РЕШЕНИЕ
№
07.08.2017г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви граждански състав
На 02.08. 2017
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието
на секретаря Христина К.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 1891 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 422 от ГПК
от във вр. чл. 535 от ТЗ и чл. 342, ал.2 и сл. от ТЗ от "Е.А." ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, представлявано от
изпълнителния директор И.Е.П.срещу "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД (предишно
"ЛЮСИТА" ЕООД), със седалище и адрес на управление *** Върбовка 5169,
ул. Шеста № 11, с ЕИК ****** с управител
Никола Миланов Костов и Л.Д.Т.,
ЕГН **********,*** иск за установяване, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата от 15 818.06 лева, представляваща частично задължение от общото в
размер на 79 428.86 евро безусловно и неотменимо задължение по Запис на заповед
от 12.05.2008 г., платим на предявяване, служещ за обезпечение на всички
изискуеми задължения по Договор за финансов лизинг № 08004388/003 от 12.05.2008
г., сключен между „Е.А." ЕАД *** в качеството му на лизингодател и първия
ответник "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД – с. Нова Върбовка, ведно със законна
лихва върху главницата от 15 818.06 лева от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК в съда – 01.07.2011г. до окончателното й изплащане, която
сума е предмет на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК № 1077/04.07.2011г., издадена
по ч. гр. д. 1474/2011г. по описа на КРС. Претендира за присъждане на разноски по
заповедното и по настоящото производства.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Л.Д.Т. е заявила възражение, че
вземанията по договора за финансов лизинг и по записа на заповед са погасени по
давност.
Ответникът "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД – с. Нова
Върбовка не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
страна:
На 12.05.2008 г. в гр. Стара Загора Л.Д.Т., в
качеството й на управител на "ЛЮСИТА" ЕООД /чиято фирма впоследствие
е променена на
"МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД/ издала запис на заповед, с който издателят
поема безусловно и неотменимо задължение, при предявяването на ценната книга да
заплати на "Е.А." ЕАД сумата от 79 428.86 евро, платима без разноски
и протест.
Записът на заповед бил авалиран при условията, при
които бил издаден, от Л.Д.Т., с ЕГН ********** в качеството й на физическо
лице.
С нотариална покана чрез Нотариус рег № 445 на
Нотариалната камара с район на действие РС - Казанлък, на основание чл. 487,
ал. 1, чл. 485, ал. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ "Е.А." ЕАД предявил за частично плащане на издателя
"МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД и на авалиста Л.Д.Т. сумата в размер на 15
818.06 лева по процесния запис на заповед от 12.05.2008 г.. Получаването на
нотариалната покана от издателя и авалиста на записа на заповед било
удостоверено от Нотариуса, като видно от щемпелите и печатите на нотариуса
поставени на нотариалната покана, същата била връчена на издателя и на авалиста
на 17.06.2011 г.
Страните не спорят, че записът на заповед бил издаден
за обезпечение на задълженията на ответниците към ищцовото дружество по Договор
за финансов лизинг № 08004388/003 от 12.05.2008 г., сключен между „Е.А." ЕАД
в качеството му на лизингодател и първия ответник "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО"
ЕООД, в качеството му на лизингополучател, съгласно уговореното между страните
в чл. 2.13 от договора. Предмет на лизинговия договор бил предоставянето на
лизинг на следните активи: 1.1. товарен автомобил марка „МЕRCEDES", модел
„АСТROS 1844 LS", двигател 54194600382700, шаси WDB9340321L009049 и 1.2.
ремарке SCHMITZ S01, шаси WSMS6980000512913, собственост на „Е.А." ЕАД. По
силата на този договор ищцовото дружество в качеството на лизингодател предоставило на "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО"
ЕООД, в качеството му на лизингополучател, лизинговите обекти за възмездно
ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми,
предвидени в Договора за финансов лизинг и приложените към него Общи условия и
погасителен план.
