пострадалото дете,чрез родителите си е отправило писмена претнеция
№4891/10.10.2023 г. до ответника за изплащане на сумата 150000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3679.30 лева-обезщетение за
имуществени вреди. Застрахователят е отговорил с уведомление от 31.10.2023
г./без данни кога е връчено на ищата/, че следва да бъдат представени
конкретизирани в 5 точки писмени документи и да се посочи банкова сметка.
Непосочването на банкова сметка от страна на увредения не освобождава
9
застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение чл. 380, ал. 3
КЗ.
При определяне размера на исковата претенция по чл. 432,ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразява
действието на чл. 52 ЗЗД, като справедливия размер на обезщетение се
мотивира с конкретните факти-Решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 266/2012 г. К. Ч. е получила увреждания-епидурален хематом и фрактура
на дясна раменна кост , които са обусловили разстройство на здравето с
опасност за живота. Черепно –мозъчната травма е тежко увреждане, което е
наложило настаняването на пациентката във високо-специализирано здравно
заведение и без навременна и адекватна медицинска помощ е съществувала
реална опасност за живота на детето. Детето е преживяло висока
интензивност на болков синдром, при прилагане на обезболяващи
медикаменти и се е наложило провеждане на оперативно лечение в спешен
порядък. Първата инвазивна оперативна интервенция е била последвана на
02.10.2023 г. от реконструктивно оперативното лечение след 45 дни за
поставяне на титаниева мрежа, заместващотстранената кост на черепа от 4/4
см. Същевременно детето е било оперирано и за фиксиране с два импланта на
фрактурата на дясна раменна кост на 30.08.2023 г. Следователно тези три
оперативни интервенции за един не малък период от време са довели до
изключителни страдания на детето, което е търпяло болките от инвазивното
лечение, с поставяне на медицински изделия. Непосредствено след
катастрофата детето не е могло да пази равновесие, като св. Ч./чиито
показания съдът като подробни, конкретни,непосредствени, подкрепени от
писмените доказателства кредитира/ посочва, че и през пролетта на 2024 г.тя е
имала нужда от подкрепата на своята майка за справяне с ежедневните
дейности. Настоящата инстанция преценява, че предвид възрастта и пола на
детето произтичат трайни негативни емоционални последици за него. Във
възрастта, когато започва тинейжърското му развитие детето е получило
необратимо изменение във външността си. За момичето,което на тази възраст
отъждествява с външността самочувствието и значимостта си като личност,
детето е трябвало да се справи с трудната ситуация. Страданието на К.Ч.
произтича от необходимостта да възприеме белезите, които са необратими,
както от трепанацията на черепа и поставяне на пластина, така и тези по
протежение на дясната ръка. От социалния доклад е видно,че детето е
преживяла тежко възстановителния период, последиците за външния си вид,
това е довело до загуба на самочувствие, ограничаване на социалните
контакти. Понастоящем чрез шапка тя се стреми да прикрива видимия белег
на главата, който не е малък с размер 4/4 см, с прорасла по-рядка и къса коса и
се притеснява от белезите по ръката ,когато е с къс ръкав.Следователно детето
продължава да търпи и ще страда и в бъдеще, психически и емоционално, от
цикатриксите по главата и ръката си.
При съобразяване на сумата за обезщетение на неимуществените вреди
следва да се отчете и провеждането на лечение на фрактурата на раменната
10
кост на К.Ч.. Непосредствено след произшествието детето е било оперирано и
са поставени два импланта на дясната ръка. Имало е пареза на нервус
радиалис в дясно. Детето е трябвало да отсъства от училище, а след
завръщането си да пише с лявата си ръка. Това са травматични преживявания
за дете в ученическа възраст, което няма още утвърдени навици, тъй като е
било **** *** ***** клас.Поради протекло усложнение при възстановяването
и възникнало възпаление на меки тъкани и кости по спешност е трябвало да
бъде лекувана в УМБАЛСМ „Пирогов“-София през февруари 2024 година,
където освен резекция са отстранени и имплантите. Понастоящем няма пълно
възстановяване на десния крайник, тъй като китката в хоризонтална позиция
не може да се движи в двете посоки. Въпреки рехабилитацията повече от две
години след произшествието не е достигнат прогрес в движението на десен
крайник на 100 %. Възражението на ответника в обратен смисъл е
несъстоятелно, тъй като не бяха представени доказателства, които да
опровергават представените в посочения смисъл.
