М О Т И В И
към Присъда № 296/12.12.2018г. по НОХД № 7579/2017 г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
От Районна прокуратура Пловдив е
внесен Обвинителен акт срещу Ч.С.П. за извършено престъпление по чл. 131 ал.1
т.12, вр. чл. 129 ал.2, вр. ал. 1 НК, който обвинителен акт е инициирал
образуването на НОХД № 743/2012г. по описа на Районен съд Пловдив, V н.с.
Срещу подсъдимия е повдигнато
обвинение за това, че на 16.12.2009 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, е
причинил на С.Е.С., ЕГН: **********,***, средна телесна повреда, а именно: Счупване
на предна стена на костните алвеоли на 41 и 42 зъб, преценено като счупване на
челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говореното и нарушение на
дъвкателната функция в нейната първа фаза – отхапването, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В проведено открито съдебно
заседание на 25.04.2012 г. по НОХД № 743/2012 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с протоколно определение е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявеният от пострадалия С.С. срещу подсъдимия Ч.П.
граждански иск за сумата от 8000 лева, представляваща претендирано обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 16.12.2009 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата в размер на 179 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - направени разходи за
рентгенова снимка, операционна намеса и съдебномедицинско удостоверение, които
вреди се твърди да са настъпили в резултат на вмененото на подсъдимия
престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 129 ал.2, вр. ал. 1 НК. Със същото
определение С.С. е конституиран в процесуално качество на граждански ищец.
С
присъда от 18.06.2015 г. по НОХД № 743/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив,
подсъдимият Ч.С.П. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 129 ал.2, вр. ал. 1 НК, като
на основание чл. 78а ал.1, вр. чл.2 НК същият е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание – глоба в размер на
500 лева, за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 130 ал.1 НК.
С посочената присъда Ч.П. е осъден да заплати на С.С. сумата в размер на 1500
лева, представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
вследствие на извършеното от него престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл.
130 ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.12.2009
г., като за разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият Ч.П. е осъден да
заплати на С.С. и сумата в размер на 179 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди вследствие на престъплението чл. 131 ал.1
т.12, вр. чл. 130 ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
16.12.2009 г., както и 60 лева – държавна такса върху уважения граджански иск.
На основание чл. 183 ал.3 НПК Ч.П. е осъден да заплати и разноските в
производството – 300 лева на С.С., представляващи заплатен от последния
адвокатски хонорар, и 2770 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пловдив, представляващи разноски за извършени експертизи.
От
защитника на подсъдимия П. е депозирана въззивна жалба, по която е образувано
ВНОХД № 1865/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С решение от 02.11.2017
г. по посоченото дело е отменена присъдата от 18.06.2015 г. по НОХД № 743/2012
г. по описа на Районен съд Пловдив, производството в наказателно-осъдителната
част е прекратено на основание чл. 334 т.4, вр. чл. 24 ал.1 т.3 НПК, и делото е
върнато за ново разглеждане в гражданско-осъдителната част на друг съдебен
състав на Районен съд Пловдив.
За разглеждане на делото в
гражданско-осъдителната част е образувано настоящото
НОХД № 7579/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив. С протоколно определение
от 22.01.2018 г. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявеният от пострадалия С.С. срещу подсъдимия Ч.П. граждански иск /уточнен с последваща молба/ за сумата от 8000 лева,
представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено на 16.12.2009 г. в гр.
Пловдив, изразяващо се в претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на
претърпени травматични увреждания – кръвонасядане на кожата на долната устна
към брадичката; кръвонасядане на лигавицата на долната устна в областта срещу
централните резци, а именно първи долен ляв и първи долен десен зъб;
разкъсно-контузна рана на лигавицата на доления венец по предната му повърхност
в областта на първи долен ляв и първи долен десен зъб; охлузване на лигавицата
на ниво първи и втори дени и първи и втори леви зъби в областта на прехода от
долната устна към лигавицата на венеца; кръвонасядане и охлузване на кожата в
дясната половина на гърба под дясната лопатка; частично счупване на предната
стена на алвеолите на първи долен ляв и първо долен десен зъб и изкълчване на
първо долен ляв и първи долен десен зъб във вестибуларна /напред/ посока, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 16.12.2009 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 179 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди -
направени разходи за рентгенова снимка, операционна намеса и съдебномедицинско
удостоверение. Със същото определение С.С. е конституиран в процесуално
качеството на граждански ищец.
В хода
на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив излага
съображения, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният граждански иск следва да бъде уважен.
Повереникът
на гражданския ищец пледира за уважаване на гражданския иск досежно
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Моли да бъде присъдено
търсеното обезщетение в цялост.
Повереникът
на гражданския ответник – адв. М., изразява становище за неоснователност на
предявения иск. На първо място излага съображения, че същият е погасен по
давност. Възразява се, че в пръвоначално депозираната искова молба не се сочат
претърпени вреди вследствие на избиване на зъби. На следващо място при
условията на евентуалност – ако съдът намери, че следва претенцията на
гражданския ищец да бъде разгледа, навежда доводи за наличие на неизбежна
отбрана, доколкото ответникът П. е бранил свои законни интереси и тези на
своето семейство. Посочва се, че единствено поведението на пострадалия е
допринесло за настъпване на вредата, респ. не е налице противоправно поведение
от страна на ответника. Според повереника липсва и субективният елемент на
деликта, а именно наличие на вина, в която и да е от проявните форми. При
условията на евентуалност, ако съдът намери претенцията на ищеца за доказана,
то моли същата да бъде уважена в минимален размер.
Другият
повереник на ответника П. – адв. К., поддържа казаното от своя колега адв. М..
Добавя единствено, че още с делото от частен характер е предявена една искова
молба, впоследствие то се е трансформирало в дело от общ характер, по което е
депозирана втора искова молба, а това е недопустимо. Досежно размера на
претендираното обезщетение, адв. К. възразява, че същият е прекомерен.
Възразява се още, че самото поведение на гражданския ищец се явява
противоправно. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло както, като
погасен по давност, така и като неоснователен, тъй като подсъдимият не е
извършил вмененото му деяние.
Гражданският
ответник – П., поддържа изложеното от своите повереници. Моли искът да бъде
отхвърлен като погасен по давност. Излага съображения, че показанията на
гражданския ищец С. не следва да бъдат кредитирани. В предоставената му
последна дума моли, гражданският иск да бъде отхвърлен.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Гражданският
ответник Ч.С.П. е роден на *** г. в гр. А., живущ ***, б., български гражданин,
с висше образование, с.е.**, с район на действие ***, неженен, във фактическо
съжителство, неосъждан, ЕГН **********.
На
16.12.2009 г. около 13:30 часа,
гражданският ищец С.С. бил на гости в дома на майка си – свидетелката М.С.,***
и гражданският ответник – Ч.П., но на ет.3. В разговор между ищеца С. и
свидетелката С., последната споделила, че ответникът П. и осъществява тормоз.
Същият завзел притежаваното от свидетелката мазе, като изхвърлил и продал
имуществото. След като разбрал тези обстоятелства, ищецът С. пожелал да
поговори с ответника П., за да уредят отношенията си и да му каже да освободи
избеното помещение. Ищецът С. и неговата майка отишли пред апартамента на
ответника П., който се намирал на долния етаж. С. позвънил на звънеца на
апартамента му, вратата отворила свидетелката И.П., която живеела във
фактическо съпружеско съжителство с ответника П., и го повикала. Появила се и
майката на П. – свидетелката М.С.. Ответникът излязъл и с ищеца започнали
разговор. С. го помолил след седем дни да освободи избеното помещение, но той
отговорил, че след като го е завзел, ще го освободи, когато той пожелае. Между
двамата се появило напрежение. Ответникът П. тръгнал към ищеца С., избутал го и
го подпрял на стената, като започнал да го души с ръце. Майката на ответника П.
се опитвала да го спре, като отправяла думи към него „Ч., недей!”. Ответникът П.
вкарал пръста на дясната си ръка в устата на ищеца, за да го повдигне по
стената нагоре, само чрез шията. С. усетил задушаване. Ответникът П. с лявата
ръка го стискал и подпирал за стената, а с дясната, натискайки палеца в устата,
го стискал за шията, като го задушавал докато го повдигал нагоре едновременно.
Свидетелката С. викала: „Детето ми, детето ми!”. Това нападение продължило кратко.
