№ 287
гр. Дупница, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200747 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-5310-000115 от 21.03.2025 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на В. П. К., с адрес:
гр. Д., ул."Ф" № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 177,
ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез редовно упълномощен
процесуален представител – адв. О. от САК. В жалбата се развиват множество доводи за
неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се, че нарушението не е извършено, тъй
като действието на издадената по-рано ЗППАМ е отпаднало със сключване на на нова
валидна полица за застраховка „ГО“.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като от упълномощения от него
процесуален представител е изпратена молба, в която се сочи, че поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал 1, т. 3 ЗАдв., като представя договор.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в 2 броя молби
изпратени до съда от редовно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт. Прави
възражение за прекомерност на разноските.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 11.03.2025 г., около 16:25 ч. в общ. Бобошево, на път III-104 км. 0 + 600 м., с
посока на движение от гр. Бобошево към ПП-1 Е-79, жалбоподателят управлявал собствения
си лек автомобил „Додж Чаленджър“, с рег. № *******, като настъпило ПТП с лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № ******. На място пристигнал полицейски автопатрул
съставен от свидетелите Н. и Т., мл. автоконтрольори в група КПДГПА. При направена
справка, чрез РСОД и след това с ОДЧ при РУ-Дупница по рег. номер на МПС било
установено от контролните органи, че автомобилът управляван от жалбоподателя бил
отразен в АИС-АНД на МВР като МПС временно спряно от движение със ЗППАМ № 23-
4332-003472/18.07.2023г. издадена от отдел „ПП“ при СДВР, по реда на чл. 171, т. 2, б. „в“
от ЗДвП, наложена поради липса на валидна полица за сключена застраховка „ГО“, с указана
в ЗППАМ срок „до сключване на застраховка „ГО“, като му било иззето тогава СРМПС
част II за автомобила. ЗПАМ било отразено, че е била връчена на жалбоподателя на
18.07.2023 г., но това обективно е сторено по-късно, на друга дата, с оглед приложеното
писмо и датата на изпращането й от отдел „ПП“ при СДВР на ОДМВР-Кюстендил за
връчване след датата 18.07.2023 г., като на писмото за изпращане – л. 56 от делото е
отбелязана дата 21.07.2023 г.
От изисканите справки от „Гаранционен фонд“ е установено, че за това МПС била
сключена по-късно на 18.07.2023 г. нова валидна полица за застраховка „ГО“, с валидност до
18.07.2024 г. За което ГФ служебно е изпратил по електронен път информация до органите
на МВР, отдел „Пътна полиция“.
Съобразно установеното от справките свидетелят Н. съставил на жалбоподателя, в
присъствието на св. Т., АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 6 ЗДвП. В АУАН било отразено
като факти само, че МПС е спряно от движение от м. 07.2023 г. по чл. 171, т. 2, б. „в“ от
ЗДвП, без посочване на конкретна дата и на акта /ЗППАМ/, с който е сторено това. АУАН
бил подписан от свидетелите, като бил връчен срещу подпис на жалбоподателя без
възражения.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 25-5310-000115 от
21.03.2025 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на В.
П. К., с адрес: гр. Д., ул."Ф" № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по
реда на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. и Т.. Наред с това съдът изгражда изводите и
въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно
изисканите писма и справки от АНО и ГФ, всички прочетени и приобщени по реда на чл.
283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
2
Съдът се доверява във висока степен на казаното от полицейските служители, които
последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях
факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя служебни действия,
съобразно компетентностите и длъжността им. Добросъвестно сами отбелязват, че не си
спомнят с категоричност или не са сигурни при разпита им пред съда за определени
обстоятелства. Казаното от тях съвпада почти напълно с отразеното в съставените във
връзка с проверката документи.
С голяма доказателствена стойност е информацията получена от ГФ за датата на
сключване на полици през годините за застраховка „ГО“ за процесното МПС и изпращането
на информация за тях до органите на МВР, както и самата ЗППАМ, от текста на която се
установява, до кой момент е постановено временното спиране от движение на автомобила и
кога е изпратена на ОДМВР-Кюстендил за връчване на водача.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършената цялостна и задълбочена служебна проверка съдът счита,
че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен
орган, спазена е формата и сроковете за съставянето им, като същите съдържат почти всички
необходими реквизити.
Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН
не е пълно, ясно и достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и
времето на извършване на нарушението, описано е поведението на водача на МПС като
управление на МПС, но е налице една непълнота и неяснота относно това по какъв начин и
от кой орган е било постановено временното спиране от движение на МПС и от коя дата е
сторено това. Посочено е идентично в АУАН и НП единствено „от м. 07.2023 г. по чл. 171,
т. 2, б. В ЗДВП“. Като не е посочено, дали се касае за ЗППАМ и от кой орган в системата
МВР и на коя точно дата от „м. 07“ е бил издаден такъв акт за спиране от движение. Всички
тези обстоятелства се установяват едва в хода на въззивното производство и от събраните от
съда допълнителни доказателства и справки, а това е следвало да стори и посочи ясно още
АНО в издаденото от него НП, респ. актосъставителя преди това в съставения при
проверката АУАН.
