РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110213013 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13013 по
описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. И. Т. срещу Наказателно постановление /НП/ №
****************** издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на
основание чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община/Наредбата/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46,
1
ал.1 и чл. 47, ал.1 от Наредбата.
Жалбоподателят иска обжалваното НП да бъде отменено, като се позовава на изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез свое процесуален представител, поддържа
жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител иска
жалбата да бъде отхвърлена и НП потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 13.08.2019 г. С. П. – контрольор в ЦГМ съставила срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата
нарушения на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата в присъствие на нарушителя и на
един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и
в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 30.08.2019 г. Д.Б. – зам. кмет на СО издал НП, предмет на
проверка в настоящото производство. Административнонаказващият орган е приел, че НП е
влязло в сила, но жалбоподателят твърди, че същото не му е връчвано. Настоящият съдебен
състав е дал указания да се представят доказателства от страна на въззиваемата страна за
изпълнение на условията на чл. 58 ЗАНН, но това не е сторено – върху НП липсва подпис на
нарушителя, Не се твърди жалбоподателят да е с нов неизвестен адрес, а и отбелязването за
влизане в сила на НП не е извършено от наказващия орган. По тези съображения съдът
намира, че НП не е влязло в сила, респективно жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от
ЗАНН.
Налице са основания за прекратяване на производството поради изтичане на
абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Давността ограничава
във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Съгласно задължителните указания в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
давността за погасяване на административно-наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, е тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до
реализиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се
прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко действие на надлежните органи,
предприето към преследваното лице, след което почва да тече нова давност. Независимо от
спирането или прекъсването на давността административнонаказателната отговорност се
погасява с изтичане на т.нар. абсолютна погасителна давност, която в случая е четири
години и половина.
В процесния случай нарушението е извършено на 30.08.2019 г., от която дата е
започнала да тече давността, като към настоящия момент е изтекла абсолютната давност.
При липса на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби
2
срещу наказателни постановления, съгласно чл. 84 от ЗАНН, следва да намерят приложение
разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 334, т.4, вр чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК приложима
съответно в настоящия случай, при погасяване на отговорността, поради изтичане на
предвидената в закона давност, съдът следва да отмени проверявания акт и да прекрати
производството по делото.
За пълнота на изложението следва да се посочи и, че съдържанието на АУАН и НП не
съответства на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление следва да е налице както пълно описание на
нарушението, така и законовите разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН. В настоящия случай липсва ясна правна квалификация на твърдяното
нарушение, като в АУАН (чрез подчертаване) и НП са посочени като нарушени т.1, т.2 и т.3
на чл. 18, ал.1 от Наредбата, в които са предвидени три различни задължения на пътуващите
в градския транспорт, но словесното описание на нарушението не съответства на тази
квалификация.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер на 360 лева – адвокатско
възнаграждение, което въззиваемата страна следва да заплати на основание чл. 63д от
ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № ***************** издадено от
заместник кмет на СО, с което на З. И. Т. на основание чл. 49 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община/Наредбата/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47, ал.1 от Наредбата и
ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД № 13013/2024 г. по описа на СРС, НО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Столична община да заплати на З. И. Т.,
ЕГН ********** сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4