№ 345
гр. Русе, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200448 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. П. Х., чрез адв. К. Т.-АК Русе, депозирана против
Наказателно постановление № 25-3393-000069/14.02.2025 г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с който на жалбоподателя, на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се
отмени. Отделно от посоченото се твърди, че не е налице извършеното нарушение от
обективна и субективна страна. Сочи се, че извършеното следва да се квалифицира като
маловажен случай.
В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован се явява лично в едно от
проведените три съдебни заседания. Във всяко от заседанията се явява се адв. К. Т. от АК –
Русе, редовно упълномощен. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за
нейното уважаване по съображенията изложени в нея. Сочи, че е налице разминаване в
показанията на свидетелите – полицейски служители относно огледа на пътната настилка и
разстоянието от което всеки от тях е възприел твърдяното нарушение. Твърди, че в
допуснатото отклонение на автомобила липсва воля у водача и че същото е резултат на
неовладяването на управление му. Моли да бъде съобразено заключението на вещото лице
по приетата АТЕ. Позовава се и на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в процесния случай.
Претендира присъждането в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се
представлява от гл. юрисконсулт Т. Й. и гл. юрисконсулт Г. Д.а, които оспорват изложеното в
1
жалбата. Гл.юр. Д.а моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като
правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения. Сочи, че в
настоящия случай извършеното не покрива критерия на маловажен случай, като развива
съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условията на
евентуалност моли на жалбоподателят да бъдат присъдени разноски в минимален размер.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
– препис от наказателното постановление е връчено на 26.02.2025 г., а жалбата е депозирана
на 12.03.2025 г. с вх.№ УРИ 339300-993/12.03.2025 г., касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН
серия GA № 3347660 от 29.01.2025 г. от св. В. Д. Д. в присъствието на св. В. И. П. срещу А.
П. Х., ЕГН ********** от гр. Плевен, затова, че на 29.01.2025 г. около 16:40 часа гр. Русе,
бул.Тутракан, кръстовище с кръгово движение до номер 44 в посока на движение ГКПП
Дунав мост, управлявал собственото си МПС лек автомобил марка „БМВ“, модел 523И с
регистрационен номер ЕН1790КС, като управлявал горепосоченото МПС по пътища,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. При излизане от кръстовището с кръгово
движение на бул.Тутракан, преди бензиностанция „ВМ Петролиум“, движейки се в посока
ГКПП Дунав мост при суха пътна настилка и ясно време, демонстративно подал газ на ляв
завой, като извел извън контрол автомобила, задните задвижващи колела превъртели, след
което автомобила поднесъл надясно и после на ляво в посока на движението, като същото
се повторило още веднъж. С рязкото подаване на газ загубил сцепление на задвижващите
колела, при което създал реална опасност за другите участници в движението.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. АУАН е
бил връчен на Х., който го е подписал с възражение, че на пътното платно имало пясък.
Снето било писмено обяснение на Х..
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени
възражения от Х.. В дадените обяснения посочил отново, че на пътното платно имало пясък
и е изгубил контрол над автомобила.
На 30.01.2025 г. Началник РУ към ОДМВР Русе, 02 РУ Русе издал заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, въз основа на АУАН-а за процесното
нарушение и наложил на А. П. Х. принудителна административна мярка по чл. 171, т.2 от
ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца.
Началник РУ към ОДМВР Русе, 02 РУ Русе въз основа на акта издава обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП налага на
жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа
обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява
2
състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било връчено на А. П. Х. на 26.02.2025 г., който го е
обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
От разпита на актосъставителя, свидетелите, експертното заключение и другите
приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 29.01.2025 г., в качеството си на водач, жалбоподателят управлявал лек автомобил
лек автомобил марка „БМВ“, модел 523И с регистрационен номер ЕН1790КС, негова
собственост.
Около 16.40 ч. жалб. Х. навлязъл с лекия автомобил в кръговото движение на
бул.Тутракан до номер 44 в посока на движение ГКПП Дунав мост и се насочил към изхода
му в посока на движение ГКПП Дунав мост. Преди да излезе от кръговото движение жалб.
Х. ускорил автомобила, подавайки рязко газ и по този начин извел извън контрол
автомобила, задните задвижващи колела превъртели, в резултат на което автомобила
поднесъл надясно и после на ляво в посока на движението, като същото се повторило още
веднъж. С рязкото подаване на газ автомобилът загубил сцепление на задвижващите колела.
По посочения начин била създадена реална опасност за останалите участници в
движението – превозни средства и пешеходци, които били множество, предвид часът на
нарушението – 16.40 ч. и мястото му – на натоварен пътен участък, водещ към ГКПП Дунав
Мост и на 500 метра от него, в близост до редица предприятия, които работниците и
служителите напускали, предвид края на работния ден.
По същото време през процесното кръгово движение преминавали голям брой
автомобили, поради пиковия час. Времето било ясно и слънчево, като пътната настилка
била суха и нямало пясък, камъчета или масла.
В същото време полицейските служители – св. В. Д. и св. В. П. изпълнявали
служебните си задължения във връзка с контрол на трафика. Св. Д. управлявал служебният
автомобил при движение в посока ГКПП Дунав мост. Преди навлизане на служебния
автомобил в кръговото движение свидетелите възприели вече навлезлия в кръговото
движение на бул.Тутракан до номер 44 автомобил с ЕН1790КС, непосредствено пред тях,
управляван от жалбоподателя в момента в който същият ускорил движението си и в
резултат, на което бил изведен извън контрол, задните му задвижващи колела превъртели и
поднесъл надясно и после на ляво в посока на движението, като същото се повторило още
веднъж.
Полицейските служители последвали автомобила на жалбоподателя и в близост до
бензиностанция „Марешки“ („ВМ Петролиум“) на бул. Тутракан го спрели. Извършили
проверка, след което св. Д., съставил АУАН серия GA № 3347660 от 29.01.2025 г. за
нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Устно пред полицейските служители Х. завил, че
системите за сигурност на автомобила не работели, че същият работи в автосервиз и в
момента колата му се ремонтирала, а вписал възражение, че по пътното платно имало пясък
и загубил управление. В последствие било издадено наказателно постановление № 25-3393-
000069/14.02.2025 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – жалба, пълномощно, копие на НП № 25-3393-000069/14.02.2025 г., копие на
АУАН, копие на справка, копие на обяснение, копие на два броя справки от бордови
компютър, копие на обяснение, справка за нарушител/водач/, копие на докладна записка,
копие на заповед за прилагане на ПАМ от 30.01.2025 г., копие на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., копие на удостоверение, писмо от Началник на 02 РУ на ОДМВР-Русе
изх.№ 339300-1521/2/16.04.2025 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на
свидетелите В. Д., В. П. и Г. Н..
3
В хода на проведеното производство по обжалване на издаденото наказателно
постановление е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице дава
заключение, че представените два броя разпечатки се отнасят за процесния автомобил.
Същите разпечатки били разпечатани от самия жалбоподател на собствен скенер „Launch“.
Тъй като разпечатките са с дата 12.03.2025 г., 12:45 ч. и поради факта, че няма данни за
времето на възникване на изправността същите не могат да се отнесат към датата на
твърдяното нарушение 29.01.2025 г. Вещото лице намира, че съгласно двете разпечатки има
регистриран проблем отнасящ се до ABS и ASCC системите, но не може да се определи дата
и час на възникването му. ABS системата е спомагателна и е предназначена да предотврати
блокиране на колелата при рязко натискане на спирачка или хлъзгав път и обезпечава
сцеплението на гумите, при което автомобилът запазва управляемостта си. ASC системата е
спомагателна и помага за предотвратяване на поднасяне и поддържане на стабилността на
автомобила. Принципно при изключване на двете системи при агресивно целенасочено или
по невнимание управляване на автомобила – подаване на газ, натискане на спирачка,
използване на волана е възможно плъзгане, поднасяне, боксуване.
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като
между повечето от тях не са налице противоречия. Съдът кредитира показанията на св. Д. и
св. П., в частите им относно възприемане на нарушението, установяването на водача,
извършената проверка, както и начина на формиране на изводите им за наличието на т.нар.