По този начин жалбоподателят, както и съдът са поставени в ситуацията да
предполагат волята на АНО и да гадаят за какъв и кой точно акт, респ. от кой орган и на коя
дата е било постановено твърдяното временно спиране от движение на МПС, което е
недопустимо и няма как да бъде извлечено за пръв път от събраните в хода на делото
доказателства. Няма как и жалбоподателя да обори и ангажира доказателства срещу такова
непояснено и неконкретизирано твърдение на контролния орган и АНО, което ограничава
съществено правото му на защита.
На следващо място съгласно текста на издадената ЗППАМ срокът и на действие,
3
респ. на временното спиране от движение на МПС е до сключване на застраховка „ГО“,
което обективно се установява от справката на ГФ, че е било сторено от жалбоподателя още
на датата на издаване на ЗППАМ – 18.07.2023 г. Тоест действието на спирането е отпаднало
с постъпването на тази информация по служебен път от информационните системи на
Гаранционния фонд, както предвижда чл. 44, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Въпреки, че не е подадено формално заявление от жалбоподателя като
собственик до органите на МВР, по реда на чл. 44, ал.1 от Наредбата, самото изпълнение на
възложеното предписание със ЗППАМ от него непосредствено в същия ден 18.07.2023 г.
редуцира съществено обществената опасност на деянието, доколкото обективно е отпаднала
изцяло и занапред причината за издаване на ЗППАМ, респ. за постановеното спиране от
движение на процесното МПС и жалбоподателят е управлявал, вкл. при проверката МПС
със валидно сключена полица за застраховка „ГО“, т.е. не е била налице каквато и да е
реална или дори хипотетична обществена опасност, а единствено формално неотразяване
служебно на това обстоятелство в системата на МВР АИС-АНД, както се отразява от друга
страна всяко прекратяване на регистрацията на МПС, за което няма данни за валидно
сключена застраховка „ГО“ след сключването на такава. Няма каквито и да е вредни
последици за когото и да било, вкл. за обществото и държавата от поведението на
жалбоподателя. Не следва да се пренебрегва и това че никъде в издадените ЗППАМ и други
документи на жалбоподателя не е било указано от СДВР или след това от ОДМВР-
Кюстендил последващото задължително формално подаване и на заявление до ОДМВР-
Кюстендил за пускане на МПС в движение извън изрично посоченото в текста на ЗППАМ
задължително сключване на застраховка „ГО“, което е сторил. Каквото му е указано, това е и
сторил и няма как същия да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от водачите, на
които регистрацията е прекратена поради липса на валидно сключена застраховка „ГО“, по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която автоматично и служебно се възстановява винаги само с
факта на постъпване на информация за сключена такава от системата на ГФ, каквото
задължение за предоставяне на информация има и в настоящата хипотеза изрично разписано
в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Поради това и съдът приема, че са налице всички предпоставки да се приеме
нарушението за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН. Като не е отчел
тези обстоятелства и не е приложил задължителната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН АНО е
допуснал съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно основание
обосновава отмяна на НП, доколкото е следвало за такъв явно и недвусмислено маловажен
случай на административно нарушение наказващият орган да не наложи наказание на
нарушителя, като само го предупреди писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Tова е така, защото правомощието му да
4
санкционира, като АНО включва и преценката му за маловажност на случая - виж
Тълкувателно решение № 53 от 11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНК. Както и
изложеното в Решение № 281 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 246 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 211 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
167 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Ако не се споделят горните съображения и се преценят по друг начин и чисто
формално събраните доказателства следва да се направи различен извод за формална
установеност на нарушението от обективна и субективна страна с оглед наличието на
неговите съставомерни признаци. Налице е било управление на процесното спряно от
движение МПС, от жалбоподателя, на посочените дата и час, като формално същото не е
било все още отразено в системата на МВР АИС-АНД като пуснато в движение след
сключване на застраховка „ГО“, а едва с подаването на писмено заявление от собственика на
13.03.2025 г. в ОДМВР-Кюстендил, след процесната проверка от 11.03.2025 г. Същият е бил
наясно с връчената му по-рано ЗППАМ и умишлено е предприел управлението на МПС без
да е подал предварително и след сключването на застраховка „ГО“ на 18.07.2023 г. ново
заявление за пускане на МПС в движение.
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и заявената претенция за разноски от адв. О., принципно в
полза на същия би могла да възникне възможността да се присъди адвокатско
възнаграждение определено от съда по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. Въпреки това в
представените по делото доказателства за твърдяната безплатна адвокатска помощ не се
съдържа изобщо позоваване на конкретна хипотеза, а още по-малко пък доказателства за
наличието на каквато и да е връзка на адвоката със страната, като негов близък, роднина или
пък колега юрист. Представен е по делото Договор от 21.10.2025г., в който се сочи
единствено основанието по чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв., като в жалбата или в депозираните от
адвоката молби изобщо не се конкретизира същото, а единствено се сочи, че е оказана
безплатна адвокатска защита и съдействие, без да се сочи, в коя хипотеза на цитираната
разпоредба е сторено това.
Както се приема от ВКС в Определение № 191 от 16.01.2024 г., по ч. гр. д.
№2447/2023 г. на ВКС, второ Г. О, ГК, само формалното позоваване на разпоредбата на чл.
38 от ЗАдв. не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и
получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено и
доказано (било в договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно
визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв., установяващо в коя именно категория лица по
т. 1-т. 3 на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. попада страната.
С оглед на това и съдът приема, че следва да остави искането за разноски без
5
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-5310-000115 от 21.03.2025 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на В. П. К., с адрес: гр. Д., ул."Ф" № **, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6