По силата на лизинговия договор
"МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД се задължило
да изплаща гореописаните активи на 48 месечни лизингови вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора, в който са посочени стойността
на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях. Съгласно чл. 2.11. от Договора
за финансов лизинг лизингополучателят се
задължил да заплаща и неустойки за забавено плащане на лизингови вноски
в размер на 0.25 % на ден върху просрочените суми. Съгласно т. 12.2, б. (г) от
общите условия на "Е.А." ЕАД, приложими към Договора, през срока на
Договора лизингополучателят бил длъжен да заплаща всички разходи, произтичащи
от нормативни и правоприложни юридически актове, касаещи ползването на
имуществото в страната и собствеността върху него, в това число и данъци за
МПС. Съгласно съгласно т. 13.1 от приложимите Общи условия към Договора за
финансов лизинг лизингополучателят се
задължил да застрахова имуществото, както и да заплаща за своя сметка и
от името на лизингодателя разходите, в това число и застрахователни премии по
сключените застраховки за целия срок на Договора, а съгласно т. 13.2 се
задължавал да сключва в периода на действие на договора задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и Пълно автокаско.
За неплатени лизингови вноски, неустойки за забава,
данък за МСП, дължими суми за гражданска отговорност и Автокаско, такса за
изгубен/счупен ключ и други, ищцовото
дружество издало 21 броя фактури.
Поради системно неизпълнение от лизингополучателя на задълженията
си за плащане на изискуемите задължения /месечни лизингови вноски, неустойки и
други дължими плащания/ в уговорените срокове ищецът му връчил на 14.05.2010г. уведомление с изх. № 304/10.05.2010 г. за
прекратяване на Договора на основание разпоредбата на раздел XVI, т. 16.1 б.(б)
от Общите условия на „Е.А." ЕАД, приложими към Договора за финансов
лизинг, във връзка с текста на т. 15.4., б. (а) на същите по вина на лизингополучателя.
По делото са изслушани съдебно- счетоводна експертиза
и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени. Според
вещото лице дължими суми от ответниците по Договор лизинг №08004388 към 13.03.2017г. са както следва: главница в
размер на 13560,42 лв.; неустойка за
забавено плащане – 1003,51 лв.; застраховка Каско - 263,82 лева; застраховка
Гражданска отговорност - 738,80 лева; Данък ПС – 71, 50 лв.; такса изгубен/ счупен ключ - експресна услуга
- 180,00 лева. Съгласно предоставена Справка за дължими суми по лизинг към
13.03.2017г. ищецът е заплатил застраховка Каско - 263,82 лева; застраховка Гражданска
отговорност - 738,80 лева; Данък ПС за 2010 г. - 71,50 лева. В Хронологичен
дневник по сметка ********** за периода 12.05.2008г. до 03.09.2010г. са
отразени всички извършени плащания от „МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД (предишно
„ЛЮСИТА“ ЕООД). От
хронологичния дневник е видно, че е начислен данък на продажбите с
кореспондираща сметка 453214, ежемесечно от 12.05.2008 година до 10.08.2010
година. В предоставените 25 броя дневници на продажбите на ищеца "Е.А.
" ЕАД са отразени в графа „Вид на стоката или обхват и вид на услугата - точно описание съгласно
документа", всички извършени плащания от страна на фирма
„МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД (предишно „ЛЮСИТА" ЕООД). На вещото лице са
предоставени дневници за продажбите от страна на ищеца "Е.А." ЕАД, ползван
е данъчен кредит за тях и фактурите са включени в дневниците на продажбите. От
предоставена информация от НАП Велико Търново с Изх.№ 6080/10.07.2017 година
било видно, че фирма „МИНСТРОЙ-ВЕТОВО"ЕООД с ЕИК: ****** е включила в
дневниците за покупки следните фактури: Фактура №
**********/23.11.2009г.-131,90 в колона ДО без право на данъчен кредит; Фактура № *********/11.01.2010г.-3087,81лв. в колона
ДО с право на данъчен кредит и начислен ДДС; Фактура №
**********/05.02.2010г.-131,лв. в колона ДО без право на данъчен кредит;
Фактура № *********/10.02.2010г.-3087,81лв. в колона ДО с право на данъчен
кредит и начислен ДДС; Фактура № **********/15.02.2010г.-71,50 лв. в колона ДО
без право на данъчен кредит; Фактура № *********/10.03.2010г.-3087,81лв. в колона
ДО с право на данъчен кредит и начислен ДДС; Фактура № *********/12.04.2010г.-604,59лв.
в колона ДО с право на данъчен кредит и начислен ДДС. Останалите изброени фактури,
предмет на делото не били включени в дневниците за покупки на дружеството. От предоставените документи било видно, че
счетоводството на ищеца "Е.А. " ЕАД е водено редовно.
|
Вещо лице :инж. Й.Ц. - К. |
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 535 от ТЗ във вр. с чл. 342, ал.2 и сл. от ТЗ за
признаване за установено съществуването на вземане по запис на заповед от 12.05.2008г., въз основа
на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
По допустимостта на исковете съдът намира следното:
По заявление на „Е.А." ЕАД е образувано частно
гражданско дело № 1474/2011 г. по описа на КРС. На 04.07.2011г. заповедният съд е издал заповед № 1077 за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в която е
разпоредил длъжниците "ЛЮСИТА"
ЕООД / със сегашна фирма "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД/, като издател на
запис на заповед и длъжникът Л.Д.Т., като авалист солидарно да заплатят на
кредитора “ Е.А.” ЕАД, *** сумите от 15
818.06 лева - главница, представляваща частично задължение от общото в размер
на 79 428.86 евро по Запис на заповед от 12.05.2008г., законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2011г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 316.36
лв. разноски по делото.
Видно от заверен препис от поканата за
доброволно изпълнение по изп. дело №
20147650401583 по описа на Ч.Г.И. ***
действие ОС – Стара Загора, находяща се
на стр. 122 от настоящото дело, е че заповедта за незабавно изпълнение е била
връчена на длъжника „М.– В.“ ЕООД на 07.03.2017г., в хипотезата на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК – при
отказ на управителя, удостоверен от връчителя. От
гореизложеното следва, че заповедта срещу длъжника „М.– В.“ ЕООД е влязла в
сила, поради което за ищеца липсва правен интерес да установи дължимостта на
това вземане в инциираното исково производство по чл. 415, ал.1 от ГПК. По
изложените съображения съдът оставя без разглеждане иска срещу този ответник,
като недопустим, и прекратява исковото производство в тази част.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът Л.Д.Т. е подала писмено възражение срещу заповедта,
което е причината в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК дружеството – поемател на записа на заповед
да предяви настоящия установителен иск.
По изложените съображения съдът приема иска срещу ответника Л.Д.Т. за допустим и дължи произнасяне по неговата
основателност.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи
съществуването на вземането, факта от който произтича вземането, размера на
задължението, а длъжникът следва да докаже възраженията си срещу вземането.
Ищецът твърди,
че вземането му произтича от менителничния ефект. Записът на заповед по дефиниция е сделка с абстрактен характер,
макар и той да не е абсолютен във всички
случаи. Разглеждането на характера на
записа на заповед като сделка и
като частен писмен документ, вид ценна
книга, налага извода, че в настоящото производство, съдът трябва да направи
проверка дали са спазени изискванията на
закона досежно формалните реквизити на
записа на заповед / Решение № 1414 от 29.10.2003 г. на ВКС по гр. д.
№ 2264/2002 г. , II т. о../. Настоящият съдебен състав счита, че записа на
заповед е редовен от външна страна. В текста на записа на заповед е изписано
наименованието му „запис на заповед“ на
езика, на който е съставен. Издателят е
обещал неотменимо и безусловно да заплати на поемателя сумата от 79 428,86
евро. Отразено е мястото на плащане и името на дружеството, на което трябва да се плати. Издателят е записал трите си имена и се е подписал. Записът
на заповед бил авалиран при условията, при които бил издаден, от Л.Д.Т., с ЕГН **********
в качеството й на физическо лице, което означавало, че поръчителят Л.Т. била
солидарно задължена с издателя по записа на заповед "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО"
ЕООД за сумата, за която записът на заповед бил издаден. В документа е отразена
датата на издаване – 12.05.2008г. Сумата
е платима на предявяване. Записът на заповед бил предявен за частично плащане, за
сумата в размер на 15 818.06 лева, на издателя и на авалиста на 17.06.2011 г.. Предмет на настоящия иск е
установяване дължимостта на сумата
от 15 818.06 лв.
Относно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на вземането по записа на заповед настоящият състав намира
следното: Фактическият състав на давността
включва бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване
на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението. В хипотезата на предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане
срещу издателя на запис на
заповед се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал.1 от ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110
от ЗЗД. / в този смисъл Решение № 102/23.07.2014г. по т. д. № 2680 по описа за 2013г. на ВКС, ТК, I – во отделение. /.
