О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
115 19.01.2023г. град
Бургас
Административен съд – гр.Бургас, III-ти състав, на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в следния състав:
Съдия:Чавдар Д.
като разгледа адм.д. №1790 по описа за 2022г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по молба на адв. С.М.М.Х., с
искане за изменение в частта за разноските на Решение №1501 от 15.12.2022г. по
адм. дело № 1790/2022г. по описа на Административен съд Бургас. В молбата се иска
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Препис
от молбата е връчен на насрещната страна, която счита че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че предоставената
помощ е с предварително договорено възнаграждение от 100,00 лева, което внася
съмнение в редовността на използвания институт на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Съдът, в настоящия му състав, като обсъди
доводите на молителя и данните по делото, намира искането за процесуално
допустимо, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно
и в административния процес, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
За
решението жалбоподателят и адвокатът му очевидно са уведомени, като не са
върнали отрязъка своевременно. Следователно
в хипотезата на чл. 248, ал.1, предл. 2 от ГПК, в настоящия
случай искането по чл. 248 от ГПК е направено своевременно.
Съдът счита, че искането за изменение на
решението в частта за разноските е
подадено от надлежна страна, в установения от закона срок, поради което
е допустимо за разглеждане.
Молбата е неоснователна.
В жалбата жалбоподателят е заявил изменение на постановеното решение в
частта, касаеща отказ да бъдат присъдени претендираните разноски по делото. С оглед изхода на спора,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя
разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение. Такива не са
били извършени , а са били претендирани по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата, т.е. в хипотеза на извършено безплатно процесуално
представителство и спечелено дело. В този случай, съдебният състав е изложил
мотиви за липса на конкретика в соченото фактическо основание за предявената по
цитирания ред претенция, както и на доказателства за същото. Цитирал е
установена съдебна практика в подкрепа на изложеното.
В този смисъл, след като са изложени
мотиви защо счита, че възнаграждението, претендирано от адвоката на
жалбоподателя не е дължимо и не са възникнали обстоятелства, както и не са
представени доказателства за промяна на този извод, Съдът счита че молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на адв. С.М.М.Х.
за изменение в частта за разноските на Решение №1501 от 15.12.2022г. по
адм. дело № 1790/2022г. по описа на Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: