№ 1646
гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110101219 по описа за 2025 година
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски
кредит № ****** от **.**.****г. на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11,
ал.1, т.7, т.9 и т.11 от ЗПК, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1810 лв.
заплатена като неустойка по същия договор без основание. Ищецът Д. К. Д. в исковата си
молба твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем № ****** от **.**.****г.
съгласно чл.3 от договора следвало да върне получената сума 1900 лв. заем и 377.79 лв.
лихва при ГПР 57.64%. Счита и клаузата от договора за паричен заем, предвиждаща
заплащането на неустойка от 3710 лв., от която е заплатена от него сума в размер на 1810 лв.
за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от
ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Твърди, че заплатената от него
неустойка от 1810 лв. била платена без основание с оглед нищожната договорна клауза.
Моли съда да прогласи нищожност на договор за паричен заем кредирект № ****** от
**.**.****г. на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11, ал.1, т.7, т.9 и т.11 от
ЗПК, както и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата 1810
лв. заплатена като неустойка по същия договор без основание.
Ответникът „Кредирект“ ЕООД гр.София, чрез упълномощения си представител
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на договора за
потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на
съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
1
прави изводи:
Според представените по делото доказателства и според становищата на страните,
безспорно се установява, че между тях е сключен договор за потребителски кредит №
****** от **.**.****г., по който кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на
1900 лв., при лихвен процент 47% и ГПР 57.64%, като погасяването му се извършва на 7
погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на първата е
**.**.****г.
В договор за потребителски кредит № ****** от **.**.****г., е уговорена дължима
неустойка от 1432.21 лв. за непредставяне на обезпечение в срок съгласно условията на
приложението, посочена и в Стандартния европейски формуляр от **.**.****г.
Общо заплатените от ищеца суми по договора са 1926.59 лв. – според признанието на
ответника за това в отговора му.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
2
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор за потребителски кредит №
****** от **.**.****г. за нищожен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид събраните по делото доказателства, неоснователен и доказан се явява
осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената без
правно основание сума от 1810 лв. Ищецът не доказа плащането на тази сума като
неустойка по договора. Дори и клаузата за заплащане на неустойка на процесния договор да
е нищожна, със заплатената от ищеца сума от общо 1926.59 лв. са погасени дължимите от
него по договора суми за главница от 1900 лв. и лихва от 377.79 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските
по делото в размер на общо 480 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. К. Д. с ЕГН **********, адрес за призоваване в
гр.гр.***, ул. *** №***, против “КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, ул.
Славянска № 29, ет.7, за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит №
****** от **.**.****г. на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11, ал.1, т.7, т.9 и
т.11 от ЗПК, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от Д. К. Д. с ЕГН
**********, адрес за призоваване в гр.гр.***, ул. *** №***, против “КРЕДИРЕКТ“ ЕООД
ЕИК *********, гр.София, ул. Славянска № 29, ет.7, за заплащане на сумата 1810 лв., като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.гр.***, ул. *** №***,
да заплати на “КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, ул. Славянска № 29, ет.7,
сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3
4