№ 1831
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502511 по описа за 2021 година
докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Г. М. от гр. Варна, срещу Решение №
1165/16.09.2021 год., постановено по гр. дело № 20213110107951 по описа на РС-Варна, с
което е отхвърлена молбата на настоящата жалбоподателка срещу К. А.. М. от гр. Варна за
защита от домашно насилие.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се
свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което
фактическата обстановка по делото е неправилно установена, съответно не е приложен
правилно материалния закон. Не е съобразено също, че ответникът по молбата е нарушил
предходна издадена заповед за защита.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
молбата на Т. Г. М. от гр. Варна срещу К. А.. М. от гр. Варна за защита от домашно насилие
да бъде уважена.
В писмен отговор насрещната страна - К. А.. М. от гр. Варна – ответник по молбата и
по жалбата, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание въззивницата Т.М., лично и чрез процесуален представител,
поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемият К.М., лично и чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор. Претендира присъждане на
разноски.
1
Съдът съобрази следното:
В молбата си до РС – Варна, рег. с вх. № 12579/04.06.2021 год., уточнена с молба от
11.06.2021 год. молителката Т. Г. М. с адрес гр. Варна, кв. Галата, ул. Крайбрежна № 45 е
навела следните твърдения:
С ответника К.М. са съпрузи, понастоящем са в процес на развод. Твърди се, че на
04.06.2021 год. около 09, 00 часа, ответникът отишъл в дома на молителката за да си вземе
свои лични вещи. Влизайки в имота започнал да крещи и да пита къде е това, къде е онова.
Молителката му отвърнала, че е изхвърлила само боклуци, трупани с години. Ответникът
посегнал да я удари в областта на главата, отправял заплахи и закани, че ще я запали и ще я
убие; тръгнал да търси бензин в двора, но паднал. Молителката се обадила на дъщеря си,
която подала сигнал в IV РПУ – Варна. Твърди се още в молбата, че К. М. системно
упражнява психическо насилие спрямо молителката, изразяващо се в отправяне на обидни
думи, заплахи и закани, че ще я убие, проявява агресия. По гр. дело № 9188/2020 год. по
описа на РС-Варна са предприети мерки за защита на молителката Т.М. от домашно
насилие, осъществено от ответника К.М., като е издадена заповед за защита, но ответникът
не спазва заповедта.
Въз основа на изложеното молителката счита, че на посочената по – горе дата –
04.06.2021 год. спрямо нея са извършени актове на домашно насилие от ответника К. А.. М.
и настоява срещу него да бъдат наложени мерки за защитата и от домашно насилие.
́
В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, молителката поддържа
молбата си и настоява да бъде уважена.
В писмено становище, поддържано в съдебно заседание, ответникът К. А.. М. оспорва
твърденията, наведени от молителката в молбата и за защита от домашно насилие. Твърди,
́
че през месец август 2020 год. е изгонен от дома си в гр. Варна, ул. 1 „Крайбрежна“ 45 и
оттогава не е допускан там, включително и за да вземе свои лични вещи. През месец
октомври 2020 год. потърсил съдействието на служители от Четвърто РУ, ОД на МВР Варна
за да му бъде осигурен достъп до дома му.
На 04.06.2021 год. отишъл в дома си, за да вземе свои вещи, но установил, че голяма
част от нещата му са изхвърлени от съпругата му. Ответникът силно се разстроил от този
факт, прилошало му, вдигнал кръвно и за кратко изгубил съзнание. На място бил извикан
екип на МВР, както и екип на спешна помощ, който му оказал медицинска помощ. Твърди,
че не е осъществявал домашно насилие спрямо съпругата си; самият той е бил в безпомощно
състояние и е получил помощ от дошлия на място медицински екип. Счита молбата за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
́
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното:
Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи, в хода на производството
бракът им е прекратен с развод.
