Определение по дело №136/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1820
Дата: 25 април 2014 г.
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20141200600136
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

21.1.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.21

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Румяна Бакалова

Секретар:

Валери Междуречки Надя Узунова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Румяна Бакалова

дело

номер

20091200500884

по описа за

2009

година

Производството е образувано на основание чл.213 б."а" ГПК /отм/,приложим на основание пар.2 ал.2 ПЗР ГПК по частна жалба,подадена от А.Б. С.,в качеството си на пълномощник на “. 2. Е ООД гр.С. против определение № 2399/19.07.2009г. по гр.д.№ 75/08 по описа на РС Р.,с което е прекратено производството по делото,поради неотстранени в срок недостатъци на исковата молба по един от обективно съединените искове.В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.Моли да бъде отменено и делото се върне на РС Р. за произнасяне на решение по същество.

Ответниците по частната жалба И. У. и К. У. са подали отговор,в който оспорват основателността й.

Подадената частна жалба е допустима,като постъпила в срок /Ч. куриерска служба,доставена на ОС Б. на 07.08.2009г.,съответно препратена на РС Р./,от пълномощник ,редовно упълномощен от страна,която има право и интерес от обжалване на постановения съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

РС Р.,с определение №347 /22.02.2008г. по гр.д.№75/08 е оставил без движение исковата молба,по отношение на обективно съединения иск,с който се претендира да бъдат осъдени К. У.,М. У. и И. У. да заплатят сумата от 5000 лв.,представляваща частичен иск от общия дължим размер на договорна неустойка в размер на 214 074.84 лв.Дал е указания да се изложат обстоятелства за общо осъждане на ответниците,защото е видно,че не се касае за неделими задължения,тъй като са сключени два отделни договора.Посочил е на ищеца,че има неяснота относно размера на вредите,претърпени от неизпълнението на двата отделни предварителни договора,сключени с различните ответници.

В определения срок е постъпила поправена искова молба,в която ищецът е изложил обстоятелства,че инвестиционните му намерения включвали построяване на сграда,разположена върху двата имота и в тази връзка е направил разходи за възлагане на проектиране и други фактически и правни действия,посочени подробно, които сега претендира като вреди от неизпълнението,за които иска осъждане и на двамата ответници /не е посочено от ищеца,че желае солидарно осъждане/.

РС Р. е приел така поправената искова молба,дал е ход по същество и в срока за произнасяне е прекратил производството по делото потози иск .

Според настоящия състав на проверяващия съд, с поправената искова молба ищците са отстранили недостатъците,в смисъл,че са изложили фактите,които според тях ангажират отговорността и на двамата ответници и искат общото им осъждане,с което са отстранили посочената от съда нередовност.Тъй като безспорно не е налице солидарна отговорност,съгласно чл.121 ГПК,от изложението им може да се направи извод,че твърдят,че задължението на двамата ответници е неделимо.Съгласно чл.128 ал.1 ЗЗД неделимо е това задължение,което е общо по своята природа или поради намерението на договарящите.Има два отделни предварителни договора с отделните ответници и от тях не може да се направи извод за неделимост на задължението,поради намерението на договарящите,защото няма клаузи,които да обвързват отделните продавачи да изпълнят общо задължението си за сключване на договора за прехвърляне на правото на строеж върху отделните имоти.Фактите твърдяни от ищеца са за неделимост на задължението по своята природа.Дали това е така,съдът следва да прецени по съществото на спора,тъй като неделимост следва да се преценява във всеки конкретен случай,съобразно установените факти.В определението си за оставяне без движение исковата молба,съдът не може да се произнесе предварително по фактите и да определи задължението като неделимо.Това е твърдение на ищеца,което подлежи на доказване с всички допустими доказателства.Ако не се установи такава правна природа на задължението на ответниците,съответно ще бъде отхвърлено искането за общото им осъждане при условия на пасивна солидарност,към която препраща чл.129 ал.2 ЗЗД .Ако съдът от доказателствата установи вредите,пречинени на ищеца от всеки един от ответниците,свързани с неизпълнението на договорите,ще постанови и отделна отговорност на всеки един от тях.Претендираното общо осъждане означава,че от всеки един от ответниците се претендира пълния размер на претенцията,поради което съдът следва да се съобрази с посочената цена на иска,съотнесена към всеки един .

С оглед на изложеното,атакуваното определение следва да се отмени,като делото се върне на първоинстанционния съд за постановяване на решение по същество.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определение № 2399/19.07.2009г. по гр.д.№ 75/08 по описа на РС Р. и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове :