РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Берковица, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
Административно наказателно дело № 20231610200166 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба срещу Наказателно
постановление № М – 6 – ДНСК - 183 от 20.09.2022г., издадено от Началника
на ДНСК – София, с което на „П.“ ЕООД с ЕИК 1....., със седалище и адрес на
управление - село П., представлявано от С. Н. П. – управител, за нарушение
на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 5, ал. 2, изр. последно от Наредба №
3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 ЗУТ
във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение 422/03.07.2023 г. на АдмС-Монтана по КАНД 405/23 г., с което е
било обезсилено Решение 24/05.04.2023 г. по АНД 297/22 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
1
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приобщените писмени доказателства по административно-
наказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства се установи следното:
С Наказателно постановление № М – 6 – ДНСК - 183 от 20.09.2022г., /л.
5-6 от делото/, издадено от началника на ДНСК – София административно-
наказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:
„П.“ ЕООД, ЕИК *********, притежаващо удостоверение №
РК0323/03.10.2019 г. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, издадено от началника на ДНСК,
представлявано от С. Н. П., гр. Пловдив, ул. Славянска“ № 82, ет. 3, ЕГН
**********, което в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор
съгласно договор от 12.03.2021 г. с възложителя Община Б., на строеж:
„Изпълнение на СМР за повишаване на енергийната ефективност на жилищна
сграда, находяща се в ............ в ПИ с идентификатор ................ по КК на град
Берковица в периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2022 г. /от дата на протокол
обр. 2 до датата на проверката на служителите на РДНСК - Монтана/, в гр. Б.,
не е изпълнило задължението си, относно пълнотата и правилното съставяне
на актовете и протоколите по време на строителството, в нарушение на
разпоредбите на чл.168, ал. 1, т.2 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, във връзка с чл.5, ал.2, изр. последно от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ.
Съставените от началото на строителството до момента на проверката на
служителите на РДНСК - Монтана актове и протоколи не са подписани от
проектанта “Квадрант“ АД, ЕИК *********, гр. София. Строително
монтажните работи не са преустановени, няма вписани заповеди в
заповедната книга на строежа.
Нарушението било установено на 30.03.2022 г. при проверка от
2
служители на РДНСК- Монтана по документи в Община Б. и на място на
строежа. Касае периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2022 г. /от дата на протокол
обр. 2 до датата на проверката на служителите на РДНСК - Монтана/.
При така възприетата фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.
168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 5, ал. 2, изр. последно от Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството.
За извършеното административно нарушение на основание чл. 237, ал. 1,
т. 18 ЗУТ във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ е наложена
имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 1000 лева.
По настоящото съдебно производство е разпитан актосъставителят А. Н.
Д., който потвърждава описаната в НП фактическа обстановка.
Съгласно Договор за услуга /л. 8-18/ на „П.“ ЕООД е възложен
упражняването на строителен надзор по време на строителство на обект:
Изпълнение на СМР за повишаване на енергийната ефективност на жилищна
сграда, находяща в ............ в ПИ с идентификатор ........... по КК на град Б.
По делото е приложен Констативен протокол от 30.03.22 г. /л. 19-23/ за
извършената проверка, ведно със снимки /л. 24-26/.
С Писмо от 18.04.22 г. /л. 26 гръб – л. 27/, получено от жалбоподателя на
20.04.22 г. /обратна разписка л. 27 гръб/ РДНСК-Монтана е поканила
нарушителя да се яви за съставяне на АУАН.
На 04.05.22 г. е съставен акт за нарушение № М-6/04.05.2022г. /л.7/ въз
основа, на който е издадено обжалваното наказателно постановление /л. 5-6
делото/.
АУАН е връчен лично на управителя на нарушителя /разписка л. 8 гръб/
на 04.05.22 г., като в дадения му 7-дневен срок същият е подал възражение вх.
№ Бр-95-00-403/05.05.22 г. /л. 28 делото/.
Неоснователно е възражението, че наказателното постановление е
нищожно, тъй като следвало да бъде издадено най-късно в месечен срок от
получаване на преписката – според жалбоподателя до 23.06.22 г., като се
позовава на нормата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Съдът намира, че разпоредбата на
чл. 52, ал. 1 ЗАНН следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 34, ал. 3
3
ЗАНН, която гласи, че образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Тоест, ако наказателното
постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН /както е в настоящия случай/ производството не се прекратява, което
обуславя извода, че срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен и
дисциплиниращ за административнонаказващия орган.
Не може да бъде споделено възражението, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 239, ал. 1, т.
3 ЗУТ началника на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощени от него длъжностни лица издават наказателните
постановления - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията
(проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно
строителство и качество на строителните материали и други). Деляна
Антонова Панайотова, която е издала обжалваното НП към датата на
неговото издаване е била изпълняващ длъжността началник на ДНСК-София,
видно от представения на л. 25 трудов договор. Предвид което съдът приема,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия и съдът следва да се произнесе относно
законосъобразността на същото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата
е основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Наказателното постановление е съставено за това, че в периода 01.10.21
г. до 30.03.22 г. „П.“ ЕООД, в качеството на лице упражняващо строителен
надзор, не е изпълнило задължението си, относно пълнотата и правилното
съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, в
нарушение на разпоредбите на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 5, ал. 2,
изр. последно от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ въвежда отговорност за
лицето, упражняващо строителен надзор за осъществяване на контрол
относно пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството.
А нормата на чл. 5, ал. 2, изр. последно от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.
4
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, гласи, че
независимо от заинтересуваните страни строителният надзор е длъжен да
поиска съставяне на съответния акт или протокол.
В случая обаче никъде в съдържанието на НП не се сочи кой акт или
протокол строителния надзор в лицето на жалбоподателя не е поискал да бъде
съставен.
Неподписването на актовете и протоколите от проектанта „Квадрант“
АД не може да се приравни на тяхното несъставяне.
Подписването на съставените актове и протоколи от проектанта не е
условие за тяхната валидност.
Това е така, тъй като съгласно чл. 5, ал. 5 от Наредба № 3 от 31.07.2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
„Липсата на подпис на поканената, но неявила се страна не е основание
за обявяване на акта или протокола за недействителен.“
Предвид което неподписването от проектанта на съставен акт или
протокол не се отразява на неговото пълнота, респективно правилност и не
може да е основание за ангажиране на отговорността на строителния надзор.
Освен това се установи, че актовете и протоколите не са били подписани
от проектанта не поради неупражнен строителен надзор, а поради виновно
неизпълнения на задълженията на „Квадрант“ АД.
Което поведение на проектанта е станало и причина сключения с него
Договор за упражняване на авторски надзор да бъде прекратен поради
виновно неизпълнение на неговите задължения /видно от приложените
доказателства за виновното неизпълнение на задълженията на проектанта на
л. 30-32 – констативен протокол и акт за установяване състоянието на
строежа от 29.04.22 г., в който е посочено, че към тази дата договорът
вече е бил прекратен поради виновно неизпълнение на задълженията на
авторския надзор/.
Не се сочи в НП кои заповеди не са вписани в заповедната книга на
строежа, за да може да се прецени дали действително има такива заповеди.
Никъде не е посочено и на какво основание жалбоподателя е следвало
да преустанови строежа.
Строителния надзор съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ
5
носи отговорност за „спиране“ на строежи, а не за тяхното преустановяване.
Тази отговорност се носи само за спиране на строежи, които се
изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 ЗУТ и чл. 225, ал. 2 ЗУТ и в
нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
В случая никъде в словесната част на НП не се твърди дружеството да
е нарушило разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ респективно, че същото
е следвало да спре строежа на някоя от посочените в разпоредбата хипотези.
Такива фактически констатации не са направени от страна на наказващия
орган и никъде в НП не се говори за „спиране“ на строежа, респ. бездействие
на лицето, упражняващо строителен надзор, при наличие на предпоставките
за предприемане на активно действие и упражняване на правомощия по
спиране на строежа. От друга страна липсват фактически констатации, че
конкретния строеж се е изпълнявал при условията на чл. 224, ал. 1 ЗУТ и чл.
225, ал. 2 ЗУТ, респективно да са били нарушени изискванията на чл. 169, ал.
1 и 3 ЗУТ. Такива установявания не са налице нито в съставения АУАН, нито
в издаденото наказателно постановление.
Предвид което настоящият състав намира за недоказано извършването
на посоченото в наказателното постановление нарушение, поради което така
издаденото наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.
Относно разноските:
За новото разглеждане на делото пред настоящата инстанция и за
касационното производство жалбоподателят не претендира присъждане на
разноски.
Такива се претендират само за първото разглеждане на делото по АНД
297/22 г. по описа на РС-Берковица, съобразно представения списък на л. 34.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Ето защо искането следва да бъде уважено.
6
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М – 6 – ДНСК - 183 от
20.09.2022г., издадено от Началника на ДНСК – София, с което на „П.“
ЕООД с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление - село П.,
представлявано от С. Н. П. – управител, за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от
ЗУТ, във вр. с чл. 5, ал. 2, изр. последно от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 ЗУТ във вр. с чл. 239, ал. 1, т.
2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ.
ОСЪЖДА ДНСК – София ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД с ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление - село П.., представлявано от С. Н. П. –
управител, сумата от 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение,
направени за АНД 297/22 г. по описа на РС-Берковица.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7