№ 2713
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110109698 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****“
ЕАД, peг. в Търговския регистър с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район „****", ул. „****" № 15, против В. Д. Д., Егн
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Варна, ж.к.“****“ № 130А, вх.5,
ет.8, ап.14 иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение,
с което бъде признато за установено по отношение на В. Д. Д., че дължи на
„****" ЕАД сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № **** от 31.10.2014 г. и
Договор за покупко-продажба на вземания от 17.03.2017 г., сумата от 1602.60
лв./хиляда шестстотин и два лева и 60 ст./, представляваща лихва за забава, за
периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.10.2023 год.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№ 6565/26.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 13854/2023г. на ВРС-49-ти състав.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-
деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
1
твърдения: Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2014 г. между „****" ЕАД,
ЕИК:**** (универсален правоприемник „****" АД при форма на
преобразуване вливане с номер на вписване **** в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията) и В. Д. Д.е сключен Договор за потребителски
кредит с номер ****, въз основа на който между страните възниква
облигационно правна връзка.
Твърди се, че по силата на Договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5000,00 лева, а
последният се задължава да ползва кредита съобразно договореното и да го
върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Уговорено било
кредитът да се издължава с месечни анюитетни погасителни вноски,
включващи главница и лихва, посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора. Твърди се, че страните са договорили, че
кредитът ще се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от
сбора на референтен лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 3,40 % и надбавка от 6,50 %, т.е. лихвеният процент към датата на
сключване на договора е в размер от 9,90 %. В чл. 15 са посочени начина на
начисляване на лихвата и условията за нейната промяна. В чл. 6.2. е посочен
годишния лихвен процент по просрочен дълг. В чл. 8 и чл. 9 от договора са
посочени ГПР в размер на 11,67 % и общата дължима сума по кредита - 6
494,36 лева. В чл. 15.4.1. е посочено как е формиран ГПР, а в чл. 15.4.2. -
какво включва общата дължима сума и какво е изключено от нея.
Твърди се, че е следвало кредитът да се издължава с 60 месечни
погасителни вноски, съгласно условията, съдържащи се в чл. 16 от договора и
погасителен план — неразделна част от договора, който съдържа размера,
броя и датите на плащане на погасителните вноски.
Твърди се, че кредитът е предоставен по програма „Адванс”, като в чл.
23 са посочени специалните условия, относими към посочената програма на
банката.
Твърди се, че кредиторът „****” ЕАД е изпълнил своето задължение и е
отпуснал кредитът, който е усвоен от кредитополучателя, по посочения в
договора начин, но кредитополучателят - ответник в настоящото
производство, не изпълнил своите задължения по договора за кредит и не
извършил дължимите плащания, като е изпаднал в забава спрямо кредитора.
2
Твърди се, че падежът на първата просрочена погасителна вноска е настъпил
на 10.01.2015г., като считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава.
Твърди се, че въпреки изпадането на длъжника в забава още на 11.01.2015 г.,
кредиторът не се е възползвал от правото си да обяви предсрочна изискуемост
на вземането си. Твърди се, че крайния срок за изпълнение на договора за
кредит е настъпил на 03.11.2019 г., с което става изискуем цЕ.ят неизплатен
остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със
законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за
забава за периода преди подаване на заявлението, в общ размер на 1602,60
лева, която е начислена върху падежирала, непогасена в срок и просрочена
към съответния момент главница за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023г.
Твърди се, че на 17.03.2017 г. между „****" ЕАД, ЕИК: **** в
качеството му на цедент и „****" ЕАД ЕИК **** в качеството му на цесионер
е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който
цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани
в Приложение № 1. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията,
претендирани в настоящото производство, става доверителят ми. Това
обстоятелство е видно от приложените като писмени доказателства Договор
за прехвърляне на парични вземания, ведно с Приложение № 1.
