МОТИВИ към
Присъда № 112/06.04.2017г.,
постановена по НОХД № 4369/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н.
с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Н.С.Т. – роден на ***г***, ***** български гражданин, с начално
образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че в периода
от 20.04.2014г. до 05.05.2014г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на техническо средство - отвертка и на специален
начин- катерене, е отнел чужди движими вещи както следва:
- на
20.04.2014 г. в гр. Пловдив чрез използване на техническо средство - отвертка и
на специален начин- катерене е отнел чужди движими вещи - 4 бр. алуминиеви подпрозоречни
первази с размери 60/35 см., всеки на стойност 12 лв., на обща стойност 48 лв.
и 1 бр. алуминиев подпрозоречен перваз е размери 180/35 см., на стойност 36
лв.. от владението на ОУ „Димчо Дебелянов" гр. Пловдив, без съгласието на
ръководството на ОУ „Димчо Дебелянов" гр. Пловдив
- на
неустановена дата в периода от 30.04.2014 г. до 05.05.2014 г. в гр. Пловдив
чрез използване на техническо средство - отвертка, е отнел чужди движими вещи -
8 бр. алуминиеви подпрозоречни первази с размери 110/35 см., всеки на стойност
22 лв., на обща стойност 176 лв. от владението на ЦДГ „Наталия" гр.
Пловдив, без съгласието на ръководството на ЦДГ „Наталия" гр. Пловдив,
всички вещи на обща стойност 260 лв.. с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 предл. II,
предл. III вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдебното производство е
проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
като счита последното за доказано по несъмнен и категоричен начин. Тъй като
производството е протекло по реда на Глава XXVII от
НПК и направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят със събраните в хода
на досъдебното производство доказателства предлага на Съда да признае подс.Т.
за виновен по повдигнатото му обвинение като му наложи наказание лишаване от
свобода в размер на девет месеца. Предлага изтърпяването на наказанието да бъде
отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК, като на подсъдимия се
възложат и разноските по делото.
Защитникът на подс.Т. – адв.А. счита, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Налице са и самопризнания от страна
на подсъдимия, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и от проведения следствен експеримент. Моли
съда да отчете младостта на повереника му, зависимостта от наркотични вещества
както и признанието на вината. Моли Съда да определи наказание при условията на
чл.55 от НК, което да бъде около шест месеца лишаване от свобода, което да се
отложи с изпитателен срок от три години.
Подс.Н.Т. се признава за виновен, съжалява за
стореното и моли Съда да му определи наказание лишаване от свобода в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Н.С.Т. е роден на ***г***, ***** български
гражданин, с начално образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********
На 20.04.2014 г. подс.Н.С.Т. преминал покрай сградата
на ОУ „Димчо Дебелянов" в гр. Пловдив и видял, че на нея имало прозорци с
поставени бели подпрозоречни первази. **** на училището била свидетелката Ц.К..
а **** била свидетелката Н.Ф.. Той се покатерил по стълб за улично осветление,
който се намирал в близост до стената на сградата и така достигал до стената на
втория й етаж. Започнал да се катери по нея, като се придържал за прозорците.
При това се набрал с ръце и седнал на подпрозоречния перваз на един от
прозорците. После с помощта на отвертка, която носел със себе си отвил болтовете,
с които били закрепен перваза. По същия начин с отвертка той демонтирал още
четири броя алуминиеви первази от прозорците на училището от южната му страна,
след което отново по стълба слязъл на земята и си тръгнал. Четири броя от тях
били с размери 60/ 35 см. а един перваз бил с размери 180/35 см. По- късно
същият ден той се върнал до сградата на училището и се покатерил по стълба за
улично осветление, като достигнал до средата на стълба, пресегнал се с ръка към
един от прозорците на стената на сградата и издърпал вече демонтирания му от
него подпрозоречен перваз, с който се спуснал по стълба. После отново се качил
по стълба до стената на втория етаж и започнат да се катери но стената като се
придържал към прозорците. По този начин достигнал до друг прозорец, на който
по- рано бил свалил болтовете на подпрозоречния перваз, който също измъкнат и
слязъл на земята с него. По същия начин той измъкнал и останалите три перваза, на
които бил отвил болтовете. Същите вещи той предал на свидетеля В.Е.И., като
последният му заплатил сумата от двадесет лева за тях. На 22.04.2014 г. липсата
на отнетите от подс.Н.Т. подпрозоречни первази била установена от свидетеля В.К.,
който изпълнявал задължения на ***** в ОУ „Димчо Дебелянов" гр.Пловдив и
съобщил на свидетелката Н.Ф.. Двамата свидетели В.К. и Н.Ф. извършили оглед и
свидетелката Н.Ф. също установила липсата на вещите. Тя предала с протокол за
доброволно предаване един брой СД със записите от охранителните камери от дата
20.04.2014 г. на ОУ „Димчо Дебелянов" гр. Пловдив, на който е бил извършен
оглед на веществено доказателство. Записът бил прегледан от свидетеля М.М. - ****
в 06 РУ на МВР гр. Пловдив, на който той
разпознал подсъдимия Н.Т., като извършител на инкриминираното деяние, след
което му снел обяснения по случая.
На неустановена дата в периода от 30.04.2014 г. до
05.05.2014 г. подс. Н.Т. отишъл до ЦДГ „Наталия" в гр. Пловдив. Той
прескочил оградата на детската градина и влязъл в двора. С помощта на отвертка подс.Н.Т.
демонтирал и отвил болтовете, с които били закрепени общо осем броя алуминиеви
подпрозоречни первази с размери 110/35 см. в западната част на сградата. После
ги издърпал един по един и ги взел със себе си. След като излязъл от детската
градина с вещите, той бил пресрещнат от свидетеля О.Ш.Л.. При това подс. Н.Т.
го помолил да пренесат носените от него вещи и да ги продадат. Свидетелят О.Л.
се съгласил и двамата предали вещите на свидетеля В.Е.И., който заплатил на подсъдимия
Н.Т. сумата от двадесет лева. Липсата на подпрозоречните первази била
установена от свидетеля Н.Н.- работник поддръжка сгради в детската градина,
който съобщил на директорката на заведението- свидетелката Е.З..
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.Н.С.Т., направени по
реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите О.Ш.Л., Е.Н.З., Н.М.Н., Н.В.Ф., Ц.И.К.,
В.А.К., В.Е.И. и М.В.М.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Показанията на свидетелите кореспондират и с
приобщените по делото писмени доказателства, а именно протоколи за оглед и за
доброволно предаване.
Видно от назначена и изготвена по делото
стоково-оценъчна експертиза, стойността на 4 бр. алуминиеви подпрозоречни
первази с размери 60/35 см. /всеки на стойност 12 лв./, била 48 лв., на 1 бр.
алуминиев подпрозоречен перваз с размери 180/35 см., била 36 лв., на 8 бр.
алуминиеви подпрозоречни первази с размери 110/35 см. /всеки на стойност 22
лв./ била 176 лв. или всички вещи били на обща стойност 260 лева.
Видно от назначена и изготвена по делото
съдебно- психиатрична експертиза, подс.Т. към датата на инкриминираното деяние
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да
ръководи действията си и постъпките си и понастоящем. Можел да дава достоверни
обяснения по факти, които имат значение за делото и да участва пълноценно във
всички фази на наказателния процес. Можел да се защитава сам.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица като пълни, обективни и съобразени със специалните знания на вещото лице и
поставените задачи.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Н.С.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4
предл. II, предл. III вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това,
че в периода от 20.04.2014г. до 05.05.2014г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство - отвертка и
на специален начин- катерене, е отнел чужди движими вещи както следва:
- на
20.04.2014 г. в гр. Пловдив чрез използване на техническо средство - отвертка и
на специален начин- катерене е отнел чужди движими вещи - 4 бр. алуминиеви
подпрозоречни первази с размери 60/35 см., всеки на стойност 12 лв., на обща
стойност 48 лв. и 1 бр. алуминиев подпрозоречен перваз е размери 180/35 см., на
стойност 36 лв.. от владението на ОУ „Димчо Дебелянов" гр. Пловдив, без
съгласието на ръководството на ОУ „Димчо Дебелянов" гр. Пловдив
- на
неустановена дата в периода от 30.04.2014 г. до 05.05.2014 г. в гр. Пловдив
чрез използване на техническо средство - отвертка, е отнел чужди движими вещи -
8 бр. алуминиеви подпрозоречни первази с размери 110/35 см., всеки на стойност
22 лв., на обща стойност 176 лв. от владението на ЦДГ „Наталия" гр.
Пловдив, без съгласието на ръководството на ЦДГ „Наталия" гр. Пловдив,
всички вещи на обща стойност 260 лв.. с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.Т. е
отнел вещите, предмет на обвинението от владението на пострадалите юридически лица,
като е установил трайна фактическа власт върху тях – чл. 194 ал.1 от НК. За отнемането
на вещите подс.Т. е използват техническо средство – отвертка и специален начин
– катерене, което квалифицира деянието по чл. 195 ал.1 т.4 предл.2 и предл.3 от НК. Предмет на обвинението са две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите – продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на
подсъдимия Т. е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си нанася вреди.
Действал е с намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на
престъплението, целейки набавянето за себе си и за други го на имотна облага.
За извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.4
предл. II, предл. III вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Тъй като
съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, подс.Т признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази
насока прави самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373
ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание при
условията на чл. 58а от НК. При определяне на наказанието, Съдът констатира
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно млада възраст,
тежко семейно положение, зависимост от наркотици, изказано съжаление за
стореното. Ето защо Съдът счита, че са налице основанията за приложение на
чл.55 от НК, като наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено под
минималния предвиден в закона размер, а именно на осн.чл.55 ал.1 т.1 от НК
следва да се определени наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА. Съдът счита, че по този начин целите
на наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект
върху подсъдимия и обществото.
Налице са всички предвидени в закона предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и така наложеното наказание
лишаване от свобода не следва да се търпи реално, а това изпълнение следва да
се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
Приложените
по делото веществени доказателства 1бр.диск със записи от охранителни камери от
20.04.2014г. от ОУ „Димчо Дебелянов“ гр.Пловдив следва да се върне на
училището.
Подсъдимия Н.Т. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 150
лева, представляващи направени по делото разноски за експертиза.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс.Т. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 40 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Причини за извършване
на деянията – желание за лично облагодетелстване и ниска правна култура.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.