Решение по дело №355/2023 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 32
Дата: 29 март 2024 г.
Съдия: Динко Минчев Динков
Дело: 20233220100355
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Г.Т., 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20233220100355 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Г. Д. Я. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „В. А.”
№18 и В. Н. Я. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „В. А.” №18, двамата чрез
пълномощник адв. Д. Ч. с адрес за призоваване гр. Г.Т., ул. „В. А.” № 8
срещу Община Г.Т. и М. Д. В. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.“Строител“ №71,
вх. Г, ет.3, ап.10 с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищците
върху недвижим имот с площ от 2 856 кв.м., поземлен имот с идентификатор
17511.76.128 по КККР на с. Г., общ. Г.Т. с трайно предназначение на
територията друг вид нива, номер на предходен план 076128, идентичен с
имот пл.№ 128 извън регулацията на с.Г. при граници и съседи на поземления
имот: ПИ с идентификатор 17511.76.126; 17511.75.27 на основание давностно
владение за периода от 1949г. до настоящия момент чрез присъединяване на
владението, осъществявано от М.П.Т. за периода от 1949г. до 1966г.,
присъединяване на владението на Н.М.Й. от 1966г. до 20.09.2005г. с
владението, осъществявано от ищците за периода от 20.09.2005г. до
настоящия момент.
Претендират се сторените разноски.
В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
1
първият ответник не е приложил отговор на исковата молба. В представения
от втория ответник писмен отговор се заявява, че не оспорва правото на
собственост на ищците върху поземления имот, признава иска.
Оспорва претенцията по разноските на ищците, като се иска приложението на
разпоредбата на чл.78,ал.ІІ от ГПК.
Съдът прави следния проекто доклад по делото:
Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.І от ГПК.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка :
Съгласно приложените по делото разписни листи към плана от 1949г. на с. Г.,
общ. Г.Т. наследодателят-възходящ от втори ред на първата ищца М.П.Т.
притежавал имот с пл.№128 с площ от 3. 000 дка, ведно с построеното в
имота жилище. След смъртта на посочения наследодател през 1966г. с
предварителен договор за покупко-продажба от 20.09.2005г.
наследодателката от първи низходящ ред на първата ищца Н.М.Й. и дъщеря
на посочения наследадател продала на ищцата процесния поземлен имот за
сумата от 3 000 лв.
Съгласно показанията на свидетелите С. Д. и Н. К., без родствена връзка с
ищците, наследодателката Н.М.Й. обработвала този имот с площ около три
декара, а след нейната смърт ищците продължили да обработват имота, като
засявали царевица и други земеделски култури. Имотът никога не е бил част
от ТКЗС в с. Г..
Двамата свидетели познават историята на имота, тъй като първата свидетелка
била кметски наместник в селото от дълго време, а вторият свидетел помагал
на ищците при обработката на имота. Показанията им са логично подредени,
последователни, изградени са в резултат на лични непосредствени
възприятия, поради което се кредитират от съда.
Съгласно приложената по делото съдебно-техническа експертиза от
приемането на първия регулационен план на през 1959г. до настоящия
момент, имот с пл.№128 е бил със статут и начин на трайно ползване дворно
място, извън регулация в строителните граници на селото, като към датата на
образуване на ТКЗС и след влизането в сила на кадастралната карта и
регулационния план имотът е бил жилищен в застроената част на селото.
2
След съставянето на комбинирана скица вещото лице установява, че имот с
пл.№128 по отменения регулационен план на с. Г. с площ от 3 100 кв.м., имот
с № 076128 по КВС на с. Г. с площ от 2 856 кв.м. и имот с идентификатор
17511.76.128 по действащия план КККР на с. Г. са идентични.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Наследодателите от първи и втори низходящ ред на първата ищца
владеели трайно, непрекъснато и необезпокояван от никого процесния
поземлен имот, като след тяхната смърт, ищците продължили да упражняват
фактическа власт върху имота понастоящем, поради което е изтекла в тяхна
полза придобивната давност върху имота, годна да ги направи собственици.
Поради това имотът не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.10 от
ЗСПЗЗ и не имало никакво правно основание да бъде включен в картата на
възстановената собственост и съответно включен от първия ответник в
остатъчния общински поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ.В тази връзка
съставения акт за общинска собственост върху имот на осн. чл.19 от ЗСПЗЗ е
незаконосъобразен.
Предвид тези обстоятелства съдът намира предявената исковата за
основателна и доказана, поради което предявения иск по чл.124,ал.І от ГПК
следва да бъде уважен, както е предявен.
Съгласно приложеният по делото списък на разноските ищците претендират
разноски в общ размер на сумата от 1 239. 60, направени както следва както
следва: сумата от 868, 00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение,
сумата от 50, 00 лв. държвана такса за образуване на делото, 10, 00 лв. такса
за вписване на искова молба, сумата от 300, 00 лв. депозит за възнаграждение
на вещо лице, сумата от 5, 00 лв. такса за съдебно удостоверение и сумите от
3, 50 и 3.10 лв. за издаване на скици и преписи.
Вторият ответник оспорва претенцията по разноските на ищците, като се
иска приложението на разпоредбата на чл.78,ал.ІІ от ГПК. Това възражение е
основателно тъй като с поведението си вторият ответник, която е наследник
по закон на наследодателите на ищците, с поведението си не е дала никакъв
повод за завеждането на иска. Включването на процесния поземлен имот в
картата на възстановената собственост, съответно в общинския поземлен
фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ на с. Г., е извършено от първия ответник, който с
тези си действия е дал повод за завеждането на делото.
3
Като взе предвид тази обстоятелства, съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Община Г.Т. и М. Д. В. ЕГН
********** правото на собственост на Г. Д. Я. ЕГН ********** и В. Н. Я.
ЕГН ********** върху недвижим имот с площ от 2 856 кв.м., поземлен имот
с идентификатор 17511.76.128 по КККР на с. Г., общ. Г.Т. с трайно
предназначение на територията друг вид нива, номер на предходен план
076128, идентичен с имот пл.№ 128 извън регулацията на с.Г. при граници и
съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор 17511.76.126; 17511.75.27
на основание давностно владение за периода от 1949г. до настоящия момент
чрез присъединяване на владението, осъществявано от М.П.Т. за периода от
1949г. до 1966г., присъединяване на владението на Н.М.Й. от 1966г. до
20.09.2005г. с владението, осъществявано от ищците за периода от
20.09.2005г. до настоящия момент.
Осъжда Община Г.Т. да заплати на Г. Д. Я. ЕГН ********** и В. Н. Я. ЕГН
********** сумата в общ размер от 1 239, 60 лв., представляващи сторени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4