Твърди се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
„****" ЕАД упълномощава цесионера „****" ЕАД да уведоми В. Д. Д., за
прехвърлянето на вземанията спрямо него, като чрез препоръчана пратка на
„****" ЕАД до ответника е изпратено уведомление за цесия до адреса посочен
в договора за кредит. Отправя се молба съдът да връчи при размяната на
книжата по чл. 131 ГПК на насрещната спряна уведомление по реда на чл. 99
ЗЗД, изготвено от доверителя ми в качеството му на пълномощник на цедента,
като датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията
на ответника ще бъде най-късния момент, в който същия ще бъде уведомен за
цесията.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения, ищцовото дружество, в качеството си на
цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и
3
подава заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д.
№13854/2023г. по описа на PC– Варна и е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително
решение по предявената искова претенция.
Ответникът В. Д. Д., чрез назначения му особен представител в срока по
чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител. Оспорва иска като неоснователен, недоказан и
необоснован, поради което моли същия да бъде оставен без уважение. Приема,
че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че
кредитополучателят е получил и усвоил процесната сума, предоставена му по
Договор за потребителски кредит от 31.10.2014г. Оспорва се активната
процесуална легитимация на ищцовото дружество. Твърди се, че ответника не
е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, не му е връчено
уведомлението и няма негов подпис върху документа. Релевират се доводи за
наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, както и за
погасяване на вземането, поради изтичане на предвидената в закона давност.
Оспорва се и размера на исковата претенция.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не
се представлява. С молба от 04.07.2025 г. поддържа сезиралата съда искова
молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. Е. Ж., чрез която поддържа писмения отговор и
пледира предявените искове да бъда отхвърлени.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предЕ. на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 13854 по описа за 2023 г. на РС-
Варна, ГО, 49-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет
на исковата молба, срещу която в срок е постило възражение по чл. 414 от
ГПК.
4
Видно от представения Договор за потребителски кредит, обезпечен със
залог на вземане от 31.10.2014 г., сключен между „****“ АД и ответника,
кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на
ответника в размер от 5000.00 лева.
Уговорено е връщането на заетата сума да бъде разсрочено във времето
за срок от 60 месеца посредством месечни анюитетни погасителни вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Констатира с е още,
че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя
възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената
възнаградителна лихва, която е равна на сбора на референтния лихвен
процент за кредити в национална на Банката валута, плюс надбавка в размер
на 6.50%, като към датата на сключване на договора, УС на Банката е
опредЕ.л референтния лихвен процент за кредити в национална валута в
размер на 3.40% годишно. Към датата на подписване на договора ГПР възлиза
на 11.67 %. Регламентирано е, че общата дължима от ответника сума по
кредита - 6 494,36 лева.
Видно е от ангажирания погасителен план от 03.11.2014 г., че падежът
на последната погасителна вноска е на 03.11.2019 г.
Приет е Договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017 г.,
сключен между „****“ ЕАД като цедент и „****“ ЕАД като цесионер, както и
Приложение № 1 от 17.03.2017 г. към процесния рамков договор за цедиране
на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като
на л. 49 фигурира ответникът В. Д. Д.. От представеното потвърждение се
констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно
правоприемство.
Представено е и пълномощно, от което се установява, че цедентът е
овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия
титуляр на вземананията.
По делото са ангажирани и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
адресирано до В. Д. Д., както и обратни разписки, от които обаче не може да
се констатира датата на връчването им.
От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че
съгласно Договор за потребителски кредит №**** от 03.11.2014г.
договореният размер и усвоена сума, която е предоставена на
5
кредитополучателя е в размер на 5 000 лв. Със сумата от 5000 лв. на
03.11.2014г. е заверена посочената в т.5 от Договора банкова сметка с
IBAN:BG**** /с нов IBAN:BG**** след вливането на „****“ ЕАД в „****“
АД, съгл. представена справка от „****“ АД за съответствие на стар и нов
IBAN/ с титуляр В. Д. Д.. Основанието за операцията е „**** УСВОЯВАНЕ
НА“. От предоставената информация от “****” ЕАД и „****“ ЕАД /с
универсален правоприемник „****“АД/, за извършените плащания от
кредитополучателя е видно, че за погасяване на месечните вноски и
задължения по Договор за потребителски кредит №**** от 03.11.2014г., са
постъпили суми в общ размер на 15.48 лв., от които:-15.48 лв. към „****“
ЕАД; -0 лв. към “****” ЕАД. Горепосочената сума в размер на 15.48 лева,
представлява остатък след разпореждане със средствата от предоставения
кредит в размер на 5000 лв. Със сумата е погасена договорна лихва от първата
вноска по кредита с падеж 25.11.2014 г. По данни от “****” ЕАД, за периода
след като същите са станали кредитор на длъжника В. Д., по силата на
сключен между тях и „****“ ЕАД на 17.03.2017 г. договор за прехвърляне на
парични вземания, до днешна дата, не са постъпвали суми за погасяване на
задълженията на длъжника. От така представената информация е видно, че по
усвоената по договора за кредит главница в размер на 5000 лв., няма
извършвани погасявания. Остатъкът на непогасената главница за процесния
период е в размер на 5000 лв. От направените изчисления за размера на
начислената лихва за забава / в размер на законната лихва/ върху дължимата
главница в размер на 5000 лв., представени в горната таблица, е видно че за
периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г. вкл., дължимата лихва за забава е в
размер на 1 602.55 лв. Изчисленията на законната лихва са извършени при
годишна стойност на лихвения процент, по периоди както следва: За периода
от 11.10.2020 г. до 31.12.2022 г. вкл. - 10%; За периода от 01.01.2023г. до
30.06.2023 г. вкл.- 11.42%.; За периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г. вкл. -
13.12%.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
която е връчена на ответника при условията на чл.47 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения едномесечен срок е
6
предявил искове за установяване на вземанията си, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на договорната отговорност на ответника: съществуването на
твърдяното вземане в нейна полза по основание /в т.ч. валиден договор за
цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума;
валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение,
изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж,
респективно факта на осъществяване на всички предпоставки за предсрочна
изискуемост на кредита; факта и момента на уведомяването на длъжника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата
изискуемост на претендираната сума и нейния размер. Следва също да докаже
сключването на договор за цесия с предмет исковите вземания, за който
договор длъжникът е уведомен и за които е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а
при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В
тежест на ответника е и да докаже всички свои перемпторни и дилаторни
възражения.
От приобщения договор се установява по несъмнен начин, че между
ответника и праводателя на ищеца е учредено облигационно правоотношение
с предмет отпускане на потребителски кредит в размер от 5000.00 лева.
Процесният договор не е сключен в противоречие с материално правните
норми, обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9-12 от ЗПК. Видно от
съдържанието на договора и ОУ към него същият съдържа информация
досежно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; за методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а; за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
7
кредит; за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, както и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, с оглед
уговорката за плаващ лихвен процент; информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Ето защо съдът намира договора за
кредит за валиден по смисъла на ЗПК.
От експертното заключение, което съдът кредитира, като компетентно
изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, и банковите
документи по несъмнен начин се констатира и изправността на праводателя на
ищеца досежно кредита, предоставен за потребителски цЕ., а именно същият в
изпълнение на поетото договорно задължение е предоставил на ответника
заетата сума в размер от 5000 лева.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени
съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват
основен предмет на договора, със законовите изисквания.
Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на
потребителя се свързват със задължението за събиране на такси за непоискани
услуги /за усвояване или управление на кредита/ и позволяващи промени в
разходите за кредитиране без предварително оповестени критерии. В
конкретния случай страните не са договорили такива такси.
От приобщените писмени документи се устаноява по несъмнен начин,
че по силата на договора за цесия от 17.03.2017 г. първоначалният кредитор е
прехвърлил вземанията си спрямо ответника на ищеца. Възраженията за
недействителност са несъстоятелни, доколкото договорът за цесия не страда
от пороците нормативно регламентирани в разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Към
исковата молба ищецът е приложил уведомление за цесия, като с връчване на
препис от сезиращата съда молба на процесуалния представител на ответника,
ведно с приложенията към нея, същият се счита за уведомен за настъпилото
във времето правоприемство, който факт следва да бъде отчетен от съда по
арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази насока е и последователната каузална
8
практика на ВКС, обективирана в множество решения, които съдът не намира
за нужно да цитира. Освен това не са налице доказателства, или твърдения за
извършени от ответника погашения към първоначалния кредитор, след
сключване на договора за цесия.
Видно от експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, неоспорено от страните,
остатъкът от реално заетата сума в размер от 5000 лева, при отчитане на
сторените от ответника доброволни плащания, възлиза на 15.48 лева, като
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва върху непогасения
отстатък от главницата, начислено в периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г.
възлиза на 1602.55 лева.
Крайният извод на съда е за доказаност на предявените искове както по
основание, така и по размер, което обуславя разглеждането по същество на
инвокираното в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК материално правно
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 г., постановено на 21.11.2024
г. от ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да
тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските
от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от
предсрочната изискуемост. В мотивите на цитираното ТР е посочено, че
срокът за главницата е общият 5-годишен, доколкото разсрочването на
вземането на анюитетни погасителни вноски, не превръща плащанията в
периодични по смисъла на според ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно е от подписания на 03.11.2014 г. погасителен план към договора
за кредит от 03.11.2014 г., че последната вноска е падежирала на 03.11.2019 г.
Давността, съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, се прекъсва с предявяване на
иск. В конкретния случай съгласно правилото на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от
ГПК, специалните положителни установителни искове се считат за предявени
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а именно
25.10.2023 год. Т.е., на тази дата е прекъсната и погасителната давност, от
което следва, че всички вземания с настъпил падеж преди 25.10.2018 г. са
9
покрити от погасителния давностен срок или единствено дължимите
анюитетни погасителни вноски са тези с номера от 48 до 61-ва, включително.
В заключение съдът достига до извод за частична основателност на
възражението за изтекла погасителна давност, което обуславя уважаването на
иска за главница до сумата в размер на 1375.32 лева. Искът за разликата над
1375,32 лева до предявения размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане до
непогасения по давност размер, обуславя дължимостта и на акцесорното за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което също е покрито от
краткия 3-годишен давностен срок по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД. За периода
преди 25.10.2020 г. вземанията са погасени по давност.
Дължимата мораторна лихва, начислена за периода от 25.10.2020 г. до
11.10.2023 г. /чл. 6, ал. 2 от ГПК/ върху главницата от 1375.72 лева възлиза на
435.47 лева, съгласно калкулатора за изчисляване на лихви от официалната
/https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/, интернет страница на
НАП, което обуславя уважаването на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до
този размер и отхвърлянето му за разликата до 1602.60 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените съдебно деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете, чийто общ размер възлиза на 549.16
лева, включваща и съдебно-деловодните разноски, сторени в хода на
заповедното производство по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът не е реализирал разноски.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, в отношенията между страните, че В. Д. Д., ЕГН:**********, с постоянен
и настоящ адрес: гр.Варна, ж.к.“****“ № 130А, вх.5, ет.8, ап.14 дължи на
„****” ЕАД, ЕИК ****, сумите, както следва:- 1375.72 лева, представляваща
10
дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ****
от 31.10.2014 г., сключен между В. Д. Д. и „Стопанска и инвестиционна
банка“ АД (****), ЕИК **** (универсален правоприемник „****“ АД),
вземането по който е прехвърлено на „****” ЕАД по силата на Договор за
цесия от 17.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред
съда – 25.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението;-сумата от
435.47 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.10.2020 г. до
11.10.2023 г., за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед №
6565/26.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 13854/2023г. на ВРС-49-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
от „****” ЕАД, ЕИК **** против В. Д. Д., ЕГН:********** първоначално
обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва:- 3624,68 лева, представляваща разликата над
присъдената сума в размер на 1375,72 лева до претендираната сума от 5000 -
невърната главница по Договор за потребителски кредит № **** от 31.10.2014
г., сключен между В. Д. Д. и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД (****),
ЕИК **** (универсален правоприемник „****“ АД), вземането по който е
прехвърлено на „****” ЕАД по силата на Договор за цесия от 17.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда – 25.10.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението;- сумата от 1167.13 лева,
представляваща разликата над присъдената сума от 435.47 лева до
претендираната сума от 1602,60 лева - лихва за забава за периода от 11.10.2020
г. до 11.10.2023 г., за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед №
6565/26.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 13854/2023г. на ВРС-49-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Д. Д., ЕГН:**********
да заплати в полза на „****” ЕАД, ЕИК ****, сумата в общ размер на 549.16
лева, представляваща сторени по исковото и заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
11
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12