П. бръкнал с пръст в устата на С., като пръстът му стигнал до гърлото на
последния. След това ищецът С. захапал пръста на ответника П., за да се
освободи и по този начин да си поеме въздух. След като бил ухапан, П. извадил
ръката си от устата на С., последният паднал надолу и клекнал. След захапването,
с изваждането на ръката си, П. изтласкал предните зъби на С. и те минали
напред. С. почуваствал кръв в устаната кухина. П. застанал с лице към него и го
натискал с тялото надолу. В тази схватка двамата вече се били преместили на
вратата на средния апартамент. С. бил с гръб към вратата, паднал надолу,
клекнал, а ответникът П. бил върху него с тялото си. В един момент вратата на
средния апартамент се отворила и ищецът С. залитнал и паднал по гръб в антрето
на средния апартамент, а П. паднал върху него с лице към него. В апартамента
бил свидетеля Г.Г., който чул гласове във входа, както и два удара по вратата
на неговия апартамент, и решил да провери какво се случва. През това време П.
удрял С. с ръце, нанасял му юмручни удари върху главата, врата и най-вече
гърба. Свидетелят Г. направил всичко възможно да раздели П. и С.. Ответникът П.
станал и съприкосновението между двамата приключило.
След това ищецът С. и неговата
майка се прибрали отново в апартамента на последната. Свидетелката С. огледала
зъбите на сина си и установила, че същите се клатят.
Ищецът С. се обадил в полицията.
След тридесет минути на място пристигнал *** екип от свидетелите А.М. и В.Л.,
всички **в VI РПУ при ОДМВР Пловдив. Те разговаряли както с
ответника П., така и с ищеца С..
След това ищецът С. посетил
съдебна медицина, където го освидетелствали и му издали съдебномедицинско
удостоверение № 73/2009 г., за което същият заплатил сумата в размер на 5 лева.
Ищецът С. посетил и с.– свидетелят
д-р Г.. Последният установил, че долните предни резци на ищеца са разклатени и
не са в първичната си позиция, а са изместени във вертикален план към устата на
два до три милиметра. Зъбите не били паднали, а изместени, което представлявало
луксация. Поради тази причина с. върнал зъбите в нормална позиция и ги шинирал.
Зъбите и костта били отслабени, а шината трябвало да ги държи фиксирани. Поради
тази причина ищецът С. носил шината в продължение на една година, като нямал
чувствителност на долните зъби и не можел да отхвапва с тях. Наложило се да яде
меки храни и да накъсва храната с прибори. За извършената услуга С. заплатил на
АГППДМ „Харизма“ ООД сумата в размер на 155 лева. За извършен рентген на зъбите
С. заплатил сумата в общ размер на 24 лева.
В хода на съдебното следствие бе
изготвена и приета съдебномедицинска експертиза. Съобразно заключението на
вещото лице от наличната по делото документация се установява, че при инцидента
на 16.12.2009 г. на С.С. са били причинени следните увреждания: частично
счупване на предната стена на алвеолите на двата зъба на двата десни долни
резци, изкълчване на първи и втори долни зъби отдясно /41,42/;
разкъсно-контузна рана на лигавицата на долния венец по предната му повърхност
в областта на двата изкълчени зъба; охлузване на лигавицата на нивото на 1,2
долни десни зъби и 1, 2 долни леви зъби, в областта на прехода от долната устна
към лигавицата; кръвонасядане на лигавицата на долната устна в областта на
срещу централните резци: 1 долен десен и 1 долен ляв зъб /31, 41/;
кръвонасядане на кожата на долната устна към брадичката; кръвонасядане и
охлузване на кожата в дясната половина на гърба под дясната лопатка – съответно
6/3 см. и 3/1.5 см. Вещото лице посочва, че мекотъканните увреждания по лицето
и устната кухина са причинени по механизма на удар и/или притискане с или върху
твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени при физически контакт между С.
и П.. Възможно е тези травматични увреждания да са причинени както от части на
тялото на П., така и от предмети от интериора и при падане на настилка. Като
времетраене на оздравителните процеси е посочено, че зъбите са с намалена
устойчивост, поради което следва да бъдат пожизнено шинирани. Това води до
затруднено почистване на венците и евентуално венечно възпаление. В резултат на
травмата зъбите са девитализирани, което води до намалена устойчивост на
зъбните тъкани и опасност от хронично възпаление на околозъбните тъкани.
Естетиката, храненето и говорът не са нарушени, но се изискват ежегодни контролни
клинични прегледи и контролни рентгенографии. Разкъсно-контузната рана на
лигавицата на венеца е оздравяла в рамките на 10-20 дни и е без остатъчни
явления и последици за здравето на пострадалия, кръвонасяданията на кожата на
долната уста към брадичката са оздравели в рамките на 10-15 дни, без остатъчни
явления. Кръвонасядането на кожата на гърба и кръвонасядането на гърба с
охлузване в средата си е получено по един и същ механизъм, като са оздравели в
рамките на 10-15 дни. При разпита, проведен в открито съдебно заседание,
проведено на 12.12.2018 г. вещото лице допълва, че оздравяване на зъбите не е
налице и никога няма да бъде, защото е невъзможно да бъдат върнати в преходно
положение. По отношение на механизма на настъпване на увреждането посочва, че
получената травма отговаря на въведен пръст и изтеглен от устната куха.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена изцяло въз основа на разпита на свидетелите А.М.
/дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.2
предл. второ НПК/, С.С. / дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281 ал.1 т.2 предл. второ НПК/, С.Г., М.С. и В.Л. /прочетени на
основание чл. 281 ал.1 т.3 НПК/, както и частично въз основа на показанията на
свидетелите Ч.П., М.С., И.П. и Г.Г. /прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.4
предл. първо НПК/.
Фактическата обстановка се
установи и въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а именно:
съдебномедицинско удостоверение № 73/2009 г. /л. 20 от ДП/ етапна епикриза /л.
19 от ДП/, епикриза /л.150 от от НОХД № 743/12 ПРС/ фактура, ведно с касова
бележка от 17.12.2009 г. /л. 58 от НОХД № 743/12 ПРС/; квитанция № 73/2009 от
17.12.2009 г., ведно с касова бележка към нея от 16.12.2009 г. /л. 58 от НОХД №
743/12 ПРС/. Така приетата фактическа обстановка се установи и от изготвената и
приобщената по делото съдебномедицинска експертиза.
При обсъждане
на гласните доказателствени източници следва да се посочи, че от материалите по
делото се очертават две групи свидетели - очевидци, с противоречиво описание на
включеното в предмета на доказване.
Първата група касае ищецът С. и
неговата майка – свидетелката М.С.. Втората група касае показанията на
гражданския ответник – П., и неговата майка – М.С..
Възникналият конфликт между ищеца и ответника и
целия механизъм на извършване на деянието и нанасянето на ударите от ответника
се установява на първо място от показанията на ищеца С.. Те съответстват напълно на показанията на
свидетелката М.С.. Действително показанията на ищеца и неговата майка
следва да бъдат ценени с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора.
Въпреки това, според съда, показанията на двамата свидетели се явяват
обективни, последователни, без вътрешни противоречия и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на същите са
показанията на свидетеля Г., който се явява лекуващият зъболекар на ищеца и
подробно описва причинените му травми вследствие на нанесените му удари и
попадналия пръст на П. в неговата уста. Този свидетел се явява незаинтересован
от цялостния изход на спора, поради което показанията му се кредитират изцяло
от съда. Обстоятелството, че ответникът П. е вкарал своя пръст в устата на
ищеца С. се установява и от показанията на свидетелката П., която се намира във
фактическо съжителство с ответника, респ. е заинтересована от изхода на спора,
но в насока отхвърляне на исковата претенция. Въпреки това, в своя разпит
същата изрично признава факт, от който няма да се ползва фактическият и
партньор, с който потвърждава показанията на ищеца С. и неговата майка, поради
което досежно посоченото обстоятелство съдът и дава вяра. На следващо място
показанията на посочените свидетели се потвърждават и от показанията на
свидетеля Г., който посочва, че е чул два удара по вратата, а след отварянето й
е видял С. и П. в схватка от външната й страна. Описаната фактическа обстановка
се установява и от приобщените по делото писмени доказателства. Такива са на
първо място издадено съдебномедицинско удостоверение на ищеца С., което напълно
подкрепя изложената от него и неговата майка фактическа обстановка. Останалите
писмени доказателства – фактури и касови бележки, потвърждават изложеното от
свидетелите, че е било налице увреждане на предните зъби, което е следвало да
бъде отстранено с последваща манипулация. И на последно място показанията на
посочените свидетели напълно съответстват на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, съгласно която мекотъканните увреждания по лицето
и устната кухина са причинени по механизма на удар и/или притискане с или върху
твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени при физически контакт между С.
и П.. В проведения разпит на вещото лице, същото допълва, че механизмът на
получаване на травмата, засягаща зъбите на ищеца, категорично отговаря на
въведен и изтеглен от устната кухина пръст. Съдът кредитира така приетата
съдебномедицинска експертиза доколкото същата се явява компетентно изготвена, с
необходимите знания и умения, и отговаря на поставените и задачи. Във връзка с
оспорването на същата в съдебно заседание, следва да се посочи, че в.л. С. е
придобил специалност „съдебна медицина“ още през 1989 г., като същата обхваща и
раздел съдебномедицинска стоматология. Поради изложеното съдът намира, че в.л.
разполага с необходима компетентност за изготвяне на заключение, касаещо и
причинена стоматологична травма.
В
противоречие с показанията на ищеца С. и неговата майка – свидетелката М.С., са
показанията на ответника П. и неговата майка – свидетелката С., доколкото
същите описват съвсем различен начин на причиняване на травмите на ищеца. Съдът
не кредитира същите, на първо място, защото между тях констатира вътрешни
противоречия и, на следващото място, защото не съответстват на останалия събран
по делото доказателствен материал. Така ответникът П. посочва като причина за
нанесените травми на ищеца, че последният е тръгнал да го напада, той му е
казал да спре, като е поставил ръката си и ищецът го е захапал. Този механизъм
на причиняване на луксацията на зъбите на С. не съответства на посоченото от
свидетелката С.. Последната описва, че първоначално ищецът и ответникът били в схватка,
стискали се през ръцете, и тогава С. захапал П.. Описанието на причиняване на
травмата на ищеца, изразяваща се в луксация на зъбите, по този начин не
отговаря и на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, поради което не
следва да им бъде давана вяра. На следващо, място дори свидетелката П., която
се намира във фактическо съжителство с ответника П., изрично заявява, че
пръстът на последния е попаднал в устата на С. и последният го е захапал, което
не отговаря на описанието, дадено от П. и неговата майка.
Съществено
противоречие между показанията на ответника П., свидетелката С. и свидетелката П.
се констатариа и досежно останалите съприкосновения между С.и П.. Така
ответникът П. описва, че след захапването двамата са започнали да се въртят и
по този начин са се озовали пред вратата на свидетеля Г.. Последният отворил
вратата и П. и С. паднали. На тези показания на ответника П. съответстват
единствено свидетелските показания на П.. Те обаче противоречат на всички други
събрани по делото гласни доказателства, включително и на показанията на
свидетелката С. – м. на ответника.
Последната описва, че първоначално двамата са били в схватка, завършила
с падането в апартамента на Г., а след това С. е захапал пръста на П., което не
съответства на останалия по делото доказателствен материал. Показанията на П. и
П. в тази част не съответстват и на представените писмени доказателства – в
частност съдебномедицинското удостоверение. Поради изложеното съдът не ги
кредитира.
Показанията
на свидетелите А.М. и В.Л. – полицейски служители, се явяват обективни и
съответстващи на доказателствената съвкупност. Същите са без констатирани
съществени противоречия, поради което съдът изцяло ги кредитира.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Основателността на иск при
квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение.
В настоящия случай, от приетата
по делото фактическа обстановка безспорно се установява противоправно поведение
от страна ответника П., изразяващо се в действия по задушаване на ищеца,
вкарване на пръст в неговата уста, отново с цел да го задуши, и рязкото му
изкарване поради ухапването на ищеца, както и нанесени удари в областта на
гърба. Поведението на ответника П. е противоправно, защото именно с него е накърнил
здравето и телесната цялост и неприкосновеност на ищеца.
Така осъщественото поведение на
ответника П. е виновно, извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
същият е съзнавал противоправността на своите действия, предвиждал е и е целял
настъпването на вредоносния резултат.
Именно вследствие на посоченото
противоправно поведение, на ищеца са причинени както имуществени, така и
неимуществени вреди.
По отношение на имуществените
вреди се претендира сумата в общ размер на 179 лева, представляващи разходи за
рентгенова снимка, операционна намеса и съдебномедицинско изследване, ведно със
законната лихва.
От приложените по делото фактура,
ведно с касова бележка от 17.12.2009 г. /л. 58 от НОХД № 743/12 ПРС/ и
квитанция № 73/2009 от 17.12.2009 г., ведно с касова бележка към нея от
16.12.2009 г. /л. 58 от НОХД № 743/12 ПРС/, безспорно се установиха извършени
разходи за операционна намеса в размер на 155 лева, а за рентгенова снимка – в
размер на 24 лева. Доколкото предявеният иск е за сумата в размер на 179 лева,
то същият се явява напълно основателен и доказан – както по основание, така и
по размер, и като такъв следва да бъде уважен. В полза на ищеца се присъди и
законна лихва върху сумата в размер на 155 лева, считано от 17.12.2009 г., и
върху сумата от 24 лева, считано от 16.12.2009 г. – датите, на които са
направени посочените разходи, до окончателното изплащане на сумите.
По отношение на
неимуществените вреди ищецът претендира да е претърпял болки и страдания
вследствие на неправомерното поведение на ответника в размер на 8000 лева.
Съобразно разясненията в ППВС 4/68 г. размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др. В настоящия случай, съдът взе предвид, че се касае за
няколко на брой телесни увреждания в различни части на тялото. Оздравителният
процес при повечето от тях се продължил между 10 и 20 дни, през което време
ищецът е търпял болки и редица ограничения. На следващо място при определяне
размерът на претендираното обезщетение съдът отчете, че за една от травмите на
ищеца С. – луксацията на зъбите, пълен оздравителен процес е невъзможен. Вещото
лице е категорично, че зъбите никога не могат да се върнат в първоначалното си
положение. В експертизата е посочено, че е налице намалена устойчивост на
зъбните тъкани и опасност от хронично заболяване на околозъбните тъкани.
Изискват се ежегодни контролни клинични прегледи и контролни рентгенографии. Всички
тези обстоятелства по несъмнен начин обуславят извод за дискомфорт в начина на
живот на ищеца С., който е бил налице не само към момента на извършване на
деянието, но и ще продължат за цял живот. Това обуславя един по-висок размер на
обезщетението, което следва да му бъде заплатено за претърпени неимуществени
вреди. Доколкото, обаче, съдът е обвързан от принципа за забрана влошаване
положението на страните при липса на съответна жалба /reformatio in pejus/,
съдът е обвързан като максимален размер от този, присъден при предходното
разглеждане на делото, а именно 1500 лева. Поради изложеното съдът осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер именно на 1500 лева.
На
основание чл. 84 ал.3, вр. чл. 86 ЗЗД законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от датата на непозволеното увреждане, а именно
16.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
намери за неоснователно възражението, че предявените искове са погасени по
давност. Съобразно разпоредбата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск за вземането и на основание чл. 115 б. „ж“ ЗЗД давността не
тече, докато трае процеса. Гражданските искове са предявени още в
производството по НОХД 743/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, като
доколкото до настоящия момент производството е висящо, то досежно исковата
претенция не е текла погасителна давност.
Не се споделят и доводите за
дублиране на производствата по гражданската претенция на С. по НЧХД 3701/2010
г. по описа на Районен съд Пловдив и НОХД 7579/2017 г.
по описа на Районен съд Пловдив, доколкото първото е било прекратено без съдът
да се е произнесъл по същество на спора и да е формирал сила на пресъдено нещо
между страните.
Неоснователно се явява и
възражението за неизбежна отбрана. От приетата по делото фактическа обстановка
се установи, че нападението е инициирано от ответника П., без да е бил пряко
провокиран от ищеца. При това положение не се установи да е имало нападение от
страна на ищеца, което би обусловила извод за наличие на неизбежна отбрана.
Ответникът е бил този, който е застрашил живота и здравето на ищеца и в тази
насока недопустимо в материалноправен аспект би било да се изведе заключение за
наличие на института на неизбежната отбрана.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът, като взе предвид изхода на
делото, осъди гражданския ответник да заплати сумата в размер на 3151.52 лева,
извършени разноски по делото, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
Районен съд Пловдив.
Съдът осъди гражданския ответник
да заплати в полза на държавата по сметка на ВСС сумата от 60 лв. /шестдесет
лева/, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански
иск съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда
на ГПК.
Съдът осъди гражданския ответник да
заплати на ищеца реално извършените от него разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за упълномощения от последния повереник, в размер на
800 лева.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.