Определение по адм. дело №430/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 10838
Дата: 5 декември 2025 г.
Съдия: Диана Ганева
Дело: 20257040700430
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10838

Бургас, 05.12.2025 г.

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДИАНА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20257040700430 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. счл. 39 ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Д. Г. С. от [населено място], [жк], [улица], с [ЕГН] от [населено място], чрез адв.Н. Р., против мълчалив отказ на „Вива кредит“ АД, [ЕИК], за предоставяне копие на сключения между страните договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи.

В жалбата се твърди, че с искане от 01.02.2025 г. от ответното дружество е поискано предоставяне на цитираните по-горе документи, а именно копие от договор за кредит, ведно със съпътстващите го документи, като към датата на изготвяне и депозиране на жалбата – 11.03.2025 г. – администраторът на данни не е предоставил никаква информация. Моли съда да отмени отказа и да присъди направените по делото разноски. В допълнително становище жалбоподателката излага идентични възражения и искания.

Ответникът по оспорването изразява становище, че жалбата е недопустима. Посочва, че адв. Р. е подал искане до „Вива Кредит“ АД за предоставяне на договор между дружеството и неговата доверителка чрез изпращане на електронно съобщение от своя имейл адрес ([електронна поща]) на дата 01.02.2025 г. до имейл адрес [електронна поща]. Заявява, че при извършена вътрешна проверка за изпратени имейли от [електронна поща]. от дата 01.02.2025 г. дружеството е установило, че не е получавало такъв имейл на тази дата от този имейл адрес. В тази връзка към становището са представени доказателства. В допълнително становище посочва, че правилния имейл за искания по Регламент (ЕС) 2016/679, обявен от дружеството, е [електронна поща]. Информацията за това била поместена в уеб страницата в „Политика за поверителност“. Посочва, че официалния канал за подаване на искания по GDPR е [електронна поща] или чрез поща или куриерска фирма на адреса на дружеството. Изрично отбелязва, че имейлът [електронна поща] не е сред официално обявените канали за това. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно списък на разноските, представен със становището от 15.10.2025 г. (л.42-43).

Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата, становището на ответника и приложените по делото доказателства, намира, че жалбата, с която е сезиран е недопустима, поради липсата на годен за оспорване акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Съображенията за това са следните:

В нормата на чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В ал. 2 на същата норма е предвидено, че заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация.

Съгласно чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, като при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното (чл.37в ал. 2 от ЗЗЛД).

Не е спорно по делото, че между страните /жалбоподателя и ответното дружество/ е сключен договор за потребителски кредит, по който Д. С. е кредитополучател. Дружеството обработва личните данни на физическото лице, по повод сключване на договора и неговото изпълнение, съответно има качеството на администратор на лични данни, за което също липсва какъвто и да е спор. В този смисъл, не са наведени твърдения за липса на правно основание да се обработват данните, съответно за наличие на злоупотреба с тяхното наличие в информационните масиви на дружеството- ответник. Не се и твърди да е отпаднало основанието за обработката, доколкото липсват твърдения за приключено правоотношение по договора за потребителски кредит.

Страните спорят само относно заявено ли е от Д. С. на 01.02.2025 г. до „Вива кредит“ АД искане по чл. 37б от ЗЗЛД, достигнало ли е то до знанието на администратора на лични данни и налице ли е задължение, при така подадената по електронната поща молба, ответникът да изпраща поисканата документация.

Предвид събрания по делото доказателствен материал и в частност приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено, че на 01.02.2025 г. от имейл: [електронна поща] до имейл: [електронна поща] е достигнало електронно съобщение със съдържание, с което Д. Г. С. е поискала от „Вива кредит“ АД като администратор на лични данни, да предостави й копие от сключен между страните договор за кредит, по силата на който дружеството е предоставило заем, ведно с всички съпътстващи договора документи (л.4).

Съгласно чл. 12 § 3 и § 4 от Регламент /ЕС/2-16/679 на Европейският парламент и на Съвета / ОРЗД/, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. В случая тази хипотеза не е налице. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. ОРЗД се прилага пряко в държавите членки от 25.05.2018 г и е задължителен в своята цялост. Правото на субекта на личните данни на достъп до личните му данни е право с директен ефект и позоваването на националния закон относно срок за упражняването му, чрез изпълнение на задълженията на администратора да предостави поисканата информация, включително носителите на личните данни, е неотносимо. Срокът е този, който чл. 12 § 3 от ОРЗД определя и този срок към датата на подаване на сезиращата съда жалба - 11.03.2025 г. е изтекъл.

