Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, в
закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Димитров ч. гр.д.
№ 6785 по описа на 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба “З.А.Д.“А.’’” АД против отказ от 23.04.2019 год. на ЧСИ Г.К.per. № 924, Район на
действие СГС по изп.дело
№ 20199240400376 за намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя.
Жалбоподателят
твърди, че приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение на взискателя е завишено и
при
липса на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде
намалено до посоченият в Наредба №1/2004 г.
минимум, още повече, че вземането е срещу Д.с гарантирани от
закона финансови възможности и пи никакъв риск за взискателя. Твърди,че адвокатската помощ се е свеждала единствено до подаване молбата
за образуване на изпълнителното дело.
Моли съдът
да уважи жалбата и да намали адвокатското възнаграждение на взискателя до
минимума от 200 лв. и съответно да намали и разноските по чл.26 от ТАРИФА за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
На
основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното
действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби при определяне и
присъждане разноските на взискателя предвид фактическата обстановка по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
материалите по изпълнителното дело, намира
за установено следното:
Молбата е
процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в
качеството му на длъжник, по реда и в
срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу
подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки
основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:
Изпълнителното
дело е образувано въз основа на изп. лист от взискателя Р.М.А.с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Р.М. за принудително събиране на сумата от 90236.99
лв.- общо главница,лихви,разноски и такси.
В поканата за
доброволно изпълнение размера на разноските за адвокатско възнаграждение е
посочен в размер на 1804 лв.,а дължимите такси-5682.50 лв. Длъжникът е получил поканата за
доброволно изпълнение на 28.03.2019 год. и
на 22.03.2018 г. е превел сумата от 50000 лв., с която
е погасено частично задължението по изпълнителното дело,като е останал дълг за
събиране в размер на 35901.56 лв. главница и 1804 лв. разноски на взискателя,а
също 2462.40 лв. такси на ЧСИ.На 25.04.2019 год. длъжникът е изплатил изцяло
горните суми.
С оглед на
гореизложеното съдът намира,че жалбата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя определено по реда на чл.38 от ЗА е
неоснователна,тъй като освен да подаде молба за образуване на изпълнителното
дело пълномощникът на взискателя е извършил и допълнителни действия по събиране
на дължимите суми по причина,че длъжникът първоначално е платил частично
задължението си,а едва след налагането на запора на сметките му е платил и
остатъка до пълното погасяване на задължението.
Претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1804 лв. с ДДС не са прекомерни и са в минималния размер по
чл.10,ал.1,т.1 и т.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. При
това положение начислените от ЧСИ такси по изпълнението също не следва да бъдат
намалявани.
Поради изложеното частната
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ по частна жалба “З.А.Д.“А.’’”
АД против отказ от 23.04.2019 год. на ЧСИ Г.К.per. №
924 с
Район на действие СГС по изп.дело № 20199240400376 за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/