Към молбата на Т. Г. М. за защита от домашно насилие е приложена декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е декларирала, че на 04.06.2021 год. около 09, 00 часа
в дома и в гр. Варна, кв. Галата, ул. Крайбрежна № 45 ответникът К.М. я заплашил, че ще я
́
запали жива, посегнал да я удари в главата, заканил се, че ще я подпали, че ще я убие. В
декларацията е посочено още, че молителката системно е подлагана на психическо насилие,
агресия, обиди и нецензурни думи от страна на съпруга си К.М..
Видно от влязло в сила Решение № 260132/20.01.2021г. по гр. дело № 9188/2020 год.,
спрямо К. А.. М. е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като същият е задължен да се
въздържа от домашно насилие спрямо Т. Г. М..
По преписка УРИ № 442000-17144/2020г. по описа на Четвърто РУ гр. Варна,
образувана по жалба (сигнал) на К.М. до органите на полицията, че съпругата му не го
допуска в дома им, е издаден предупредителен протокол по реда на чл. 65 ЗМВР, от който е
видно, че Т.М. е предупредена да не извършва самоуправни действия спрямо имот (къща) в
2
гр. Варна, ул. Крайбрежна № 45, а всички спорни въпроси да решава по законен ред.
От разпечатка за проведени телефонни разговори от мобилен номер „**********“,
използван от ответника, е видно, че за периода 15.03.2021 год. – 14.07.2021 год. са
проведени три изходящи рзговора към мобилен номер „**********“, на който мобилен
номер отговаря молителката Т.М., съответно – на 28.04.2021 год.; на 28.05.2021 год. и на
12.06.2021 год.
В показанията си свидетелката Г.Д.Я., дъщеря на молителката, заявява следното: От
около година, година и нещо, съвместният живот на страните бил съпътстван от чести
скандали, предизвиквани от ответника. През месец август 2020 год. при поредния скандал се
наложило да извикат и полиция. Майка и изпитвала страх и паника от ответника; същият
́
ежедневно и се обаждал, тормозел я психически, кълнял я. Заявява, че на 04.06.2021 год.,
́
около девет, девет и нещо сутринта майка и и се обадила, треперела силно; споделила, че
́́
ответникът отишъл в дома и под предлог да си вземе нещо, но вдигнал голям скандал и
́
посегнал да я удари по главата; заплашвал я, че ще я убие, ще я запали жива; носел със себе
си туба. Свидетелката се обадила в полицията, като помолила да се обадят на тел. 112, тъй
като ответникът бил припаднал, тръгвайки нагоре към помещенията на къщата, където
имало бензин.
От показанията на свидетеля д-р В. Й. АЛ. се установява следното: Свидетелят е част
от екипа на ЦСМП-Варна, посетил адреса на молителката по повод постъпил сигнал на
телефон 112; не се сеща какво е заварил на място при посещение на адреса; медицинският
екип е бил повикан заради ответника; имало е някакъв семеен спор и на ответника му е
прилошало – получил е хипертонична криза.
Свидетелите Д. Г. АТ. и ХР. ИВ. Н. – служители в Четвърто РУ на ОД на МВР –
Варна, излагат, че след получен на 04.06.2021г. сигнал за семеен скандал, са посетили адреса
на молителката – кв. Галата, ул. „Крайбрежна“, № 45. На място установили страните по
делото; на ответника му било лошо и седял на един стол. Молителката, според свидетеля А.,
е била в нормално състояние, адекватна, без следи от физическо насилие. Свидетелят не е
виждал туба с бензин. След разговор със страните станало ясно, че между тях е имало
спречкване по повод някакви железа, които молителката върнала на вторични суровини.
Ответникът се ядосал и му прилошало, вдигнал кръвно. Според свидетеля А. молителката
казала, че ответникът „скачал на бой“. По спомен на свидетеля Н., молителката казала, че не
е имало саморазправа.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата е подадена от лице, което е съпруг на извършителя (понастоящем бивш
съпруг), в месечния срок от твърдяните да са извършени от ответника на дата 04.06.2021
год. актове на домашно насилие против молителката и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Според чл. 10 от ЗЗДН
молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН
той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на физическо, психическо и/или
емоционално насилие следва да е извършен с цел да накърни телесния или психически
интегритет на пострадалото лице.
