№ 392
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000601369 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК, поради това че изрично,
допълнително се сочи, като уточнение на частната жалба от 21.10.2025 год., от адв. С. Р. от
САК, че предмет на обжалване е определение, постановено по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК в
о.с.з. на 16.10.2025 год. по н.о.х.д. № 5791 по описа за 2025 година на СГС, НО, 21-ви
състав, в частта му, в която съдът се е произнесъл за определяне на първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наложеното на К. С. Г. наказание.
Защитникът твърди в писменото уточнение от 22.10.2025 год., че
определеният режим не е неправилен, тъй като разпоредбата на чл. 57, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2
ЗИНЗС не е приложима в пълна стенен, поради липса на доказателства за завишена опасност
на осъденото лице.
В непосредствената защита на основателността на искането за промяна в
режима на изтърпяване на лишаването от свобода, защитникът конкретизира, че тя е за
приведеното в изпълнение наказание с продължителност от девет месеца, но не и за
наказанието по споразумението, одобрено в същото съдебно заседание, което е с
продължителност от 2 години.
Подсъдимият в лична защита изрязва само съгласие с доводите на
защитника си.
При пледирането си представителят на апелативната прокуратурата счита,
че така определеният от Софийски градски съд строг режим на изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода е правилен, защото са налице условията на чл. 57, ал. 1, т. 2,
б „в“ от ЗИНЗС, тъй като сборът от двете наказания надвишава две години - със
споразумението по делото е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
при ефективно изтърпяване, а след това е приведено в изпълнение и условното наказание по
н.о.х.д. № 31/23 год. по описа на PC-Брезник.
Частната жалба е допустима, тъй като обжалваното произнасяне за
1
първоначалния режим е с определение, допълващо по реда на чл. 306, ал.1, т. 3 във вр. с чл.
383, ал. 3 от НПК одобрено споразумение за решаване на делото по въпроса за
приложението на чл. 68, ал.1 от НК. Само за пълнота, поради направеното устно
конкретизиране на предмета на жалбата в откритото съдебно заседание, но тъй като в
писменото допълнение на жалбата се сочи режим на „наложените наказания“, следва да се
посочи, че страните са лишени от възможността да инициират инстанционен контрол по
въпроса за първоначалния строг режим на изтърпяване на наложеното на Г. наказание с
продължителност от 2 години. Той е бил решен от СГС с определение, постановено също в
публичното заседание на 16.10.2025 г. по н.о.х.д. № 5791 по описа за 2025 година, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото, постигнато между защитника, а именно
настоящия жалбоподател - адв. С. Р., и прокурор от СГП, съдържащо необходимото им
съгласие и относно режима, при който К. Г. да започне да търпи лишаването от свобода за
срок от 2 години. Това е въпрос, който задължително следва да бъде част от писменото
споразумение съгласно чл. 381, ал.1, т.2 от НПК, а въпросите от споразумението могат да
бъдат пререшавани единствено в производство по Глава 33 от НПК.
Режимът, който се твърди, че не е правилен, е по отношение на приведено в
изпълнение, поради наличието на основания за това по чл. 68, ал.1 от НК, наказание
лишаване от свобода за срок от 9 месеца, в отделно производство по чл. 383 от НПК,
реализиращо последиците на одобрено преди това споразумение за решаване на делото. Той
е определен в хипотезата на чл.57, ал. 1, т. 2, б“в“ от ЗИНЗС, при която такъв режим се
определя при осъждане на едно лице за умишлено извършено престъпление, което е
осъществено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Тази
норма неправилно е приложена към приведеното на основание чл.68, ал.1 от НК в
изпълнение наказание лишаване от свобода, наложено с предходна присъда /с тази по
н.о.х.д. № 31/2023 год. по описа на РС - Брезник/, тъй като тя касае единствено
престъплението, извършено в изпитателния срок, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно, в случая това е наказанието за престъплението по чл. 354а,
ал.1 от НК за срок от 2 години, за което се отнася одобреното от СГС в същото открито
съдебно заседание споразумение за решаване на делото, но не и привежданото в
изпълнение. В конкретния случай то е наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца
и не попада и в останалите изчерпателно изброени случаи в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, тъй
като преди престъплението, с което Г. е наказан с него, той не е бил осъждан / наказван е
само, в сила от 24.02.2021 год., с административно наказание след освобождаване от
наказателна отговорност за извършено, и то като непълнолетен, престъпление по чл. 354а,
ал. 5, във вр. с ал. 3, вр.с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК /, поради което и първоначално
определеният режим за неговото изтърпяване следва да е общ съобразно нормата на чл. 57,
ал. 1,т. 3 от ЗИНЗС, а не строг.
В този смисъл обжалваното определение следва да бъде изменено в
поискания интерес на подсъдимия като бъде постановено К. С. Г. да изтърпи това наказание
при първоначален "общ" режим.
Поради горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение, постановено на 16.10.2025 год. по н.о.х.д. № 5791
по описа за 2025 година на Софийски градски съд, НО, 21-ви състав, с което по реда на чл.
306, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 383, ал. 3 от НПК, на основание чл. 68, ал.1 от НК, е приведено в
изпълнение наложеното на подсъдимия К. С. Г. по н.о.х.д. № 31/2023 г. на РС-Брезник
лишаване от свобода за срок от 9 месеца, като на основание чл. 57, ал.1, т.3 от
2
ЗИНЗС определя то да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3