РЕШЕНИЕ
№ 1069
гр. Пловдив, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300501448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***** чрез юрисконсулт Б. М. против решение №
960/05.03.2025г., постановено по гр. д. № 3139 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив,
XXI гр. с., с което се осъжда „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***** да плати на Я. И.
Я., ЕГН **********, следните суми: 100 лева – частично дължима остатъчна стойност на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л. а. „Хонда ХР-В“, с ДК № *****,
настъпили вследствие на пътно-транспорнто произшествие, реализирано на 13.12.2023г. в
гр. ****, по вина на водач на МПС, с ДК № *****, застрахован в ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 20.02.2024г. до окончателното погасяване,
както и общо 730 лева – разноски за първоинстанционното производство.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
необосновано.Оспорва се извода на районния съд, че водача на МПС м. „Опел“ с рег. №
***** носи изключителна вина за настъпването на ПТП-то.Решението било неправилно и в
частта относно изчисления размер на застрахователното обезщетение.Не били налице и
категорични доказателства за причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
1
вредите, както и относно механизма на настъпването им.Нарушен бил и принципа за
справедливо обезщетяване на вредите, тъй като отговорността била ангажирана в размер
над действително причиненото увреждане.Налице било и нарушение на процесуалния закон,
тъй като решаващия съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства и не взел
предвид наведените от ответника възражения.Моли се за отмяна на оспорваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове, вкл. в частта за
разноските.При условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на
застрахователното обезщетение, като същият бъде съобразен с доказаната прекомерност на
същото, ведно с произтичащите от това последици по отношение на
разноските.Претендират се разноски за двете инстанции.
С писмения отговор на въззивната жалба се изразява становище, че същата е
допустима, но по същество неоснователна.Моли се решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно по подробно изложени съображения, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна –
ищец в първоинстанционното производство, откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Предмет на делото е пряк иск на увреденото лице срещу застраховател с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в 100
лева, представляващи частичен иск от остатъка в размер на 1690, 01 лева застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна
дясна врата и заден десен панел на лек автомобил марка „Хонда ХР-В“, с рег. № *****,
причинени в резултат на реализирано на 13.12.2023г. ПТП в гр. **** по вина на водача на
лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № *****, застрахован по договор за „гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 13.12.2023г. около 14, 00
ч. в гр. ****, ул. „*****, собственият на ищеца лек автомобил марка „Хонда ХР-В“, с рег. №
*****, бил блъснат от лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № *****, управляван от Д.
С. А..Автомобилът на последния бил паркиран успоредно до неговия от дясната му страна,
като инцидента настъпил при излизане от паркомястото.Лекия автомобил на виновния водач
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, със срок
на действие 28.01.2023г. – 28.01.2024г., която полица била в сила и към датата на ПТП-то.На
14.12.2024г. ищецът уведомил застрахователя на другия автомобил за настъпилото
застрахователно събитие, в резултат на което бил извършен оглед на увредения автомобил,
изготвен снимков материал и съставен опис – заключение на щетите № 0801-008542/2023-
01.Като увредени детайли били отбелязани: предна дясна врата, задна дясна врата и заден
десен панел.Като застрахователно обезщетение била изплатена сумата от 209, 99 лева, която
2
не покривала щетите.След направено проучване ищецът счита, че за възстановяване на
автомобила е необходима сумата от 1900 лева, което пораждало правния му интерес от
предявяване на иска.
С писмения отговор на ответника искът се оспорва изцяло като неоснователен по
основание и размер.Оспорено е настъпването на произшествие, за което изключителна вина
да има водача на застрахования автомобил.Оспорват се и обстоятелствата, при които се
твърди да е настъпило ПТП-то, както и отразените такива в съставения констативен
протокол.Твърди се, че ищецът е паркирал автомобила си неправилно на забранено за това
място, с което е затруднил останалите участници в движението и по този начин е
съпричинил ПТП-то.Оспорен е и размера на вредите, тъй като не всички щети, описани от
ищеца, се намирали в причинно-следствена връзка с процесния удар.
По делото не е спорно, а и от приложеното свидетелство за регистрация се
установява, че ищецът е собственик на увредения автомобил.
В съставения двустранен констативен протокол за настъпило пътнотранспортно
произшествие на 13.12.2023г. е отразено, че същото е настъпило при потегляне на
увреждащия автомобил, като е начертана и скица на пътната обстановка.Водача на лек
автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***** - Д. С. А., е подписал протокола с
отбелязване, че не е употребил алкохол и признава вината си за ПТП-то. В графа „Видими
щети на превозното средство“, е отбелязано: задна дясна врата. Същите видими щети са
описани и в предявената претенция пред застрахователя.
В съставения опис-заключение от застрахователя като увредени части са изброени:
предна дясна врата, задна дясна врата и панел купе, заден десен.
Водачът Д. С. А. е разпитан по делегация като свидетел в първоинстанционното
производство. Същият е депозирал показания, че е паркирал собствения си автомобил, за да
влезе в магазин.Впоследствие при излизане от паркомястото закачил колата, която била
паркирана от лявата му страна.Произшествието е станало в сухо време, в светлата част на
денонощието, при излизане с начална скорост на заден ход и завиване на волана на дясно. В
участъка на ПТП-то имало само паркоместа. В момента на удара водача на другия автомобил
не е бил на местопроизшествието. За случая свидетелят не уведомил полицията.Ударът
настъпил в задна дясна врата на увредения и преден ляв калник на неговия автомобил.След
инцидента свидетелят слязъл, за да огледа автомобилите.Установил, че по неговата кола
няма щети, но задната дясна врата на другата кола била видимо одраскана и имало останало
от неговата боя. Свързал се първо със собственика на увредения автомобил, след което
уведомили неговия застраховател и след дадени указания отишли там и подписали
двустранен протокол.
В първоинстнационното производство е прието заключение на съдебна авто-
техническа експертиза, съгласно което механизмът за настъпване на ПТП-то кореспондира с
отразения в протокола за ПТП – на 13.12.2023г. около 14, 00 ч. автомобилът, управляван от
ищеца, е бил паркиран в гр. **** на ул. „*****, като водачът на лек автомобил марка „Опел
3
Астра“, с рег. № *****, паркиран успоредно от дясната страна, при излизане от паркомястото
на заден ход със завой на дясно, удря с предна лява част лекия автомобил м. „Хонда ХР-В“ в
дясната страна.В резултат на това била увредена повърхността на предната врата, задната
врата и заден панел на автомобила, собственост на ищеца. Стойността на ремонта за
възстановяване на повредите, вкл. нови детайли, консумативи и труд, била 805, 86 лева.
Вещото лице приема, че при механизма на произшествието, за който има данни по делото, а
именно страничен приплъзващ удар в дясната страна на автомобила, от техническа гледна
точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен.
Произшествието настъпило в гр. ****, на ул. „*****. Лекия автомобил м. „Хонда ХР-В“ е
бил паркиран, а лекия автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***** се е движел на заден
ход със скорост 3-4 km/h по данни на водача му. Дължината на пълния спирачен път (опасна
зона) при движение на автомобил със скорост 0 km/h е била 0 m. Платното за движение има
настилка паваж, която е била суха. Няма данни за пътни знаци за ограничение на скоростта.
Причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на
лекия автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ***** при маневра – завой на дясно, не е
осигурил безопасна дистанция до паркирания от ляво на него лек автомобил м. „Хонда ХР-
В“. Водачът на последния не е имал възможност да избегне произшествието.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че е взел предвид цените на час, при които
работят сервизи, различни от официалния.Тъй като увредения автомобил е на 20 години и
осем месеца, не е било необходимо ремонта да се извършва в официалния сервиз, където
приоритетно обслужвали автомобили, които са в гаранция.Нормо-часовете за ремонта на
отделните детайли се определяли от производителя и се изчислявали по програмата
„Аудатекс“.Количеството боя за ремонта също се определяло от производителя, спрямо
площта на всеки детайл.
Относно заключението на авто-техническата експертиза в първоинстанционното
производство застрахователното дружество-ответник, не е възразило по приемането й, като
в писмена молба с вх. № 107124/21.10.2024г., депозирана преди изслушването на вещото
лице в съдебно заседание, изразява становище, че в заключението са изследвани правилно и
коректно средните пазарни стойности на цените за ремонта на процесното МПС и е
изложен експертен анализ, отговарящ напълно на средните цени на пазара.
При постановяване на оспорваното решение районният съд е взел предвид
извънпроцесуалното поведение на застрахователя и извършеното частично плащане,
обуславящо признание на претенцията. Решаващия съд е анализирал и събраните по делото
доказателства, включително съставения констативен протокол за ПТП, неоспорен от
ответника. Въз основа на данните по делото, кредитирайки и заключението на авто-
техническата експертиза, районният съд е приел, че водачът на увреденото МПС, не е имал
техническа възможност да избегне произшествието и няма данни да е нарушил предписани
правила за движение по пътищата.Поради това възражението за съпричиняване е счетено за
неоснователно.Съдът е кредитирал заключението на вещото лице досежно стойността на
щетите, позовавайки се на трайната съдебна практика. С оглед на това е уважил иска до
4
претендирания размер.
Горните изводи се споделят и от настоящия състав на съда, тъй като кореспондират
изцяло със събраните по делото доказателства.Вината на водача на „Опел Астра“, с рег. №
***** и механизма на увреждането, се установяват от съставения констативен протокол,
подписан от двамата водачи и от показанията на св. А., депозирани в първоинстанционното
производство, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват.От заключението на
вещото лице, което и настоящия състав кредитира като компетентно и обосновано
изготвено, кореспондиращо напълно с останалите доказателства по делото, се установява и
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните при
уведомяването на застрахователя щети по автомобила, които не са оспорени в хода на
образуваната преписка по щета, а възражение в тази насока се прави едва с писмения
отговор по чл. 131 от ГПК в съдебното производство.Относно вида и размера на
имуществените щети по увредения автомобил също правилно е кредитирано заключението
на вещото лице, като същото не е било оспорено от ответната страна при приемането му, а
напротив, изразено е становище, че са изследвани правилно и коректно средните пазарни
стойности на цените за ремонта на процесното МПС. Видно е от заключението, че са
оценени вложения труд и материали - бия, тъй като ремонта касае боядисване на увредените
части.С оглед на това районният съд правилно е взел предвид възстановителната стойност
на застрахованото имущество.Относно възражението за съпричиняване изводът на районния
съд също е правилен, тъй като кореспондира с фактическите изводи, базирани на
доказателствата по делото.Обосновано е посочено, че тежестта на доказване в тази насока се
носи от страната, която релевира възражението.При положение, че не са ангажирани
доказателства за допуснато нарушение на ЗДвП от страна на ищеца, оплакването му пред
настоящата инстанция се явява неоснователно.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на
районния съд правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва
да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 480 лева.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 960/05.03.2025г., постановено по гр. д. № 3139 по описа
за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXI гр. с.
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М., да заплати на Я. И. Я., ЕГН
********** от гр. *****, направените разноски за въззивното производство в размер на 480
лева.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6