„дрифт“, а именно, чрез прякото възприемане, в качеството им на очевидци на процесното
нарушение.
По отношение на соченото от защитата противоречие в показанията на св. Д. и св.П.
във връзка с разстоянието, от което са възприели нарушението. Действително св. Д. твърди,
че са се намирали на около 100 м от автомобила на жалбоподателя (а не от кръговото
движение, както сочи защитата), докато св. П. твърди, че са се намирали на 30 метра, може
и по-малко 15-20 от него. Като и двамата еднопосочно сочат, че друг автомобил между
техния и този управляван от Х. не е имало. Посоченото противоречие няма съществено
значение по отношение на факта на възприемане на твърдяното нарушение от свидетелите и
неговите елементи. Значение има обстоятелството, че от очевидно близко разстояние и
двамата свидетели са възприели обективираното в АУАН-а нарушение, което подробно
описват и в свидетелските показания пред съда. Следва да се отбележи и големият брой
административни нарушения, които ежедневно органите на МВР установят и дистанцията
на изтеклото от процесното нарушение време, с оглед на което посоченото разминаване е
съвсем обяснимо.
По отношение на обстоятелството – имало ли е на пътното платно пясък или други
разпилени материали, които да са довели до евентуалната загуба на сцепление на процесния
автомобил и изгубване на управление от страна на водача – не се установяват противоречия
в събрания доказателствен материал. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. и П. и в
тази част, като възражението на жалбоподателя за наличието на пясък по платното не
намира опора в нито едно доказателство. Св. Д. ясно и недвусмислено сочи, че при
преминаване през кръговото движение, включително и в частта му, където автомобилът на
жалбоподателят е поднесъл не е имало нито пясък, нито камъчета, тъй като самият той е
управлявал полицейският автомобил и е следил за пътната настилка. Св. П. подробно и
обстоятелствено си спомня, че лично той след като Х. е изложил възраженията си за
разпилян пясък е огледал настилката. Като с патрулният автомобил след приключване на
проверката се е върнал обратно на кръговото и отново не е констатирал наличието на
разпилян материал или друго, което да доведе до приплъзването на автомобила. В тази
връзка отделно от гореизложеното следва да се посочи часът на извършване на нарушението
16.40 ч в процесния ден и събраните доказателства, посредством гласните такива на св. Д.,
че в това време – пиков час през процесното кръгово движение са преминали голям брой
4
автомобили и никой друг не се е приплъзнал или излязъл извън контрол, докато е траела
проверката на служителите на Второ РУ на ОДМВР (в непосредствена близост след самото
кръгово движение).
Св. Н. сочи, че на 29.01.2025 г. се движел с неговия лек автомобил точно след жалб.
Х. на около 20-30 метра, с когото били бивши колеги. Преди процесното кръгово, преди
входа от към Драгажен флот Русе имало локви, които стояли целогодишно. Около зоната на
Драгажен флот Русе и кантарите на дружеството имало пясък и този пясък се мокрел, за да
не се вдига прах, но самият пясък полепвал по гумите на автомобилите. Свидетелят сочи, че
като шофирал на около 20-30 метра след колата на жалбоподателя, възприел как колата,
управлявана от жалб. Х. поднесла „като потегли“ в кръговото движение. Той се опитвал да я
контролира, но тя поднесла и на другата страна, защото се получил камшичен удар, което и
на него му се било случвало, поради полепнал пясък по гумите.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, поради факта, че съществуват
редица логически противоречия в същите. Отделно от това показанията му, изложени пред
настоящия състав са в съществено противоречие спрямо останалите свидетелски показания
и събрания доказателствен материал във връзка с факта на твърдяното нарушение и
извършената проверка от полицейските служители. На първо място св. Н. сочи, че се е
движел непосредствено след колата на жалбоподателя на 20-30 метра, за да не е в
пушилката, образувана от прах и пясък, като самата пушилка продължавала до кръговото. В
същото време сочи, че възприел навлизането в кръговото движение на жалбоподателя, което
е обективно невъзможно съобразно собствените му показания за „вдигната пушилка“ и
поддържаното разстояние. Свидетелят сочи, че „той (Х.) като потегли, колата му поднесе в
кръговото“, което потегляне следва да е било при влизане в кръговото движение, след като
Х. е бил спрял, за да се включи в кръговото движение, а не на излизане, където се твърди, че
е поднесъл процесния автомобил, тъй като там „потегляне“ не е имало. Същевременно св.
Н. уточнява, че това се случило при излизане от кръговото. Свидетелят твърди, че възприел
как жалбоподателят се опитвал да контролира колата, която управлявал, но тя поднесла,
което също остава неясно как е възприел предвид описваната от него дистанция, на която се
е намирал в собствения си автомобил зад този на жалб.Х. и то при реализиране на
действието на нарушителя в кръгово движение. Свидетелят сочи, че не е възприел
полицейски автомобил по време на движението си в кръговото, такъв възприел на 2-3 метра
след кръговото, където имало отсечка, където бил скрит полицейският автомобил.
Последното обстоятелство напълно се опровергава от свидетелските показания на св. Д. и
св. П., че не са се крили, а самите те са били в движение с управлявания от св. Д. служебен
автомобил и са последвали жалбоподателя, след като възприели нарушението. Отделно от
това Св. Д. и Св. П. си спомнят, че са възприели автомобила на жалбоподателя по време на
неговото движение в кръговото движение, като между техният служебен автомобил и този
на Н. не е имало други автомобили. Същото идва да покаже, че св. Д. ако се е движел зад
автомобила на жалбоподателя и на посоченото от самия него разстояние не е било
обективно възможно полицейските служители вече да са преминали кръговото движение, да
са преустановили движението на служебния автомобил (до бензиностанция („ВМ
Петролиум“, находяща се на около 150-200 м след кръговото движение), да са слезли от него
и да са извършвали проверката на жалбоподателят, както сочи свидетеля преди той да
премине покрай тях. Изложеното сочи, че този свидетел не се е движел на посоченото от
него разстояние от жалбоподателя, което поставя на съмнение какво в такъв случай е
възприел. С оглед на цялостното противоречие в показания и в допълнение възможната
заинтересованост на свидетеля, (с оглед на факта, че с жалбоподателят били колеги), съдът
не кредитира показанията на св. Н., в частта, касаеща твърдяното възприето движение на
лекия автомобил, констатациите му за липса на умисъл в действията на жалб. Х., както и
касателно действията на полицейските служители.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
5
чрез разпита на свидетелите – Д. и П., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях лично и в непосредствена близост е възприел
действията на жалбоподателя и поведението на автомобила. Показанията на свидетелите Д.
и П. са последователни, еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалата
доказателствена съвкупност. Същите са и относими към основния въпрос в настоящото
производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Свидетелите точно и ясно описват в кой момент са възприели нарушението,
извършените проверки и констатациите си, респективно установените фактически
положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото
производство като ги възпроизвеждат пред съда убедително. Показанията им изцяло се
възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените
си изводи.
В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе
актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на
самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото
производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда
отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за
установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от
контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки,
законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на
актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по
Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че
административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона
доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически
констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната
задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните
лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на
специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по
адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС) Презумптивната доказателствена сила на АУАН
по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от
1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН,
съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е
неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената
тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до
приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-
общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един по-
благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил
доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.
Все в тази насока следва да се отчете и факта, че ЗДвП е специален закон, който
въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила,
които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват
приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното
производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите
тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.
Следва да се отбележи, че презумптивната доказателствена сила на АУАН-а по
отношение на констатациите относно фактическите положения в настоящото производство
не беше опровергана по никакъв начин. В тази връзка и извън гореизложеното следва да се
посочи и обстоятелството, че съгласно експертното заключение представените и приети
разпечатки, касателно проблем със спомагателните системи за сигурност на процесното
МПС са с дата 12.03.2025 г., 12:45 ч. и поради факта, че няма данни за времето на възникване
на изправността, същите не могат да се отнесат към датата на твърдяното нарушение
6
29.01.2025 г.
От правна страна:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице.
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175а, ал.1 ЗДвП, е
необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството на водач, който
организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за последната хипотеза, която съответства на задължението му
като водач по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че на 29.01.2025 г.
около 16:40 часа в гр. Русе, бул.Тутракан, на кръстовище с кръгово движение до номер 44 в
посока на движение ГКПП Дунав мост, управлявал собственото си МПС лек автомобил
марка „БМВ“, модел 523И с регистрационен номер ЕН1790КС, като управлявал
горепосоченото МПС по пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При излизане от
кръстовището с кръгово движение на бул.Тутракан, преди бензиностанция „ВМ Петролиум“,
движейки се в посока ГКПП Дунав мост при суха пътна настилка и ясно време,
демонстративно подал газ на ляв завой, като извел извън контрол автомобила, задните
задвижващи колела превъртели, след което автомобила поднесъл надясно и после на ляво в
посока на движението, като същото се повторило още веднъж. С рязкото подаване на газ
загубил сцепление на задвижващите колела, при което създал реална опасност за другите
участници в движението.
Посочената маневра, била определена като използване на пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Същото в практиката се определя като „дрифт“. Няма легално
понятие за "дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване
на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната
спирачка или други подобни действия в резултат, на които се постига движение на
автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-
дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл са
Решение № 291/28.11.2023 г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от 6.08.2020
г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 250/2020 г., поради което това понятие се явява изяснено в
достатъчна степен от преобладаващата съдебна практика. Това е спортна техника на
шофиране, което представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари
(Решение от 10.11.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 372/2020 г.).
Не се оспорва от нито една от страните, а и разпитаните свидетели по делото
потвърждават, че на процесната дата и час жалбоподателят Х. е управлявал лек автомобил
7
лек автомобил марка „БМВ“, модел 523И с регистрационен номер ЕН1790КС, следователно
същият е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
управляваният от А. Х. марка „БМВ“, модел 523И с регистрационен номер ЕН1790КС е
негова собственост.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
управляваният от А. Х. лек автомобил марка „марка „БМВ“, модел 523И с регистрационен
номер ЕН1790КС, е извършил описаните в АУАН и НП движения – при суха пътна настилка
и ясно време демонстративно подава газ на ляв завой, като извежда извън контрол
автомобила, задните задвижващи колела превъртат, след което автомобилът поднася
надясно и после в ляво в посока на движението, като същото се повторило още веднъж.
От установените факти и с оглед заключението на вещото лице за неотносимост на
процесните разпечатки от 12.03.2025 г. (след връчване на наказателното постановление) за
проблем със спомагателните системи спрямо датата на нарушението, се налага единствения
извод, че причината за поднасянето на превозното средство последователно в ляво и дясно е
било рязко ускоряване на оборотите на двигателя съпътствано от завиване на кормилото и
целта е загуба на сцепление и поднасяне на автомобила. При суха настилка, ясно време и
липса на препятствия изложеното води само до единствения възможен извод, че водачът е
подал рязко газ, завъртял е волана наляво (заради левият завой, в който се е намирал), като е
извел автомобила извън контрол и е загубил умишлено сцепление на задните задвижващи
колелета с асфалтовата повърхност, които превъртели. Същото е довело именно до
превъртане на задните гуми на автомобила. При това положение е закономерно лекият
автомобил да поднесе на дясно, а вследствие на ляво и същото да се повтори още веднъж.
Така от обективна страна жалбоподателят е извършил действия – рязко подаване на
газ и завъртане на волана, в резултат, на които е постигнато странично приплъзване – в
дясно и ляво на автомобила и превъртане на задните гуми, което се повторило още веднъж,
които са характерни за така описаната в съдебна практика техника на управление на МПС –
„дрифт“, представляваща използване на пътищата, отворени за обществено ползване,извън
целите за осъществяване на превоз на пътници и товари.
Това обстоятелство взето заедно с наличието на други участници в движението към
този момент в този участък – включително и автомобилът, в който са се намирали
служителите на Сектор „Пътна полиция“ създава особена и реална опасност за всички
участници в движението - водачи и пешеходци, доколкото подобно поведение е абсолютна
предпоставка за транспортно произшествие.
От субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че деянието е общественоопасно и
противоправно, защото като правоспособен водач е бил запознат със съдържанието на
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, но въпреки това е целял и е предприел управление на
МПС по този начин.
Възражението за липсата на умисъл у нарушителя, от страна на защитата, съдът не
споделя. На първо място в настоящото производство, с оглед заключението на вещото лице
за неотносимост по време на разпечатките на процесното МПС с процесното нарушение,
съдът намира по вече изложените съображения, че сочената техническа неизправност не е
била на лице, с оглед на което не неизправността на системите за сигурност са довели до
приплъзването в двете посоки на автомобила и блокирането на задвижващите колела.
Допълнително и в тази връзка следва да се подчертае, че съгласно обстоятелствената част на
заключението на вещото лице – при проведения разговор с жалб. Х. на вещото лице същият
заявил, че индикаторите на таблото за управление светели и същият знаел за това, че
управлявания от него автомобил имал проблем с ABS и ASC системите. Същото
обстоятелство той устно заявил и пред полицейските служители, също и, че работи в
автосервиз и в момента колата му се ремонтирала. Посоченото идва да покаже, че дори да се
8
допусне, че е имало проблем към датата на нарушението с посочените системи,
жалбоподателят е знаел за него и както сочи на л.10 в заключението си вещото лице същият
е трябвало да управлява автомобила с повишено внимание, а не с по-висока скорост от тази,
с която би могъл да вземе завой или рязко подавайки газ. На още по-силно основание ако
действително жалбоподателят е имал специални познания във връзка с упражнявана от него
професия като автомонтьор. Описаното от св. Н. обстоятелство за опясъчен път – ако се
приеме за вярно (в района на ДДФ, преди включването в процесното кръгово движение),
посочено за първи път в съдебното заседание от свидетеля, също е от категорията на тези,
които жалбоподателят е имал знание и е било предвидимо - с оглед твърдението, че
местонахождението на работното място на жалбоподателя е налагало преминаването
ежедневно по този път. Всички наведени твърдения в тази връзка от защитата съдът намира
за защитна версия (наличието на пясък по платното, по гумите на автомобила, неработещите
спомагателни системи) и цени посочените обстоятелства не като обуславящи липсата на
умисъл у нарушителя, а като обстоятелства водещи до по-висок риск, а от там и до
необходимостта от управление на МПС при особена предпазливост от страна на водача. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно заключението на вещото лице посочените ABS
и ACS системи са спомагателни такива. Те са предназначени за подобряване ефективността
на процеса по управляемост на автомобила, предотвратяване на буксуване и поднасяне.
Като ASC системата може да бъде изключвана ръчно. Същите системи не препятстват
работата на основните системи на автомобила, които могат да работят самостоятелно.
Съществуват МПС и без посочените спомагателни системи, но това не означава, че същите
ежедневно се приплъзват или блокират колелата им и така създават опасност за останалите
участници в движението.
В настоящия случай жалбоподателят като правоспособен водач е бил запознат със
съдържанието на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и въпреки това той е целял и е
предприел умишлено управлението на МПС по описания начин.
Субективното отношение на извършителя следва да се изведе от обективните
проявления на действията му, а именно, че използва път, отворен за обществено ползване, не
по негово предназначение, обективирано в нарушаване на устойчивостта и принудителното
поднасяне в дясно и в ляво на управляваното от него МПС, повторено още веднъж, като във
волево отношение жалбоподателят е целял именно това. В настоящото производство
безспорно се установи, че движенията на лекия автомобил са волево реализирани и целени,
а не са резултат на неопитност, невнимание или неспособност автомобилът да бъде овладян
от водача му.
Настоящият съдебен състав не споделя доводът релевиран от защитата, че се касае за
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение не съдържа белезите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а напротив – същото е типично
за нарушения от този вид.
Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от
съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни на конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, предмета му, вида му,
общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите,
данните за личността на нарушителя, наличието на други нарушения от извършителя и
други и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното.
Обстоятелствата касаещи нарушението: Изпълнителното деяние засяга важни
обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за
9
обществено ползване. Изискването за използването на пътищата отворени за обществено
ползване по тяхното предназначение за превоз на хора и товари има пряко отношение към
сигурността на останалите участници в движението. Само по себе си деянието предпоставя
завишена обществена опасност, доколкото с допускането му се създава абсолютна
предпоставка за ПТП. Процесното нарушението е извършено на силно натоварен пътен
участък – бул. Тутракан, гр. Русе, в посока ГКПП Дунав мост и на разстояние от около 500
метра от него, в пиков час – 16.40 ч., в работен ден – сряда, в момента, в който през
процесното кръгово движение са преминавали множество пътни превозни средства. Дори да
се допусне, че спомагателните системи за сигурност на процесното МПС не са работили
(обстоятелство, което настоящия състав не приема за установено) водачът е следвало да
съобрази поведението си и да извърши такива действия с механизмите за управление на
МПС, за да бъде сигурен, че не би застрашил сигурността на останалите участници в
движението. Сигурността на останалите участници в движението в настоящия случай е била
реална, а настъпването на други неблагоприятни последици е било оставено на абсолютната
случайност и доброто стечение на обстоятелствата.
Обстоятелствата касателно личността на нарушителя сочат на завишена обществена
опасност. Видно от справка за нарушител, същият е санкциониран близо тридесет пъти, от
момента на придобиване на правоспособност като водач на МПС на територията на
различни области – Плевен, Велико Търново, Шумен, Русе, Варна, Търговище. Същото
демонстрира упоритост и системност при неспазване на различни правила за движение по
пътищата от страна на водача, въпреки вече наложените наказания за предходните
нарушения.
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното
нарушение не следва да се квалифицира като маловажно такова по смисъла на чл. 28, от
ЗАНН, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената му опасност не е по- ниска в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗДвП от този вид.
Наказанието, което е наложено е правилно определено предвид санкцията на
разпоредбата на чл. 175а ал.1, пр.3 от ЗДвП, което е фиксирано от законодателя като вид и
размер и не следва да се обсъжда справедливостта му.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на производството пред настоящата инстанция Началник РУ при ОД на МВР-
Русе, РУ 02 Русе е бил представляван от гл. юрисконсулт Т. Й. и гл. юрисконсулт Г. Д.а, като
в тази връзка е направено искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство и е представен списък.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал.
5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът намира, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява частично основателно. При защита по дела по ЗАНН разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в три съдебни заседания,
като в две от тях е участвал гл. юрисконсулт Т. Й., а в третото гл. юрисконсулт Г. Д.а.
Същите са участвали активно в производството, представяли са доказателства, изразявали са
становища по доказателствените искания на жалбоподателя, участвали са в разпита на
10
свидетелите и вещото лице и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 120 лева.
В тази връзка А. П. Х. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция към
Министерство на вътрешните работи - Русе, доколкото последната се явява юридическото
лице, в чиято структура се намира административнонаказаващия орган, издал оспореното
постановление, сумата в размер на 120 лева, представляща юрисконсултско възнаграждение.
По делото са сторени разходи за изготвена автотехническа експертиза, за която с
протоколно определение от 15.07.2025 г., съдът е разпоредил от бюджета на Съдебната власт
по сметка на Районен съд – Русе да се издаде РКО на вещото лице Д. в размер на 339,30
лева, съгласно представената по делото справка-декларация. Поради изложеното и с оглед
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, следва разноските за
изготвената експертиза в размер на 339,30 лева, да бъдат възложени в тежест на ОД на А. П.
Х. катосъщият следва да ги заплати на Съдебната власт по сметка на Районен съд Русе (в
този смисъл мотивите на ТР № 4/11.02.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл.
63д, ал. 1, 4 и ал. 5 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-3393-000069/14.02.2025 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с
което на А. П. Х., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. П. Х., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ сумата в размер на
120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. П. Х., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза на Висшия съдебен съвет
по сметка на Районен съд – Русе сума в размер на 339,30 /триста тридесет и девет лева и
тридесет стотинки/ лева представляваща разноски за изготвена автотехническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11