ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1327
по входящ номер № 1922 от 25.04.2025 г.
Русе, 28.04.2025 г.
Административният съд - Русе - III АДМ. ТРОЕН състав, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
Членове: | ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Десислава Великова административно дело № 1/2025 г. на Административен съд - Русе, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., от [населено място], против решение № 454 по протокол № 15/17.12.2024 г. на Общински съвет – Русе, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на Общински съвет – Русе, за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост, в частта с която с § 11 се изменя чл. 33, ал. 5, т. 4. Съобр. текста критериите за класиране на жилищата по чл. 33 се изменят както следва: т. 4 - “местоположение – първа зона – 1 т.; втора зона – 3 т.; трета зона – 5 т.; четвърта и пета зона – 10 т.“.
Излага съображения, че предварителното изпълнение на разпоредбата би го лишило от реален шанс да бъде класиран за закупуване на жилището в което е настанен, тъй като жилището му е във втора зона, за която в оспорваната разпоредба са предвидени 3 точки, а настанените в зона 4 и 5 – [жк], щели получат 10 точки т.е. ако не бъдело допуснато спиране на предварителното изпълнение на действието на разпоредбата, докато приключело обжалването, допуснатото за продажба жилище в което бил настанен, можело да бъде продадено на друго лице, което би му попречило да го закупи, т.е. да му се нанесат значителни труднопоправими неимуществени и имуществени вреди.
С Определение №72/09.01.2025 г. по адм. д. №1/2025 г. по описа на РАС е отхвърлено искането по чл. 166, ал. 2 от АПК на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., от [населено място], за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост.
Т. О. е оставено в сила с Определение №1741/202.02.2025 г. по адм. д. № 848/2025 г. на ВАС, ІV отд.
С Молба от 25.04.2025 г. Р. Г. В. иска спиране на действието на цитираната разпоредба. Излагат се нови обстоятелства, че Община Русе, в изпълнение на влязло в сила Решение №550 по Протокол №18/27.03.2025 г. на Общ. Съвет – Русе е обявила продажбата на 133 броя апартаменти, като в 30-дневен срок, считано от 23.04.2025 г. до 17.30 ч. на 22.05.2025 г. вкл. наематели на общински жилища можели да се подават заявления за закупуването му, като към него заявителите следвало да приложат документ за платена такса в размер на 140 лв., съгласно чл.59, ал.1, т.4 от Наредба 16 на Общински съвет- Русе.
От представените доказателства е видно, че с Решение №550 по Протокол №18/27.03.2025 г. на Общ. Съвет – Русе били определени за продажба 133 бр. жилища, от общия брой на жилищата - 1533, включени в Списък №1 на общинските жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, раздел Апартаменти, утвърдени с Решение №480 на Общ. Съвет –Русе по протокол №16/30.01.2025 г.
Р. Г. В. на 23.4.2025 г. е подал Заявление до Кмета на Община – Русе за закупуване на обитаваното от него общинско жилище, представляващо апартамент №9, с адрес [населено място], [жк], [улица], ж.бл. Огражден, вх.8, ет.4, на което бил наемател от 2007 г.
Оспорената разпоредба чл. 33, ал. 5 от Наредба №6 на Общ. съвет- Русе гласи: В случаите, когато са постъпили по-голям брой заявления от максимално определения от общинския съвет брой жилища за продажба, комисията по чл. 6 от наредбата определя кои жилища да преминат във списъка на общинските жилища, отредени за продажба, като класира жилищата в низходящ ред, съобразно следните критерии:
1. Срок на обитаване на общинското жилище от заявителя – 0,2 точки за всяка завършена година към момента на подаване на заявлението;
2. Възраст на жилището – 0,2 точки за година;
3. Вид на конструкцията – 10 т. за панелно жилище, 3 точки за ЕПК и 1 точка за тухлено“
4. Местоположение- П. зона – 1 т.; Втора зона- 3 т.; Трета зона – 5 т.; Четвърта и пета зона -10 т.;
Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия акт, освен ако съдът постанови друго. Според препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК това правомощие на съда се упражнява при условията на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК. Цитираните норми предвиждат, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда.
Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи също така и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му от страна на неговите адресати да има вредоносни последици. За да е основателно искането за спиране, е необходимо да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива вреди, които са в пряка връзка и произтичат от действието на подзаконовите разпоредби.
В производството по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, съдът следва да извърши преценка относно баланса между обществения интерес, преценен като значим при наличието на допуснато по закон предварително изпълнение, и наличието на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия от изпълнението на подзаконовите разпоредби.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата аргументи и представените доказателства намира, че в конкретния случай липсва опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от действието на оспорената разпоредба.
Законът предвижда две алтернативи, всяка от които представлява самостоятелно основание за спиране на предварителното изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на някоя от тях. Значителна вреда ще има, когато поради размера, вида, характера или интензитета и, тя води до несъразмерно отрицателно изменение в положението на адресата и с оглед защитавания от предварителното изпълнение интерес. Трудно поправима е вредата, изразяваща се в отрицателни изменения, които не могат да бъдат възстановени или преодолени.
В случая, с оглед направеното в жалбата искане за спиране на основание чл. 190 АПК следва да се посочи, че липсват данни и доказателства за това, че е налице вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди.
Съдът намира, че настъпването на твърдените от жалбоподателя В. вреди е хипотетично. Няма данни по делото, дали са постъпили по-голям брой заявления от максимално определения от общинския съвет брой жилища за продажба 133, както и колко и кои жилища ще преминат в списъка на общинските жилища, отредени за продажба.
Следва да се посочи, че не се нарушава правото на неприкосновеност на обитаваното от жалбоподателя В. жилище, тъй като същото е гарантирано със сключения договор за наем от 05.12.2022 г. с Община – Русе, както и от разпоредбата на чл.35 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе, според която наемател на общинско жилище може да го закупи ако отговаря на конкретно посочени в нея условия, като липсва правна възможност други лица да закупят жилището в което е настанен.
Както бе посочено, описаните в жалбата вреди са хипотетични.
Твърдяното от жалбоподателя възможност за невключване на жилището, което обитава, в списъка на общинските жилища, отредени за продажба е неотносимо пряко към настоящото производство, защото представлява бъдещо несигурно събитие.
Жалбоподателят не сочи конкретни аргументи за настъпването на вреди от категорията на визираните в закона, които да са противопоставими на обществения интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 196 от АПК, при които действието на оспорената подзаконова разпоредба може да бъде спряно. С оглед изложеното искането за спиране следва да се отхвърли.
Предвид изложеното Административен съд - Русе, трети тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс на Р. Г. В., за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: | |
Членове: |