Следва да се отчете и икономическата обстановка към момента на
деянието август 2023 г., като допълнителен критерии относим при определяне
размера на обезщетението- Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на
ВС. Съдът съобрази, че в казуси за неусложнени увреждания-хематоми на
мозъка и за пътно-тарнспортни произшествия към 2016 г. и 2018 г.в съдебната
практика -определение № 439 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2777/2019
г.,определение № 1127 от 23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2408/2022 г., I т. о.,
ТК са определяни обезщетения от 70000 лева и 100000 лева. Следователно по
делото към 2023 г. справедливият размер на обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на 90000 лева.
В заключение съдът намира, че К.Ч. е получила белези,променящи
външността още на 8 годишна възраст,преживяла е четири оперативни
интервенции, които са били свързани с преодоляване състояние на опасност за
живота, настъпили са необратими промени в движението на китката на дясна
ръка, поставен е титаниев имплант/мрежа/ на главата в размер 4/4 см. Детето е
преживяло тежки болки и страдания през един продължителен период от
време, а продължава психически и физически да страда и понастоящем.
Предвид това дължимото обезщетение за неимуществени вреди на К.Ч.
следва да бъде определено на сумата 90000 лева.
Следва да се отбележи, че възражението на ответника за съпричиняване
от страна на пострадалата поради непоставяне на предпазен колан е
неоснователно. По съдебно-автотехническата експертиза изрично е поставен
и обсъждан подробно този въпрос. Вещото лице е категорично и съдът
възприема като обосновани неговите конастатации, че е имало поставен
предпазен колан и детето е било на детската седалка към момента на
11
катастрофата. К.Ч. е била на задна дясна седалка/ двете леви врати на
автомобила и лявата му страна са напълно деформирани/ и кучето, което е
намерено на лява задна седалка е било мъртво. След катастрофата до
автомобила заедно с тялото на детето е била извадена и детска обезопасителна
седалка тип ФК 30. Към момента на катастрофата тя е била поставена върху
седалката на автомобила, а К. Ч. е седяла върху нея. При тези седалки се
използва облегалката на седалката на автомобила и захващане с
обезопасителен колан на деца с ръст от 125 и 130 см.Лекият автомобил е бил
оборудван на четири от местата за пътници с триточкови инерционни
самозатягащи се колани, като коланът отзад в средата е двуточков. Те са
ефективни при движение на автомобила със скорост до 50 км/ч могат да
допуснат отклонение на пътник до 10-15 см при правилно слагане при челен
удар. В казуса въпреки високата скорост на лекия автомобил и голяма сумарна
скорост на двата автомобила, удара в по-голям и тежък товарен автомобил,
детската седалка не е изпаднала от автомобила и е предотвратила по-тежки
увреждания на детето.
Доводите на ответника, че има пълно възстановяване на детето са
недоказани и не се споделят от съда. С протоколно определение в съдебно
заседание на 02.07.2025 г. при приемане на доклада за окончателен съдът е
разпределил доказателствената тежест и указал на ответника ,че следва да
представи доказателства за пълно възстановяване на здравословното
състояние на К.Ч. към датата на завеждане на иска. По съдебно-медицинската
експертиза вещото лице не е извършвало преглед на детето и неговите изводи
за пълно възстановяване са теоретични предположения. Същевременно от
гласните доказателства, от социалния доклад се доказва, че има трайни
последици за детето от уврежданията от произшествието.