В случая молителката твърди, че на 04.06.2021 год. ответникът, при посещение в
жилището, в което тя живее, е осъществил спрямо нея физическо насилие – посегнал да я
удари в областта на главата, т. е., опит за физическо насилие, който според дефиницията на
закона също се окачествява като акт на домашно насилие – както и психическо насилие,
изразяващо се в отправяне на заплахи и закани за живота и здравето на молителката.
3
Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извод, че на 04.06.2021
год. от ответника спрямо молителката са извършени твърдяните в молбата актове,
съставляващи актове на домашно насилие, а именно – осъществено физическо и психическо
насилие.
Установено е по делото, че на 04.06.2021г. ответникът е отишъл в дома на
молителката (който е бил и семейно жилище на страните) като между тях е възникнал спор
относно вещи, в резултат на което К. М. получил хипертонична криза. Какво поведение е
имал всеки един от тях спрямо другия обаче не е безспорно установено.
Свидетелката Г. Я. възпроизвежда твърденията на майка си, като заявява, че по време
на телефонния разговор помежду им, майка и „треперела много“, което обаче се
́
опровергава от показанията на свидетеля Д. А. (възприел непосредствено след пристигане
на адреса състоянието на молителката), според които молителката е била в нормално
състояние, адекватна, липсвали са следи от физическо насилие. Свидетелката Г. Я. заявява
още, че при проведения между нея и майка и телефонен разговор на процесната дата, майка
́
и и е споделила, че ответникът я заплашвал и се заканвал с физическа саморазправа, което
́́
обаче се опровергава от показанията на свидетеля Хр. Н., според които молителката е казала
на свидетеля, че не е имало саморазправа от страна на ответника спрямо нея.
С оглед обстоятелството, че показанията на свидетелката Г. Я. относно поведението на
ответника на процесната дата се опровергават от други, ангажирани по делото доказателства
и по – конкретно – опровергават се от показанията на свидетелите Д. А. и Хр. Н., както и
поради факта, че свидетелката няма преки впечатления от случилото се на 04.06.2021 год.
между молителката и ответника, а възпроизвежда споделено и от молителката, а също и
́
поради това, че показанията и не се подкрепят дори и косвено от нито едно друго
́
доказателство по делото и предвид възможната тяхна заинтересованост, съобразно чл. 172
ГПК, съдът не кредитира показанията на тази свидетелка и не гради въз основа на тях
никакви фактически изводи.
Други доказателства в подкрепа на наведените в молбата за защита от домашно
насилие твърдения не са ангажирани, при което и съдът приема, че не е проведено нужното
главно и пълно доказване на твърденията на молителката за извършено от ответника спрямо
нея на дата 04.06.2021 год. домашно насилие – физическо насилие, изразяващо се в опит да я
удари в областта на главата и психическо насилие, изразяващо се отправяне на заплахи и
закани за физическа саморазправа.
По тези съображения настоящият състав счита, че молбата на Т. Г. М. за защита от
домашно насилие е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход от делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОС-Варна, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 12, 50 лева.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство
в размер на 400 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1165/16.09.2021 год., постановено по гр. дело №
20213110107951 по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на Т. Г. М. ОТ ГР.
Варна срещу К. А.. М. от гр. Варна за налагане на мерки по ЗЗДН;
ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Галата“, ул. „Крайбрежна“, №
45, да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Варна, на основание чл. 11,ал. 3 ЗЗДН,
4
сумата от 12, 50 лева (дванадесет лева и 50 ст.), съставлявща дъължимата държавна такса за
въззивното производство;
ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Галата“, ул. „Крайбрежна“, №
45, да заплати на К. А.. М., ЕГН ********** от гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5