Решение по КНАХД №205/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е въз основа на касационна жалба против Решение № 498/06.11.2024 г. по АНД № 1483/2024 год. по описа на РС - Плевен, подадена от началника на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция АРОК към АПИ – София чрез процесуалния представител гл. юрк. С. В..

С посоченото съдебно решение първостепенният съд е отменил на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 8763/23.07.2024 година на началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на А. И. И. с [ЕГН] от гр. Варна е наложено административно наказание на осн. чл. 53, ал. 1, т.2, предл.2-ро от Закона за пътищата - глоба в размер на 4000,00 лв. /четири хиляди лева/ за извършено на 25.06.2024 г. в 11:36 часа на път І-3, км. 100, на 500 м. преди бензиностанция „Ромпетрол“ нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“, чл.7, ал.1, т.3, б. „б“, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 предл. 1 от на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че нарушението е ясно и конкретно описано с всички негови съставомерни признаци, събрани са доказателства, от които се установяват всички признаци от обективна страна на същото и за нето е наложено предвиденото в закона наказание. Изразява несъгласие с изложените от първостепенния съд мотиви, свързани със субекта на нарушението.

В заключение е направено искане да бъде отменено решението на РС – Плевен като незаконосъобразно и да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление.

Ответникът по касация А. И. И. от гр. Варна чрез процесуалния представител адв. Б. К. от АК – Бургас в представен писмен отговор на касационната жалба и молба, имаща характер на писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Позовава се на Тълкувателно постановление № 5/2023 г. на ВКС и ВАС и прави искане да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Плевен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване Тълкувателно постановление № 5/2023 г. на ВКС и ВАС, решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

За да отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е изложил мотиви, че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Позовал се е на разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, по силата на която лицата, които са задължени да снабдяват извънгабаритните превозни средства със съответните разрешителни, са собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват превозите. Въз основа на горната разпоредба съдът е приел, че собствениците на извънгабаритните ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление, или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в §1, т.5 от ДР на ЗАП, а именно - превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въз основа на горното е направен извод, че в конкретния случай водачът на ППС не попада в нито една от посочените в чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ категории лица, поради което не може да бъде извършител на нарушението, за което е санкциониран.

Касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно.

Касационното съдебно производство беше спряно с протоколно определение от 11.04.2025 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, до постановяване на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС. Тълкувателно постановление № 2 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 08.10.2025 г., на което основание съдебното производство е възобновено. В същото е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В мотивите на тълкувателното постановление е посочено, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т.e. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата.

Посоченото тълкувателно постановление е задължително за съдилищата.

С оглед обстоятелството, че в конкретния случай за ответника по касация по делото не са налице доказателства да е собственик на процесното ППС или лицензиран превозвач, а единствено е установено, че само е управлявал процесното ППС, то същият не може да бъде субект на нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, за каквото е съставено процесното наказателно постановление, респективно незаконосъобразно е санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 498/06.11.2024 г. по АНД № 1483/2024 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИСИ от решението на осн. чл. 138, ал.1 АПК да се изпратят на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.