Съдът е сезиран и с имуществен иск за заплащане на сумата от 3 679.30
лв. - обезщетение за претърпени от К. Ч. имуществени вреди, изразяващи се в
разходи във връзка с провеждани лечения, операции, закупувани медицински
изделия, термопластична динамична ортеза. По делото са представени
фактура № **********/30.08.2023г., издадена от УМБАЛ „д.р Георги
Странски“ЕАД-Плевен за сумата 1840 лева –медицински изделия,касов бон от
същата дата за заплащане в брой на сумата и е посочена като получател по
фактурата - К.Ч.. Тя е получател и по фактура №**********/02.10.2023 г. с
продавач УМБАЛ „Г.Странски“ЕАД-Плевен за медицинско изделие на
стойност 1640 лева и е приложен касов бон за плащане в брой на сумата на
тази дата. За К.Ч. е закупена и термопластична динамична ортеза ОRT-07 на
стойност 166.08 лева, платени с касов бон на 07.09.2023 г. по фактура
№4369/07.09.2023 г. с доставчик „Аура сървис 2012“ООД. В съдебно
заседание на 02.07.2025 г. съдът е дал указания по чл. 154 от ГПК на ответника
да представи доказателства по твърдението си, че посочените медицински
изделия не касаят казуса и стойността им се покрива от НЗОК. По
заключението на съдебно-медицинската експертиза само е посочено, че във
фактурите не са конкретизирани закупените консумативи и не могат да бъдат
12
коментирани, а ортезата е необходим консуматив. Не е направена проверка по
медицинска документация в лечебните заведения за поставените импланти на
пострадалата, тяхното отчитане и заплащане. При това положение
възражението на ответника е недоказано и не се приема от съда. Видно от
медицинските документи по делото е, че на детето на 02.01.2023 г. е поставена
титаниева мрежа /4х4 см/ за пластика на черепен дефект след трепанация -
епикриза № 31323/05.10.2023 г. Следователно предвид посочените страни по
фактурата ,приложения касов бон за плащане в брой на датата на извършената
операция съдът намира, че фактурата от 02.10.2023 г. за сумата 1640 лева се
отнася за титаниевата мрежа. От епикриза от 004.09.2023 г. е видно, че на
30.08.2023 г. при открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
хумерус на К.Ч. са инсерирани два импланта за интрамедуларно поставяне
TEN 2.5 мм. Същите импланти са отстранени оперативно на 02.02.2024 г.-
епикриза на УМБАЛСМ-София. Следователно се установява, че посочените
медицински изделия по фактурата от 30.08.2023г. са два импланта за
интрамедуларно поставяне TEN 2.5 мм, които са заплатени от ищцата в деня
на оперативната интервенция. Предвид изложеното по представените писмени
доказателства се доказва, че са заплатени медицински изделия в размер на
общата сума 3 679.30 лв., поставени на пострадалото дете при оперативните
интервенции непосредствено след катастрофата. Искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан в пълен размер.
Предявен е иск за заплащане на законна лихва с правно основание чл. 409
във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане и член 86 от ЗЗД върху
обезщетениятато за неимуществени и неимуществени вреди от датата на
уведомяване на застрахователя. Плащането на законната лихва за
застрахователното обезщетение е обвързано с активните действия на лицето,
което желае да го получи-чл. 380 и чл. 409 от КЗ. Пострадалото лице следва да
отправи писмено искане до застрахователя за заплащане на обезщетението,
като е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извърши плащането от страна на застрахователя. Изпратено е
писмено искане от ищцата до ответника, което е получено на 10.10.2023
година ,като са приложени епикризи,констативен протокол за ПТП от
24.08.2023 г., фактури за мед.изделия и акт за раждане, установяващи
претърпените вреди. На основание чл. 497 от КЗ застрахователят дължи
обезщетение за вредите ,причинени на пострадалия от деликвента от по-
ранната дата от дата на уведомяване от застрахованото или от пострадалото
лице. Същевременно на основание чл 429,ал.1, т.1 и т. 2 от КЗ застрахователят
отговаря до датата на уведомяването от деликвента за чужд дълг, а след дата
на уведомяването от пострадалия за собствената си забава. При това
положение съдът намира, че искът за присъждане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя следва
да бъде уважен, считано от 10.10.2023 година на основание член 409 от
Кодекса на застраховане във връзка с член 380 от Кодекса на застраховане.
Ловешки окръжен съд счита ,че кумулативно обективно съединените
13
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от Кодекса за
застраховането и 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди , обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва върху тях
,предявени от Н. В. Д., ЕГН: **********, действаща в качеството си на майка
и законен представител на К. С. Ч., ЕГН **********, против ЗАД „ДаллБогг
Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* в размер на сумата 90 000 лева
обезщетение за претърпените от К. Ч. неимуществени вреди -негативни
преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни и
продължителни болки и страдания, и за сумата от 3 679.30 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от К. Ч. имуществени вреди,
изразяващи се в разходи във връзка с провеждани лечения, операции,
закупувани медицински изделия, термопластична динамична ортеза, в
резултат на реализираното ПТП на 24.08.2023 г. на ПП 1-4, км. 32+480 от
виновния водач на МПС модел „М.", модел „Т.", с рег. *********, притежаващ
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД „ДаллБогг
Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, за което е има влязла в сила съдебен акт
по НАХД № 763/2024г. по описа на Районен съд -Ловеч, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност" за настъпването на
застрахователното събитие, до окончателното й изплащане са основателни и
следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. , ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата
3000 лева-адвокатско възнаграждение. Представено е пълномощно без дата от
Н. Д. като майка и законен представител на К. Ч. за проц.представителство на
адв. С. И. –ВААК по граждански дела във всички инстанции. Няма договор за
правна защита и съдействие,нито изявление на Д. за осъществяване на
представителство по чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА. В съдебната практика се приема, че
е достатъчно от изхода на правния спор да се дължат разноски, както и да е
реализирано представителство по чл. 38 от ЗА, за да се присъди адв.
възнаграждение на адвоката - Определение № 291 от 22.07.2020 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1459/2020 г. Определение № 3281 от 24.06.2025 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1055/2025 г. На основание чл 7,ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за
възнагражденията за адв. работа се начислява възнаграждение в размер на
7344 лева върху уважената част от исковете.
Съдът съобразява решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по
преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101,
§1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната
правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният
съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
14
прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието
на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и
че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Предвид значението на решенията на СЕС по
преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на
основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е
значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и
тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22. Следователно посочените
в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но
без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на
принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, съдът е
направил доклад по чл. 146 от ЗЗД, като експертизите са изготвени преди
откритото съдебно заседание, проведено е едно единствено открито съдебно
заседание по същество. Ищцата не е имала каквито и да са искания по
доказателствата / в т.ч. допускане на свидетели, нови писмени доказателства,
допълнителни експертизи/. Следователно предвид обема на извършените
процесуални действия на представителя на ищцата, вида и сложността на
конкретния казус ответникът следва да заплати на адвокат С. И. адв.
възнаграждение в размер на сумата 3000 лева. Следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на ЛОС държавна такса върху уважените
искове в размер на сумата 3747.17 лева, както и сумата 900 лева-
възнаграждение на вещите лица, платени от бюджета на ЛОС на основание
разпореждане на ЛОС от 03.02.2025г.
При изложените съображения, съдът
РЕШИ:
15
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от ЗЗД, чл.
86 ЗЗД, ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, Г.М.
Димитров № да заплати на Н. В. Д., ЕГН: **********, действаща в
качеството си на майка и законен представител на К. С. Ч., ЕГН
**********, и двете с адрес: ***, чрез адв. С. И. от ВТАК и служебен адрес:
***, по банкова сметка IBAN BG73FINV91502017852661:
-сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева обезщетение за
претърпените от К. Ч. неимуществени вреди -негативни преживявания,
психически дискомфорт, страх, стрес и силни и продължителни болки и
страдания,
– сумата от 3 679.30 лв. /три хиляди шестстотин седемдесет и
девет лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени от К. Ч. имуществени вреди, изразяващи се в разходи във
връзка с провеждани лечения, операции, закупувани медицински
изделия, термопластична динамична ортеза,
в резултат на реализираното ПТП на 24.08.2023 г. на ПП 1-4, км.
32+480 от виновния водач на МПС модел „М.", модел „Т.", с рег. *********,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" при
ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, за което е има влязла в
сила съдебен акт по НАХД № 763/2024г. по описа на Районен съд -Ловеч,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
уведомяването на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" за настъпването на застрахователното събитие-10.10.2023 г.
до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,с
горните данни да заплати на адвокат С. Н. И. от ВТАК с №********** и
служебен адрес: *** сумата 3000 лева /три хиляди лева/ – адвокатско
възнаграждение/ за процесуално представителство в първоинстанционното
разглеждане на делото по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ЕИК *********,с
горните данни да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
3747.17 лева/три хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/-държавна такса върху уважените искове, както и
сумата 900 лева/деветстотин лева/-възнаграждение на вещите лица.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
16
17