Давностният срок за вземанията срещу
платеца е 3 – годишен от падежа. В случая падежът е настъпил с
предявяването на записа на заповед –
17.06.2011г., като давността би изтекла на
17.06.2014г.. Съгласно чл. 422,
ал.1 от ГПК – искът за съществуване на
вземането се смята предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В конкретния случай това е датата – 01.07.2011г.. Следователно, по арг. на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, течението на
давностния срок е прекъснато с
депозирането на заявление по чл. 417
от ГПК на 01.07.2011г., от която
дата се смята предявен и иска по чл. 422, ал.1 от ГПК, предмет на настоящото
производство и към настоящия момент давностният
срок не е изтекъл, тъй като по
арг. на чл. 115, ал.1, б. ж. от ЗЗД
по време на съдебния процес за вземането
давност не тече. / Определение №
796 от 29.11.2016г. на ВКС гр. д. № 60138/2016г., III г.о., ГК; Решение № 195 от
29.06.2016г. на ВКС по гр. д. № 665/2016г., IVг.о., ГК и др./ С оглед на
гореизложеното неоснователно е възражението за погасяване по давност на вземането по процесния запис на
заповед.
По делото страните не спорят, че процесният запис
на заповед обезпечава всички изискуеми
задължения по Договор за финансов лизинг № 08004388/003 от 12.05.2008 г.,
сключен между „Е.А." ЕАД *** в качеството му на лизингодател и първия
ответник "МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД – с. Нова Върбовка.
По отношение на възражението на ответницата Л.Т.,
авалист по процесния запис на заповед, за погасяване по давност на вземанията
на лизингодателя по каузалното правоотношение, съдът намира следното:
Съгласно установената съдебна практика,
обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, уреденото в чл. 483-
чл.
485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен
характер спрямо главното задължение, което обезпечава, поради което и авалистът
не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения,
които би могъл да му предостави самият хонорат /издател на записа на заповед/ -
както абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и лични
възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и
хонората, като противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на
каузално правоотношение между приносителя и хонората, е допустимо само ако
авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното правоотношение с хонората, която злоупотребата с
право и недобросъвестността на приносителя, като знание за наличието на
относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на
изрично доказване от авалиста. В случая авалистът не е навел такива възражения,
нито е ангажирал доказателства. При това положение възражението за
давност не може да бъде прието за разглеждане в настоящото производство.
Предвид, че задълженията по каузалното правоотношение
по договора за финансов лизинг изцяло съвпадат с претендираните задължения по
Записа на заповед, както и поради факта, че до момента претендираните суми не
били заплатени на ищцовото дружество, искът като основателен следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата Л.Т. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 316, 37 лв. – заплатена държавна
такса; 1566, 65 лв. заплатено адвокатско възнаграждение; 300 лв. възнаграждение
за вещо лице; 10 лв. държавна такса за два броя
удостоверения и разноски по заповедното производство, от които 316,36
лв. държавна такса.
Воден от гореизложеното, КРС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустим, предявения от "Е.А."
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, представлявано от
изпълнителния директор И.Е.П.иск за признаване за установено, че
"МИНСТРОЙ-ВЕТОВО" ЕООД (предишно "ЛЮСИТА" ЕООД), със седалище
и адрес на управление:*** Върбовка 5169, ул. Шеста № 11, с ЕИК ******,
представлявано от Никола Миланов Костов
дължи на ищеца сумата от 15818.06 лева, представляваща частично задължение от общото
в размер на 79428.86 евро безусловно и неотменимо задължение по Запис на
заповед от 12.05.2008 г., платим на предявяване, служещ за обезпечение на
всички изискуеми задължения по Договор за финансов лизинг № 08004388/003 от
12.05.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от 15 818.06 лева от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 01.07.2011г. до
окончателното й изплащане, която сума е предмет на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 1077/04.07.2011г., издадена по
ч. гр. д. 1474/2011г. по описа на
КРС. като недопустими и ПРЕКРАТЯВА, в тази част, производството
по гражданско дело № 1891/20116 г. на РС – Казанлък.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен
по реда на чл. 422 от ГПК от "Е.А." ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ******, представлявано от изпълнителния директор И.Е.П.иск
за установяване, че Л.Д.Т., ЕГН **********,*** дължи на ищеца сумата от 15
818.06 лева, представляваща частично задължение от общото в размер на 79 428.86
евро безусловно и неотменимо задължение по Запис на заповед от 12.05.2008 г.,
платим на предявяване, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 01.07.2011г. до
окончателното й изплащане, която сума е предмет на Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 1077/04.07.2011г., издадена по
ч. гр. д. 1474/2011г. по описа на
КРС.
ОСЪЖДА Л.Д.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на "Е.А." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******,
представлявано от изпълнителния директор И.Е.П., на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата 2193,02 лв. – разноски за исковото производство и 316,36 лв. разноски по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: