Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 15180/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 05.08.2019 г. на „Б.С.“ ЕООД чрез адв. Н.В.-П.срещу Решение № 163825 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 65471/2018 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете на „Б.С.“ ЕООД срещу „Б.Т.“ ЕООД по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за сумата 122,22 лв., претендирана като вземане за неизплатена покупна цена с ДДС на доставени сладки изделия по неформален договор за покупко – продажба и начислена по фактура № **********/24.04.2018 г., и за сумата 105,48 лв., претендирана като вземане за неизплатена покупна цена с ДДС на доставени сладки изделия по неформален договор за покупко – продажба, и начислена по фактура № **********/24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че процесните фактури са осчетоводени само от ищеца, но въз основа на тях и показанията на допуснатия свидетел, както и фактът на получаване на „Телепоща“ от ответника се доказва, че между страните е сключен договор за продажба за сумите по същите фактури. Иска отмяна на акта в обжалваната част като неправилен и уважаване на исковете в отхвърлената част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Б.Т.“ ЕООД.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С решението в обжалваната част е прието, че двете фактури от 24.04.2018 г. не са осчетоводени при ответника. Показанията на свидетеля Т.Т.се преценяват с оглед на неговата заинтересованост като служител на ищеца, въпреки че от тях не се установява сключен договор за продажба от 24.04.2018 г. По делото не са представени стокови разписки относно същите фактури, което разколебава достоверността на неговите показания. Поканата за доброволно изпълнение на процесните задължения е изпратена чрез „Телепоща“, но в обратната разписка липсва подпис на адресата като получател на поканата.
Фактурата не представлява договор, но доказва неговото сключване. След като в двете фактури от 24.04.2018 г. липсват подписи на доставчик и получател, съдът изследва останалите доказателства по делото с оглед преценка за сключване на договор за продажба между страните по делото. Двете фактури не са осчетоводени при ответника съгласно заключението на ССЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Не са представени и стокови разписки или други документи във връзка с извършена доставка по тях. Ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение на фактурите, но в обратната разписка от „Телепоща“, макар и неоспорена от ответника, липсва негов подпис и не може да се приеме, че същият е получил поканата ведно с приложените фактури.
Показанията на свид. Т. касаят факта на предаване на стоки на ответника, поради което са относими към факта на сключване на договора за продажба от 24.04.2018 г. Тези показания, дори и да се счете, че свид. Т. не е заинтересован от изхода на делото, при липса на други доказателства не са достатъчни за обосноваване на категоричен извод за сключен договор за продажба.
С оглед на гореизложеното, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият няма право на разноски за настоящото производство при липса на искане за тяхното присъждане.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163825 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 65471/2018г. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете на „Б.С.“ ЕООД срещу „Б.Т.“ ЕООД по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за сумата 122,22 лв., претендирана като вземане за неизплатена покупна цена с ДДС на доставени сладки изделия по неформален договор за покупко – продажба и начислена по фактура № **********/24.04.2018 г., и за сумата 105,48 лв., претендирана като вземане за неизплатена покупна цена с ДДС на доставени сладки изделия по неформален договор за покупко – продажба, и начислена по фактура № **********/24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.