РЕШЕНИЕ
№ 1471
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110110562 по описа за 2021 година
Предявен е от П. Д. Т. срещу «Мухтаров» ООД иск с правно основание чл. 222, ал.3
КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца за сумата от 1904 лева,
претеднирана като обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба -19.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба, ищецът твърди, че е работил при ответника по валидно трудово
правоотношение възникнало по трудов договор № 452/15.05.2019г. на длъжността
„заварчик” при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 850 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. ТПО е
прекратено считано от 07.05.2020г. по взаимно съгласие на страните. Към датата на
прекратяване ищецът е продобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Навежда
се, че последно е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 952 лева. С оглед
времето, през което е работил за ответния работодател претендира обещетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за два месеца. Въпреки отправените покани за
заплащане на претендираното обезщетение, ответното дружество не е предприело
изпълнение. Въз основа на изложеното претендира за уважване на иска и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който оспорва
иска. Поддържа, че към датата на прекатяване на ТПО работодателят не е уведомен, че
ищецът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Покана за доброволно
изпълнение работодателят е получил едва на 23.06.2021г. След поканата сумата е преведена
на ответника. Настоява, че страната не е станала повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си по спора.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното ото фактическа и правна
страна:
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК постановява, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като
обезщетението може да се изплаща само веднъж. Следователно фактическият състав, който
се поражда за служителя правото на обезщетение - гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ
включва следните елементи - прекратяване на трудовото правоотношение, придобито право
на пенсия за осигурител стаж и възраст и отработени определен брой години при същия
работодател.
В случая няма спор относно наличието на валидно трудово правооношение между
страните по трудов договор ор 15.05.2019г. Не е спорно и, че трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 07.05.2021г., като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е имал необходимия осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Следователно по делото са установени материалноправните предпоставки, от които
за ищеца възниква правото на гратификационно обезщетение.
Същевременно в първото по делото съдебно заседание между страните е обявено за
безспорно, че претендираното обезщетение е заплатено на служителя на 22.07.2021г. Това
обстоятеслство се установява и от приложеното на л. 31 от делото потвърждение за
плащане, видно от което в полза на ищеца е преведена сумата от 1904,00 лева на
22.07.2021г.
Извършеното в хода на исковия процес плащане, следва да се съобрази от съда, като
погасяващ спорното материално право факт на осн чл. 235, ал. 3 ГПК. По тези съображения
следва да се счете, че процесното вземане е погасено чрез плащане и исковата претенция да
се отхвърли.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Цитираната
разпоредба изисква наличието в комулативност на двете предпоставки, за да може
разноските да се възложат в тежест на ищцовата страна. Поводът за завеждане на делото
представлява извънсъдебно оспорване на дълга, което се проява чрез отказ за заплащане на
изискуемо задължение
В случая предмет на иска е обезщетение, което възниква при прекратяване на
трудовото правоотношение с лице, което е работило при работодателя в изискуемия от
закона период. За възникване на правото на гратификация не необходимо служителят да е
упражнил правото си на пенсия, а е нужно само такова право на пенсия само да е
възникнало.
Следователно задължението за заплащане на процесното обезщетение възниква и
става изискуемо с настъпване на горните предпоставки- прекратяване на ТПО на лице,
което е придобило право на пенсия. Изискуемоста не се предпоставя от изпращането на
покана до длъжника. Подобно изискване не е въведеното от закона. Рабодателят, който
2
съхранява трудовото досие на служителя е в известност за всички факти, от които възниква
задължението му за гратификация. Като не го е изплатил на падежа, който съвпада с датата
на прекратяване на ТПО, работодателят е станал повод за завеждане на делото.
Дори и да не се сподели горния извод и съответно да се приеме, че е необходима
покана, следва да се съобрази, че такава е изпратена. Видното заявление на л. 8 от делото
ищецът П.Д. е поканил ответното дружество да му заплати дължимото гратификационно
обезщетение в посочен от кредитора 7 дневен срок и по конкретно посочена банкова сметка.
Видно от известието за доставяне (л. 9 от делото) поканата е получена от ответника на
15.06.2021г. Вместо да предприеме изпълнение работодателят е отправил насрещана покана
за получаване на сумата в офис на дружеството. Процесното задължение, обаче е носимо
съгл. чл. 68, б“а“ от ЗЗД и след като работодателят е разполагал всички възможности да
изпълни, не може да се приеме, че е налице забава на кредитора.
По изложените съображения съдът приема, че разноските следва да се възложат в
тежест на ответника по агр. от чл. 78,а л. 2 от ГПК, който с поведението си е станал повод за
завеждане на делото.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски за адв. възнаграждение
в размер на 400 лева съобразно представения договор за правна помощ и сумата от 76,18
лева- държавна такса по делото, на осн. чл. 78,ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Т., ЕГН ********** срещу «Мухтаров» ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Планов поземлени имот № 92 Б.А.
№ 92А иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ за осъждане на ответното дружество за
сумата от 1904 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -19.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА «Мухтаров» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Планов поземлени имот № 92 Б.А. № 92А ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Т., ЕГН
********** сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78,ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА «Мухтаров» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Планов поземлени имот № 92 Б.А. № 92А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 76,18 лева, предсталяваща
разноски за държавна такса, на осн.чл. 78, ал.6 вр. ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3