По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, мълчалив отказ е налице при бездействие на административен орган, който има нормативно установено задължение да се произнесе по отправено до него искане, но не упражни компетентността си в предвидения срок. За да се приеме, че мълчалив отказ по смисъла на посочената норма е формиран, искането за издаване на административен акт следва да е депозирано пред компетентния орган по предвидения в закона или от органа ред, с което да се постави началото на административна процедура. В случая такава редовна процедура не е възникнала, поради което не е формирано и задължение за произнасяне, респективно не може да се приеме наличие на мълчалив отказ.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.

По смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпореди /ДР/ на Закона за електронно управление, информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления.

При служебно извършената от съда проверка на интернет адрес [интернет адрес] се установи, че администраторът на лични данни – „Вива кредит“ АД е определил и публично оповестил в секция „Политика за лични данни“ политиката си за поверителност, като в нея е определил кой в организацията отговаря за защитата на личните данни и как могат да се свържа с него, като е посочил и един официален електронен адрес, а именно: [електронна поща], както и длъжностно лице по защита на личните данни („ДЗЛД“) – К. Б..

В т. 54 от Насоки 01/2022 г. - версия 2. 1 приета на 28 март 2023 г., част от европейската правна рамка за защита на данните относно правата на субектите на данни - право на достъп е предвидено, че администраторът не е задължен да действа по искане, изпратено до случаен или неточен адрес на електронна поща (или пощенски адрес), който не е предоставен пряко от администратора, или до друг комуникационен канал, който очевидно не е предназначен за получаване на искания относно правата на субекта на данните, ако администраторът е предоставил подходящ канал за комуникация, който може да бъде използван от субекта на данните.

В конкретния случай, заявлението на С. е изпратено на 01.02.2025 г. по електронен път до имейл адрес - [електронна поща], което се установява от съдебно-техническата експертиза. Този имейл адрес обаче, макар и изрично посочен на интернет страницата на дружеството, не е сред посочения и изрично обявен от администратора имейл за тази цел. Според вещото лице [електронна поща] е групов имейл, зад който реално се намират няколко персонални имейла (изрично посочени в заключението л.102 от делото), сред които обаче не е [електронна поща]. С оглед това и предвид нормативната уредба, така изпратеното искане не може да се счита за редовно постъпило в информационната система, предназначена от администратора за приемане на такива заявления. При наличието на обявен от администратора канал за комуникация с администратор на лични данни, изпращането на заявление за упражняване на правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на [електронна поща], който имейл макар и посочен на интернет страницата на ответника, не променя извода, че заявлението не е отправено до определения от администратора на лични данни канал за комуникация - [електронна поща].

Следователно, при липса на постъпило заявление по предвидения и обявен от администратора ред, не може да се приеме, че е възникнало задължение за последния да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, тъй като не е налице валидно отправено искане, по което администраторът да се произнесе в законоустановения срок. При положение, че такова искане не е надлежно получено, не възниква и задължение за произнасяне, поради което не се формира и отказ – нито изричен, нито мълчалив. В този смисъл е практиката на ВАС - Решение № 10020 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2025 г. и Решение № 9432 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2025 г.

Гореизложеното налага извод, че при липсата на мълчалив отказ към датата на сезиране на съда, подадената жалба е без предмет, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото - прекратено. При горните съображения, съдът следва да отмени и протоколно определение от 26.11.2025 г. за приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество.

С оглед изхода на спора и съобразно своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно списък на разноските, представен със становище от 15.10.2025 г. (л.42-43 от делото).

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколното определение от 26.11.2025 г. за приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Г. С. от [населено място], [жк], [улица], с [ЕГН], чрез адв.Н. Р., против мълчалив отказ на „Вива кредит“ АД, [ЕИК], за предоставяне копие на сключения между страните договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 430/2025 година по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Д. Г. С., с [ЕГН] да заплати на „Вива кредит“ АД, с [ЕИК] сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: