№ 31990
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20211110117129 по описа за 2021 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на Г. Н. Д. срещу В. Г. П..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за
установяване на момента на фактическа раздяла между страните, както и по чл. 192 ГПК да
бъдат изискани документи от „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД, които искания с оглед
становището на ответника съдът намира за ненеобходими, поради което следва да бъдат
оставени без уважение.
Искането на ищеца по т. 4 от исковата молба съдът намира за допустимо и относимо,
като следва да се дадат указания на ищеца да представи изрична писмена молба с оглед
изискването на чл. 192, ал. 1 ГПК, или да представи проект на съдебно удостоверение.
Искането на ответника по т. 1 да бъде изискана информация от „Омникар Ауто“ е
допустимо и относимо, като на ответника следва да се дадат указания да представи изрична
писмена молба с оглед изискването на чл. 192, ал. 1 ГПК, или да представи проект на
съдебно удостоверение.
Искането на ответника за допускане на САТЕ и събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели за установяване на ползването на автомобила съдът
намира за допустими и относими с оглед приетото за съвместно разглеждане възражение за
прихващане, поради което следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.10.2023г. от 15:00 часа, за когато да се
1
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията и препис от молба от 10.06.2021г.,
ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ своевременно релевираното
възражение за прихващане на ответника със сумата от 14 133,60 лева, представляваща
обезщетение за ползване на лек автомобил „марка“ за периода от 07.11.2019г. до
04.02.2021г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
да представи писмена молба по чл. 192, ал. 1 ГПК по искането си по т. 4 от исковата молба,
респ. да представи проект на съдебно удостоверение. При неизпълнение, искането ще бъде
оставено без уважение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да представи писмена молба по чл. 192, ал. 1 ГПК по искането си по т. 1 от
отговора на исковата молба, респ. да представи проект на съдебно удостоверение. При
неизпълнение, искането ще бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени
от ответника в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В Д.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-автотехническата
експертиза в размер на 250 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от
съобщението.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА двама свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване
на фактите и обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, а именно за
ползването на процесния автомобил „марка“ през периода от 07.11.2019г.- 04.02.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Г. Н. Д. срещу В. Г. П. с
искане да се осъди ответника да му заплати сумата от 9897,01 лева, представляваща
погасени от него за сметка на ответника лизингови и застрахователни вноски, дължими по
Договор за финансов лизинг № 183658232940, сключен с „фирма“ ЕООД /с предишно
наименование „фирма“ ЕООД/, за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г. включително,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.03.2021г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е бивш съпруг на В. П., като бракът им бил прекратен поради
неговото дълбоко и непоправимо разстройство на 13.07.2020г. с влязло в сила Решение №
260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. от РС- гр. К, с което било
утвърдено сключеното между съпрузите споразумение за развод по взаимно съгласие по чл.
51 СК. Поддържа, че били във фактическа раздяла още към месец октомври 2019г. Сочи, че
на 06.08.2018г. В. П. била сключила Договор за финансов лизинг № 183658232940 със
„фирма“ ЕООД /в последствие преименувано „фирма“ ЕООД/. Ответницата била получила
лизинговата вещ- лек автомобил „марка“, с рег. № *****, който бил за лично ползване на
същата и бил сключен с цел личното му придобиване. Твърди, че със свой лични средства е
заплащал нейните задължения по вноските по договора, застраховките „Гражданска
отговорност“ и „Автокаско“, данък МПС за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г.,
включително. Сочи, че през този период вече са били във фактическа раздяла, като за част от
периода били и разведени. Поддържа, че бил извършил следните плащания с негови лични
средства: на 07.11.2019г.- 343,21 лева с основание „месечна вноска 2 по застр.
2
пол.**********“ и получател „фирма“ ООД; на 12.11.2019г. – 472,79 лева с основание
„мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940+91112010603BRSG“ и
получател фирма ЕООД; на 09.12.2019г. – 472,79 лева с основание „мес.вноска лизинг за
автомобил на к л. номер 36582 договор 32940+91112010603BRSG“ и получател фирма
ЕООД; на 13.01.2020г. – 473,15 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л.
номер 36582 договор 32940+91112010603BRSG“ и получател фирма ЕООД; на 31.01.2020г.
– 343,21 лева с основание „месечна вноска 3 по застр. пол.**********“ и получател „фирма“
ООД; на 12.02.2020г. – 473,33 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л.
номер 36582 договор 32940 UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 09.03.2020г.
– 473,51 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор
32940 UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 09.04.2020г. – 473,69 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940
UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 04.05.2020г. – 343,21 лева с основание
основание „месечна вноска 4 по застр. пол.**********“ и получател „фирма“ ООД; на
11.05.2020г. – 473,87 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582
договор 32940 UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 03.06.2020г. – 474,05 лева
с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940
UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 09.07.2020г. – 474,23 лева с основание
„мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940 UNCR200212013240“ и
получател фирма ЕООД; на 09.07.2020г. – 102,58 лева с основание „данък МПС за 2020 рег.
номер *****UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД.
Поддържа, че съгласно т. 10 от утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК, ако
се окаже, че някой от съпрузите е поел задължение към трето лице, то след прекратяването
на брака, същият ще изплаща поетото задължение самостоятелно, без да ангажира по
какъвто и да е начин и на каквото и да е основание, в какъвто и да е размер и период,
отговорността на другия съпруг. След датата на развода, бил извършил следните плащания:
на 10.08.2020г. за сумата 474,41 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л.
номер 36582 договор 32940 UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 10.08.2020г.
за сумата от 559,87 лева с основание „вноска застраховка автокаско еднократно
застр.гр.отговорност“ и получател „фирма“ ООД; на 10.09.2020г. за сумата 474,59 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940
UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 14.10.2020г. за сумата 474,78 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940
UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 02.11.2020г. за сумата 309,31 лева с
основание „вноска 2 по полица 0307Х0001016“ и получател „фирма“ ООД; на 13.11.2020г.
за сумата 474,96 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582
договор 32940 UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 08.12.2020г. за сумата
475,14 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940
UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 08.01.2021г. за сумата 475,33 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582 договор 32940
UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД; на 01.02.2021г. за сумата 309,31 лева с
основание „вноска 3 по полица 0307Х0001016“ и получател „фирма“ ООД; на 04.02.2021г.
за сумата 475,41 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на к л. номер 36582
договор 32940 UNCR200212013240“ и получател фирма ЕООД.
Общият размер на извършените плащания в полза на „фирма“ ЕООД и
„Застрахователен брокер Омникар и партьори“ ЕООД бил 9897,01 лева. Сочи, че
изпълнявайки задължения, които не са негови, а на ответникът при липса на основание за
това, е обеднял, а ответницата се е обогатила за негова сметка, тъй като пасивът й бил
намалял поради погасяване на задълженията й от страна на ищеца. Поддържа, че са налице
всички елементи на чл. 59 ЗЗД. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Сочи, че на 06.08.2018г. бил сключен Договор за финансов
лизинг № 183658232940 със „фирма“ ЕООД, като ищецът бил съдлъжник по него. Твърди,
че в процесния период, ищецът ползвал само и единствено предоставеният лизингов
автомобил. Поддържа, че съгласно т. 14 от одобреното с Решение № 260130 от 13.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 277/2020г. от РС- гр. К споразумение бившите съпрузи са се
съгласили, че уреждат всички свои лични и имуществени отношения във връзка с
прекратяването на брака им и нямат каквито и да е претенции един към друг във връзка с
това. Твърди, че ищецът съзнателно е поел задължение по договора за лизинг като
3
съдлъжник, поради което и направените плащания не били без основание, както и лично
бил заявил пред бракоразводния съд, че към 13.07.2020г. страните нямат претенции един
към друг; сам сочил че от момента на твърдяната от него фактическа раздяла всеки от тях е
заплащал само свои лични разходи. Твърди, че общият размер на плащанията до развода е
5050,59 лева. Поддържа, че ищецът дължи плащания по лизинговия договор като
съдлъжник, както и че договорът за лизинг бил сключен по време на брака и на основание
чл. 32, ал. 2 СК съпрузите са поели солидарна отговорност спрямо лизингодателя за
дължимите лизингови вноски, поради което на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното
следва да се понесе по равно от тях. Сочи, че след прекратяване на брака автомобилът
продължавал да се ползва от ищеца, като в лизинговия договор бил вписан адрес, на който
съгласно т. 7 от одобреното споразумение се намирало жилище, изключителна собственост
на ищеца. Твърди, че по време на брака автомобил марка с рег. № ***** бил ползван само и
единствено от ищеца, в периода след прекратяване на брака до 04.02.2021г. В. П. била
предоставила ползването на автомобила на ищеца с уговорката той да плаща лизинговите
вноски през периода, през който ще го ползва. В условия на евентуалност, релевира
възражение за прихващане със сумата от 14 133,60 лева, обезщетение за ползване на лекия
автомобил от страна на ищеца за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г. /по 31,20 лева на
ден за общо 453 дни/. Счита, че не са налице основания за уважаване на претенцията.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на действително правоотношение между ответника и „фирма“ ЕООД по договор
за лизинг; да е обеднял, като е заплатил дължимите от ответника месечни погасителни
вноски и застраховки в посочения в исковата молба размер; обогатяването на ответника,
изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на месечните дължими вноски по
договора за лизинг и дължимите застрахователни вноски; причинна връзка между
обедняването и обогатяването; за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
По възражението за прихващане в тежест на В. П. е да докаже, че през процесния
период автомобил „марка“ е бил ползван от Г. Д., както и размерът на обезщетението за
лишаване от ползване.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните,
че с Решение № 260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. по описа на
РС- гр. К е прекратен бракът между В. Г. П.- Д.а и Г. Н. Д. по взаимно съгласие; както и че
на 06.08.2018г. бил сключен Договор за финансов лизинг № 183658232940 между „фирма“
ЕООД и В. П. в качеството й на „лизингополучател“ и Г. Н. Д. като „съдлъжник“; както и че
Г. Д. е платил 9897,01 лева, лизингови и застрахователни вноски, дължими по Договор за
финансов лизинг № 183658232940, сключен с „фирма“ ЕООД /с предишно наименование
„фирма“ ЕООД/, за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5