РЕШЕНИЕ
№ 1992
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110103552 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Е. Й., с ЕГН
********** и Д. Д. Й., с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.*** срещу „***“ ЕООД, с
ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***, с която са предявени субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че за всеки от ищците е погасена по давност
възможността за принудително изпълнение на ½ от вземания описани като 2510.67 лева
неолихвяема сума, 2487.59 лева главница, 20 лева присъдени разноски, представляващи част
от вземания за които на 07.04.2014г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника по
ч.гр.д.№ 4494/2014г. по описа на ВРС, а именно:
сумата от 12437.91 лв. /дванадесет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща незаплатена главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2014г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1424.57 лв. /хиляда четиристотин
двадесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща редовна лихва за
периода 05.10.2011г. до 16.10.2013г.; сумата от 3661.60 лв. /три хиляди шестстотин
шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода
05.12.2012г. до 03.04.2014г., дължими по сключен между страните Договор за банков кредит
№ *** г., Анекс № ***г., Анекс № *** г. и споразумение от *** г. към договора, сумата от
351.64 лв. /триста петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
сторени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищците чрез друг член на семейството узнали за покана за доброволно изпълнение
по изп.дело № 20208070400348, с която били уведомени, че с изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 4494/2014г. по описа на Варненски районен съд Р.Е. Д. лично, а заедно с Д. Д. Й. и
като наследник на Д.Д.Й. да заплатят следните суми: 2510.67 лева неолихвяема сума,
2487.59 лв. главница, ведно със законната лихва, която към него момент била 110.78 лева, 20
лева присъдени разноски, 44 лева разноски по изпълнителното дело, както таксата по т.26 от
1
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 516.38 лева. Общото
задължение по изпълнителното дело било в размер на 5689.42 лева.
Със същата покана ищците узнали, че взискател по делото е ответното дружество.
Д.Д.Й. починал на ***г. и оставил за свои наследници по закон преживялата
съпруга Р. Е. Й. и децата си Д. Д. Й., И.Д.Й. – М., М.Д. Й. и В.Д.Й.. Дъщерите на Д.Д.Й.
направили отказ от наследството му, поради което правен наследници се явявали само
ищците и те имали правен интерес да установят, че не дължат процесното вземане на
ответното дружество.
Ищците твърдят, че те лично или техния наследодател нямат задължения към
ответното дружество, не са имали договорни взаимоотношения с него и не са уведомявани
от техни кредитори за цедиране на вземания към „***“ ООД, съгласно изискванията на
чл.99, ал.4 ЗЗД.
От приложения към поканата изпълнителен лист било видно, че по ч.гр.д. №
4494/2014г. Д.Д.Й., с ЕГН **********, Р. Е.. Й., с ЕГН ********** и „***“ ЕООД са
осъдени да заплатят солидарно на „***“ ЕАД сумата от 12437.91 лв. /дванадесет хиляди
четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
незаплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.04.2014г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 1424.57 лв. /хиляда четиристотин двадесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща редовна лихва за периода 05.10.2011г. до 16.10.2013г.; сумата от
3661.60 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща наказателна лихва за периода 05.12.2012г. до 03.04.2014г., дължими по
сключен между страните Договор за банков кредит № *** г., Анекс № *** г., Анекс № *** г.
и споразумение от *** г. към договора, сумата от 351.64 лв. /триста петдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторени по заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса.
В образуваното изпълнително дело бил приложен договор за цесия между „***“ и
ответника от ***г. и списък на задълженията – Приложение 1А към договора за цесия. В
този списък срещу задълженото лице Д.Й. било посочено само от коя дата е договора с
банката, общата сума на кредита – 15000 лева и сумите, които са останали – главница
2603.11 лева, лихва към 26.11.2016г. 584.17 лева, законна лихва към 26.11.2016г, 1436.09,
разноски към 26.11.2016г. 441.75 лева, ЮКВ към 26.11.2016г. 456.62 лева и накрая общо
задължение 5521.74 лева, както и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 4494/2014г.
Ищците поддържат, че след издаване на изпълнителния лист на 07.04.2014г. е
изминал период по-продължителен от предвидения в чл.117, ал.2 ЗЗД 5-годишен период за
погасяване по давност на възможността за принудително изпълнение на процесните
вземания. Договорът за цесия имал действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено за
извършеното прехвърляне на длъжника от предишния кредитор. Ищците не били валидно
уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията към нов кредитор, правата на цесионера
да търси вземанията си от ищците не били консолидирани и били непротивопоставими на
длъжниците, спрямо които цесията имала действие от момента, в който прехвърлянето на
вземания е било съобщено от предишния кредитор – цедента. Всякакво уведомяване след
предявяване на иска и извършване на действия от ответника не можели да спрат или
прекъснат отдавна изтеклата погасителна давност на претендираното вземане, предмет на
посоченото изпълнително дело.
Ищците поддържат, че след 07.04.2014г. е погасена по давност възможността на
ответника да иска принудително изпълнение на процесните вземания и моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва оспорва исковите претенции като неоснователни.
Поддържа, че цесията има действие спрямо ищците. Възражение за нередовно
уведомяване можело да ползва ищците само при доказване, че са платили на предходния
кредитор, а такива доказателства не били ангажирани.
Срещу наследодателя на ищците било образувано предходно изпълнително дело,
прекратено поради настъпила перемпция.
Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно с предприемането
на отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие. Такива
2
действия били предприемани по изпълнителните дела и ипъляемото право и правото на
принудително изпълнение не били погасени, а ищците дължали процесните вземания.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователнии прави
искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените
по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.04.2014г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4494/2014г. по описа на
Районен съд гр. Варна, с който Д.Д.Й., с ЕГН **********, Р. Е. Й., с ЕГН ********** и „***
ЕООД, с ЕИК ********* са осъдени да заплатят солидарно на „***“ ЕАД, с ЕИК ***сумата
от 12437.91 лв. /дванадесет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2014г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1424.57 лв. /хиляда четиристотин
двадесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща редовна лихва за
периода 05.10.2011г. до 16.10.2013г.; сумата от 3661.60 лв. /три хиляди шестстотин
шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода
05.12.2012г. до 03.04.2014г., дължими по сключен между страните Договор за банков кредит
№*** г., Анекс № *** г., Анекс №*** г. и споразумение от *** г. към договора, сумата от
351.64 лв. /триста петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
сторени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса /л.79/.
По молба на „*** ЕАД от 12.05.2014г. е образувано изпълнително дело №
186/2014г. по описа на ЧСИ № *** срещу длъжниците Д.Д.Й., Р. Е. Й. и „***“ ЕООД за
вземанията, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4494/2014г. по описа на Варненски районен съд /л.77-78/.
На 26.05.2014г. съдебния изпълнител е разпоредил налагане на запор на банкова
сметка на длъжника Д. Д. Й. /л.118/.
Запорното съобщение е постъпило в съответната банка на 30.05.2014г., видно от
представено известие за доставяне, като в отговор съдебния изпълнител е уведомен, че
лицето Д.Д.Й. не е клиент на банката към тази дата /л.137 и 139/.
На 19.11.2018г. е постъпила молба от взискателя „***“ ЕАД, с която се прави
искане за извършване на справки от съдебния изпълнител, а при наличие на предпоставките
за перимиране на изпълнителното дело, то да бъде прекратено /л.143/.
С постановление от 29.11.2018г. съдебния изпълнител е констатирал, че последното
изпълнително действие по делото е извършено на 09.06.2014г. и изпълнитленото
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /л.144/.
На 13.03.2019г. е постъпила молба от „***“ ЕООД, с която уведомяват съдебния
изпълнител за сключен договор за цесия с „***“ ЕАД, с който са придобили вземанията, за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 186/2014г. по описа
на съдебния изпълнител /л.146/.
На 15.11.2019г. по молба от „***“ ЕООД е образувано изпълнително дело №
348/2020г. по описа на ЧСИ № *** но само срещу длъжника Д.Й. /л.1 от изп. дело/.
В молбата е направено искане за извършване на различни справки, както и за
насрочване на опис на секвистируеми движими вещи на длъжника.
При извършена справка от съдебния изпълнител е установено, че Д.Д.Й. е починал
/л.5 от изп. дело/.
От издадено на 16.04.2020г. удостоверение за наследници се установява, че Д.Д.Й. е
починал на 31.07.2015г. и призованите към наследяване лица са преживялата съпруга Р. Е.
Й. и децата му И.Д.Й. – М., М.Д.Й., В.Д.Й. и Д. Д. Й. /л.12-13 от изп. дело/.
Покана за доброволно изпълнение до всяко от призованите към наследяване лица е
връчена на 04.08.2020г. чрез И.Д.Й. – М.
С молби от 13.08.2020г. М.Д.Й., В.Д.Й. и И.Д.Й. – М. са уведомили съдебния
изпълнител, че са вписали в особената книга при Варненски районен съд отказ от
3
наследството, останало след смъртта на Д.Д.Й. /л.29-37 от изп. дело/.
На 17.08.2020г. длъжниците по изпълнителното дело са поискали от съдебния
изпълнител да прекрати изпълнително дело № 348/2020г. /л.38-39/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу
него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла
погасителна давност след 30.04.2014г. – датата на издаване на изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д. № 4494/2014г. по описа на ВРС в полза на праводателя на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането
само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От приобщените към делото копия от изп. дело № 186/2014г. и изп. дело №
348/2020г. по описа на ЧСИ № *** се установява, че след издаване на изпълнителния лист
на 30.04.2014г. единственото изпълнително действие извършено е налагане на запор на
банкова сметка на длъжника Д.Д.Й. на 30.05.2014г. (когато запорното съобщение е получено
от банката). Недоказани и опровергани от събраните по делото писмени доказателства
останаха твърденията на ответника за извършени изпълнителни действия по изп. дело №
186/2014г., с които е прекъсвана давността по отношение на процесните вземания.
По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента
на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната
съдба на тези действия. В случая, след прекъсване на давността на 30.05.2014г. не са
извършени нови изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което и
исковите претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
В полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 441.74 лева внесена
държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, че е погасена по давност възможността за
принудително изпълнение срещу Р. Е. Й., с ЕГН ********** и Д. Д. Й., с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр*** на ½ от вземания описани като 2510.67 лева неолихвяема сума,
2487.59 лева главница, 20 лева присъдени разноски, представляващи част от вземания за
които на 07.04.2014г. е издаден изпълнителен лист в полза на „*** ЕАД по ч.гр.д.№
4494/2014г. по описа на ВРС, а именно:
сумата от 12437.91 лв. /дванадесет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща незаплатена главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2014г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1424.57 лв. /хиляда четиристотин
двадесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща редовна лихва за
периода 05.10.2011г. до 16.10.2013г.; сумата от 3661.60 лв. /три хиляди шестстотин
шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода
05.12.2012г. до 03.04.2014г., дължими по сключен между страните Договор за банков кредит
№ *** г., Анекс № *** г., Анекс № *** г. и споразумение от *** г. към договора, сумата от
351.64 лв. /триста петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
сторени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса, на основание
чл.124, ал.1 във вр. с чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Е. Й., с ЕГН ********** и Д. Д. Й., с ЕГН ********** и двамата с адрес
гр.*** сумата от 441.74 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5